РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Добрич, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230101474 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3765/2020 г. Добричкият районен
съд със заповед № 260739 от 23.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и с разпореждане №
260276/11.01.2021 г. по чл. 247 от ГПК, и двете постановени по ч. гр. дело №
3765/2020 г., е разпоредил Длъжниците В. П. Ч., ЕГН **********, гр.Д., ул.
„*****, в качеството на съдлъжник по договор за кредит за закупуване на
дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение
№2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011г.,
Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение
№5/25.03.2014г., сключен между кредитополучателя „****” АД и кредитора
„С. Ж. Е.” АД /чиито правоприемник е “Б. ДСК” АД/, Д. Б.Т., ЕГН
**********, гр.С., жк „**** ап.5, в качеството на съдлъжник по
горепосочения договор, СН. Д. Д., ЕГН **********, село В., Столична
община, ул. „*****, в качеството на съдлъжник по горецитирания договор, да
заплатят солидарно на кредитора “Б. ДСК” АД – гр. София, със седалище и
1
адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.” **** с ЕИК на
търговеца *********, представлявано от изпълнителните директори Д. Н.-И.
и Б. Ф. С., сумите от: 1/ 10 000 /десет хиляди/ евро, /с левова равностойност
19558.30 лв./, съставляващи част от неиздължена главница по договор за
кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г.,
изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г.,
Допълнително споразумение №2/21.11.2006г., Допълнително споразумение
№3/14.11.2011г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и
Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключен между
кредитополучателя ***” АД и кредитора „С. Ж. Е.” АД /чиито
правоприемник е “Б. ДСК” АД/, дължима в общ размер на 176310.03 евро към
22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 10000 евро,
считано от датата на подаване на настоящото заявление – 22.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в
размер на 391,17 лв. /триста деветдесет и един лева и седемдесет стотинки/ -
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - 150 лв. /сто и петдесет
лева/.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжниците В. П. Ч. и СН. Д. Д. са
възразили писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 02.04.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви искове относно вземанията си срещу възразилия длъжник в
едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната
такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 3765/2020 г./.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба,
като е образувано гр. дело № 1474/2021 г. по описа на Добричкия районен
съд.
Според изложените в исковата молба твърдения между „С. Ж. Е.” АД
/чиито правоприемник е „Б. ДСК” и АД/ и „Д. П.” АД е сключен банков
кредит за сумата от 810 000 евро (осемстотин и десет хиляди евро) за
покупка и основен ремонт на производствена и административна сграда и
прилежаща земя. Кредитът е сключен за срок от 120 месеца, включително и
12 месеца гратисен период, считано от датата на сключване на договора, като
съдлъжници по договора на основание чл. 101 от ЗЗД са встъпили лицата: С.
2
Д. Д., П. О. М., Д. Б. Т. и В.П.а Ч.. Сочи се, че падежът на договора за кредит
е настъпил на 30.03.2016г., съгласно последното допълнително споразумение,
поради което задълженията на физическите лица съдлъжници, каквито са
двамата ответници В. П. Ч. и С. Д. Д., са останали изискуеми в пълен размер
на основание чл. 84 от ЗЗД.
Открито е производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя
„Д. П.“АД, дружеството е обявено в несъстоятелност. В интерес на „Б. ДСК“
АД е да предприеме действия за принудително събиране на вземането си
срещу солидарно задължените лица, които са и настоящите ответници чрез
подаване на заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК, а в последствие след депозираните възражения по чл. 414 от ГПК
чрез предявяване на установителни искове по чл. 415 и чл. 422 от ГПК.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, според който
предявените искове са неоснователни и недоказани.
В. П. Ч. счита, че предявените искове са погасени по давност, тъй като
датата на падежа на кредита не е сочената от ищеца дата 30.03.2016 г., а
15.07.2015 г. На посочената дата е вписано в ТР решението на ДОС по т. дело
№ 123/2015 г., с което е открито производството по несъстоятелност на
длъжника „Д. при“ АД, и довело до превръщането на кредита в изцяло
предсрочно изискуем. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК от кредитора вземането му, предмет на процесния договор, е било вече
погасено.
На следващо място ответникът настоява, че са налице следните
основание за недължимост на процесното вземане: неравноправни клаузи в
договора; неправилно изчислен размер на дълга; изтекла погасителна давност.
Навеждат се и твърдения, че условията по сключения Договор за кредит, въз
основа на които са формирани тези вземания, са нищожни по смисъла на чл.
26 и сл. от ЗЗД, поради нарушения на императивни изисквания на Закона за
защита на потребителя, респ. на правилата за добросъвестност, като
действията на кредитора представляват накърняване на добрите нрави.
Ответникът отрича своята солидарна отговорност, наред с тази на главния
длъжник, тъй като се касае до отговорност за един чужд дълг.
В тази връзка Ч. сочи, че изискуемостта н кредита е настъпила не с
3
изтичане на крайния му срок – 30.03.2016г., а с обявяването в
несъстоятелност на кредитополучателя. Според ответника фактът на
изискуемостта се обосновава на първо място с постановяване на решението за
обявяване в несъстоятелност по отношение на кредитополучателя „Д. П.“ АД
– 14.07.2015г., вписано на 15.07.2015г. в ТР.
По съществото на спора ответникът оспорва вземането по основание и
размер, като се излагат аргументи за неправилност и неточност при
изчисляване на главното задължение и на просрочените договорни лихви.
СН. Д. Д. изразява позиция, че вземането на кредитора е погасено по
давност. Към отговора е представено писмо с изх. № **-*** от 22.04.2015 г.,
което според ответницата представлява доказателство, че са изтекли повече
от пет години преди предявяване вземането на кредитора. Д. излага
аргументи, идентични с тези на първия ответник относно датата, на която е
настъпила изискуемостта на вземането по кредита – с постановяване на
решението за обявяване в несъстоятелност на кредитополучателя „Д.П.“ АД –
14.07.2015 г.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 30.10.2006 г. между „С. Ж.Е.” АД /чиито правоприемник е „Б. ДСК”
АД/, от една страна като кредитор, и „Д. П.“ АД, от друга страна като
кредитополучател, е сключен Договор № 6 за кредит за закупуване на
дълготрайни материални активи. Предмет на договора е предоставянето на
кредит в размер на 810 000 евро за срок от 10 години. Посоченият договор е
изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г.,
Допълнително споразумение №2/21.11.2006г., Допълнително споразумение
№3/14.11.2011г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и
Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключени между
кредитополучателя „Д.П.” АД и кредитора „С. Ж.Е.” АД /чиито
правоприемник е „Б. ДСК” АД/.
Съгласно раздел VII от Договора за кредит лицата: В. П. Ч. с ЕГН
********** от гр. Д. ул. „**** Д. Б. Т. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
„***** С. Д. Д. с ЕГН ********** от село В., Столична община, ул. ****и П.
О. М. с ЕГН ********** са встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД, в
4
качеството им на съдлъжници в задълженията на „Д. П.” АД, произтичащи от
процесния Договор за кредит. Съдлъжниците са заявили, че са съгласни с
всички условия на Договора за кредит.
Установено е по делото, че Добричкият окръжен съд с решение №
130/14.07.2015 г. по т. дело № 123/2015 г. на осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявил
в неплатежоспособност „Д. П.” АД, с начална дата на
неплатежоспособността – 10.06.2014 г. Със същото решение е открито
производството по несъстоятелност на длъжника. С решение № 86/11.05.2017
г. по т. дело № 123/2015 г. Добричкият окръжен съд на сн. чл. 710 от ТЗ е
обявил „Д. П.” АД в несъстоятелност.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице, по която С.И. дава заключение, според
което: 1. Усвоената сума от кредитополучателя по Договор за кредит за
закупуване на дълготрайни материални активи № 6/30.10.2006 г. е в размер на
810 000 евро.
2. Размерът на дължимата главница по Договор за кредит за закупуване
на дълготрайни материални активи № 6/30.10.2006 г. Към 17.12.2020 г. –
включително датата, към която е определен размерът на вземанията на
банката/22.10.2020 г./, претендирани по заповедно производство е 176 310,03
евро. Броя на просрочените вноски е 23. Няма извършено погасяване на това
вземане до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/22.12.2020 г./.
3. От предоставените счетоводни справки от ищеца се установява, че
правилно е изчислен размера на вземането по договора за кредит, по
отношение на дължимата главница, която е в размер на 176 310,03 евро.
4. Въз основа на предоставените от ищеца счетоводни документи, в.л.
приема, че по отношение на процесния договор за кредит счетоводството на
ищеца е водено редовно.
5. От приложените по делото документи, в това число Погасителен план
– Приложение № 1 към Анекс № **/25.03.2014 г., към Договор за кредит №
***/ 30.10.2006 г. се установява, че падежът на задължението е 30.03.2016 г.,
като последната вноска е в размер на 5 273,45 евро. Плащанията по договора
са спрели на 30.05.2014 г., като на тази дата е платена частично главницата в
размер на 2 680,48 евро и остава неплатен размер на главницата от 5 215,75
5
евро от дата 30.05.2014 г. Просрочените договорни лихви са начислени на
база договорени лихвени проценти в договора и са в размер на 10 273,82 евро.
6. При прегледа на Извлечение от счетоводните документи на
вземанията на „Б. ДСК“ АД по процесния договор от 17.12.2020 г. –
приложено на стр. 11 и 12 по ч.гр.д. ********* г., експертизата установява, че
в т. 9 са допуснати следните неточности: Посочени са 24 броя непогасени
вноски, а в действителност те са 23 броя; При изброяване на вноските липсва
вписана дължима вноска на 30.05.2014 г. в размер на 5 215,75 евро;
Неплатената вноска с падеж 30.06.2014 г. грешно е посочена в размер 5 215,75
евро, вместо 7 896,23 евро; Дублирани са две вноски с падежи на 30.10.2015 г.
и 30.11.2015 лв.; По отношение на дължимата главница общо в размер на 176
310,03 евро няма различие със счетоводните книги и погасителния план.
По отношение на втората експертиза заключението на вещото лице е: 1.
От предоставената информация от ищеца и от Извлечение за периода от
01.04.2020 г. до 31.12.2020 г. на банковата сметка с титуляр „Д. П.“ АД, номер
(**** се констатира, че С.Д. Д. не е отписана като съдлъжник по процесното
вземане.
2. Според в.л. ако е налице решение за отписването на С.Д. Д. като
съдлъжник, то това би се отразило в записванията по процесния договор за
кредит и същата нямаше да фигурира в приложеното извлечение. Предвид
това, че не е предоставено на експертизата такова решение, в.л. приема, че
счетоводството по процесния договор е водено редовно.
3. Претендираната главница в размер на 10 000 евро по иска, съгласно
счетоводните документи, представлява по номер и падеж на вноска по
погасителен план Анекс № ***/25.03.2014 г., следните вноски: вноска по
главница № ****с падеж 30.12.205 г. – 7 896,23 евро и част от вноска по
главница № 21 с падеж 30.11.2015 г. – 2 103,77 евро.
4. По данни от ищеца, отписването по отношение на кредита не е
правено в Банката.
Кредитната обезценка и начисляването на провизии, съгласно
регулаторните изисквания на БНБ има отношение към финансовите резултати
на „Б.ДСК“ АД като финансова институция, такава информация може да
бъде предоставена единствено с разрешение на съответното подзвено на БНБ,
поради което на експертизата не е предоставена такава информация от ищеца.
6
Начисляването на провизии и техния размер няма отношение към размера на
задълженията на длъжниците по кредита.
Предявените, в условията на субективно кумулативно съединяване,
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от с.з., във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за предмет вземания, за
които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени в срока по
чл. 415 ал. 1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за изпълнение, който
има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото ответниците
са подали в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи по
безспорен и категоричен начин съществуването на валидно облигационно
отношение между кредитора и кредитополучателя по Договор за кредит от
03.10.2006 г., както и дължимостта на процесната сума, оспорена от
съдлъжниците по договора.
В обсъжданата хипотеза безспорно е съществуването на валидно заемно
правоотношение по Договор за потребителски кредит, по силата на което
ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 810 000 евро,
реално усвоен от последния. (в тази насока е заключението на в.л., което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
кредитирано от съда). Установено е, че настъпилата изискуемост на
вземането на банката е считано от 30.03.2016 г., датата на която е крайният
срок за издължаването на кредита.
Договорът за потребителски кредит е съглашение, въз основа на което
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като същият се сключва
в писмена форма.
Според неоспорено от страните и прието по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е
изправна страна по процесния договор, тъй като същият е изпълнил
задължението си да предостави заемните средства на кредитополучателя,
съобразно уговореното между страните. Вещото лице докладва, че
непогасеното задължение към Банката е в съответствие с претендираните в
исковата молба суми, като длъжникът не е изпълнил задължението си да
7
върне предадената парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва
по начин и в срок, посочен по договора.
Съгласно ТР № ***/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е
длъжен да прецени съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
При положение, че съществуването на вземането се установява към
момента, в които се формира СПН следва ла се уважат изискуемите вземания
към същия момент. В случая на 30.03.2016 г. е изтекъл срокът на договора,
което налага извода, че е настъпила изискуемостта на заявените по реда на чл.
417 от ГПК и в последствие с исковата молба суми в пълен размер.
По повод възражението на ответниците, че вземането по договора за
кредит е станало изискуемо на 15.07.2015 г., на която дата е вписано в ТР
решението на ДОС по т. дело № 123/2015 г., с което е открито
производството по несъстоятелност на длъжника „Д. П.“ АД и довело до
превръщането на кредита в изцяло предсрочно изискуем, същото не може да
бъде споделено.
Съгласно разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ - всички парични и непарични
задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за
обявяване в несъстоятелност, което е станало с решение от 11.05.2017 г. на
ДОС по т. дело № 123/2015 г. С цитираното решение на ДОС от 14.07.2015 г.
длъжникът е обявен в неплатежоспособност, с начална дата на
неплатежоспособността – 10.06.2014 г. и е открито производството по
несъстоятелност на длъжника, но не е обявен в несъстоятелност, което е
сторено по-късно – именно с решенето от 11.05.2017 г. паричните задължения
на длъжника стават изискуеми, а не с решението от 14.07.2015 г.
В случая срокът на договора е изтекъл на 30.03.2016 г., т.е. преди
обявяване на кредитополучателят в несъстоятелност, т.е. изискуемостта на
паричното задължение е настъпила преди постановяване на решението за
8
обявяване в несъстоятелност на „Делфи Прим“ АД.
Не се спори по делото, че на 07.08.2015г. са предявени вземанията на
„С. Ж. Е.” АД /с правоприемник „Б. ДСК” АД/ в производството по
несъстоятелност. До момента в него няма осребряване на активи и няма
изготвени сметки за разпределение.
Съдлъжниците не са изпълнили задълженията си по погасяване на
кредита и след крайната падежна дата /30.03.2016г./ задълженията са
изискуеми в пълен размер. В този смисъл е и определение № 215/23.06.2021 г.
на Добричкия окръжен съд по ч. гр. дело № 357/2021 г. /делото е образувано
по жалба на В. П. Ч. срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК на ДРС по ч. гр. дело № 3765/2020 г./, в което е посочено, че
изискуемостта по отношение на солидарния длъжник на обявен в
несъстоятелност такъв, не настъпва в същия момент, в който настъпва
изискуемостта на задължението за обявения в несъстоятелност, т.е.
изискуемостта на задълженията настъпва самостоятелно за всеки от
солидарните длъжници.
Настоящият състав възприема изводите на ДОС относно правилността
на определяне на падежа, посочен в извлечението от сметки, представено от
ищеца в производството по чл. 417 от ГПК. При условие, че процесният
кредит и предоставен за осъществяване на търговска дейност, то правилата на
Закона за защита на потребителите не намират приложение.
По отношение твърдението на ответницата Д., че вземанията по
Договора за кредит са станали предсрочно изискуеми с нарочно писмо от
22.04.2015 г.:
С т.18 на ТР от 18.06.2014 г. по тълк. Дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС се дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост на
вземането на кредитора при договор за банков кредит. Съгл. т.2 от ТР №
1/19.02.2010 г. по тълк. Дело № 1/2009 г.на ВКС, ОСГТК, постановеното в ТР
по тълк. Дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК е със задължителен характер за
съдилищата.
Съгласно т.18 на ТР по тълк. Дело № 4/2013 г., в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
9
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Със задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
точка 18, е разяснено, че дори да има уговорка (както в случая) за настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита с факта на неплащане на една или
повече вноски, а в случая, на забава с посочената продължителност, тя не
поражда правно действие. Това е така, защото предсрочната изискуемост е
право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с
волеизявление и тя ( предсрочната изискуемост ) настъпва с получаването му
от длъжника. (така решение № 169/19.10.2015 г. по вз. т. дело № 159/2015 г. и
решение № 167/15.10.2015 г. по вз. т. дело № 189/2015 г., и двете по описа на
Добричкия окръжен съд, Търговско отделение).
В случая не се установява по делото кога /на която дата/ е получено от
ответницата писмо с изх. № RV-3798-07 от 22.04.2015 г., което не дава
възможност да се приеме, че това писмо има характера на уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
По отношение възражението на ответниците за липсата на основание за
ангажиране на солидарната им отговорност във връзка с обсъждания договор
за кредит:
В настоящия случай, източник на солидарната отговорност е договора
за банков кредит, с който В. П. Ч. и С. Д. Д. са се задължили да отговарят
солидарно с кредитополучателя за изплащането на всички дължими към
банката суми и техните отношения се уреждат по правилата на чл. 121- 127
ЗЗД, уреждащи солидарните задължения.
10
По своята същност солидарната отговорност е вид лично обезпечение,
тъй като позволява на кредитора да се обърне срещу повече от един длъжник
за една и съща престация, с което се гарантира интересът му, че ще бъде
удовлетворен.
Солидарният длъжник безусловно и доброволно се задължава, на
основание чл. 121 и сл. от ЗЗД, да отговаря спрямо кредитора за изпълнение
на задълженията на заемополучателя по Договора за потребителски кредит (за
главница, договорна лихва, наказателна лихва, разноски, такси, и пр.),
включително за последиците от неизпълнението. Видно от договор
ответниците са посочени като солидарни длъжници.
По възраженията на ответната страна за нищожност на клаузите на
процесния договор, въз основа на които са формирани вземанията по
договора:
Договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора
свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с
повелителните норми на закона и с добрите нрави.
От изложеното в обсъжданото Договор се установява, че е изпълнено
изискването - видът, размерът и действието, за което се събира отделните
суми по договора; същите са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Клаузите на договора не са в противоречие със закона
и добрите нрави, тъй като по същество не се цели заобикаляне на закона и
добрите нрави, а именно: да не се оскъпява кредита, което води до
неоснователно обогатяване.
В конкретната хипотеза, В. Ч. не се явява потребител. Относно
възможността физическо лице, който е съдлъжник по договор за кредит с
кредитополучател-търговец да се позовава на неравноправни клаузи и да се
ползва от потребителската защита, е налице константна съдебна практика.
Така в Решение №38 по т.д.№ 2754/2015г. на І т.о. на ВКС е дадено
разрешение, напълно споделяно от настоящия състав - „че физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по З. и
да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
11
доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл.
когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно
участие в същото”.
В настоящата хипотеза физическите лица, които са поели задължението
да гарантират изпълнението на задълженията на търговското дружество по
кредита, очевидно действат в сферата на осъществяваната търговска дейност
поради функционалната си връзка с дружеството като съсобственици на
капитала му, а В. Ч. като изп. дирекор на „Д. П. АД. В горния смисъл е и
Определение №254/21.05.2018г. по гр. д. №252/2018г., ТК, І т.о. на ВКС.
Относно наведените от длъжника възражения, че в договора за кредит е
налице неравноправна клауза и, че неправилно е изчислен размера на
вземането по него, то същите са неоснователни, защото те са приложими само
в хипотезата, когато длъжникът е потребител, а в случая В. Ч. не е такъв.
По повод възражението на ответника за изтекла погасителна давност:
Погасителната давност може да се определи като бездействие на
носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска
принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до
погасяване на искането за принудително осъществяване. Или, погасителната
давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на този
юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или
юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да
упражни това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители
принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до
изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на
фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна
давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на
субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното
принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността за
принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не
недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
12
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако
носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява.
Действието на погасителната давност е такова, че вследствие на
волеизявлението на длъжника се погасява правото на иск или правото на
принудително изпълнение и втори път правото на иск не може да бъде
упражнено.
По отношение вземането за главницата, същото се погасява в
петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД
с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и
за други периодични плащания. В обсъжданата хипотеза след като се касае за
вземане на Банка приложение следва да намира именно цитираните по-горе
правила за пет, съответно тригодишен давностен срок. В тази връзка са и
указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК.
Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 3765/2020 г.
по описа на ДРС заявлението, по което е образувано това дело, е входирано в
канцеларията на съда на 21.12.2020 г.
Предвид обстоятелството, че ищецът претендира неизпълнено
задължение от страна на ответника по договор за потребителски кредит, по
който крайният срок за издължаване на кредита е 30.03.2016 г., от който
момент започва да тече давността (това е момента, в който вземането е
станало изискуемо) то към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК – 21.12.2020 г., предвиденият от закона давностен срок не е бил изтекъл.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ответниците възражения нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи
такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора. В този смисъл възражението на ответниците, че ищецът е нарушил
задължението си по договора са неоснователни. Предявените установителни
искове, са основателни и доказани до размера, посочен в исковата молба.
След като ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване съществуването на елементите от фактическия състав на
твърдяното от него накърнено субективно материално право, искът като
13
основателен следва да бъде уважен.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца трябва да бъдат
присъдени и сторените от него по настоящото дело съдебно-деловодни
разноски в размер на 891,17 лв. /осемстотин деветдесет и един лева и
седемнадесет стотинки/, включваща платена държавна такса, депозит за
вещото лице и възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.
По отношение на дължимите разноски в заповедното производство
същите възлизат на 541,17 лв. /петстотин четиридесет и един лева и
седемнадесет стотинки/.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
В. П. Ч., ЕГН **********, гр.Д. ул. „********, и С. Д. Д., ЕГН **********,
село В., Столична община, ул. „**** в качеството им на съдлъжници по
договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи
№6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение
№1/15.11.2006г., Допълнително споразумение №**/21.11.2006г.,
Допълнително споразумение №3/14.11.2011г., Допълнително споразумение
№4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключени
между кредитополучателя „Д.П.” АД и кредитора „С. Ж. Е.” АД /чиито
правоприемник е “Б. ДСК” АД/, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО по издадената от
Добричкият районен съд със заповед № 260739 от 23.12.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и с
разпореждане № 260276/11.01.2021 г. по чл. 247 от ГПК, и двете постановени
по ч. гр. дело № 3765/2020 г., за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 3765/2020 г., в полза на
кредитора “Б. ДСК” АД – гр. С., със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Оборище, ул.” ****, с ЕИК на търговеца *********,
представлявано от изпълнителните директори Д. Н.И.и Б.Ф. С. сумата от 10
000 /десет хиляди/ евро, /с левова равностойност 19558.30 лв./, съставляващи
част от неиздължена главница по договор за кредит за закупуване на
14
дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение
№2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011г.,
Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение
№5/25.03.2014г., сключен между кредитополучателя „Д. П.” АД и кредитора
„С. Ж. Е.” АД /чиито правоприемник е “Б.ДСК” АД/, дължима в общ размер
на 176310.03 евро към 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 10000 евро, считано от датата на подаване на настоящото
заявление – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. П. Ч., ЕГН **********, гр.Д., ул. „****и СН. Д. Д., ЕГН
**********, село В., Столична община, ул. „**** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ
на “Б. ДСК” АД – гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Оборище, ул.” ****, с ЕИК на търговеца ****, представлявано от
изпълнителните директори Д. Н.-И.и Б. Ф. С., сумата от: 891,17 лв.
/осемстотин деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски, както и
сумата от 541,17 лв. /петстотин четиридесет и един лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 3765/2020 г. по описа
на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15