№ 1167
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220200254 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Обвиняемият ИЛ. СТ. ИЛ. – уведомен от предходното с.з. се явява
лично и със защитника си адв.И.С. от САК, надлежно упълномощен.
Явява се свидетелят Г. Д. П. – редовно призован.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Т.Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на свидетеля, както следва:
1
Г. Д. П., роден на ***** г. в гр.Батак, живее в гр.Пазарджик, живущ в
същия град, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
работещ, неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с обвиняемия.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обещая да говори истината.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
СВ. П.: Познавам И.Б.. Той е мой вуйчо, брат на моята майка. Живее в
с.Паталеница. Знам за инцидент през миналата година, но не съм бил пряк
свидетел как е станало. Бях извикан от Д.А.. Дойде и ме извика, беше много
уплашен и каза, че вуйчо е проснат на земята и не може да стане. Отидох и го
вдигнах. Не съм видял желязо. Вуйчо беше паднал отвън в дворното място.
От там го вдигнах. Каза, че са имали пререкания с обвиняемия И.. Аз, след
това ходих при обвиняемия И. и го питах какво е станало. И. беше седнал
отпред пред къщата си, питах го какво стана и каза, че така не може да се
живее. Превъзбуден ми се стори И.. Не ми е показвал ръката си И., не ми се е
оплакал вуйчо ми да го е порязал по някакъв начин. Не съм видял кръв по
ръката му. Не съм видял бинт. Вуйчо ми въобще не можеше да стои на
краката си. Кракът му беше счупен. Аз го намерих в двора, не знам къде е
станал инцидентът. На спешна помощ се обадихме на следващия ден. Дадох
му аналгетици, каквото имам. На другия ден леля ми се е обадила на другия
племенник, понеже аз не живея там. Нямах съмнение за счупване. При прясна
травма човек може да не се чувства добре. На следващия ден вече се вижда
за какво става въпрос. Никой не се грижеше за вуйчо. Аз ходех от време на
време да му нося храна. Виждал съм в двора стара желязна врата, подарена
от съседите. Парчета железа, които да са били на земята не съм виждал. Не
съм обърнал на това внимание. Илия беше афектиран, развълнуван, защото е
имало спречкване между тях. По начина му на говорене разбрах. Той е
спокоен човек, но като се спречка.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Аз после се извиних на доктора.
2
Продължава разпитът на СВ. П.:
СВ. П.: И. не ми е казвал, че вуйчо ми го е нападнал. Аз първо тръгнах
да му се скарам на Илия, защото вуйчо беше проснат на земята. Викам: „бива
ли такива работи“. На село хората обичат да си пийват. Вуйчо не го пускам да
идва при мен, като е пил. Същият ден не беше пил. Беше при мен и си тръгна.
20 минути след това е станало спречкването. Има 2-3 стълби към двора.
Тротоарът е стандартен - 10-12 см. Видими признаци по дрехите на вуйчо да е
лазил не съм видял. Видях го проснат. Д. ми каза да идвам, защото вуйчо не е
добре и нещо е станало. Не мога да кажи дали Д. го е вдигал по някакъв
начин. Той е слабо момче. Не си спомням дали входната врата беше
отворена.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Имаше желязо. Аз съм християнин, ако лъжа Господ
да ме накаже. Думите на Б. бяха:“убих те, утрепах те“. Аз, като хванах
желязото порязах се, пуснах го желязото и той падна от бордюра на шосето
заедно с желязото. Когато стана цялото това нещо, аз нямах никаква сила. С
каква сила да го бутна, аз не можех да дишам. Сила нямах. Аз не съм го
бутнал. Аз се порязах, притъмня ми и пуснах желязото. Иван падна заедно с
желязото на бордюра и аз тръгнах да се прибирам.Това е истината, повече
обяснения няма да давам.
Страните /поотделно/: Нямаме други искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, поддържам
3
повдигнатото обвинение спрямо обв.И.И.. Доказателствата по делото
красноречиво сочат, че в случая се касае за причинена от него по
непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия И.Б.. Това
престъпление е от публично-частен характер, налице са и процесуалните
предпоставки ДП да бъде завършено като такова с такова повдигнато
обвинение, предвид депозираната тъжба от пострадалия Б.. Деянието е
непредпазливо, т.к. при спречкване, при което и двамата са категорични, че е
станало на улицата, пред дома на Б., най-вероятно по повод бране на череша
от страна на обв.И.. При този скандал възникнал между тях и словесно
пререкание, което е ескалирало във физически конфликт, като двамата са се
сбутали, но подсъдимият е използвал значителна жива сила, надделял е с
инерцията си спрямо тялото на пострадалия по начин, по който го е изкарал
равновесие и последният е паднал и си е счупил крака на ръба на бордюра,
каквото заключение дава най-безпристрастния източник на доказателства, а
именно СМЕ, каквито показания дава и самият пострадал, които показания
напълно съвпадат със заключението на ВЛ по отношение механизмът на
получаване на това телесно увреждане, което е съставомерно, като
престъпление. Действително е имало предхождащ удар с бастун, но той е
попаднал в областта на крака на дясното бедро, на страната, на която
пострадалият е паднал и си е счупил крака на ръба на бордюра. Последният е
бил фиксиран и е извършен оглед по реда на чл.155 от НПК и приложен
фотоалбум, като такъв с повече от 8 см и е бил видим и добре познат на самия
подсъдим, досежно мястото, където се е развил инцидентът и физическото
съприкосновение надделява от негова страна по начин, по който е извадил
равновесието на пострадалия. Той не е целял, но е бил длъжен да предвиди, че
действията му ще доведат до евентуално падане, че теренът е асфалт и
тротоар с бордюр и то висок. Не е нужно, както сам той заяви да прави
теореми за да прецени падането, а напълно му е било известно, че бутайки го
пострадалият би могъл да си причини това съставомерно телесно повреждане,
именни в резултат на неговата деятелност. Считам, че тук не може да се
говори за приложението по чл.18 от НК, т.к. няма нито едно доказателство да
има нападение, това да бъде противоправно нападение, то да бъде
непосредствено за обвиняемия така, че той да се защитава по всякакъв
възможен от закона начин. Действително в обясненията си последният
потвърди две неща - наличието на желязо, способно да причини някакъв
4
съставомерен резултат, като телесна повреда, а защо не и умъртвяване по
отношение на него. Желязо, което сам си го беше нарисувал, но такова не е
установено на местопрестъплението от Д.А., който се е озовал
непосредствено, след като пострадалият е паднал неподвижно пред дома си,
на улицата. Ако такъв предмет с такава дължина и форма беше наличен и
беше близо до пострадалия на тротоара, който ако обърнете внимание на
протокола за оглед и фотоалбума бордюрът е запазен, не е тревясал, няма
други някакви обективни спънки, поради което един човек с нормален
интелект и възприятия да види такъв предмет, който е бил близо до
престъплението. Такъв предмет не е имало и затова не е бил възпроизведен от
показанията на св.Д.А., който считам, че показанията му следва да ги ценим,
като годно доказателсто, предвид процесуалната норма на чл.378 ал.2 от
НПК. След това се появява втория свидетел, който разпитахме в днешното с.з.
- Г.П., който също твърди, че не е видял наличие на такъв предмет, но както
той, така и А. са категорични, че пострадалият е бил силно обездвижен. Едва
чрез помощта на втория свидетел, който го разпитахме – П., той е бил взет от
терен и пренесен до къщата си. Най-вероятно е лазил от мястото, където е
станало деянието, за което е повдигнато обвинение, няколко метра до двора,
докато влезе и му окаже първа помощ св.П.. Свидетелят А. го е заварил там,
където пострадалият е заявил, че му е причинена телената повреда, а именно
пред входната ограда на улицата, непосредствено до бордюра. С ръце опрян
на краката си, в която поза бил заварен от последния, видно от показанията на
А..
На следващо място, твърди се за наличието на такова годно оръдие за
да се позове обвиняемия за статута на чл.12 от НК. След това продължава, че
не само е имало такова оръжие, не само го слага в ръцете на пострадалия, ами
му би нанесен удар най-вероятно той се е самопорязал, докато борави за да
отнеме това оръдие. При това порязване казва, че е текло кръв, която кръв не
е установена на местопрестъплението. Второ - имало е не само кръв, но си е
увил ръката с кърпичка, която е имал в ръцете си и след това, като се е
оттеглил от мястото, където е станало престъплението за да отиде към
собствения си дом, последователно вижда няколко метра с въпросната
кърпичката св.Стефка П., която разпитана от показанията си не твърди за
наличието на кръв или кърпа, с която да е увита някоя от ръцете на
обвиняемия. Не твърди последният да е завил пред нея, че е бил атакуван от
5
пострадалия Б.. Такава превръзка не е видял и разпитаният в днешното с.з. П.,
който непосредствено след П. няколко минути след това е имал словесен
контакт, визуален контакт и е отишъл при обвиняемия и е видял и неговото
състояние. Бил е изнервен и афектиран, както описа, но друго телесно
увреждане не е имало по отношение на него и то във видима част на тялото,
каквато е ръката. Считам, че това, което той даде, като обяснения е изцяло
защитна позиция срещу повдигнатото обвинение. Последното считам, че е
доказано и максимално прецезирано от събраните доказателства - гласни и
писмени и най-вече СМЕ, като престъпление по чл.133 от НК.
Досежно размера на административното наказание пледирам същото да
бъде в минимален размер от 1000 лева, предвид тежкото финансово
положение, в което се намира обвиняемият. Пенсионер е, с невисоки доходи.
Предлагам да му бъде наложено минимално административно наказание,
което би постигнало своя превантивен ефект.
АДВ.С.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите решение,
с което да оправдаете обвиняемия И.И. поради следните съображения:
считам, че изложеното заключение в постановлението на държавното
обвинение, с което се считат обясненията на обвиняемия за недостоверни
относно твърденията на подзащитния ми, че е нападнат с желязо, а да
кредитира единствено показанията на пострадалия, считам за немотивирано.
Мотивите на прокуратурата са, че такъв предмет не е установен на
местопрестъплението, за което показания били дали още и св.П. и св.А.. Моля
обърнете внимание, че свидетелите П. и А. не са преки очевидци на
случилото се, а от днешните показания на св.П. става ясно, че той не е
обърнал внимание дали има въобще железа на мястото, а не, че е установил,
че такива няма. Още повече св.П. е племенник на пострадалия и теоретично е
заинтересован да защити вуйчо си. Огледът на местопроизшествие в хода, на
който такова желязо явно не е намерено е извършен на 29.10.2020 г., повече
от 4 месеца след случилото се. Моля обърнете внимание, че допълнителния
протокол за разпит на пострадалия Б. от 08.01.2021 г. на стр.80. Самият
пострадал признава, че бил провокиран от удара на И.И. с бастун и е
нападнал подзащитния ми И. с думите цитира: „ти кой ще удряш“, като се
хванали за ръце или е замахнал с желязо, оставям на Уважаемият съд да
прецени, но така или иначе подзащитният ми е бил в състояние на защита от
6
нападението на пострадалия Б. с желязо или без. Считам, че в случая е налице
Хипотезата на неизбежна отбрана. Дори в постановлението на РП Пазарджик
на стр.2 прокурорът сам е стигнал до извода, че явно действията на
обвиняемия спрямо пострадалия са били предприети с цел да го отпрати да се
прибере. Последно, но не и от значение е обстоятелството, че причинно-
следствената връзка между действията на подзащитния ми И. и
констатираното травматично увреждане на пострадалото лице е силно
разколебано. Мотивите ми за това са следните: от една страна в показанията
си св.А. заявява, че е заварил пострадалия Б. изправен на крака в приведена
поза, като така е стоял 10 - 15 минути, докато се върнал със св.П.. Дали е
възможно човек със счупена бедрена кост да се изправи сам на крака и така
да стои толкова време? Това изглежда невероятно. Инцидентът е възникнал
на 06.06.2020 г., а видно от приложената епикриза по делото пострадалият
И.Б. е приет за лечение по спешност едва на 08.06.2020 г . Това е 2 дни по-
късно след инцидента. Пострадалият се е явил за извършване на преглед и
изготвяне на медицинско удостоверение едва на 23.06.2020 г. Само може да
предполагаме какво се е случило през това време. В деня на инцидента
въобще не е търсена спешна медицинска помощ, а дали през времето, докато
е закаран 2 дни по-късно до медицинско заведение не са възникнали други
инциденти с него само може да гадаем, още повече, че и племенникът му
каза, че обича да си попийва. Предвид изложеното считам, че предложението
на държавното обвинение за налагане на административно наказание е
недоказано и почиващо не предположение. Моля да постановите решение, с
което да оправдаете подзащитния ми.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия И.: Това, което каза
адвокатът ми е така и аз се присъединявам /обвиняемият показва
рецептурната си книжка и каза, че пие много лекарства/.
ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия И.: Аз съм с минимална пенсия. Не
знам какво да очаквам от съда. Никой не ми помага.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за да постанови решението си,
след което обяви същото на страните и разясни сроковете за обжалване и
7
протестиране.
При този изход на делото и на основание чл.309 ал.4 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия ИЛ.
СТ. ИЛ. с ЕГН ********** – Подписка.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-мо дневен
срок от днес пред Окръжен съд - Пазарджик.
След влизане в сила на определението за отмяна на мярката за
неотклонение препис от същото да се изпрати на Началника на РУ на МВР –
Пазарджик, с оглед преустановяване на контрол за изпълнението на тази
мярка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13.41 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8