№ 243
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211474 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 25 от 08.08.2022г., издадено от Директора на
Областна Дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ – София град), на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните /ЗХ/, за нарушение на
глава II, член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните, на „****“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало наказаното
Дружество „****“ ЕООД, което подава жалба в срок с мотива, че НП е незаконосъобразно и
издадено в противоречие с материалния закон. В жалбата се твърди, че на 22.07.2024г.
управителят на Дружеството е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г.Д. и така
е разбрал, че спрямо юридическото лице има издадено Наказателно постановление от 2022г.
Жалбоподателят отрича да е нарушил глава II, член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) №
852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на
храните. Изтъква се, че установеното нарушение е за първи път, като по време на проверката
нарушителят е имал всички изискуеми от закона записи, но не му била дадена възможност
да ги представи, както и да осъществи правото си на възражение. Критикува се наказващият
орган, че не е отразил в констатациите си от проверката и в обжалвания акт, че били
представени доказателства от страна на проверяваното лице за спорните обстоятелства.
Иска се СРС да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно и да се
прекрати административно-наказателното производство.
1
В съдебно заседание на 23.10.2024г. жалбоподателят „****“ ЕООД не изпраща
представител и съответно не взема становище по съществото на спора. Спрямо Дружеството
– жалбоподател производството пред СРС е протекло по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна Директор на ОДБХ – София град се представлява пред СРС в
съдебно заседание на 23.10.2024г. от адвокат Б., която заявява, че оспорва жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС адв. Б. моли съда да остави без уважение процесната жалба
като неоснователна и недоказана и съответно да потвърди Наказателното постановление
като законосъобразно, издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му
компетенции и при стриктно спазване на материалния закон и административно –
производствените правила. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска също
така СРС да присъди направените съдебни разноски от административно – наказващия орган
и във връзка с това адв. Б. представя списък на разноските, както и доказателства за тяхното
плащане.
Въпреки поискания и даден срок за депозиране на писмени бележки по делото,
такива не са били представени от адв. Б. до днес.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
Дружеството – жалбоподател стопанисвало търговски обект – магазин (павилион) в
подблоковото пространство, от задната част на входа на адрес : ****.
На 12.05.2022г. свидетелите Ж. И. и Д. Ч. – С. (инспектор и съответно мл. инспектор
в ОДБХ – София град) извършили проверка на магазина, стопанисван от „****“ ЕООД на
посочения по-горе адрес. Двете свидетелки проверили дали обекта е регистриран по реда на
ЗХ, какви продукти се предлагат в него, има ли документи за храните и дали са в срок, както
и дали персоналът има лични здравни книжки. Освен това било проверено и дали има
система за самоконтрол, съизмерима с извършваната в обекта дейност. Установено било, че
не се водят записи по системата за управление на безопасността на храните, разработени за
обекта и съизмерими с характера и обема на извършваната в обекта дейност, а именно :
дневници за входящ контрол на храните, за хигиенното състояние на обекта и за
температурен режим. Във връзка с проверката бил съставен Констативен протокол №
0029902 от 12.05.2022г. В него било посочено отговорното лице да се яви на следващия ден
в ОДБХ – София град, за да представи записи от системата за самоконтрол. Констативният
протокол бил изготвен в присъствието на управителя на „****“ ЕООД и същият го
подписал.
На 02.06.2022г. на свидетелите И. и Ч. – С. били представени от управителя на „****“
ЕООД протокол от „ДДД обработка на 01.06.2022г.“, както и „система за самоконтрол –
ДКП, ПЗК – редовно заверена“, което било вписано на гърба на Констативния протокол.
На 02.06.2022г. св. И. (в присъствието на св. Ч. – С.) съставила срещу „****“ ЕООД
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0001254 за това, че „при
извършената проверка на 12.05.2022г. в бюфет, стопанисван от „****“ ЕООД, намиращ се в
2
**** се констатира следното : не се водят записи за входящ контрол, температурен режим,
хигиенно състояние на обекта, съизмерими с извършваната в обекта дейност“ и е посочено,
че са нарушени „за първи път“ разпоредбите на Регламент № 852/2004г. – общи разпоредби,
член 5, § 2, буква „ж“. Актът е връчен на управителя на „****“ ЕООД срещу подпис на
02.06.2022г.
С писмо на ОДБХ – София град с изх. № 1191/20.06.2022г. до „****“ ЕООД е било
адресирано предложение за сключване на споразумение по реда на чл.58г от ЗАНН. Същото
е било изпратено по пощата до Дружеството – жалбоподател, но пратката е останала
непотърсена – видно от обратната разписка и писмото на лист 16-17 от делото.
Въз основа на АУАН № 0001254/02.06.2022г. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 25/08.08.2022г., с което Директорът на ОДБХ – София град на основание
чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните, за нарушение на глава II, член 5,
§ 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г. относно хигиената на храните е наложил на „****“ ЕООД „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева.
Наказателното постановление е изпратено по пощата, но видно от известията за
доставяне и писмата на лист 18-21 от делото не е било доставено на „****“ ЕООД. Първото
писмо /от 10.08.2022г./ е върнато с отбелязването, че адресът е „недостатъчен“. Второто по
време писмо /с дата на пощенското клеймо – 17.08.2022г./ е върнато с отбелязването, че
пратката е „непотърсена“. На 10.09.2022г. тя е била върната към ОДБХ – София град.
Върху НП № 25/08.08.2022г. Директорът на ОДБХ – София град е посочил, че
Наказателното постановление е влязло в законна сила на 25.09.2022г. на основание чл.58,
ал.2 от ЗАНН.
С молба изх. № 1918 от 27.06.2024г. Директорът на ОДБХ- София град поискал от
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. да образува изпълнително дело. Такова било
образувано и във връзка с принудителното събиране на наложената на „****“ ЕООД с НП №
25/08.08.2022г. „имуществена санкция” в размер на 2000 лева ЧСИ Д. изпратил покана за
доброволно изпълнение до Дружеството, която не била получена, но било оставено
съобщение, че „****“ ЕООД има да получава документи от ЧСИ Д.. Така управителят на
Дружеството твърди, че е научил за процесното НП на 22.07.2024г.
На 05.08.2024г. /по Еконт/ от името на „****“ ЕООД е подадена жалба срещу НП №
25/08.08.2022г. чрез ОДБХ – София град до СРС, по повод на която на 14.08.2024г. е било
образувано настоящото дело.
В хода на производството пред СРС Директорът на ОДБХ – София град посочва в
писмо с вх. № 323121 от 11.10.2024г., че констатираното с АУАН № 0001254 от 02.06.2022г.
нарушение е за неводене на дневници и тъй като проверяващите инспектори от ОДБХ –
София град са установили, че в обекта няма изобщо дневници (на хартиен или електронен
носител), които да са били водени, такива не могат да бъдат представени от въззиваемата
страна по делото.
3
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства : АУАН № 0001254/02.06.2022г.; покана за доброволно
изпълнение; бележка до „****“ ЕООД от служител от кантората на ЧСИ Д.; плик от жалба;
Констативен протокол № 0029902/12.05.2022г. с отбелязване за представени документи на
02.06.2022г.; писмо – предложение по чл.58г от ЗАН с изх. № 1191/20.06.2022г., ведно с плик
и известие за доставянето му; известия за доставяне на НП и пликовете към тях; молба за
образуване на изпълнително дело; Заповеди на Изпълнителния директор на Българска
агенция по безопасност на храните с № ВР-6 от 28.06.2021г. и с № ОСПД-3440 от
02.11.2020г.; удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД; писмо от ОДБХ – София
град с вх. № 323121 от 11.10.2024г., както и показанията на свидетелите Ж. И. и Д. Ч. – С.,
разпитани от СРС, НО, 10 състав на 23.10.2024г.
Събраните по делото гласни доказателства са еднопосочни, непредубедени и намират
опора в АУАН и Констативния протокол. Поради това съдът се доверява на показанията на
свидетелите И. и Ч. – С..
Цитираните по-горе писмени доказателства се явяват относими, информативни и
обективни. Поради това съдът ги подложи на анализ.
Писмото от ОДБХ – София град с вх. № 323121 от 11.10.2024г. се характеризира като
обективно и достоверно писмено доказателство, което намира опора в кредитираните по-
горе свидетелски показания. Поради това съдът му се доверява и приема, че в проверявания
обект към 12.05.2022г. не са били водени дневници, т.е. такива не е имало.
Констатациите от Констативен протокол № 0029902/12.05.2022г. и от АУАН №
0001254/02.06.2022г. са еднопосочни и намират опора освен помежду си и в показанията на
свидетелите И. и Ч. – С., както и в писмото от ОДБХ – София град с вх. № 323121 от
11.10.2024г. Поради това съдът ги кредитира. Същевременно, доколкото отбелязването на
лист 14 от делото се отнася до представени документи на 02.06.2022г., които датират от
01.06.2022г., СРС не счита, че това отбелязване на гърба на Констативен протокол №
0029902/12.05.2022г. опровергава АУАН, Констативния протокол, писмото с вх. №
323121/11.10.2024г. или свидетелските показания относно установените от проверяващите
факти към 12.05.2022г.
Приложените на лист 15-17 от делото писмени доказателства са обективно
съществуващи и достоверни. Поради това съдът кредитира писмото – предложение по
чл.58г от ЗАНН с изх. № 1191/20.06.2022г., както и приложените към него плик и известие за
доставянето му. От тях става ясно, че до „****“ ЕООД е било адресирано предложение за
сключване на споразумение по реда на чл.58г от ЗАНН, като то е било изпратено по пощата
до Дружеството – жалбоподател, но пратката е останала непотърсена, респ. не е достигнала
до адресата й.
Удостоверението за актуално състояние на „****“ ЕООД (на лист 26-27 от делото)
представлява извадка от сайта на Търговския регистър. Поради това то се характеризира с
доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства и следва да се кредитира. Въз
4
основа на този документ се установява, че седалището и адресът на управление на „****“
ЕООД са в ****, а управител на юридическото лице е Ц. М. Ц., на когото е бил връчен
препис от Акта.
Приложените на лист 18-21 от делото документи също имат достоверна дата и
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС дава
вяра на известията за доставяне на НП № 25/08.08.2022г. и пликовете към тях. Именно от
тези писмени доказателства съдът установява, че процесното НП е било изпратено по
пощата, но не е било доставено на „****“ ЕООД, като първото писмо (с дата на пощенското
клеймо - 10.08.2022г.) е било върнато с отбелязването, че адресът е „недостатъчен“ (предвид
това, че не са били записани етажа и апартамента, посочени в кредитираното по-горе
удостоверение за актуално състояние, което е общодостъпно от сайта на Търговския
регистър), а второто писмо (с дата на пощенското клеймо – 17.08.2022г.) е било върнато с
отбелязването, че пратката е „непотърсена“, като на 10.09.2022г. тя е била върната към
ОДБХ – София град. От доказателствата на лист 18 и лист 19 от делото става ясно, че
второто по време писмо е било изпратено на адреса на „****“ ЕООД, който е вписан в
Търговския регистър като седалище и адрес на управление на това Дружество.
За да се прецени дали е приложима нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, на която се е
позовал Директорът на ОДБХ – София град при направеното от него отбелязване в края на
процесното НП, съдът следва да съобрази няколко обстоятелства. Според чл.58, ал.2 от
ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
Наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Според
чл.59, ал.2 от ЗАНН Наказателното постановление подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от връчването му. В случая върху Наказателното постановление не е отбелязано от страна на
административно - наказващия орган, че нарушителят не е намерен на известния за него
адрес, нито е отбелязано от коя дата следва Наказателното постановление да се счита
връчено, а е отбелязано директно на коя дата се приема, че Наказателното постановление е
влязло в законна сила. Поради това съдът приема, че щом Директорът на ОДБХ - София град
не е отбелязал върху Наказателното постановление датата на връчване на същото по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, то в случая не може да се приеме, че има законосъобразно приложение
на чл.58, ал.2 от ЗАНН от страна на наказващия орган. Поради това съдът не се счита
обвързан от направеното върху процесното НП отбелязване за датата на влизане в сила на
НП, тъй като не е било отбелязано от страна на административно – наказващия орган коя
дата се приема за дата на връчване на НП. Поради това и по аргументи, подробно изложени
в протоколно определение от 23.10.2024г., съдът не приема, че Наказателното постановление
е редовно връчено по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН и съответно, че е влязло в сила преди
СРС да е сезиран с жалбата на „****“ ЕООД. Поради това съдебният състав не счита, че
жалбата, с която е сезиран, е подадена след срока по чл.59 от ЗАНН и че е просрочена.
Молбата за образуване на изпълнително дело (на лист 22 от делото), поканата за
доброволно изпълнение (на лист 10 от делото) и бележката до „****“ ЕООД от служител от
5
кантората на ЧСИ Д. (на лист 11 от делото) са обективни, непредубедени и взаимно
допълващи се писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира и приема, че въз
основа на молба от Директора на ОДБХ – София град е било образувано изпълнително дело
при ЧСИ Д. във връзка с принудителното събиране на наложената с НП № 25/08.08.2022г.
„имуществена санкция” на „****“ ЕООД и съответно е била изпратена покана за доброволно
изпълнение до Дружеството, която не е била получена, но е било оставено съобщение от
служител от кантората на ЧСИ. Не е ясно кога въпросната бележка (приложена на лист 11 от
делото) е била оставена на адреса на Дружеството-жалбоподател, но от датата на снимката
на тази бележка може да се приеме, че тя е достигнала до управителя на „****“ ЕООД на
22.07.2024г. Поради това СРС приема, че може да се довери на твърдението на
жалбоподателя, че управителят на „****“ ЕООД е научил за изпълнителното производство и
за процесното НП на 22.07.2024г., поради което от тази дата следва да тече и срокът за
обжалване на Наказателното постановление.
Пликът на лист 12 от делото има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това
съдът го кредитира и приема, че жалбата е била подадена по Еконт на 05.08.2024г.
Считано от 22.07.2024г., подадената на 05.08.2024г. жалба се явява депозирана /по
пощата/ на 14-я ден от узнаването за Наказателното постановление. Това означава, че в
случая е спазен срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Заповедите на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на
храните с № ВР-6 от 28.06.2021г. и с № ОСПД-3440 от 02.11.2020г. са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира. От Заповед № ВР-6/28.06.2021г. на Изпълнителния директор на
Българска агенция по безопасност на храните се установява, че А.С.Г. е заемал длъжността
Директор на ОДБХ – София град, а от Заповед № ОСПД-3440/02.11.2020г. на Изпълнителния
директор на Българска агенция по безопасност на храните се доказва, че Ж. Б. И. е
„инспектор“ в Отдел „Контрол на храните“, Сектор „Контрол на търговски обекти,
заведения за обществено хранене и пазари“ в ОДБХ – София град при Българска агенция по
безопасност на храните. Това означава, че на основание чл.138, ал.1, т.1 от Закона за храните
св. И. е имала компетентност да съставя АУАН, а на основание чл.139, т.1 от Закона за
храните и чл.31, т.11 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на
храните А.С.Г. като Директор на ОДБХ – София град се явява оправомощен да издаде
процесното НП, издадено въз основа на АУАН, съставен от инспектор от ОДБХ – София
град. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е депозирана
в срок (предвид изложените по-горе мотиви за неправилното приложение от
административно – наказващия орган на чл.58, ал.2 от ЗАНН; датата, на която нарушителят
6
е узнал за процесното НП и датата, на която е била подадена жалбата срещу НП). Поради
това жалбата на „****“ ЕООД се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени
от компетентни лица (съгласно приложените по делото Заповеди на Изпълнителния
Директор на Българска агенция по безопасност на храните и направения по-горе във връзка
с тях доказателствен анализ).
От съдържанието на АУАН и НП става ясно, че нарушението е констатирано на
12.05.2022г. При това положение съставеният на 02.06.2022г. Акт се явява издаден в 3-
месечен срок от откриване на нарушителя. Не е ясно, обаче, дали е изтекла или не е изтекла
1 година от извършване на нарушението до съставянето на Акта, тъй като нито в АУАН,
нито в НП не е посочено на коя точно дата е извършено нарушението.
Наказателното постановление е издадено на 08.08.2022г., т.е. след по-малко от два
месеца след съставянето на АУАН. Поради това СРС приема, че в конкретния случай е
спазен 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото 1-месечният срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не
преклузивен, то неспазването му не е съществено процесуално нарушение.
В хода на служебната проверка, извършвана от съда, се установи, че в хода на
административно – наказателното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до неяснота на административно – наказателното обвинение. Става
въпрос за това, че в Акта и в Наказателното постановление не е посочена датата на
извършване на нарушението. Това означава, че в АУАН и НП липсва съществен реквизит по
смисъла на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо место – налице е неяснота на обвинението, тъй като с думи се твърди, че
не са били водени дневник за входящ контрол на храните, дневник за хигиенното състояние
на обекта и дневник за температурен режим, но не е посочено дали в обекта е имало храни,
какъв вид, дали е било необходимо те да се съхраняват в хладилник, кога са били доставени
/според фактурите и другите документи, с които продуктите са приети в обекта/ и какъв е
бил срокът им на годност. Това означава, че в Акта и в НП липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Освен това е налице и несъответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в АУАН и НП. Това е така, тъй като в член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) №
852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на
храните е въздигнато в задължение създаването на документи и записи, но за мерки,
посочени в член 5, § 2, б. „а“ - „е“ от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните. В случая в Акта и в
НП не е направено препращане на член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните с някой от
7
мерките, изброени в член 5, § 2, б. „а“ - „е“ от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните. Поради това съдът
приема, че има несъответствие между словесното и цифровото описание на деянието. Освен
това от нормата на член 5, § 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните става ясно, че нейн адресат са
операторите на предприятия за храни, но в Акта и в НП няма направена привръзка с член 5,
§ 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
относно хигиената на храните. Не на последно място - в АУАН и НП са посочени три вида
дневници (за входящ контрол, за температурен режим и за хигиенното състояние на обекта),
които не съответстват на напълно на мерките по член 5, § 2, б. „а“ - „е“ от Регламент (ЕО) №
852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на
храните. Всичко това води до извода, че административно-наказателното обвинение е
неясно формулирано, поради което наказаното лице е затруднено да разбере срещу кои
факти и срещу коя квалификация на нарушението да се защитава.
При правната квалификация на нарушението не е цитиран и чл.9 от Наредба № 14 от
09.12.2021г. за хигиената на храните, който изисква ползвателите на обекти за дистрибуция
на храни да извършват дейността си в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) №
852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на
храните. Поради това не може съдът да приеме, че е ангажирана отговорността на „****“
ЕООД за това, че не е спазила цитирания Регламент като не е създала документи и записи за
ефективно прилагане на мерките по член 5, § 2, б. „а“ - „е“ от Регламент (ЕО) № 852/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните.
Несъответствието между словесното и цифровото описание на нарушението се
задълбочава и от това, че с думи в АУАН и НП е посочено, че Дружеството не е водило
записи в три вида дневници, но не е обяснено защо това е квалифицирано като едно, а не
като три самостоятелни нарушения, респ. защо е наложено едно административно
наказание, а не три отделни.
Гореизложеното означава, че са допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. Тези процесуални нарушения са съществени
и ограничават правото на защита на наказаното лице да разбере повдигнатото срещу него
административно обвинение. За наказаното лице е невъзможно да се защитава по неясно и
неразбираемо обвинение за извършване на административно нарушение. Нарушаването на
правото на защита на жалбоподателя във всички случаи води до порочност на издаденото
Наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение,
което винаги съставлява формална предпоставка за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Констатираните нарушения са толкова съществени, че възпретястват и съда да
направи преценка по съществото на спора. Поради това на формално основание следва да се
отмени Наказателното постановление.
С оглед изхода на делото не се дължат разноски в полза на органа, издал процесното
8
НП. Доколкото жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, нито е ангажирал
доказателства за такива, не се дължат разноски и в полза на Дружеството - жалбоподател.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 от 08.08.2022г., издадено от Директора
на Областна Дирекция по безопасност на храните – София град, с което на основание чл.83,
ал.1 от ЗАНН и чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните, за нарушение на глава II, член 5, § 2, б.
„ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
относно хигиената на храните, на „****“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер
на 2000 (две хиляди) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9