Р Е Ш Е Н И Е
№906
гр. Перник, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 8047 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Т.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Ц., САК, съдебен адрес:***, Търговски дом, ет. 2, к. 223, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по Изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден на основание чл. 410 ГПК и сл., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № ****/21.10.2010г., по ч.гр.д. № ****/10г., по описа на ПРС, а именно: 1583,39лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. - 31.10.2009г., включително; сумата от 883лв. - представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 30.11.2003г. - 07.09.2010г; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.10.2010г., до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски по делото, респективно сумите по ИД **************, по описа на ЧСИ С.Б.. peг. № 753, с район на действие ОС-Перник. Сочи се, че сумите не се дължат поради погасяването им по давност.
В исковата молба се сочи, че при ЧСИ С.Б., peг. № 753, с район на действие ОС - Перник, е било заведено изпълнително дело ***************, въз основа на Изпълнителен лист от 20.12.2010г., издаден на основание чл. 410 ГПК и сл„ въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № ****/21.10.2010г„ по ч.гр.д. № ****/10г., по описа на ПРС против длъжника С.Т.Ф., ЕГН: **********, за събиране на сумите в размер на: 1583,39лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. - 31.10.2009г„ включително; сумата от 883лв. - представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 30.1 1.2003г. - 07.09.20Юг.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.10.20Юг., до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 143,99лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
При посещение на кантората на съдебния изпълнител и след като се е запознала с воденото срещу нея изпълнително производство, ищцата е установила, че едновременно с образуването на горепосоченото дело № **************, е проучено имущественото й състояние /справки ГРАО. НОИ. НАП, АВ и т.н./, след което са й били наложени запори на откритите банкови сметки в Юробанк България АД/14.06.2017г/ и ОББ АД /19.06.2017г./, наложен е запор на трудовото й възнаграждение /28.06.2017г./, макар да не са й удържани никакви суми, предвид че заплатата й е под MP3, както и че й е било изпратено Уведомление за образуваното изпълнително дело. което никога не й е връчвано надлежно и за което, съгласно изпълнителното дело, й е залепено друго такова на 14.07.2017г. на домашния й адрес, понеже след многократно посещение на призовкар, така и не била открита, за да й се връчат документите. След извършване на горните действия и до днес срещу нея нямало други изпълнителни действия.
По ищцата се твърди да е установила също така. че срещу нея и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, е водено и предходно изпълнително дело с № ***/**г„ което, видно от поставените печати на гърба на изпълнителния титул от предходния ЧСИ. е било образувано на 20.06.2011г. и на тази дата е извършено и последното по своя характер изпълнително действие. Предвид горното за ищцета се извеждал правния интерес от водене на настоящия иск по чл. 439 ГПК. с който оспорва изпълнението, тъй като счита, че са настъпили факти след приключването на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, обуславящи недължимост на вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно - вземането е погасено по давност и на процесуално, и на материално основание и като такова не се дължи, като мотивите са описани пространно в исковата молба. Акцентирано е, че видно от гърба на процесния лист, първоначално същият е бил приведен в изпълнение на 20.06.2011, чрез образуване на изпълнително дело пред неизвестен съдебен изпълнител, което се е водило под № 663 по описа на същия за 2011 г. След тази дата и първоначалните изпълнителни действия, явно не са последвали никакви други такива, поради която и причина, изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като изрично е посочено, че последното годно да прекъсне давността и изпълнително по своя характер действие, е извършено именно на тази дата - 20.06.2011г. Така считано от тази дата е започнала да тече нова давност за вземането.
Видно от представеното копие на изпълнително дело № **************, същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист пред ЧСИ С.Б. на 19.05.2017г., т.е. почти 6 години по-късно, като първото изпълнително действие, годно да прекъсне давността /образуването на изпълнително производство по аргумент от т. 10 на Тълкувателно Решение № 2 / 26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата, не е изпълнително действие, независимо, че съдържа искане за извършване на изпълнителни такива срещу длъжника/ е извършено чрез налагане на запор на банковите сметки на ищцата на дата 14.06.2017г„ т.е. почти шест години по-късно, когато вземането е било вече погасено по давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. В тази връзка се прави изрично възражение за погасяване на вземането по давност, т.к. видно от изложеното и посочените доказателства, между двете най-отдалечени във времето изпълнителни действия, между които давността не е прекъсната е почти шест години, което обуславяло извода, че вземането е погасено на процесуално основание и взискателят, доколкото с настоящия иск се прави възражение в тази посока, не може да налага принудително изпълнение.
С оглед па гореизложеното се прави изрично възражение за погасена три годишна давност по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Видно от приложените по делото доказателства, последното изпълнително действие по първото изпълнително дело се сочи, че е извършено на 20.06.2011 г., като е повече от очевидно, че същото се е погасило на 21.06.2014г., с изтичането на предвидения три годишен срок. Дори и съда да възприемел, че делото е било висящо и че същото се е пермирало на 20.06.2012г., като всички срокове следва да започнат да се изчисляват именно от тази дата, с оглед действащия към онзи момент ППВС № 3/18.11.1980 година, макар това становище да не е съвсем правилно, т.к. давностният срок се инкорпорира в двугодишния такъв, доколкото същият се прекъсвал с оглед извършените изпълнителни действия, а липсата на такива, именно с оглед отменения ППВС не е равнозначно на липса на действия изобщо, нито обезателно водещо до т.н. перемпция, то давността за оспореното задължение е изтекла на 20.06.2015г. и вземането не се дължи именно най-късно считано от тази дата, като както и да бъде смятан срокът, то е очевидно, че давността е изтекла и вземането се е погасило освен на процесуално, и на материално основание - дори и изчислението да се извърши на база пет годишна давност, доколкото прекратяването е настъпило след постановяване на тълкувателното решение.
Именно с оглед на всичко изложено по-горе и изведен извод, че са настъпили нови факти след приключването на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, обуславящи недължимост на вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно: вземането по Изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден на основание чл. 410 ГПК и сл., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № ****/21.10.2010г., по ч.гр.д. № ****/10г., по описа на ПРС, против длъжника С.Т.Ф., ЕГН: **********, е изцяло погасено по давност и по смисъла на чл. 110 ЗЗД и по смисъла на чл. 111 ЗЗД. и като такова вече не се дължи както на материално, така и на процесуално основание; а не се дължат и допълнителните вземания, съгласно чл. 119 ЗЗД.
Моли се съдът да признае за установено, че С.Т.Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК: 1 13012360 с адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино", ТЕЦ ..Република” сумите по Изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден на основание чл. 410 ГПК и сл., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № ****/21.10.2010г., по ч.гр.д. № ****/10г., по описа на ПРС, а именно: 1583,39лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. - 31.10.2009г., включително; сумата от 883лв. - представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 30.11.2003г. - 07.09.2010г; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.10.2010г., до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски по делото, респективно сумите по ИД **************, по описа на ЧСИ С.Б.. Peг. № 753, с район на действие ОС-Перник. Приложенж е копие от изпълнителен лист към исковата молба.
С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор. Постъпило е впоследствие становище, в което се излагат доводи от ответната страна, че исковете са неоснователни и давността не е изтекла.
В проведеното по делото съдебно
заседание са се явили процесуалните представители и на двете страни по делото,
като респ. молят за уважаване, и за отхвърляне на исковата претенция. Приобщени
по делото са и изисканите с доклада писмени доказателства, а именно Заповед за парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№ ****/2010 г. по описа на ПРС за 2010
г. с отбелязвания по същата, и копие от изпълнително дело № 579/2017 г. , по
описа на ЧСИ С.Б., район на действие ПОС.
Пернишкият районен
съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/21.10.2010г.,
по ч.гр.д. № ****/10г., по описа на ПРС, в полза на ответната Дружество,
издадена срещу ищцата, за следните суми, а именно: 1583,39лв. - главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. - 31.10.2009г.,
включително; сумата от 883лв. - представляваща законна лихва за забава за
месечните плащания за периода от 30.11.2003г. - 07.09.2010г; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 21.10.2010г., до окончателно изплащане на вземането.
Обсъжданото архивирано ч. гр. д. № ****/10г., по описа на
Пернишки районен съд се състои единствено от заповед за изпълнение на парично
задължение, като липсват други документи, от които да се направи извод за
датата на влизане в сила на същата. В заповедта за изпълнение е отбелязано, че
е издаден изпълнителен лист на 20.12.2010 г., която е крайната възможна дата за
влизане в сила на обсъжданата заповед. В тоз смисъл съдът приема, че
заповедта влязла в сила на 20.12.2010 г.,
като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба на „Топлофикация
- Перник” АД е било образувано изпълнително
дело № 663/2011 г. по описа на ЧСИ А.В./което не е
приложено по делото, но данни за което сочат и двете страни в производството/.
В
От гърба на цитирания изпълнителен лист се
установява, че по това изпълнително дело № 663/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.се установява, че делото е пермирано
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като последното валидно изп. Действие е
извършено на 20.06.2011 г., като дата на образуване на делото е посочено-
20.06.2011 г. Видно от печата на гърба на изп. Лист ПДИ е била изпратена на
03.01.2012 г. Други данни относно това изп. Дело отсъстват. Няма данни да е
било издадено нарочно прекратително постановление на ЧСИ.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх.
№7146 от 19.05.2017 г. на ответното дружество е образувано ново изпълнително
дело № 579/2017 г. по
описа на С.Б..
От материалите по
изпълнителното дело №579/2017 г. по описа на С.Б. се установява, че са
изпратени запорни съобщения, извършено чрез налагане на запор на банковите сметки на ищцата на дата
14.06.2017г. По това изп. дело № **************, е проучено имущественото й състояние
/справки ГРАО. НОИ. НАП, АВ и т.н./, след което са й били наложени запори на
откритите банкови сметки в Юробанк България АД/14.06.2017г/ и ОББ АД
/19.06.2017г./, наложен е запор на трудовото й възнаграждение /28.06.2017г./,
макар да не са й удържани никакви суми, предвид че заплатата й е под MP3, както
и че й е било изпратено Уведомление за образуваното изпълнително дело, което
никога не й е връчвано надлежно и за което, съгласно изпълнителното дело, й е
залепено друго такова на 14.07.2017г. на домашния й адрес, понеже след
многократно посещение на призовкар, така и не била открита, за да й се връчат
документите. След извършване на горните действия и до днес срещу нея нямало
други изпълнителни действия, видно от представеното копие от делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява
с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането
на срока за подаване на възражение. Целта
на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или
безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по
чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални
норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера
на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли
се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че
длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу
заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда
на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 20.12.2010 г. (липсват доказателства,
че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 20.06.2011 г. с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело № 663/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева,
като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така,
тъй като в нея с тази молба макар и
непредставена по делото се правят
искания за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането
на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Горното
налага извод, че след прекъсването на давността на 20.06.2011 г. /последното
изп. Действие/ е започнала да тече нова петгодишна давност, която изтича на 20.06.2011
г.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от
20.06.2011 г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ) не са
извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без
да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на
20.06.2013 г. изпълнителното производство по изп. д. № 663/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Този извод не се променя от обстоятелството, че на
че няма данни да е издадено постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния
изпълнител.
Горният извод не се променя и от обстоятелството,
дали през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП с цел
проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до
длъжника /от 03.01.2012 г./. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са
обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други.
Тъй като производството по изпълнително дело № 663/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.е премирано
на 20.06.2013 г., то извършените след тази действия не пораждат действия, т. е.
не се прекъсва давността с подаване на молбата вх. № 7146/19.05.2017 г. на
взискателя.
Горното налага извод, че започналата да тече давност
на 20.06.2011 г. е изтекла на 20.06.2016 г., а исковата молба е подадена на
11.12.2019 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок.
Второто изпълнително дело№ 579/2017
г. по описа на С.Б., е образувано
на 19.05.2017 г.,
което след изтичане на давността. Това налага извод за основателност на
исковите претенции и като такива следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 98,66
лева - държавна такса, 24 лева – такса за копие от изпълнителни дела и 400 лева
– адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 522,66 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.Ф., ЕГН: **********,
с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
- Перник” АД, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумите по
Изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден на основание чл. 410 ГПК и сл., въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение № ****/21.10.2010г., по ч.гр.д. № ****/10г.,
по описа на ПРС, а именно: 1583,39лв. - главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003г. - 31.10.2009г., включително; сумата от 883лв. -
представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 30.11.2003г.
- 07.09.2010г; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 21.10.2010г., до окончателно изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Ф.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 522,66 лева– направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № ****/10г., по описа на
Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.