Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен
състав, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Румяна
Григорова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 4637 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Д.Б., срещу решение № 30474/03.02.2020
г., постановено по гр. д. № 37850/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, в частта
му, с която месечната издръжка за детето М.Г.С. е уважен в размер на 600 лв.,
считано от 02.07.2019 г., в разликата над 180 лв. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложил
е съображенията си. Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция за разликата над 180 лв.
месечна издръжка. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна М.Г.С.,
действаща чрез нейната майка и законен представител Д.П.Б., оспорва въззивната
жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната
му част.
В съдебно заседание въззивника моли съда да отмени решението в обжалваната
му част.
За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 30474/03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 37850/2019 г., СРС,
ІІІ ГО, 89 състав е изменил размера на определената със съдебно решение № 3607/02.12.2010
г. по гр. д. № 6834/2010 г. по описа на ПРС, ІІІ брачен състав издръжка за детето
М.Г.С., от 90 лв. на 600 лв. месечно, считано от 02.07.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, отхвърлил е иска за разликата до пълния предявен
размер от 615 лв., допуснал е предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката и е осъдил ответника
да заплати държавна такса за
определената издръжка по сметка на СРС в размер на 734,40 лв. и на адвоката на
ищеца сума в размер на 300 лв.
Въззивника навежда доводи, че първостепенния съд не е посочил каква е
месечната издръжка над минималната, от която се нуждае дъщеря му, че не са
изложени мотиви за конкретните нужди на детето, които винаги се определят от
обикновените условия на живот на имащите право на издръжка, че не са отчетени
реалните му възможности да заплаща издръжка.
Наведените доводи са неоснователни. Задължението
за издръжка към ненавършило пълнолетие дете от неговия родител е безусловно. При
определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите
на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на
дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и
възможностите на въззивника. Предмет на производството по чл. 150 от СК е
налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката,
имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за
основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване
потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия
баща. Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и
препраща към тях. В първа инстанция са ангажирани доказателства за трудовото
възнаграждение на родителите- 504 лв. месечно за майката и 4750 лв.
средномесечно за периода 23.05.2019 г. -08.09.2019 г. за бащата, като
настоящата инстанция счита, че за база
на доходите на бащата на детето, при липсата на писмени доказателства за част
от процесния период, следва да се приеме средната за гр. Пловдив работна
заплата, тъй като същия е в
трудоспособна възраст и не са ангажирани доказателства за намалена
работоспособност (последното обстоятелство се установява с решение на ТЕЛК),
нито за друга основателна причина за невъзможност да реализира доходи поне в
такъв размер. Майката на детето, поради естеството на работата, която извършва-
асистент за независим и активен живот на детето, е в невъзможност да реализира
доходи от друга трудова дейност. Размера на месечната издръжка е съобразен с
възрастта на детето, което не е новородено (за да бъде определен минималния
размер за месечната му издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на
физиологичните му потребности, има
социални, образователни и културни нужди, които също следва да бъдат
задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970
г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд
при определяне размера на месечната издръжка на детето. В първа инстанция са
представени доказателства за заболяване на детето (експертно решение на ТЕЛК от
05.03.2019 г., със срок от три години, с водеща диагноза детски аутизъм), което
неминуемо води до необходимост от допълнителни средства. С писмените
доказателства, представени пред СРС- проформа фактури и служебни бележки, се
доказва размера на средствата, необходими за детето месечно над обичайната
издръжка на дете на такава възраст- 1230 лв.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители на М.,
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майка й (делът на участие на бащата в
издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че П.Д.Б. следва
да поеме сума в размер на 900 лв. от месечната издръжка на детето, но с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес и разпоредбата на чл. 271, ал. 1,
изречение последно от ГПК- сума в размер на 600 лв. Останалата сума, необходима
за издръжката на детето, която настоящия състав приема за общо месечно около
1400 лв., следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични
средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето.
От така установената фактическа
обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства, мотивирал е настъпването на предвидените в закона предпоставки
за увеличаване размера на определената издръжка, дължима от бащата на малолетното
му дете.
И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, искането на
въззивника за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30474/03.02.2020 г., постановено по
гр. д. № 37850/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, в обжалваната му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Д.Б.,
ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.