№ 190
гр. Перник, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241720201675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ч. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Перник, ул. ***, против НП № 24-1920-000192 от 17.10.2024 г. издадено от
началник сектор в 01 РУ-Перник при ОДМВР-Перник, с което на основание
чл. 178д от Закона за движение по пътищата ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.
98 ал. 2 т.4 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Излагат се доводи, че НП е издадено при съществени процесуални
нарушения. Посочва, че в АУАН и НП е посочено различно място на
нарушението, което не е различно от действителното място на паркиране на
автомобила, което е съществено нарушение, накърнило правото на защита на
наказаното лице. Посочва, че не е спрял в обхвата на начертаното инвалидно
място и това, че почти не си е личала маркировката.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен се явява
лично, като поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ответникът - Началник сектор в 01 РУ-Перник при ОДМВР-Перник, не
се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
1
следното от фактическа страна:
На 27.09.2024 г. в 09:26 часа. в гр. Перник на ул. „Васил Левски“ зад
Банка ОББ, се установило паркирано МПС, марка „Рено“, модел „Каджар“, с
рег. номер ********, който е собственост на Ч. Ц. И. с ЕГН: **********.
Установено, е че същото е паркирано на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. При оглед на
автомобила, не е присъствал водач или други лица и не е била установена
карта за инвалид която да е поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло
на МПС-то. За констатираното нарушение е съставен фиш серия GT номер
3107127, оспорен от нарушителя, поради което бил издаден АУАН.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН
GA382805 от 27.09.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.
По делото са разпитани полицейските служители св. П. и св. Л., които
заявяват, че процесното МПС е било паркирано на ул. „Васил Левски“ зад
блок 4, след запознаване от страна на съда с цветна схема на участъка.
И двамата свидетели заявяват, че е имало само части от пътната
маркировка, като на много места е била изтрита. Посочват, че автомобила не е
бил спрян пред знака Д21, а странично от него, като под знака, не е имало
допълнителна табела посочваща броя на инвалидните места.
По делото е разпитана и св. Н., която посочва, че нарушението е
извършено зад бл. 4, а не зад ОББ. Свидетелства за изтрита маркировка, която
почти не си е личала по пътната настилка, както и че л.а. не е спрял срещу
знака Д21, а странично на него, като пред знака е било свободно определеното
място.
Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите,
тъй като същите се явяват логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат
изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
По делото са приети и следните писмени доказателства:
Писмо с Рег. №28125/13.12.2024г. от Общинска Администрация-Перник,
с приложена схема на участък в гр. Перник ул. „Васил Левски“ зад ОББ;
писмо Рег. №2667/03.02.2025г. от Община Перник, с приложени цветни схеми
на участък в гр. Перник, както и заповед кмета за одобрение на „Генералния
план за организация на движението на територията на Община Перник“.
2
Заповеди удостоверяващи компетентността на органите да издават АУАН и
НП. Писмо с Изх. № 24/д-519-1 18.10.2024 г. от Община Перник, в което е
посочено, че в участъка са налице две паркоместа за хора с увреждания, 6 бр.
снимки на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно
предоставените доказателства, приложени по делото.
Съгласно императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН абсолютно задължително е в АУАН и НП
вмененото нарушение да бъде описано пълно, ясно и разбираемо, като се
посочи точно времето и мястото на неговото извършване. Именно наличието
на тези елементи гарантират от една страна упражняване в пълен обем
правото на защита на жалбоподателя, а от друга позволяват на съда да
извърши собствен анализ и преценка на всички доказателства, факти и
обстоятелства от значение за правилното разрешаване на правния спор. При
извършената дължима проверка относно правилното приложение на
процесуалния закон съдът установи , че съставеният АУАН не отговарят на
изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН относно необходимите
реквизити, които следва да съдържа, а именно ясно и недвусмислено да се
впише мястото на извършване на нарушението, което от своя страна влияе на
преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните
му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване.
Посоченото от наказващия орган в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление място на извършване на нарушението, не съответства на
установената от съда действителната фактическа обстановка. Според
свидетелските показания на свидетелите П., Л. и Н. нарушението е извършено
на „Васил Левски“ зад блок 4, което е различно място от посоченото в АУАН и
НП ул. „Васил Левски“ зад ОББ.
В този смисъл е необходимо актосъставителя и АНО да изложат
очертани и разбираеми твърдения, предвид спазването на императивните
реквизити по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Формалността на административнонаказателното производство
предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при
индивидуализацията на конкретното нарушение, което обуславя и крайният
извод за наличие на допуснато от същия съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.
В допълнение, следва да се подчертае, че процесното нарушение на
3
административнопроизводствените правила, съдът, не може да приеме като
техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по
налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в
субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще
института "техническа грешка" и не е предоставил възможност за поправянето
й.
Съдът намира, че този начин на изложение на нарушението е довело до
неясно обвинение, предвид различни фактически обстоятелства, които явно и
отчетливо посочват различно място на нарушението.
Съдебната извършване практика е последователна в становището си, че
наличието на различно място при извършване на нарушението представлява
незаконосъобразност на НП и предпоставя неговата отмяна.
По отношение на приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 т. 4 от ЗДвП предвижда забрана да се
паркира на места, определени за хора с трайни увреждания. Правният спор по
настоящото дело се свежда до това дали Ч. И. е спрял на място определено за
хора с трайни увреждания.
От нормата на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП се извежда, че пътен знак Д 21
указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания.
Съобразно чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските
плажове местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се
обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от
2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с
пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като
син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност
(фиг. 5) в бял цвят.
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 3 от Наредба № 18 от 2001 г. (отм.), действаща
към момента на извършване на нарушението, пътен знак със специално
предписание Д21 има формата на квадрат или правоъгълник и цветът на фона
на пътния знак е син.
Съгласно чл. 101 от същата наредба, пътните знаци от група "Д" се
използват за въвеждане на специални предписания за участниците в
движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците от
пътя, за които се въвеждат предписанията.
В случая, от снимковия материал, изготвен от полицейските служители
и приложен по делото, е видно наличието на съответния пътен знак,
обозначаващ едно място за инвалиди и паркиран автомобил, който е извън
4
обхвата му. Същият не се намира срещу пътния знак, а на разстояние
странично на него.
При наличието на повече от едно място за инвалиди, както е видно от
приложената Схема на участък от Община Перник и генералния план за
организация на движението на територията на Община Перник следва знакът
да е поставен в съответствие с чл. 127 от новоприетата Наредба № РД-02-21-1
от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, според
който Пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания" се използва за сигнализиране на едно място,
предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи
хора с увреждания. При наличие на повече от едно място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, броят на местата се
означава с допълнителна табела. Пътният знак се поставя самостоятелно.
Като не е посочен броя на местата за хора с трайни увреждания,
съобразно чл. 127 от Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, а е поставен единствено единичен
знак, жалбоподателят правилно е възприел, че е налице едно място точно
срещу знака и не е паркирал на него, а значително в страни.
По делото се установява, че пътната маркировка в процесния участък не
е в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 18 от 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм.) и чл. 25 от Наредба № РД-02-
20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за
достъпност на морските плажове местата за паркиране на автомобили на хора
с увреждания, като видно от свидетелските показания и приложения снимков
материал се установява, че маркировката е силно изтрита и е останал крайна
бяла линия с дължина около 40 см. Пътната маркировка следва да бъде върху
цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение
в средата на международния символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят.
От гореизложеното се установява, че пътния участък не е обозначен със
знак съобразно законовите изисквания - чл. 127 от Наредба № РД-02-21-1 от
23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, както и липсва
цялостна положена маркировка на чл. 25 от Наредба № 18 от 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм.) и чл. 25 от Наредба № РД-02-
20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за
достъпност на морските плажове местата за паркиране на автомобили на хора
с увреждания.
Жалбоподателят е бил длъжен да се увери дали има пътни знаци и с
какво съдържание са те преди да предприеме процесното паркиране на МПС-
то. Като е паркирал своето МПС в страни от свободното място пред знак Д 21
5
И. не е извършил нарушението от субективна страна и обективна страна
предвид местоположението на пътен знак Д 21 и липсата на допълнителна
табела оказваща броя на местата и липсата на маркировка.
В заключение следва да се добави, че е недопустимо органите на МВР
да санкционират водачи на МПС, в участък който не е обозначен според
законовите изисквания.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-1920-000192 от 17.10.2024 г. издадено от началник
сектор в 01 РУ-Перник при ОДМВР-Перник, с което на Ч. Ц. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Перник, ул. *** на основание чл. 178д от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98 ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6