№ 155
гр. Враца , 10.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от В. М. Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. Т. поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Представя
документи за здравословното си състояние.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с
доводи, че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 01.06.2021 г., постановено по НОХД № 106/21 г.
по описа на PC Лом и имащо значение на влязла в сила присъда, Т. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал. 2 НК, като му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца.
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 11.06.2021 год., като до момента
е изтърпял фактически 2 месеца и 29 дни.
Към момента неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 1
1
месец и 1 ден.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия не е
започнал да се поправя и превъзпитава.
Поради краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е
правена, а в плана за осмисляне на свободното време са включени зони, където са
отчетени трудности и частични дефицитите, като пълноценно оползотворяване на
престоя в затвора; ограничаване на въздействието на затворническата субкултура;
приучване към социално приемливи порядки и начин на живот в и извън затвора;
преценка на миналото поведение; повишаване мотивацията за откъсване от миналото и
съхраняване на позитивните социални контакти.
Според ИСДВР, рискът от вреди за обществото е бил със стойности, а за
служителите и лишените от свобода с ниски такива.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и
след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди
запазва стойностите за всички категории.
От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е
констатирано, че в следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в
Т. се наблюдава частична положителна промяна, но относително краткия престой в
затвора не позволява пълноценното проследяване на поведението му и отношението
му към режимните изисквания.
Лишеният от свобода спазва изискванията на ЗИНЗС, няма извършени
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липсата на
положителни прояви до момента.
ИСДВР обаче е категоричен, че на настоящия етап от изтърпяване на
наказанието си, Т. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в
нагласи си за водене на законосъобразен начин на живот. Нежеланието му да се
съобразява и да спазва законовите разпоредби и общоприетите норми, неумението да
не повтаря допуснатите вече грешки и да си извади поука от тях, вземането на
прибързани решения и поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване на
ново правонарушение.
По отношение на настоящото престъпление, както и към цялостното си
криминално поведение, Т. в определена степен и твърде формално признава вината си,
но омаловажава сериозността на деянията, като оправдава противозаконните си
действия с външни фактори. При него липсва устойчива мотивация за промяна на
досегашния начин на живот. С действията си той доказва системно несъобразяване с
установените правила в ЗДвП.
На този етап от изтърпяване на наказанието липсват убедителни доказателства
2
за поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в
условията на затвора за трайна положителна промяна на отношението към
извършените правонарушения, осъзнаване на проблемите, предвиждане на
последствията от действията и постигане на целите по чл. 36 от НК.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у Т., но все още има дефицитни зони, които са включени в
плана на присъдата и не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно, което навежда на констатацията за
липса на желание у осъдения за съзнателна работа по поправянето му. Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на
мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е
осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото
лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
Видно от криминалното му минало, Т. е с утвърдени криминални нагласи,
което налага извода, че при осъденото лице се очертава склонност към несъобразяване
с общоприетите норми и правила за водене на законосъобразен начин на живот, и
индикират вероятността от извършване на нови правонарушения.
В тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един по-
продължителен период, съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да
3
преосмисли отношението си към правонарушението.
Що се касае за твърденията за влошено здравословно състояние, това
обстоятелство по никакъв начин не може и не следва да бъде вземано при преценката
на поведението на осъденото лице. В условията на затвора същият може да ползва
безплатни здравни услуги, а при нужда, би могъл да бъде настанен и в специализирано
здравно заведение.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Т. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. М. Т., роден на *** в гр.
Лом, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода, определено му с протоколно определение от 01.06.2021 г., постановено по
НОХД № 106/21 г. по описа на PC Лом и имащо значение на влязла в сила присъда, в
размер на 4 месеца, с остатък от 1 месец и 1 ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
да се изпрати и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4