Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 07.04.2023 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 07.04.2023 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на първи декември,през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Милена Т.Димова и участието на
прокурора................ като сложи на разглеждане докладваното от районния
съдия гр.дело No445 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с
вх. №2737 / 20.11.2019г. от Г.Д.А. с
ЕГН ********** *** , чрез адв.В.М. ***, със съдебен адрес ***, офис
4 срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”- към МВР-София с адрес гр.София, ул.”Пиротска” №171А, с която са
предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми:
1500,00/хиляда и петстотин / лева, представляваща сумарно възнаграждение за
положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен в периода от 20.11.2016 година до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата;
220,00 / дваста и двадесет /
лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното задължение, изчислено от края на месеца, следващ
тримесечието, за което не е изплащан извънреден труд до подаване на исковата
молба.
В
исковата молба са обективирани следните твърдения:
Ищецът работи като ПОЖАРНИКАР- ВСА – ТОИ при PC „ПБЗН„ – гр. ТЕРВЕЛ , към ГД
„ПБЗН„ - към МВР - София - от 02.01.2001 година - до настоящия момент. Работата в системата на
ГД „ ПБЗН „ е организирана на смени от по 24-часа непрекъснати денонощни
дежурства /или 12-часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През
периода 20.11.2016г. - 20.11.2019г. ищецът е изпълнявал служебните си
задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд - в часовия
интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на следващия ден. Така общо за посочения период
ищецъ т твърди ,че е отработил 50 нощни смени. Положеният от него труд при
сумирано изчисляване на работното време, следва да се изчислява съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал.3, ЗМВР - в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според чл.187,
ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служители работещи на смени. Така от организацията на работа на служителя
- на 24 - ,респ. 12- часови смени, при сумирано изчисляване на работното време
следва, че в настоящия случай отношенията се уреждат съобразно разпоредбите на
чл.187, ал.5 - 6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. В настоящия случай намира приложение и
нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Това е така, защото
според чл. 187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния
период действащи са Наредба № 8121з-592
/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г. В тези наредби липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на
изрична регламентация обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето на отдих и
почивката на държавните служители в МВР при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се
приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент
1.143. Неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните
служители, работещи в системата на МВР - в неравностойно положение спрямо
другите държавни служители, което е недопустимо.
Твърди
се , че към датата на завеждане на ИМ този извънреден труд - неизчислен и незаплатен
от работодателя за исковия период – 20.11.2016 година до 20.11.2019г. е
250 часа, в парична равностойност - 1500 лева.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Ето защо, с
оглед основателността на основния иск - с падеж на 1-во число след изтичане на
всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време - съобразно
размера му - до завеждането на ИМ - 20.11.2019г. се претендира размер на обезщетението за забава
- общо за тригодишния исков период- 220,00 лева.
С Разпореждане №793 от 22.11.2019г.,
съдът на осн. чл.131 от ГПК е изпратил препис от исковата молба и от приложенията към нея
на ответника по гр. дело № 445/2019 год. по описа на Тервелски районен
съд.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор на исковата молба. С дадения писмен отговор- вх. №40 / 07.01.2020 година, даден чрез процесуален представител- ст. Юрисконсулт С. П. , с адрес *** ответника оспорва основателността на исковата
претенция, като излага съоражения в тази
насока .
С дадения писмен отговор страната прилага : Пълномощно, ре. № 1983р-11436/ 08.08.2019
година - за процесуално представителство , Писмо-
изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 гоздина на МТСП , Заповед № 8121з-791 от
28.10. 2014 година на министъра
на вътрешните работи , Кадрова справка , Протоколи за отчитане на нощен труд и
графици за дежурства за периода – месец ноември 2016 година до месец наември 2019 година- заверени копия със заличени
лични данни на лица които не са страна
по делото , Платежни бележки за възнаграждение на ищеца за месеците - от
месец ноември 2016 година до
месец ноември 2019 година включително . С
отговора страната приема ,че положеният от ищеца през
процесният период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с
представените от към отговора писмени доказателства - платежни бележки за
възнаграждението на ищеца.
С отговора страната
обективира следните свои твърдения
:
НСОРЗ се прилага за работниците и
служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1,
т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от
формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото
служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши преизчисляване
на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Видът и условията за заплащане
на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните
служители в МВР съгласно обективираното
в дадения писмен отговор са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и
VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм.
ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014
г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли
2019г.) (ЗМВР-2014). В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата; в чл. 201 допълнителното
възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат
допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения.
Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични
дейности), а друга част са сред типичните по чл. 67 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати
резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на
допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на
МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от
2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по
ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в
ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края
на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата
е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете
възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1
предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници
и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3
възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл.202.
Проследената нормативна история според
твърденията на ответната страна обетктивирани в дадения писмен отговор,налага
два извода:
1.Законотворческият разум предполага
изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е
безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без
посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно е и прибавянето
в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни
и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл.
2.Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006,
касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от
МВР" показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в
МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които
не са насочени специално към служители на МВР. Последващото, нарочно добавяне
на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотехническо излишество, още
повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от
ЗМВР-2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително
възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет" съществуват и към
момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката касае
само подзаконовите актове. Законодателят не е изключил възможността
допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг
специален закон. Сходно е положението и с отчитането на работното време и
възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и
съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на
вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към
които препращат.
През периода, за който ищецът търси
допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд
в дневен с коефициент 1,143 е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
- ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) (Наредба №
81213-776/29.07.2016 г.). В чл.3, ал.3 е регламентирано: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период", което съответства на регламентацията на този въпрос в
чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Според процесуалния
представител на ответната страна с дадения писмен
отговор твърдението на ищеца, че при
сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч. и 06.00ч. за отчетен период се умножава по коефицент 0,143 е неотносимо
към процесния период, за който той претендира възнаграждение за положен
извънреден труд .
В ЗМВР в чл.187, ал.3, законодателят е
определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова според ответната
страна не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от
общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
С
дадения писмен отговор ответната страна
приема, че не е налице основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата-
посочена по НСОРЗ, а се прилага специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8
часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа: 7 часа, което
е равно на 1.143.
За
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто
е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност,
той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час,
респективно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г„ издадена от министъра на вътрешните
работи, обн.. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г.,
която се отменя със Заповед № 81213-791/28.10.2014г. Така ответната
страна приема претенцията на ищеца за
неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се
състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР
са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите,
като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно
от изложеното, законодателя ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи.
С дадения писмен отговор ответната страна твърди, че ищеца в
своята искова молба не прави
разграничение между извънреден и нощен труд и не отчита факта, че
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и
размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът
неправилно обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Извънреден е този труд, който се
полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време,
не се явява извънреден труд и
с оглед неговата продължителност
от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в
случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. респективно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г.
За да има извънреден труд и за да
е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния
труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по
смисъла на заповед на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и
да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат
умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо
повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете
в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се
явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда,
определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези
часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.
Превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. В този
смисъл е изразеното становище на министъра на труда и социалната политика в
писма изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. относно: Увеличеното заплащане на
нощния труд при сумирано изчисляване на работното време.
По отношение претенцията за лихви :
С
дадения писмен отговор отв. Страна
приема , че претенцията за лихви
има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. Намира
,че претенцията за обезщетение за забава по реда на ЗЗД е неоснователна-предвид
недължимост по главния иск . За да се
дължи такова обезщетение следва да е налице парично задължение и длъжникът да е
изпаднал в забава. С депозираните
платежни бележки за платено
възнаграждение за процесния период ответнита
страна приема , че възнаграждение за положения нощен труд от
ищеца му е заплатено изцяло от
ответника , поради което не е налице такава забава задължителна предпоставка по
чл.86 ЗЗД.
С
дадения писмен отговор се претендират сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С
Определение № 58 от 28.02.2020
година , съдът изготви проекто доклад по
делото, с който и разпредели на страните доказателствената тежест .
За
насрочените съдебни заседания ищеца редовно
призован не се явява , по делото процесуалния представител на ищеца с молби
е давал становище съдът да даде ход на делото в негово отсъствие ,както и се
подържа искането на зазначаване
на ССчЕ.
Ответната страна по делото - Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”- към МВР-София с адрес гр.София, ул.”Пиротска” №171А
,редовно призована по делото се
представлява от ст. Юрисконсулт С.П..Процесуалния представител на странат опсорва осъдителния иск и акцесорния
на посочени по дадения писмен отговор основания.
В дадения от съда срок
страната представя по делото
писмени бележки - Вх. № 260354 от 07.12.2022 година .
По делото вещото лице – Е.И.Й. - магистър по икономика, специалност „счетовоство и контрол“ , с
допълнителна квалификация по специалност „ Съдебни експертизи“, вписана като вещо лица
в списъка към ОС Добрич, с
адрес за кореспонденция гр.
Добрич ,ул. „ Кап.Д. Списаревски“ № 13 , вх. В, ап. 1 редовно
призована явява се за съдебното заседание. Подържа дадените заключения по
поставените и от страните въпроси. Съдът прие заключението на вещото
лице , като неоспорено от страните .
Състав на Тервелски
районен съд , след преценка доводите на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон намира за установено от
фактическа страна, следното:
Предявените искове са с правно
основание- главния с правно чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд и аксесорния с
правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Безспорен между страните по делото е факта,това
се установява и от обективирани твърдения по исковата
молба а и от приетата по делото
кадрова справка – / лист №
22 по делото / че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжност в системата на
МВР- със Заповед №
з-20/31.01.2001 година на Директора на ЗДВР
Добрич е назначен ан
длъжност водач на специален автомобил III степен в
„Пожарогасене“ в РСПАБ – Тервел , при
РДВР Добрич , като със Заповед №
1281 от 23.10.2014 година на Директова
на ГДПБЗН- МВР е преназначен на длъжност водач на специален автомоил I степен, той и
пожарникар в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Тервел към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Добрич, считано от
31.10.2014 година , която длъжност
ищеца заема и към настоящия момент . Безспорен между страните по делото
е и факта, че ищецът през процесния период – 20.11.2016 година до 20.11.2019г. е престирал труд по
утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00
часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като
писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч.
и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници от държавните служители, работещи на смени в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Тервел, в т.ч. и ищеца, през исковия
период.
По делото по искане на
ищцовата страна , съдът
допусна и назначи ССчЕ,
със задача към вещото лице
да се даде отговор, по повод
главния иск на въпроса :
На колко
часа възлиза общо положения от ищеца по настоящото дело нощен труд / респ. колко броя нощни смени са положени / за процесния периот от време – 20.11.2016 година до
20.11.2019година включително и на
втори въпрос :
Изчисляван ли е положения нощен труд съобразно методиката въведена в НАРЕДБА ЗА
СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТАВ сила от 01.07.2007 г.Приета с
ПМС № 4 от 17.01.2007 г. / НСОРЗ/ , съответно каква е паричната разностойност на действително
положения ,незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база общие брой
отработени нощни масове – при спазване на горепосочената методика .
Видно от писменото заключение на вещото
лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и
обосновано, през исковия период от 20.11.2016
година до 20.11.2019 година
ищецът отработил по график и положил нощен труд по представените по делото
Протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч., с положени 210 смени
с продължителност 24 часа-дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, в общ размер 5040
часа , от които 3360 часа дневен труд и 1680 часа нощен труд. Вещото лице основава
заключението си на основание анализа
на справка с приложените по делото писмени
доказателства :
Графици
за полагане на труд от държавните
служители работещи на смени в
РС „ ПБЗН“- гр. Тервел при ПД „ ПБЗН“ Добрич , Протоколи за положен
труд от държавните служители работещи
на смени в РС „ ПБЗН“-
гр. Тервел при ПД „ ПБЗН“
Добрич съгласночл. 18 ал. 3 и чл. 23 ал. 1 от Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 година , Протоколи за положен
труд извън работното време от държавните
служители работещи на смени в
РС „ ПБЗН“- гр. Тервел при ПД „ ПБЗН“ Добрич съгл.
Чл. 24 ал. 2 и чл.
26 ал. 2
от Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 година , Протоколи за
отчитане на отработеното време между
22,00 часа и 06,00 часа времето на
разположение и положения труд по време на
официалните празници от
държавните служители работещи на
смени в РС „ ПБЗН“- гр. Тервел
при ПД „ ПБЗН“ Добрич , съг. Чл.
31 ал. 1
от същата наредба .
В
отговор на втория въпрос
вещото дава следното заключение
:
От приложените по делото графици за дежурства се
установява ,че на ищеца е начислено и
изплатено дапълнително
възнаграждение по 0,25 лева на час за положен нощен труд съобразно Заповед № 8121з-791 / 28.10.2014 година
и Заповед № 8121з-1429/23.12.2017 година
с която е отменена Заповед № 8121з-791 / 28.10.2014
година- издадени от Министъра на
вътрушните работи , с която е
определен размера на това допълнително
възнаграждение. Вещото лице сочи ,че при отчитане на отработените от ищеца смени
- 24 часови смени
сумирано на тримесечен период, в
т.ч. и нощни часове отработени
от 22,00 часа до 06,00 часа не са
превръщани в дневни . Вещото лице
дава заключение, че през процесния период от ищеца са отработени
по график общо 210 смени по 24 часа, в
т.ч. 1680 часа нощен труд ,
които след като се превърнат в дневни с коефицент 1,143= общо 1911 часа или при сравнение между общия брой реално отработени часове по график , след превръщане на
нощните часове в дневни с нормата часове за всеки един отчетен
тримесечен период от процесния период от
време , от ищеца са отработени общо 5382 часа – при нормативно определени общо 5032 часа , съответно положения труд извън работно време е общо 350 часа
в т.ч. 240 часа само от
превръщане на нощни часове в дневни . На основание писмените доказателства
вещото лице заключава ,че при сравнение между общия брой реално
отработени часове по график – с нормата
часове определени съгласно чл. 26
ал. 1 и
ал. 2 от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 година, т.е.
при отчитане на ползвани от ищеца отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск за всеки един тримесечен период , на ищеца е начислен и изплатен
извънреден труд с възнаграждение до 70 часа на тримесечие формиран като
разлика между действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд без превръщане в
дневен труд и нормативно определени брой часове за тримесечие общо за 110 часа
в размер на 738,04 / седемстотин
тридесет и осев лева и 04 ст. /
лева . Предвид установеното
и при приложение
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ след
преобразуване на положените
от ищеца часове нощен труд в дневни и
отчитането им като извънреден
труд от общо 240 часа и
съобразявайки се с
получаваното от ищеца основно трудово възнаграждение,вещото лице дава заключение че паричната равностойност на този положен от ищеца труд възлиза
в размер на 1714,12 / хиляда
седемстотин и четиринадесет чева
и 12 ст. / лева , които
според експерта не са начислени към заплатата на ищеца и съответно
не са изплатени.
Експертизата е изчислила мораторна
лихва върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд, след
преобразуването към дневен, начиная от месеца следващ тримесечието до крайната
дата посочена в исковата молба - 20.11.2019 г., в размер на общо 217,24/
двеста и седемнадесет лева и
24 ст. /
лева .
След изготвяне на ССчЕ, ищцовата страна, чрез процесуалния си
представител е депозирала по делото молба, с която е направила искане за
изменение на исковете и след изразеното становище на ответната страна в
проведено съдебно заседание по делото на 01.12.2022г., съдът е допуснал
изменение предявените искове, както следва:
Предявеният главен иск да се счита предявен за сума в размер на 1714,12
/ хиляда седемстотин
и четиринадесет чева и 12 ст. /
лева ,
вместо първоначално заявеният размер с ИМ от 1500,00 /
хиляда и петстотин / лева за
исковия период от 20.11.2016 година до 20.11.2019г., представляващи 240 часа неплатен, неотчетен и действително
положен нощен труд след превръщане на нощните часове в дневни- за исковия
период получен след преобразуване на действително положения нощен труд в дневен
такъв при прилагане на методиката по чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Предявеният акцесорен иск да се счита
предявен за сума в размер на 217,24/
двеста и седемнадесет лева и
24 ст. /
лева , вместо първоначално заявения размер с ИМ- 220,00
/ двеста и двадесет/ лева изчислен върху размера на основния иск до завеждане
на ИМ за непроменен исков период от 20.11.2016
година до 20.11.2019г.
По делото от правна
страна :
Като държавен служител в системата на
МВР, в частност служител по пожарна безопасност по смисъла на чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на ищеца, както и на всички държавни служители в
МВР, по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР, се урежда от ЗМВР, който закон е
специален закон и съдържа пълна правна уредба относно служебното правоотношение
на служителите на МВР. Ищцовата претенция е за присъждане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, който, според ищеца се получава
след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с
коефициент 1,143, по силата на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което ищецът
твърди, че е приложимо, при липсата на специален регламент за служителите на
МВР. В този смисъл спорът между страните е изцяло правен и се свежда до въпроса
подлежи ли на преобразуване положеният нощен труд от държавните служители в
МВР, работещи на смени, при сумирано изчисляване на работното време, в дневен с
коефициента от 1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получената разлика брой часове
след преобразуването съставлява ли извънреден труд и води ли до възникване
на задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната уредба,
регламентираща статута на държавните служители в
МВР, досежно полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде
запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима
при твърдяна липса на специален регламент за служителите на МВР,
отговорът на който правен въпрос е отрицателен.
Както вече по-горе съдът
посочи, статутът на държавните служители в системата на МВР и в
частност органи по пожарна безопасност, какъвто е ищецът, е уреден изцяло в
специалния ЗМВР. Така в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, респ. при уредба в
чл.136 ал.1 от КТ за лицата по ТПО на нормалната продължителност на работното
време - работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното
работно време до 40 часа, съответно, съгласно чл.136 ал.3 от КТ нормалната продължителност
на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, за
работещите на 8,-12- 24 - часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и
ищецът по делото, работещ на 12 часови смени, работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на
смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187
ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
Разпоредбите на ЗМВР правят
ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните
възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187
ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно, за
разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, полаган от 22,00
ч. до 6,00 ч., чиято нормална продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа, съответно нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа,
то уредбата за държавните служители в МВР, работещи на смени, какъвто е ищеца
по делото, в специалния ЗМВР, който е приложим относно служебното
правоотношение между страните, е различна и допуска полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24- часов период, надхвърляща нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа по ТПО с
един час. Или, законодателят в специалния ЗМВР е допуснал съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи
на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не, както е
предвидено за работещите по ТПО 8:7, при което по ТПО изработените нощни часове
да се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните
служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се
дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на
спецификата на работата и функционалните задължения на служителите по чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР, какъвто е и ищецът, и на преследваните цели по чл.2 от ЗМВР,
предвид което, уредбата в ЗМВР не противоречи на основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от
ЕКЗПЧОС.
Тук следва да се посочи също, че
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР е в унисон с чл.8 б."а" от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, съгласно която
държавите - членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че
нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат
нощен труд, не надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период и с чл.8
б."б" от същата, съгласно която, работниците, които полагат нощен
труд, и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено
натоварване, не работят повече от 8 часа за всеки период от 24 часа, през който
полагат нощен труд.
Съгласно
чл. 187 ал. 9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали, както следва
: НАРЕДБА №
8121з-776 ОТ 29 ЮЛИ 2016 Г. ЗА РЕДА ЗА
ОРГАНИЗАЦИЯТА И РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ЗА НЕГОВОТО ОТЧИТАНЕ, ЗА
КОМПЕНСИРАНЕТО НА РАБОТАТА ИЗВЪН РЕДОВНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ, РЕЖИМА НА ДЕЖУРСТВО,
ВРЕМЕТО ЗА ОТДИХ И ПОЧИВКИТЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИВ сила от 02.08.2016 г.Издадена от министъра на вътрешните
работи,Обн. ДВ. бр.60 от 2 Август
2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016г., отм. ДВ.
бр.3 от 10 Януари 2020г., отм. ДВ. бр.4 от 14 Януари 2020г. и НАРЕДБА № 8121з-908 ОТ 2 АВГУСТ 2018 Г.
ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ
СЛУЖИТЕЛИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЗА НАУЧНА СТЕПЕН, ЗА ПОЛАГАНЕ
НА ТРУД ПРЕЗ НОЩТА ОТ 22,00 ДО 6,00 Ч., ЗА ПОЛАГАНЕ НА ТРУД НА ОФИЦИАЛНИ
ПРАЗНИЦИ, ЗА ВРЕМЕТО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СПЕЦИФИЧНИ СЛУЖЕБНИ
ДЕЙНОСТИ В сила от 14.08.2018 г.Издадена
от министъра на вътрешните работи ,Обн. ДВ. бр.67 от 14 Август
2018г., отм. ДВ. бр.78 от 4 Октомври 2019година , отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение - ДВ, бр. 78 от 4 октомври 2019
г., в сила от 04.10.2019 г.
В чл.31, ал.1 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00ч. и
06,00ч. се отчита с протокол /Приложение №6/, който се изготвя от служителя по
чл.25 ал.1 и се утвърждава от ръководителя по чл.11 или
от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до 10-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Съгласно чл.26 ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., при сумирано отчитане на работното време
общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни
часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода,
умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен
труд извън редовното работно време. Чл.9 от Наредба №8121з-908/02.08.2018г.
предвижда, че за всеки отработен час през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч. или за
част от него на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд, респ. чл.12 визира, че допълнителното възнаграждение по чл.9 за
нощен труд, идентично и с чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., се
изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол -
приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Доводът
на ищеца, че липсата в издадените по силата на законовата делегация на чл.187
ал.9 от ЗМВР горе-цитирани наредби, действали през исковия период, на регламент
за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно правилото
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е празнина в правото, която следва да бъде запълнена с
приложението по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, не намира опора в закона,
поради което не може да бъде споделен. В специалния ЗМВР, уреждащ в пълнота
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, в частност на ищеца
като такъв служител , не е предвидено превръщане на нощния труд в дневен по
посочения алгоритъм с коефициент 1,143 и това е обяснимо, доколкото ЗМВР
предвижда еднаква продължителност на дневното и нощно работно време за
служителите в МВР, от 8 часа за всеки 24 - часов период, при което
съотношението между дневен и нощен труд е 1 /8:8/, а не е 1,143, както е за
работещите по ТПО /8:7= 1,143/. Аргумент за приложимост по аналогия
правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не може да бъде извлечен от чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.8.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период,
се умножава с 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, доколкото от една страна Наредба №
8121з-407/11.8.2014г. не е действала през исковия период, а от друга страна,
доколкото, видно е, че този коефициент 0,143 е произволно число, а не е получен
чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова
разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване
на наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за
въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за
отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Факт е, че подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към
исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с
разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР и не е празнина в правото и не
съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, а е съответствие
със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради
което съдът приема, че не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46
ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
приложима само в обхвата по чл.2 ал.2 и ал.3 от същата.
Изричната уредба в
специалния ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,Обн. ДВ. бр.53 от 27
Юни 2014г., досежно продължителността,
отчитането, заплащането и пр. на полагания от държавните служители в МВР труд
на смени при сумирано изчисляване на работното време, допускаща съотношението
на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи
на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, обуславя
извод за неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен
законодателен подход за работещите по ТПО. Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ
обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата наредба и
намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на
работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане
на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в
МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната
продължителност на работното време, съгласно чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1
/8:8/, поради което общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не намира
приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в
правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в
ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време на държавните служители в МВР, сред които и
ищеца, при тях не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, поради което
и претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв, е недоказана по основание, което обуславя отхвърляне изцяло на
предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
По
изложените по -горе съображения, не е налице твърдяната от ищеца
непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не
следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата
трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на
акта, издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с
чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно
време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния
ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9
ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата на фактически
положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде
запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Следва да се
отбележи също, че неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ
спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по -
неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по
ТПО и държавните служители, спрямо които е приложим ЗДСл, доколкото
специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица материални и нематериални блага,
както и компенсационни механизми за някои ограничения, които търпят във връзка
със спецификата на работата за заеманата длъжност, от каквито работещите по ТПО
не се ползват.
Положеният
от ищеца труд на смени през нощта през процесния период за разликата
от 1 час над нормалната, съгласно чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния
труд до допустимата по специалния ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8
часа за всеки 24-часов период, противно на ищцовите твърдения, не
съставлява извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен
в рамките на нормативно установеното работно време при работа на смени.
Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. При работа от държавните служители в МВР по служебно
правоотношение на смени, извънреден се явява трудът в брой часове, положен над
нормата работни часове за отчетния период, като в случая броя часове в повече
не се явяват извънреден труд, доколкото специалния ЗМВР не
предвижда твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143, в резултат на което са получени и респ. тези часове не се
явяват над нормата работни часове за отчетния период, поради което на ищеца не
се следва претендираното възнаграждение за извънреден труд по чл.187
ал.6 от ЗМВР.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР,
съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00
ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, а това е тази по чл.140
ал.3 и по чл.140а от КТ, не съставлява пряко законодателно указание за
съответно приложение разпоредбите на КТ спрямо служителите в МВР, чийто статут
е уреден от специалния ЗМВР, доколкото препращането на нормата на чл.188 ал.2
от ЗМВР е пряко - за съответно приложимите спрямо служителите на МВР, които
полагат нощен труд, норми от КТ, досежно специалната закрила, а не
непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в ЗМВР случаи КТ се
прилага "съответно". Отношенията, уредени с ЗМВР, ЗДСл и
КТ, не са сходни, а са различни, поради което и спрямо държавните служители в
МВР разпоредбите на ЗДСл са неприложими, тъй като статутът им е
уреден от специалния ЗМВР /обн., ДВ, бр.53/2014г./.
Макар и математически вярно,
съдът не кредитира писменото заключение, изготвено от вещото лице по ССчЕ-
назначена по изричното искане на ищеца , доколкото изчисленията на същото
касаят приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, която норма, съобразно изложените
по-горе правни изводи, е неприложима към служебното правоотношение на ищеца ,
предвид законовата и подзаконова нормативна уредба която регламентира реда и заплащането на труда на служителите в МВР .
Предвид
изложеното съдът приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не може да се прилага чл. 9, ал.
2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, поради което не следва да се
извършва преизчисляване и прехвърляне на нощен в дневен труд, т.е. липсва
извънреден труд, за който на ищецът да
се дължи допълнително възнаграждение.
Предвид
горното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 1714,12 / хиляда
седемстотин и четиринадесет чева
и 12 ст. / лева , представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в
резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 20.11.2016 година до 20.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искът за лихва за забава е акцесорен по отношение на
иска за главното вземане. С оглед отхвърлянето на главния иск подлежи на отхвърляне и
обусловената претенция.
Настоящото решение е съобразено и с
практиката на Окръжен съд – Добрич по този вид дела – решение №155 от
06.07.2020г. по в.гр.д.№ 888/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Относно отговорността за
разноски:
При
този изход на спора ищецът по делото няма право на разноски.
Предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ , в сила от 01.01.2006 година..Ищецът дължи на ответника разноските за
възнаграждение на представлявалия го юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, който препраща към разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощи чл.
23, т. 1 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА
ПРАВНАТА ПОМОЩ, което възнаграждение
съдът определя в размер на 200,00 лева ,
след като се има в предвид ,че делото е с
фактическа и правна сложност .
При отхвърляне на исковете, държавната такса за
водене на делото и разноските за вещо лице, изплатени от бюджета на съда остават за сметка на бюджета на съдебната
власт , тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски като
държавен служител на МВР и поради това, че образуваното дело е свързано с
негово служебно правоотношение /така т.23 от ТР №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск с правно чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР, предявен от Г.Д.А. с
ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита
на населението” към Министерство на вътрешните работи, град София, ул.
”Пиротска” № 171А за заплащане на
следните суми: 1714,12 / хиляда седемстотин
и четиринадесет чева и 12 ст. /
лева , представляваща сумарно възнаграждение за
положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен в периода от 20.11.2016 година до 20.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; както и акцесорния
иск с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 217,24/
двеста и седемнадесет лева и
24 ст. /
лева , представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното задължение, изчислено от края на месеца, следващ
тримесечието, за което не е изплащан извънреден труд до подаване на исковата
молба.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.4 ГПК ищеца Г.Д.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на
Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство
на вътрешните работи, град София, ул. ”Пиротска” № 171А разноски в размер на
200,00/двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Разноските по следваща се
ДТ по исковете , както и разноските сторени за възнаграждение на вещото лице остават за
сметка на бюджета на съдебната власт .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд , в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Районен съдия :