РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4375 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК, евентуално съединен с осъдителни искове по
чл.240 и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, представлявано от Димитър Тодоров
Димитров, зам. управител, чрез процесуалния си представител твърди, че е
сключил с К.И.В. договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-15174166,
съгласно който му е отпуснал револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard с максимален кредитен лимит 2000 лв. На 01.10.2017г.
ответникът е активирал предоставената му кредитна карта. Върху усвоената сума
се начислява годишна лихва и такси за обслужване на кредита. За ответника е
възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска до
пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.11.2017г., когато е последното му плащане
по нея. Балансът на същата е в размер на минус 2386.06 лв, поради което
кредиторът блокирал използването й. Задължението на ответника по кредитната
карта е в размер на сумата общо 2386.06 лв, представляваща 2322.31 лв главница
и 63.75 лв договорна лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.10.2018г. Ответникът
му дължи обезщетение за забава в размер на 117.88 лв за периода от 11.10.2018г.
до 11.04.2019г. За събиране на вземането си в този размер подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр.
дело №2321/2019г. на Русенския районен съд. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се
признае за установено съществуването на вземането му към ответника К.И.В. за
сумите 2322.31 лв главница по револвиращ кредит, заедно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, 63.75 лв договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2017г. до
11.10.2018г., 117.88 лв обезщетение за забава за периода от 11.10.2018г. до
11.04.2019г. В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск
предявява осъдителни искове за всички дължими претенции. Претендира разноските
по ч. гр. дело №2321/2019г. на РРС, както и тези по исковото производство.
Ответникът К.И.В. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Възразява, че при
сключване на договора на ответника не му е представено и той не е подписал
приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията.
Оспорва дължимостта и размера на исковата сума с възражение, че не е ясно как
от 1599 лв евентуално използвана сума изискуемата от ищеца сума нараства до
2389.95 лв. Нарушени са изискванията по чл.10, ал.2, ал.4 и ал.5, чл.25, ал.2 ЗПК, поради което възразява, че договорът съгласно чл.22 ЗПК е недействителен.
Липсва яснота и точност при формиране на задължението. Моли искът да се
отхвърли.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №2321/2019г. на Районен
съд - Русе и е прието заключение на счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от данните по ч. гр. дело №2321/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.И.В. за сумите 2322.31
лв главница по Договор за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване
на кредитна карта №CARD-15174196/24.08.2017г., заедно
със законната лихва от 24.04.2019г. до окончателното изплащане, 63.75 лв
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.10.2018г., 117.88 лв лихва
за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., както и 50.08 лв разноски
за държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника съгласно чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:.
От представения Договор за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-15174196/24.08.2017г. се вижда, че ищецът е
предоставил на ответника кредит с максимален кредитен лимит в размер на 2000
лв, за покупка на смартфон марка SAMSUNG, модел S8+ на стойност 1599.00 лв, заедно със застрахователна
премия “Сигурност на плащанията” в размер на 143.91 лв или общо 1742.91 лв. Изплащането
на задължението по договора е разсрочено,
съгласно Погасителен план към договора, на 12 месечни погасителни вноски, всяка
по 159.18 лв, дължими до първо число от месеца (чл.13), следващ издаване на
извлечението по чл.12. За ползване на револвиращия кредит кредитополучателят
дължи 35 % годишна лихва върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му - чл.14. Съгласно чл.17,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава на една или повече месечни
погасителни вноски в размер на законната лихва, действаща в периода на забавата,
върху всяка погасителна вноска. В изр.2 на чл.17 е посочено, че при просрочие
на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително с всички надбавки и дължимото
обезщетение за забава.
От заключението
на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице С.Т.Х.
в съдебно заседание на 21.05.2020г., се установява, че револвиращият кредит е
вид потребителски кредит, при който потребителят разполага с фиксиран кредитен
лимит, който може да се ползва свободно, когато реши. Особеното при него е, че
всеки месец трябва да се погасяват натрупаните лихви и използваната част от
кредита или на части от тях. Кредитната карта представлява банков продукт, с
която може да се плаща навсякъде. Банката начислява лихва всеки ден единствено
върху използваната сума. Издадената кредитна карта на ответника е револвираща,
като той има възможност да погасява или само минимална месечна вноска от 60 лв
до определен лимит, или определената месечна вноска в договора за кредит –
159.18 лв, в която сума е включена 133.25 лв главница, 13.94 лв лихва и 11.99
лв застрахователна премия. Ответникът дължи годишна лихва върху усвоения размер
1742.91 лв, съгласно ОУ, подписани от него. От устното заключение на вещото
лице се установява, че задължението на ответника за главница е сумата за
покупка на GSM SAMSUNG, модел S8+ в размер на 1599.00 лв (фактурата е за тази сума),
към която се прибавя застрахователната премия в размер на 143.91 лв или общо
главница 1742.91 лв. След усвояване на 80 % кредит за покупка на стока с
кредитна карта ответникът е преустановил погасяването на кредита. За първите
две вноски ищецът не е начислил лихва по чл.17 от договора до 01.11.2017г.
Лихвата за забава за периода от 01.11.2017г. до 11.10.2018г. възлиза на сумата
343.22 лв. Поради неплащане балансът по кредитната карта, издадена на
ответника, е надвишил кредитния лимит, поради което ищецът е блокирал същата.
Непогасените задължения на ответника възлизат на главница 1742.91 лв (1599.00 +
143.91) и 343.22 лв лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.10.2018г. От
заключението се установява още, че лихвата за забава за периода от 11.10.2018г.
до 11.04.2019г. възлиза на 108.48 лв.
Заключението на експертизата е съобразено с даденото
тълкуване на закона в т.2 на Тълк. реш. №3/27.03.2019г. по тълк. д. №3/2017г.,
ОСГТК на ВКС и е прието от съда без възражения от страните.
При това положение съдът намира, че искът следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за
сумите 1742.91 лв главница по Договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №CARD-15174196/24.08.2017г., заедно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК или от 24.04.2019г. до окончателното
изплащане, 63.75 лв договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2017г. до
11.10.2018г., съобразно поисканото, тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от
поисканото и 108.48 лв обезщетение за
забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г. За разликата до 2322.31 лв
главница и за разликата до 117.88 лв обезщетение за забава за периода от
11.10.2018г. до 11.04.2019г. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Ответникът дължи на ищеца сумата 76.55 лв разноски по ч. гр. дело
№2321/2019г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Възражението на процесуалния
представител на ответника, че са нарушени изискванията по чл.10, ал.2, ал.4 и
ал.5 ЗПК е неоснователно, предвид изложените по-горе правни съображения. Не са допуснати нарушения при посочване на
фактическите характеристики на конкретния договор за кредит. Същият е изготвен
на разбираем език и съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.11 ЗПК.
Нарушението относно размера на шрифта е формално и само по себе си не е довело
до ограничаване правата на ответника. Ответникът е подписал всяка една от
страниците на договора, в това число и погасителния план, инкорпориран в него, с
което в качеството си на кредитополучател е потвърдил, че е запознат, разбира и
приема условията на договора. Поради това възражението на особения представител,
че сключеният договор не отговаря на изискванията на чл.10 и чл.11 ЗПК е
неоснователно. След като изискванията на чл.10 и чл.11, ал.1 и ал.2 ЗПК са
спазени, то и възражението за недействителност на договора е неоснователно. В
случая не е налице и хипотезата на чл.25, ал.2 ЗПК.
Ищецът е предявил в условия на
евентуалност искове с правно основание по чл.240 и чл.86 ЗЗД за същите суми
срещу ответника, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на
главния иск. Евентуално съединените искове се считат предявени под условие. В случая условието, под
което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава
и с евентуалните искове съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се
произнася по тях в решението си. В т. см.
съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС
по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца 529.90 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Париж, рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, зам. управител, ЕИК
*********, към К.И.В. ***, ЕГН **********, за сумите 1742.91 лв главница по
Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №CARD-15174196/24.08.2017г., заедно със законната лихва, считано от
24.04.2019г. до окончателното изплащане, 63.75 лв договорна лихва по кредита за
периода от 01.11.2017г. до 11.10.2018г. и 108.48 лв обезщетение за забава за
периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1742.91 лв до 2322.31 лв главница и за разликата над 108.48 лв
до 117.88 лв обезщетение за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.
ОСЪЖДА К.И.В.
да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумите 76.55 лв разноски по ч. гр. дело №2321/2019г.
на Русенски районен съд, както и 529.90 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: