РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
в присъствието на прокурора Д.Махмудиев
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600296 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство e по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1 -3 от
ЗПИИАКОРНФС.
С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е признал
и е допуснал изпълнението на решение, постановено от несъдебен орган в
Република Австрия на налагане на финансова санкция с № BH-
GS/03/226000018603/22, влязло в сила на 08.06.2022г., с което на българския
гражданин С. А. Р., роден на ******** с ЕГН: ********** е наложена
финансова 80 евро, с левова им равностойност от 156,46 лева по курса на
БНБ към момента на постановяване на решението, чието изпълнение се
допуска – 18.05.2022г.
Срещу решението е постъпила жалба от служебния защитник на
засегнатото лице- адв. Н.. В жалбата, която е своевременно предявена, се
твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения,
1
свързани с процедурата по известяване на засегнатото лице за
постановяването на решението за налагане на финансова санкция и за
неговата обжалваемост. С оглед тези аргументи се настоява обжалваното
решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови отказ за приемане и
изпълнение на чуждестранния акт.
В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на
жалбата и иска решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и
законосъобразно.
Защитникът поддържа жалбата с релевираните в нея доводи за
незаконосъобразност на решението.
Засегнатото лице Р. се солидаризира с изразеното от защитника.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
Решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови атакувания съдебен акт, след подробен анализ
Пловдивският окръжен съд е установил, че постъпилите документи относно
признаването на решението на чуждия съд съдържат всички изискуеми
реквизити на ЗПИИАКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
Съдът е приел, че са налице влязъл в сила акт на съдебен орган за
извършено нарушение по законодателството на Република Австрия с
наложена парична санкция и съответното удостоверение по образец,
придружени от превод на български език.
Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и
приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като
е заключил, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване
на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в
чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС. Изложил е и подробни съображения, с които е
отхвърлил възраженията на защитата на засегнатото, като неоснователни.
Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да
изпълни решението.
Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и
законосъобразно.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са
представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво
нарушение е извършил българският гражданин С. А. Р.. Точно е преценено, че
санкционираното нарушение попада сред визираните в чл.30 от
2
ЗПИИАКОРНФС, по отношение на които не се прилага принципа за двойна
наказуемост.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения относно
липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Възраженията, изложени от защитата на засегнатото лице, касаещи
процесуално нарушение поради нередовното призоваване пред
първостепенния съд на С. А. Р. са лишени от състоятелност. На соченият в
Удостоверението адрес, който съвпада с постоянния и настоящ такъв
съобразно изисканата от първостепенния съд справка, Р. не е намерен.
Приложена е докладна записка, че по сведения на баща му към онзи момент-
06.06.2023 г., се е намирал в чужбина, на неизвестен адрес. Това не е
процесуална пречка за разглеждане на делото и направеното в тази насока
възражение е в противоречие с регламента на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал 3
от ЗПИИАКОРНФС, който е приложен от първостепенния съд- назначил е
служебен защитник на засегнатия и е разгледал делото.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и
решаването на процесната проблематика по същество от настоящата
инстанция.
На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд
и всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и
отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИАКОРНФС и
Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Неоснователни са възраженията, че за санкциониращото го решение и
за неговата обжалваемост засегнатото лице не е било уведомено. В
Удостоверението по чл. 4 от РР изрично е отбелязано, че Р. е бил уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да
обжалва решението и относно сроковете за обжалване. Това възражение е
било отправено и пред първостепенния съд, който обосновано е приел, че Р. е
бил редовно уведомен за наложената глоба, имал е право да я обжалва, след
като не го сторил и тя е влязла в сила, то налице са основанията за нейното
признаване и изпълнение.
Неназовано от обжалващата страна, но подлежащо на обсъждане е, че
на две места в проверяваното решение размерът на санкцията е сочен като 95
евро. Същевременно следва да се констатира, че при анализа на конкретния
размер на наложената санкция, както и в диспозитива на решението сумата е
отразена коректно и тя е 80 евро- съответстваща на сочената в
Удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г.
3
Волята на решаващия съд е изразена по подлежащ на проследяване начин и
на са налице основания за изменение на съдебния акт.
Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно
и обосновано, постановено при отсъствие на процесуални нарушения, водещи
до неговата отмяна, следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от
ЗПИИАКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/08.06.2023г. по ЧНД № 1189/2023г.
на Пловдивския окръжен съд, с което е признато решение, постановено от
несъдебен орган в Република Австрия на налагане на финансова санкция с №
BH-GS/03/226000018603/22, влязло в сила на 08.06.2022г., с което на
българския гражданин С. А. Р., роден на ********, с ЕГН: **********, е
наложена финансова санкция 80 евро, с левова им равностойност от 156,46
лева по курса на БНБ към момента на постановяване на решението, чието
изпълнение се допуска – 18.05.2022г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4