№ 260100 / 23.3.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.03.2021 г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, В. открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И..
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И.. гр.д.№ 1474 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,В. и. К‘‘ООД-г. БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представляван от У. и.. В.. И.. е предявил против Г.И..Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответницата, че съществуват вземанията на ,,В. и. К‘‘ООД-гр.Монтана към нея, както следва: 336,12 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 08.02.2017 г. до 07.12.2018 г., за имот, находящ се В. г. ж.. б. в. а. съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 64,14 лв. начислена за периода от 09.03.2017 г. до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК В. съда/ 13.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
В. исковата молба се твърди, че ответницата е неизправен длъжник-потребител на ,,В. и. К.., съгласно Закона за водите. Срещу длъжника В. било образувано ч.гр.д.№ 347/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана.
До 12.02.2020 г. ответницата била натрупала задължение към дружеството В. размер на общо 400,26 -главници и. мораторна лихва за горепосочения имот . Задълженията са за времевия интервал от 08.02.2017г. до 12.02.2020 г.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като В. законния едномесечен срок от ответната страна, чрез назначеният особен процесуален представител на ответницата- адв.С.Г., е постъпил писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че исковете са неоснователни и. недоказани, като изцяло се оспорват по основание и. размер.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б.‘‘В.‘‘ от ЗЗД на вземането за главница, като същото се отнася и. за мораторната лихва.Нещо повече, вземанията по фактура № **********/08.02.2017 г. са изцяло погасени по давност/ В. това число главница и. лихви/, тъй като това са главници за минал период извън исковия такъв, посочен В. исковата молба.
На следващо място липсва доказателство или достоверна дата дали ответницата е обитавала процесния имот за исковия период за вземанията за главница.В. карнет-книгата показанията са записвани служебно. Прави впечатление, че преди дата 06.02.2017 г. В. книгата е вписано, че жилището е необитаемо и. са записвани 0 кубици вода.
От съобщенията и. призовките по делото, адресирани до ответницата е видно, че тя не е намерена нито един път на адреса, като е отразено по сведения, че лицето е В. Г.Нямало доказателства за публикуването на ОУ.,
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна В. производството, В. законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за частично основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Приети са от съда по делото относими писмени доказателства, както и. заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-икономическа експертиза, разпитана е В. съдебно заседание свидетелката Н. Е. Д..
От събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че по заявление на ищеца ,,В. и. К‘‘ ООД гр.Монтана МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222/14.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 347/2020 г. по описа на РС-Монтана за исковите суми. Тъй като ответницата Г. не е открита на никой от своите адреси, заповедта й е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.5 от ГПК, което съгласно правилото на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е обусловило правния интерес на дружеството-ищец от предявяването на настоящия иск.
Видно от приложено извлечение от карнет-книга № 910, отв. Г.И..Г. е вписана като абонат- собственик на процесния водоснабден имот с адрес: г. ж.. бл.5. в. ап.48. За водоснабдения имот е открита партида с абонатен № 0910050 на името на ответницата. Видно от справка от НБД, изготвена по ч.гр.д. № 347/2020 г. по описа на МРС, като постоянен и. настоящ адрес на ответницата Г.И.. Г. е регистриран-г. ж.. бл.5. в. ап.48 /именно процесния водоснабден имот/.
Видно от същата карнет-книга, за горепосочения имот за процесния период от 08.02.2017 г. до 07.12.2018 г. са на числявани стойности за вода, за което са полагани подписи, а когато не е било намерено лице на адреса, са начислявани служебно стойности, съгласно установените правила.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Н. Е. Д. на длъжност ,,инспектор услуги‘‘ към ,,В. и. К‘‘ООД г. които съдът кредитира, като логични, последователни и. във връзка с останалата доказателствена съвкупност: за процесния водоснабден имот, тъй като лицето от време на време отсъства от страната, се начисляват служебни кубици вода; лицето, когато е било на адреса и. е осигурявало достъп, е полагало и. лично подпис В. карнета; на 08.06.2017 г., когато са начислени 24 кубика, има подпис на абонат, като лицето е заявило последващи служебни отчети; служебните отчети били по желание на ответницата по 4 куб.м3 на месец; когато ответницата Г. се завърне на адреса, се прави реален отчет и. изравняване.
Видно от изготвеното заключение по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът изцяло кредитира, като обективно и. компетентно изготвено: за абонат № 0910050 за периода от 08.02.2017 г. до 07.12.2018 г. са издадени 19 бр. фактури, като показанията във фактурите отговарят на записаното В. карнет книгата; дължимата главница за изразходена вода за периода от 13.02.2017 г. до 07.12.2018 г. след приспадане пропорционално на стойността на консумирана вода, отразена във фактура № **********/08.02.2017 г./ за периода от 10.03.2016 г. до 06.02.2017 г./ е В. размер на 217,92 лв.; дължимата мораторна лихва е В. размер на 46,71 лв.
От горното съдът намира, че се налага извода, че ответницата Г. е ползвала услугите на дружеството за процесния период.
Водим от гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Ответницата Г.И..Г., ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно посочените от съда по-горе доказателства, има качеството ,,потребител на В. и. К услуги‘‘ като собственик на имота, по смисъла на: т.2 от ДР към ЗАКОНА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И. КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В. и. К услуги от потребителите на В. и. К оператора ,,В. и. К. и. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи. Ползвател е на услугата, предоставена й от дружеството-ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 от Наредба№4/2004г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, ,,Получаването на услугите на ,,В. и. К‘‘се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и. одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и. канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и. от съответния регулаторен орган ‘‘. Общите условия на ,,В. и. К. са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014. С откриването на партида № 910 на името на Г.И..Г., ЕГН xxxxxxxxxx за процесния имот и. непрекъснатото ползване от нейна страна на водоснабдителната услуга, без да се установи да е правила каквито и. да било възражения или да е подавала жалби, ответницата Г., чрез своите конклудентни действия, изцяло се е съгласила с посочените общи условия на оператора. Не се изисква отделно да има сключен договор с ,,В. и. К‘‘ оператора, за да е налице валидна облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 35, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи: ,,Показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, който се определя В. общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца‘‘. Чл.22 от ОУ гласи: ,,изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В. и. К оператора и./или В. имотите на потребителите‘‘.
На следващо място, съгласно чл. 23, ал.4 от Общите условия на ,,В. и. К‘‘ ООД-Монтана: ,,Отчитането на водомерите се извършва В. присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните В. отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и. длъжностно лице на В. и. К оператора, като се посочват трите имена и. адреса на свидетеля‘‘. От цитираната разпоредба се налага извода, че чрез полаганите от ответницата-потребител подписи В. карнета, когато е била на адреса и. е осигурявала достъп, ответницата е направила извънсъдебно признание на сумите, начислени й за потребена вода за имот В. г. ж.. б. в. ап.48- като количество и. стойност. Извънсъдебното признание се отнася както за реалните отчети, така и. за служебно записани кубици за процесния период.
Съгласно чл.33 от ОУ:,, В. и. К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и./или служебно начисляване на количества‘‘, ал.2,, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В. и. К услуги В. 30-дневен срок от датата на фактуриране. Чл. 34, ал.1 от ОУ,, възражения срещу определената дължима сума за използвани В. и. К услуги могат да се правят писмено пред В. и. К оператора В. 30-дневния срок за заплащане на фактурата‘‘. Г.И..Г. не е подавала никакви възражения срещу фактурираните суми.
От гореизложеното се установява облигационната връзка между страните. Договорната отговорност по чл.79, ал.1 от ГПК е виновна отговорност. ,,В. и. К‘‘ООД гр.Монтана е изправна страна по облигационното правоотношение, като е изпълнила своето задължение да снабдява с вода за битови нужди имота на ответника В. гр.Монтана. Дължимите суми са установени по своето основание и. размер.
Съдът намира, че отв. Г. е неизправната страна по правоотношението, като виновно не е изпълнил своето задължение по облигационното правоотношение с ,,В. и. К., а именно изцяло и. В. срок да заплати цената за ползваната от нея вода за процесния имот, което е В. нейна доказателствена тежест да установи, съгласно общото процесуално правило по чл. 154, ал.1 от ГПК.
Що се отнася до направеното В. писмения отговор на исковата молба възражение за погасителна давност, съдът намира, същото за основателно поради следното: съгласно чл. 111, б.,,В.‘‘ от Закона за задълженията и. договорите, ,,вземанията за наем, лихви и. други периодични плащания‘‘ се погасяват с по-кратката тригодишна давност. Съгласно съдебната практика на ВКС на РБ, процесните вземания за вода се погасяват с тригодишната давност, като същото се отнася по силата на закона и. за мораторната лихва. Тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на дата 13.02.2020 г., то поради изложеното, задължения за периоди и. мораторна лихва преди дата 13.02.2017 г. са погасени по давност. Респективно,тъй като както вече съдът посочи по-горе, фактура № **********/08.02.2017 г. е издадена за периода от 10.03.2016 г. до 06.02.2017 г., то вземането по тази фактура е погасено по давност, както и. мораторната лихва върху това вземане. Съгласно заключението на вещото лице, напогасените по давност и. изискуеми суми са, както следва: 217,92 лв. главница и. 46,71 лв. мораторна лихва
Вземанията са установени по основание и. размер, падежирали и. изискуеми са, поради което и. са дължими до горепосочения размер.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният установителен иск за главница, следва да се уважи до посочения В. заключението на вещото лице размер от 217,92 лв., а В. останалата си част, над уважения до предявения размер от 336,12 лв., да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност по реда на чл. 111, б.,,В.‘‘ от ЗЗД.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата е обусловен от главния иск и. следва да се уважи до посочения размер от 46,71 лв., а В. останалия размер, над уважения до предявения размер, да се отхвърли като неоснователен-поради погасяването му по давност.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да претендира да му бъдат заплатени направените от него деловодни разноски В. производството-както В. настоящото исково, така и. тези В. заповедното ч.гр.д.№ 347/2020 г. по описа на РС-Монтана-за внесени държавни такси, депозит за особен представител на ответницата, както и. за депозит за вещо лице, пропорционално с уважената част от исковете. Съгласно простото тройно правило, разноските, на които ,, В. и. К‘‘ООД гр.Монтана има право, са както следва: общо 347,10 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 1474/2020 г. по описа на РС-Монтана и. 16,53 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. № 347/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ и. чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,В. и. К‘‘ООД-г. БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представлявано от У. и.. В.. И.. КЪМ Г.И..Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, както следва: 217,92 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 13.02.2017 г. до 07.12.2018 г., за имот, находящ се В. г. ж.. б. в. а. съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 46,71 лв. начислена за периода от 09.03.2017 г. до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК В. съда/ 13.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете: за главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 13.02.2017 г. до 07.12.2018 г., за имот, находящ се В. г. ж.. б. в. а. съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството над уважения размер от 217,92 лв. до предявения размер от 336,12 лв. относно вземането по фактура № **********/08.02.2017 г. за периода от 10.03.2016 г. до 06.02.2017 г./, както и. иска за мораторна лихва над уважения размер от 46,71 лв. до предявения размер от 64,14 лв., като неоснователни поради погасяването им по давност В. тази част по реда на чл. 111, б,,В.‘‘ от Закона за задълженията и. договорите.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Г.И..Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,В. и. К‘‘ООД-г. БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представлявано от У. и.. В.. И.. сумата от общо 347,10 лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1474/2020 г. по описа на РС-Монтана- за държавна такса, депозит за особен представител на ответницата и. депозит за вещо лице, както и. 16,53 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. № 347/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана за заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: