Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 06.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 9912 по
описа на състава за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Произнасянето по спора се дължи по правните последици на
Решение № 44 от 22.07.2019г. по гр.д. № 4294 от 2018г. на ІІІ г.о. при ВКС за
отмяна на Решение № 100 от 08.05.2018г. по гр.д. № 1737/2017г. по описа на ІV
г.о. ВКС/на осн. чл.304 ГПК и на осн.§2,
ал.1 от ПЗР на ГПК и при разглеждане на спора се прилага ГПК от 1952 (отм).
Съдът е сезиран да се произнесе по обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.29 от ЗЗД, във вр.
с чл.44 от ЗЗД и при условията на евентуалност - с правно основание чл.42, ал.
2 от ЗЗД.
Първоначалният ищец А.С.И.,
който е починал в хода на производството и е заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от своя правоприемник М.Н.М., твърди, че е собственик на апартамент,
с местонахождение на 2 етаж, в жилищната сграда на ул. ******, гр. София, с
площ от 136 кв.м. и състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, антре,
тераса и килер, при съседи: ул. „*****“, ул. „*****“, двор и калкан, отдолу: апартамент
№1 на Н.Й.А., отгоре: апартамент на П.К.Н.и С.И.К., заедно с принадлежащите му:
таванско помещение без посочен номер и площ по доказателствен
акт, при съседи: двор, калкан, общ хол на тавана, и избено помещение без
посочен номер и площ по доказателствен акт, при
съседи: ул. „*****“, ул. „*****“, и коридор, заедно е 25 % идеални части от
общите части на сградата и от Урегулирания поземлен имот, в който е построена
сградата, представляващ по скица парцел XII-17 от кв. 30 по плана на гр. София,
местност „ГГЦ-Зона-Г“, с площ 374 кв.м., при съседи: УПИ XI-16, ул, „*****“ и ул. „*****“, УПИ XIII-18. В
обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща се в кориците на гр. д. №
983/2006г. по описа на 25 с-в при СРС, както и в уточнителните
молби, направени по същото дело и по гр. д. № 2152/2007г. по описа на –19
състав при СГС ищецът твърди, че умишлено бил въведен в заблуждение,
относно съдържанието на подписаното от него самия нотариално заверено
пълномощно от 13.05.2005г„ с което лично той е считал, че упълномощава третото
за процеса лице Д.Н.Д. да осъществява действия във връзка със защита на
интересите му по възстановяване на собствеността на магазин, намиращ се на
партерния етаж в описаната жилищна сграда. В действителност обаче се оказало,
че с подписаното от него пълномощно е предоставил представителна власт на
пълномощника Д.Н.Д. да
извърши разпоредителни действия на собствения му недвижим имот, описан в
исковата молба. Получавайки представителна власт и легитимирайки се с
подписаното от ищеца пълномощно, на 12.07.2005г. Д.Н.Д. сключил с ответника - И.В.В., по време на брака му с ответницата С.В.В. разпоредителна сделка:
Договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, който бил обективиран в съдържанието
на Нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Р.Д.с
рег. № 274 при НК и район на действие при СРС.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира, а
правоприемникът му поддържа: главен иск
- с правно основание чл.29 от ЗЗД, във вр. с чл. 44
от ЗЗД, за унищожаване поради
измама, на упълномощителната сделка от 13.05.2005 г.,
е която А.С.И. е упълномощил Д.Н.Д. да извърши разпореждане с процесния недвижим имот и евентуален (спрямо споменатия по- горе) иск с правно основание чл.42,
ал. 2 от ЗЗД, за прогласяване недействителността на Договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, който бил обективиран
в съдържанието на Нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на
нотариус Р.Д.с рег. № 274 при НК и район на действие при СРС, поради това, че продавачът
е бил представляван от лице, което не е било надлежно упълномощено.
С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът
претендира и за осъждане на двамата ответници да му
заплатят и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника И.В.В.,
който чрез процесуалния си представител отрича фактическите твърдения на ищеца
и оспорва тезата за пороци на упълномощителната
сделка, както и на сключената по- късно разпоредителната сделка с процесния недвижим имот. Поддържа тезата за надлежно
упълномощаване на Д.Н.Д. да извърши разпореждане с процесния
недвижим имот от страна на собственика /продавача/ А.С.И., както и за действителност
на сключената от него /в качеството на купувач/ последваща
разпоредителна сделка: Договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, който бил обективиран в съдържанието
на Нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Р.Д.с
рег. № 274 при НК и район на действие при СРС. Индиция
в подкрепа на неговата теза бил фактът, че продавачът са е подписал приемо- предавателен протокол за владението на процесното жилище след като била сключена атакуваната
сделка, поради което не е могъл да не знае или да не съзнава правното значение
на осъществените действия. Моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира за присъждане на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответницата С.В.В.. Чрез процесуалния си представител,
ответницата оспорва изцяло фактическите твърдения на ищеца и в тази връзка подкрепа
тезата на първия ответник. Оспорва основателността на предявените искове,
поддържайки тезата за липсата на предвидените в закона и твърдяни
от ищеца основания за недействителност на атакуваните правни сделки. По
изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищеца, да й заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните при повторното
разглеждане на делото пред настоящия състав на съда доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Правото на собственост на първоначалния ищец върху процесния
недвижим имот е легитимирано посредством приетите без оспорване писмени
доказателства, които са били представени първоначално в производството по гр.д. № 983 от 2006 г. по описа на СРС, ГК, 25-ти състав
и включват: Договор за делба на съсобствен недвижим имот с нотариално заверени подписи, peг. № 4820 на нотариус Хр. О.,
вписан в книгите за вписване на 07.05.1963 г., том III, № 241, вх. per. № 4604, с който на
18.03.1963 г. в реален дял на Н.Й.А. е предоставена собствеността върху
недвижими имоти, сред които: двустаен апартамент е хол, кухня, килер, баня,
клозет, тераса и антре, разположен във втори етаж на сградата, при съседи: ул.
„*****“, ул. „*****“, двор и калкан, отдолу апартамент на Н.Й.отгоре апартамент
на Н.и М., застроен върху една площ от 136 кв.м., към който принадлежат: избено
помещение, при съседи: ул. „*****“, ул. „*****“, и коридор, и таванско
помещение, при съседи: двор, калкан, общ хол, заедно е 25 % идеални части от
общите части на сградата и мястото, завещание от месец май 1988 г., вписано в
Служба по вписванията към СРС на 07.04.2003г. с което Н.Й.А. завещава на своя
син А.С.И. описаното по- горе /процесното/ жилище и
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 19.02.2003г.
Представеното в производството по гр.д. № 983 от 2006 г. по описа на СРС, ГК, 25-ти състав
Удостоверение за наследници № 3823/ 24.10.2005 г., установява, че Н.Й.А. е
починала на 30.01.2003г. и е оставила за наследници: първоначалния ищец А.С.И.
- неин син, както и М.Н.М. - син на починалата й дъщеря Ц.С.И., който е
конституиран в качеството на ищец в настоящия процес.
Като
доказателство в
процеса по гр.д. № 2152/ 2007 г. по описа на І-19
състав на СГС е било представено процесното Пълномощно
от 07.10.2004 г., от чието съдържание може да се установи, че първоначалният
ищец А.С.И. е упълномощил Д.Н. Н.да го представлява
пред компетентния съд, като се явява по съдебни дела в защита на интересите му
във връзка с недвижимия му имот, находящ се на
партерния етаж в сградата на на ул. ******и
представляващ магазин, както и да го представлява пред всички съдебни инстанции
до окончателното завършване на делото, включително и с правото да сключва
спогодби, да намалява, оттегля или извършва отказ от иск, да признава исканията
на другата страна и изобщо да извършва действия, представляващи разпореждане е
предмета на делото.
Като доказателство в
процеса по гр.д. № 2152/ 2007 г. по описа на І-19 състав на
СГС е бил представен приетият като доказателство препис от Общия регистър от дата 07.10.2004 г.на нотариус
Д.Т., peг. № 041, е район на
действие РС-София, в който е възпроизведен текста на посоченото пълномощно,
като същото е заведено под per. № 5098/ 07.10.2004г.
Съдържанието на приложеното на лист 111 от гр.д. № 2152/ 2007г. по описа на І-19 състав на
СГС Пълномощно, с peг. № 12077 от 13.05.2005г. на нотариус Р.Д., per. № 274, с район на
действие - РС-София, установява съдържанието на обективираната
в него правна сделка: със споменатото едностранното изявление за упълномощаване
- първоначалният ищец А.С.И. предоставя на третото за процеса лице Д.Н.Д.
представителна власт, да извършва разпоредителни действия - продажба, замяна,
ипотека, отдаване под наем и други, включително правото да договаря сам със
себе си, за процесния недвижим имот. Пълномощното е
подпечатано с печата и на помощник-нотариус Г.Н.при нотариус Б.Я., per. № 258, с район на
действие - РС-София.
Съдържанието
на представения в хода на гр.д. № 2152/ 2007г.
по описа на І-19 състав на СГС Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 07.07.2005 г., установява от
формална страна, че между А.С.И., в качеството на продавач и И.В.В., в качеството на купувач е било постигнато съгласие за
прехвърляне на собствеността на процесния недвижим
имот, срещу цена от 50 000 евро, като е посочено, че същата е заплатена изцяло
в брой, още в момента на подписване на договора, който служи като разписка за
получената сума.
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за
покупко-продажба, сключен на 12.07.2005 г. който е обективиран
в Нотариален акт № 66, том
V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Р.Д.с рег. № 274 при НК и район на
действие при СРС мотивира извода за сключената между А.С.И., представляван от своя пълномощник Д.Н.Д. /легитимиращ
се с пълномощно, с peг. № 12077 от 13.05.2005г. продава на И.В.В. следния своя собствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се на втори етаж в жилищната сграда на ул. „*****в
гр. София, със застроена площ от 136 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня,
тоалетна, баня, антре, тераса и килер, при съседи: ул. „*****“, ул. „*****“,
двор и калкан, отдолу апартамент № 1 - на Н.Й.А., отгоре - апартамент на П.К.Н.и
С.И.Н., заедно е принадлежащото му избено помещение без посочен номер и площ по
доказателствен акт, при съседи: ул. „*****“, ул. „*****“,
и коридор, заедно е принадлежащото му таванско помещение без посочен номер и
площ по доказателствен акт, при съседи: двор, калкан,
общ хол на тавана, заедно с 25/100 идеални части от общите части на сградата и
от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ по
скица парцел XII-17 от кв. 30 по плана на гр. София, местността
„ГГЦ-Зона-Г-14“, е площ от 374 кв.м., при съседи: УПИ XI-16, ул. „*****“, ул. „*****“,
УПИ XIII-18, за сумата от 60 000 лева, според съдържанието на акта -
продавачът, чрез пълномощника си, е получил изцяло в брой от купувача, преди
подписването на настоящия договор.
Съдържанието
на приетия като доказателство Приемо-предавателен
протокол от 10.10.2005 г. сочи, че А.С.И. е предал на
И.В.В. владението върху жилището, находящо
се на ул. „*****“ № 72.
Като доказателство по делото са представени и приети медицински документи, относно здравословното състояние на
първоначалния ищец А.С.И.,
които съдът цени наред с останалите писмени доказателства, относно съдържащите
се в тях конкретни данни за здравословното състояние на ищеца, през периода, за
който са относими.
В дадените пред настоящия състав на съда показания, свидетелката Н.Д.Т.заявява,
че е познавала вече починалия А.С.И. тъй като използвала офис в жилищната
сграда, в която бил неговия апартамент. Апартаментът на А.бил разположен над
апартамента, който ползвали свидетелката и съпруга й. Свидетелката заявява, че отношенията
между нея и съпруга й от една страна и А.от друга страна, били близки, защото
при всяка възможност, съпругът й помагал на А., когото свидетелката нарича също „Т.“/цит/.
Според впечатленията на свидетелката, любимите теми за разговор на А.били две:
На първо място - певецът Том Джоунс, който бил негов музикален идол и към чиято
личност А.бил привързан силно, понеже го имитирал пред публика песните му. А.бил
склонен да вярва и да споделя, че певецът Том Джоунс лично ще посети България
за да се запознаят двамата и да пеят на една сцена. Втората любима тема на А.била
възможността да си върне собствеността на магазина, който се намирал на
партерния етаж на сградата, и за който магазин той твърдял, че принадлежи на
рода му. Свидетелката описва А.като здрав мъж, с малко по- бавна и тромава
походка. По нейни впечатления, А.имал фобия, че го преследват жени от азиатски
произход, за да имат дете от него. Общувал с малко хора, най- вече със
свидетелката и съпруга й, с наемателя, за който свидетелката разказва при
разпита си, както и с възрастен адвокат. Свидетелката и съпругът и често
общували с Т./А./, понеже съпругът и имал „афинитет“ към него и считал, че е
добър човек. В контекста на разговорите с А.и преките си впечатления,
свидетелката сочи, че пред 2005г. в апартамента на А.се настанил „един
необичаен наемател“, за който А.твърдял, че му е обещал да го запознае лично с
Том Джоунс, че е от разузнаването и че има пистолет. Свидетелката сочи, че наемателят
на Т. бил „интелигентен човек с добър външен вид“ поради която тя и съпруга й
оценили като твърде нереалистичен факта, че е наел помещение в неподдържания
апартамент на Т.. Според впечатленията на свидетелката, наемателят посещавал
апартамента в продължение на кратък период от около два- три месеца.
Свидетелката си спомня, че през лятото на 2005г. Т. внезапно престанал да
се появява, по неизвестна причина „изчезнал някъде“. С този период свидетелката
свързва факта, че двама млади мъже от малцинствата били натоварили мебелировката
от апартамента на един бус с ремарке и я откарали в
неизвестна посока. Други непознати хора се появили по- късно в сградата и
поискали от свидетелката да им подпише някакъв документ, под предтекст че нещо им било изчезнало. Малко по- късно, но
приблизително в същия период, според свидетелката започнали ремонти по
апартамента на А., по време на които той обаче отсъствал. Този факт се сторил
съмнителен на свидетелката и на съпруга й, които уведомили първо кварталния
инспектор от МВР, а после и племенника на А.. Племенникът, който се
идентифицира с настоящия ищец М.М. и за когото
свидетелката знаела, че живее във Варна -
реагирал на сигнала. Малко по- късно, една сутрин А.се появил, доведен от
непознати млади мъже. При появата му свидетелката разговаряла с него и забелязала,
че се намира в особено, необичайно и
емоционално приповдигнато настроение, което тя счита, че било резултат от
действието на неизвестно упойващо вещество или на алкохол. При този разговор, А.убеждавал събеседниците си, че скоро ще се запознае с Том Джоунс, че скоро
ще си върне собствеността върху магазина, който бил на рода му. След около
седмица- две, А.пак изчезнал и при завръщането си споделил, че е бил на
квартира в кв. Княжево, при някакъв възрастен човек.
В дадените пред настоящия съд показания, разпитания от настоящия състав на
съда свидетел Д.Н.Д. заявява, че познавал А.И./първоначалния ищец/, от периода
на 2004г., а по- късно започнал да комуникира по интензивно с него, по повод на
процесния апартамент и магазин на партерния етаж на
същата сграда, към чието собственост А.имал претенции. Свидетелят познавал
лице, на име Й. Златев и друго лице, на име Станчо, който имал транспортна
фирма, а познанството с тях било по повод на факта, че бил бивш служител в
отдел „Икономическа полиция“ на 5 РУП при СДВР. Свидетелят заявява, че по
собствен избор на А.– последният търсел съветите му по повод на споменатия
магазин.
Свидетелят бил поканен от А.да ползва стая от апартамента, да се настани в
нея и да си направи ремонт. Апартаментът бил в много лошо състояние. Свидетелят
приел предложението, защото ползвал споделен офис наблизо и му било неудобно да
излиза навън през зимата, в случаите, когато споделеното ползване налагало
това.
Свидетелят знаел, че в един момент А.влязъл в болница, тъй като
здравословното му състояние се влошило, но доколкото не разполагал със средства
за лечение, решил да замени собствеността на апартамента си с „нещо по- малко“
/цит./, в планинските райони на града. Според
спомените на свидетеля, така А.избрал кв. „Княжево“.
За упълномощителната сделка свидетелят си спомня,
че „му се обадили“, тъй като били „извикали някакъв нотариус“. Свидетелят
отрича да е завел А.при нотариус, но заявява, че според неговите спомени
вероятно нотариусът бил извикан до градинката на църквата „Св. Параскева“
където по това време се намирали А.и Й.. Предположението за мястото на
подписване на пълномощното се основава на факта, че по смопените
на свидетеля „му се обадили“ да вземе пълномощното именно от това място, тъй
като той се намирал наблизо. При това, свидетелят си спомня, че използвали
услугите и на непозната за него жена- адвокат. Свидетелят не е присъствал на
подписването на пълномощното. А.избрал свидетеля като пълномощник и го
упълномощил по свое желание, но свидетелят заявява, че не би могъл да предположи
причината за този избор. Свидетелят твърдо отказал да търси купувач на
апартамента и не е консултирал А.за продажната цена, нито бил съставял
пълномощни.
След като „другите господа“ /цит./ които били там
му наброили парична сума – А.предал пълномощното на свидетеля. Свидетелят
знаел, че е налице предварителен договор, относно продажбата на апартамента.
Нотариусът, пред който била изповядана сделката за покупко-
продажба и чието име свидетелят не може да назове, имал офис „до турското
посолство“ /цит./. На нотариалното производство,
свидетелят си спомня че е носил предоставеното му пълномощно, но за други
документи не си спомня. При изповядване на сделката пред нотариуса - свидетелят
идентифицирал присъствието и на същото лице, което при предаване на пълномощното
му било представено от А.като купувач на апартамента. На поставения от
нотариуса въпрос, относно получаването на продажната цена, свидетелят, в
качеството на пълномощник, отговорил утвърдително, защото знаел, че са броени и
предадени пари, но не можел да посочи точната сума. Същият ден свидетеля имал
възможността да се види с А.и бил изненадан от факта на външната промяна – А.вече
бил с нови дрехи, бил купил някакви неща и искал да почерпи. При същата среща, А.помолил
свидетеля да му търси център за рехабилитация, но свидетелят отказал да се
ангажира.
За здравословното състояние на А.свидетелят знае, че е имал сериозни проблеми
с крайниците, които се подували и затруднявали придвижването му, но не е
употребявал алкохол. Според впечатленията на свидетеля, А.очевидно нямал
ментални проблеми, защото възприемал правилно действителността, дори обичал да
се шегува и четял вестници, които свидетелят му предоставял. Особено привлечен
бил от поместените във вестника вицове. А.обичал да обшува
и бил „сладкодумец“ /цит./ Според свидетеля, А.бил
автор на книга от жанра на художествената литература, който сам бил издал и за
която твърдял, че е криминален роман. Екземпляр от книгата си, А.подарил на
свидетеля. Споменатата книга А.раздавал също на приятели, а при разговорите
между двамата - свидетелят имал навика да назовава А.с името на героя от
книгата, който факт пораждал видимо задоволство у А..
Според показанията на свидетеля, А.му е разказвал за своя племенник от
Варна, когото упреквал в бездействие по повод претенциите за собствеността на магазина
на партерния етаж на сградата. А.познавал и Й. Златев, за когото заявявал пред
свидетеля, че му помага финансово, но не може да посочи причината, поради която
А.е избрал за пълномощник него (свидетеля), вместо Й..
Приетите като доказателства и приложени в съдържанието на гр.д. № 4294 от
2018г. на ІІІ г.о. при ВКС документи: Удостоверение за граждански брак изд. от
Кметство в с. Мрамор при Район „Връбница“на Столична община и Удостоверение за
семейно положение, съпруга и деца № 450/11.05.2018г. изд. от Район „Връбница“
при Столична община мотивират извод за надлежната съвместна процесуална
легитимация на И.В.В. и С.В.В.
/съпрузи/ в качеството на ответници - при повторното
разглеждане на делото от настоящия състав на съда.
Съдържанието на приетото като
доказателство препис-извлечение от акт за смърт № 0245 от 30.12.2010 г„ изд. от
Община Пещера сочи, А.С.И. е починал на 30.12.2010г., а при това съдържанието
на Удостоверение за наследници № 00151/ 17.01.2011г. на Столична община, район
„Оборище“ установява че негов единствен наследник по закон въз основа право на
заместване е М.Н.М..
Други доказателствени средства, които да са относими към предмета на спора, какъвто е при повторното
разглеждане на делото - не бяха събрани, независимо от факта, че такива бяха
допуснати. В тази насока следва да се отбележи, че при повторното разглеждане
на делото, което се осъществи пред настоящия състав на съда, бяха събрани
значително по- малко по вид и обем доказателствени
средства, в сравнение с тези, които са били събрани при първоначалното
разглеждане на спора. При повторното
разглеждане на делото бяха отхвърлени направените от името на ищеца и процесуално
недопустими доказателствени искания - да бъдат приобщени
вече събирани при първоначалното разглеждане на делото гласни доказателствени средства, посредством заместващо „възпроизвеждане“
на обективираните в съдържанието на съдебни протоколи
устни изявления на свидетели и вещи лица, каквито били направени преди да бъде
постановено отменителното решение по чл. 304 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните
правни изводи:
Исковите
претенции са процесуално допустими – предявени са от ищеца, който е надлежно
процесуално легитимиран да атакува правното действие както на упълномощителната сделка, така и на последващата
разпоредителна сделка с процесния недвижим имот.
За да разгледа
по същество правния спор, настоящият състав на съда дължи произнасяне преди
всичко по предявения иск на предпочитаното от ищцата основание в чл. 29 от ЗЗД вр. с чл. 44 от ЗЗД, за
недействителност на едностранната упълномощителна сделка.
Фактическият състав на измамата,
като основание за унищожаване на договора, изисква наличието на следните
предвидени от закона предпоставки: Да е била сключена правна сделка, при което
едната страна по сделката да е пристъпила към сключването на сделката, след
като е била мотивирана от възприемането на обективно невярна представа - за
естеството на самата сделка и/ или за нейния предмет и/или за страните по
сделката, и/ или за правните й последици.
Ако пък страната е била въведена в
заблуждение от трето за атакуваната правна сделка лице, - самата разпоредба на чл.
29, ал. 2 от ЗЗД, поставя още едно допълнителното изискване към вече споменатия
фактически състав: насрещната страна
също да е знаела или според обстоятелствата да не е могла да не знае за
измамата.
Тук е уместно
да се отбележи с особено внимание, че изпадането на страна по
сделката в заблуждение /нереална представа за обективната действителност/ е такова
състояние на логиката и интелекта, което се
предхожда от един чисто субективен
механизъм на формирането му. Не са без
значение личните качества, опитността и знанията на онова лице, за
които се твърдида е било под въздействието на заблудата.
Състоянието на
заблуда не се презумира, а следва да
се установи, като подлежащ
на доказване главен факт. Доказването се осъществява чрез факти, които насочват
на обоснован извод, че измамата е настъпила в резултат от конкретни измамливи
думи или действия, извършени от
другата страна в сделката или пък от трето за
сделката конкретно лице, а не
е породено в разултат на грешка
или на небрежност или на характерови особености на личността на измамения, които да
го предопределят като доверчив.
Според трайно
установената практика на ВКС на РБ /напр. Решение № 25 от
24.04.2012 г. по т.д. № 63/
2011г. на ВКС, I ТО и мн.др./ При измамата
невярната представа може да се
отнася до всички елементи на сделката, но важно е авторът на
измамата да съзнава както действията
си и тяхната насоченост, така и правните последици от тези действия,
а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това измамливо поведение - т.е.
да е сключена в пряк резултат на
измамата. В резултат измамата трябва да е опорочила
волята на измамения в
такава дълбока степен,
че ако последния в
действителност би съзнавал
действителното положение – той никога
не би сключило
такава сделка.
В обобщение на всички изложени по- горе общи изводи следва
да се направи обобщаващо
заключение, че релевираното основаниеза
недействителност следва да
се прецени съвсем
конкретно, като се отчитат установените в хода на съдебното дирене юридически факти.
В процеса при повторното разглеждане на делото, след отмяната на първоинстанционното решение – не бяха
представени достатъчно убедителни доказателства, подкрепящи основната теза на ищеца – за реализиране на измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД от страна на конкретно трето лице, по отношение на първоначалния
ищец А.С.И., който е страна
в атакуваната едностранна правна сделка за упълномощаване.
В действителност,
показанията на свидетелите са достатъчни да мотивират сериозна индиция, че процесната упълномощителна сделка е била осъществена
при странни, нетипични обстоятелства. Нелогични и съмнителни са според
оценката на съда са и част от съобщените от разпитания в качеството на свидетел пълномощник – Д.Н.Д.. Установените в хода на повторното
разглеждане на делото факти създават предположение за наличието на някакъв порок във волята на първоначалния
ищец А.С.И. –от една страна
поради субективните му характерови особености, а от друга страна поради
социалното му поведение, което е било проявено непосредствено преди и след сключването на правната сделка и
за което свидетелстват разпитаните двама свидетели.
При това
обаче, в никакъв случай не би могъл да бъде направен необходимия
за уважаването на иска еднозначен и категоричен извод - подкрепящ твърдението на ищеца, че сключвайки упълномощителната сделка, първоначалния
ищец А.С.И. е действал именно под влиянието
на измама по смисъла на
чл. 29 от ЗЗД. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства по никакъв начин не
способстваха да бъде очертан нито характера на нереалната представа, за която се твърди да е била формирана в съзнанието на А.С.И.
/т.нар. измама/, нито за лицето, което е формирало такава нереална представа. В този контекст, не
бяха събрани и доказателства за извършване на конкретни действия от страна
на трети лица, които да
са въвели първоначалния ищец в заблуждение да сключи упълномощителната
сделка, нито доказателства
за знание от страна на
ответниците,
за наличието на заблуда или
създадена невярна представа у упълномощителя.
Основавайки се именно на това заключение при
обсъждане на доказателствата и на приложението на принципа за разпределение на доказателствената тежест- настоящият състав на съда не би
могъл да приеме друг заключителен извод, освен този, че предявената искова
претенция с правно основание чл. 29 от ЗЗД вр. с чл. 44 от ЗЗД в конкретния случай се явява недоказана
от обективна страна и като такава - следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По отношение на предявената при условията на
евентуалност претенция с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД - за недействителност на договора за
покупко-продажба, настоящият състав на съда намира следното:
Сключеният въз основа на процесното пълномощно Договор за покупко-продажба, в която третото лице Д.Н.Д. е действал като
пълномощник на А.С.И., не страда от
порок на представителна власт. Предвид изложеното по отношение на упълномощителната сделка - тази разпоредителна сделка за
покупко-продажба също е действителна.
Пълномощникът Д.Н.Д. е действал в
кръга на формално предоставените му от продавача А.С.И. пълномощия, които са съобразени е наличните
у последния материални права върху вещта, предмет на разпоредителната сделка, и
към датата на нейното реализиране. Евентуалните доводи на ищеца, че не е
заплатена уговорената продажна цена за имота нямат отношение към предмета на
настоящия спор, доколкото съдът не е сезиран с иск за неизпълнение на
задължение по облигационен договор, а от друга страна в нотариалния акт, обективиращ договора за покупко-продажба, е посочено, че
цената е заплатена предварително, като в представения по делото предварителен
договор за покупко-продажба от 07.07.2005 г. е
предвидено, че същият служи като разписка за получената сума. Ето защо
сключеният чрез пълномощник договор за покупко-продажба е породил действие за
представлявания, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските;
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 64, ал.2 от ГПК /отм./ ищецът следва да бъде осъден да заплати на
всеки от ответниците направените от него съдебни
разноски. На ответника И.В.В. по принцип се дължат и
направените разноски при първоначалното разглеждане на делото, както и
съдебните разноски, които са били направени пред настоящия съдебен състав.
Доколкото обаче извършването на
съдебни разноски може да се установи надлежно – съдът счита, че ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника И.В.В. - сумата от 19, 50 лева /деветнадесет лева и петдесет
ст./, а на ответницата С.В.В. сумата от 397, 62 лева
/триста деветдесет и седем лева и 62 ст./, представляваща направени от нея
разноски за заплатена държавна такса в производството по отмяна на влязло в
сила решение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.И.,
ЕГН: **********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.В.В., ЕГН: **********, съдебен адресат: - адв.
С.Г.,***, и срещу С.В.В. с ЕГН ********** и със
съдебен адресат- адв. Н.Г.,***, субективно съединени искове с правно основание чл. 29, вр. чл. 44 от ЗЗД - за унищожаване поради измама на упълномощителната сделка от 13.05.2005г. с която третото
лице Д.Н.Д. е било упълномощено да извърши разпореждане с недвижим имот,
представляващ апартамент, с местонахождение на 2 етаж, в
жилищната сграда на ул. ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.И.,
ЕГН: **********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.В.В., ЕГН: **********, съдебен адресат: - адв.
С.Г.,***, и срещу С.В.В. с ЕГН ********** и със
съдебен адресат- адв. Н.Г.,***, субективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
- за недействителност на Договор за покупко-продажба, сключен на
12.07.2005 г. който е обективиран в Нотариален акт №
66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Р.Д.с рег. № 274 при НК и
район на действие при СРС, поради сключване на този договор от лице, което не е
било надлежно упълномощено.
ОСЪЖДА М.Н.М., да заплати на основание чл. 64, ал.2 от ГПК
/отм./. на И.В.В. - сумата от 19.50 лв.
/деветнадесет лева и 50 ст./, а на С.В.В. – сумата от
397, 62 лева /триста деветдесет и седем лева и 62 ст./ представляващи направени
съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване на основание чл. 197 ГПК /отм./ пред АС
София в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е
изготвено.
СЪДИЯ: