РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. К., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320101675 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание по чл. 150 от СК.
Ищците – Я. И. Б., действаща като майка и законен представител на
малолетните си деца - А.-М. Д. Н. и Д. Д. Н. твърди, че ответникът е баща на
децата. По силата на решение № 317 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. №
647 по описа на КрлРС за 2014г., с което е утвърдено постигнатото
споразумение за прекратяване на гражданския брак, сключен между
родителите, била определена месечна издръжка в размер на 100 лева, която
ответникът следвало да плаща на всяко едно от децата. През 2015г. майката
Я. Б. заминала да работи в Л., В., като малко след това при нея отишли и
двете деца. Там тя работила и живяла до 10.09.2022г., когато заедно с децата
се прибирали окончателно в България. Към настоящия момент живеели в гр.
Б., община К. в жилище собственост на майката. Я. Б. живеела на съпружески
начала с друг мъж. Имала и трето дете - И.И.И., роден на *****г. Майката
работела в малък магазин за перилни препарати и козметика, находящ се в гр.
Б., като се осигурявала върху сумата от 710 лева. От месец април 2021г.,
ответникът не е плащал редовно издръжка на двете си деца. През месец
октомври 2022г., същият превел по банковата сметка на майката сумата от
1
300 лева, която включвала издръжка за двете деца за един месец в общ размер
на 200 лева и подарък за рождения ден на детето Д. в размер на 100 лева. На
15.12.2022г. превел отново по банкова сметка на майката сумата от 1200 лева
за издръжка на децата. До месец април 2021г. издръжката се е плащала от
родителите на бащата.
Твърди, че детето Д. е ****** в Частна профилирана гимназия „******“
- гр. П. от месец октомври 2022г., в дневна форма на обучение за учебната
2022-2023 година, като в момента е в **** клас. Годишната такса за обучение
в училището възлизала на 500 лева. Д. живеела в общежитие в гр. П., за което
се плащало такса в размер на 30 лева на месец. Същата пътувала всяка
седмица до гр. П. с влак, като цената на билета в едната посока бил около 4
лева. За да се придвижи от общежитието до училището си, Д. ползвала
градски транспорт в гр. П., за което също плащала за билет, който струвал
един лев в посока. Всяка седмица при отпътуването са за гр. П. майката
давала на детето Д. по 100 лева, с които пари тя следвало да покрие разходите
си за път, прехрана през учебната седмица и други необходими за живота й
разходи. Понякога тези пари не стигали на детето и се налагало майката да й
дава допълнително пари. Когато детето се прибирало в гр. Б., също й се
давали пари, за да покрива своите нужди. Всички учебници и учебни
помагала на Д. се плащали от майката.
Твърди, че детето А.-М. е ****** в *** „В.Л.“ – гр. К. и е в *** клас за
учебната 2022-2023 година. Детето пътувало ежедневно до училището си в гр.
К., като сутрин майката я карала до там с личния си автомобил, а следобед я
прибирала. Всяка сутрин, за да покрие своите разходи в училище,
включително и за храна на детето се давали по 7 лева. За училище трябвало
да й бъдат закупени учебни тетрадки и помагала, както и униформа. А.-М.
ходела на уроци по математика два пъти седмично, за което се плащало по 12
лева на час, както и на уроци по български език и литература, един път
седмично, за което се плащала сумата от 15 лева на час.
За задоволяване на нуждите на двете деца, свързани с посещаване на
училище, за закупуване на дрехи и обувки, за прехраната им, както и изобщо
за задоволяване на всичките им нужди, необходими за воденето на един
нормален живот на майката били необходими пари, които към настоящия
момент не й достигали. От влизане в сила на решението, с което била
2
определена издръжката на децата, изминали около девет години, през който
период с порастването на децата са се увеличили и разходите за тяхното
отглеждане. Същевременно цените на стоките и услугите в България се
увеличили многократно през този период, предвид настъпилата инфлация.
Издръжката, която ответникът бил осъден да плаща на децата била
недостатъчна за задоволяване на техните нужди. От друга страна, но не на
последно място тази издръжка била многократно по-ниска от минималната
месечна издръжка за 2022г. Ответникът бил в работоспособна възраст,
същият работел в гр. С., реализирал доходи и нямал задължения за издръжка
към други лица. Обстоятелството, че размера на издръжка, която ответникът
следвало да плаща на децата не е актуализиран с години, предвид завишените
нужди на децата от по-висока издръжка и ниския размер на настоящата,
мотивирал правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК,
да измени размера на дължимата, съгласно решение № 317/16.07.2014г.,
постановено по гр.д. № 647/2014г. по описа на КрлРС издръжка, която
ответникът следва да заплаща на двете си деца, като я увеличи, както следва:
от 100.00 лева на 250.00 лева, която да плаща на детето Д. Д. Н., лично и със
съгласието на неговата майка и законен представител Я. И. Б. с ЕГН
**********, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва при просрочие и от 100.00 лева на 230.00 лева, която да
плаща на детето А.-М. Д. Н., чрез неговата майка и законен представител Я.
И. Б. с ЕГН **********, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. На основание чл.
127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка, по която желае да се осъществява
плащането на издръжката, а именно - IBAN: ********. Претендира за
направените по делото разноски, като изразява и готовност за постигане на
спогодба по делото.
Ответникът – Д. Н. Н. оспорва исковете за изменение на издръжката по
отношение на Д. и А. в посочените размери. Счита, че не са настъпили
основания и причини за изменение до претендирания размер от 230 лева за А.
и 250 лева за Д.. Съобразно константната практика на ВКС, издръжката се
определя от нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с
3
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай. Съгласно чл. 143 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Изразява желание за спогодба. Съгласен
е издръжката да бъде увеличена от 100.00 лева за всяко дете до
законоустановения минимум на издръжката за 2023г., а именно – 195.00 лева,
като е съгласен да подпише споразумение по делото. Твърди, че нямал
финансови възможности да заплаща издръжка в претендирания размер.
Работел по трудов договор в „*******“ ЕООД, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1163.50 лева. Имал ипотечен кредит от
15.12.2022г. в размер на 80000 лева, който бил с погасителен план до 2037г. и
с месечна вноска от 588.00 лева и потребителски кредит от 20.12.2022 г. в
размер на 6 500 лева, с погасителен план до 2032 г. и с месечна вноска от
112.98 лв. Имал месеци, в които взимал кредит овърдрафт, за да покрие
текущите си сметки. За установяване на тези обстоятелства представя трудов
договор и договори за кредит. Не бил съгласен с мотивите на ищеца, че
нуждите на децата, особено на Д. били увеличени поради това, че учи в
частно училище в гр. П.. Не били представени доказателства, от които да се
установява необходимостта на детето да учи в частно училище в гр. П.. Това е
било желание на майката, тя не е потърсила мнението му по въпроса къде да
учат децата. Смята, че в близост до адреса на майката има и училища, които
предлагали държавно обучение без нужда да се пътува и плаща за квартира и
такси по обучение и издръжка в друг град.
Твърди, че от месец април 2020г. до месец ноември включително на
2021г. е плащал по 150.00 лева месечна издръжка, а не по 100.00 лева, която
сума от 50.00 лева повече представлявала издръжка за бъдеще време, която е
платил предварително. Общо за 20 месеца, платил издръжка за бъдеще време
в размер на 2000 лева повече от постановеното със съдебното решение. Въз
основа на изложеното, моли частично да отхвърли исковата претенция за
заплащане на издръжка над минимално установения размер за 2023г.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено следното:
4
Не се спори между страните, а това се установява и от представените
удостоверения за раждане (л. 4-5), че родители на децата – Д. Д. Н. с ЕГН
********** и А.-М. Д. Н. с ЕГН ********** са Я. И. Б. и Д. Н. Н..
Видно от Решение № 317 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. № 647 по
описа на КрлРС, влязло в законна сила на 16.07.20214г., ответникът е осъден
да заплаща месечна издръжка на децата, както следва – за детето Д. Д. Н.
издръжка в размер на 100.00 лева и за детето А.-М. Д. Н. издръжка в размер
на 100.00 лева.
От представената Служебна бележка № 359 от 30.11.2022г. се
установява, че Д. Д. Н. е ученик в **** клас на Частна профилирана гимназия
„******“ - гр. П. през учебната 2022/2023г.
От представената Служебна бележка № 4033 от 02.12.2022г. се
установява, че А.-М. Д. Н. е ученик в**** клас на *** „В.Л.“ – гр. К. през
учебната 2022/2023г.
Годишната такса за обучение на детето Д. Д. Н. в Частна профилирана
гимназия „******“ - гр. П. възлизала на 500 лева, видно от приходен касов
ордер № 24/28.10.2022г.
Майката на двете деца е родител и на още едно дете, а именно - И.И.И.,
роден на *****, което се установява от представеното Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0242/*****г. на Община
К..
Ответникът във връзка с въведените възражения е ангажирал писмени
доказателства. Видно от представената разписка от 23.12.2022г. е заплатил
586.80 лева такса – поддръжка по отношение на апартамент № ** от жилищна
сграда № ***, част от жилищен комплекс „********“ гр. С.. Освен това са
представени доказателства за това, че е кредитополучател и изплаща два
получени кредит, един от които е с месечна погасителна вноска от 588.08
лева.
Съгласно представения трудов договор № 21/15.03.2022г., ответникът
работи във „*******“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение от
1163.50 лв.
Към датата на устните състезания, ответникът не ангажира други
доказателства, независимо от вмененото му задължение по чл. 190 от ГПК за
5
представяне на такива. Следва да се отбележи, че след датата на устните
състезания, по делото са постъпили по поща - Служебна бележка от Агенция
по заетостта и Удостоверение, издадено от „*******“ ЕООД, без
придружаваща молба относно подателя и основанието за депозирането им.
Като подател на плика са вписани имената на ответника и ако същите
представляват доказателства по делото, то по отношение та тях е настъпила
преклузия и съдът не ги обсъжда, нито намира за уместно да възобнови
производството по делото във връзка с докладването им и приобщаването им
като доказателства по делото.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищците.
Свидетелят - А.Й.К., майка на ищцата, баба на децата по майчина линия
твърди, че към настоящия момент дъщеря й и децата живеели в гр. Б., на ул.
„О.“ ***. Я. работила извън България, в А. до месец септември 2022г. Към
настоящия момент двете й деца били ученици, като А. била в *** клас в
гимназията в гр. К., а Д. учила в гр. П., в частно училище от месец октомври.
Наложило се детето да учи в гр. П., тъй като нямало места за това в гр. К., а
трябвало да се намери място, където да учи. Бащата бил наясно с това, че
детето ще учи в гр. П.. Той постоянно бил уведомяван за всяко едно нещо
свързано с децата и не се е възпротивявал. Твърди, че Д. живеела в
общежитие на Р. г. в гр. П., за което се плащала такса от 30 лева на месец. До
гр. П. пътувала обикновено с влак и всеки път си купувала билет, а понякога и
те я карали. От общежитието до училището, тъй като разстояние било голяма,
детето пътувало с градския транспорт, като плащало билет на стойност 1.00
лев в едната посока. Сочи, че на Д. се давали седмично пари за издръжката й
в гр. П., минимум в размер на 100 лева джобни, за една седмица. Когато Д. се
прибере в гр. Б. допълнително й се давали пари, защото детето излизало с
приятелки, купувало си нещо. Твърди, че детето А. било ****** в гр. К., като
от гр. Б. до гр. К. се предвижвало с личния автомобил на майка си, която я
карала и вземала след училище. На това дете се давали пари за закуска, като
джобните й на ден възлизали на 10 лева. Детето посещавало уроци по
математика и български език, тъй като не е учило в българско училище и
срещало затруднения. Твърди, че урокът бил на стойност 12 лева, два пъти
седмично - по български и по математика (вторник и четвъртък), в гр. Б.. На
седмица за допълнителни уроци майката заплащала 48 лева. Твърди, че
майката срещала финансови затруднения при осигуряване издръжката на
6
децата. Сочи, че когато имала възможност й помагала. Майката работела, а
сега си откривала магазинче в гр. Б.. Същата имала още едно малко дете на 4
години, от друг мъж. Домакинството на дъщеря й се състои от трите й деца,
тя и другият мъж. Същият й помагал при отглеждане на децата. Твърди, че
ответникът не е плащал издръжка на децата си. Той живеел в Н.Х., в затворен
комплекс и нямал други деца. Подаръци на децата не им е пращал, не им е
давал и пари извън издръжката. Твърди, че ответникът не е виждал децата от
месец септември миналата година. По принцип работел в частни фирми, като
охрана и имал трудова дейност, реализирал някакви доходи.
Свидетелят И.С.И. твърди, че познавал ищците, които към настоящия
момент живеели в гр. Б., където били съседи. Я., заедно с децата живяла А.,
но се прибрали се в България миналата година, септември или октомври
месец. Детето А. учило в гр. К., в гимназията, като майка я карала с
автомобила. Случвало се и свидетелят да кара и взима детето от училище.
Виждал е, че майката давала джобни пари на детето - между 5 и 10 лева,
различно. Освен това детето посещавало в гр. Б. на частни уроци при
учителката М.. Твърди, че детето Д. учило в гр. П. и всяка седмица си идвало
в гр. Б.. До П. Д. ходела с влака, случвало се и свидетеля да я кара и взима. В
гр. П. детето живеело в общежитие, като от там до училището ходило с
градския транспорт. Всяка седмица майката давала на Д. по 100 лева. Освен
това, майката живеела с мъж на съпружески начала и имала още едно дете,
момче на 4 години.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г.). Задължението на родителя, обаче, не е
7
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка и зависи от
възможността на същия да предоставя такава - аргумент от чл. 140, ал. 2 от
СК. Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от
процент от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 195.00
лева към настоящия момент, каквато се претендира по делото. Размерът на
издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо
право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промЯ.та им издръжката да бъде изменена - увеличена,
респективно намалена. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, е необходимо
да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промЯ. във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 от СК, претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се
прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от
СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото
приложение. Освен това, детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си,
които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК), поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на възрастта
на ищците (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.)
нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се
установяват специални образователни и здравословни потребности на децата.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга - нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът
следва да съобрази той да бъде дефиниран така, че да не стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата
за децата, на тях следва да се осигурят такива битови условия и средства,
които да гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако
родителите им живееха заедно. Нуждите на децата съдът следва да определи
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
8
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености
на конкретния случай.
Към момента на определяне на месечната издръжка за децата с Решение
№ 317 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. № 647 по описа на КрлРС за
2014г., влязло в законна сила на 16.07.2014г. е изминал период от почти от
девет години. През изминалия период децата са пораснали, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото
всеки човек неминуемо има нужда от такива). Настъпили са трайни промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен, продължителен и необратим характер, от което може
да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (ищците да имат нужда от по-
малко средства за месечната си издръжка). От това следва, че след
приключване съдебното дирене по посоченото производство е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на
нейния размер.
При определяне размера на издръжката, съдът взима предвид, че
претенцията касае малко над минимално определената издръжка и за двете
деца, съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, която за 2023г. е в размер на
195.00 лева. Съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени в пълен
размер, доколкото родителят е задължен да осигури издръжка на децата си и
претенцията касае малко над минимално определената издръжка,
регламентирана в СК, която е гарантирана за непълнолетните деца. От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
последното определяне на издръжката на децата е преди 9 години, поради
което съдът счита, че същите имат завишени потребности за храна и облекло
в сравнение с предходния момент. Отделно, за обучението им се реализират
допълнителни разходи - на децата следва да се предоставят джобни суми за
училище, за допълнителни учебни помагала, суми за посещение на езикови
школи. Това обстоятелство и фактът, че ответникът не е търсен през
изминалите девет години с искане за повишаване на издръжката, съответно -
същият доброволно не е увеличил същата, отразявайки инфлационните
промени в страната и нуждите на порасналите му деца, в съответствие с
9
правилото на чл. 142, ал. 2 от СК, обосновава определянето на по-висока
издръжка, в исканите размери. Факта, че бащата и получил кредит е
ирелевантен по делото е не рефлектира върху задължението за издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е призната по право изпълнителна сила на
невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което
съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За това в конкретния случай
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта
му, с която ответникът е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка.
По отношение на разноските по делото.
Право присъждане на направените по делото разноски имат и двете
страни, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.
От страна на ищеца са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. С оглед изхода на спора и
уважената в цялост претенция, на ищците се следват разноски в пълен размер
от 500.00 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, дължи по сметка на
Районен съд - К. държавна такса върху увеличението на издръжката в общ
размер на 403.20 лева, изчислена върху 36-месечните платежи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, във връзка с чл. 143, ал. 2 от
СК, издръжката, дължима на Д. Д. Н. с ЕГН **********, определена с
Решение № 317/16.07.2014г., постановено по гр.д. № 647/2014г. по описа на
КрлРС, влязло в законна сила на 16.07.2014г., като я УВЕЛИЧАВА от 100.00
(сто) лева на 250.00 (двеста и петдесет) лева, като ОСЪЖДА на основание чл.
150, пр. 1 и 3, във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК, Д. Н. Н. от с. Д., община К.,
улица ****** с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Д. Д. Н. с
ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител - Я. И.
Б. с ЕГН **********, двете от гр. Б., община К., улица „О.“ № **, месечна
издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на
10
предявяване на иска - 22.12.2022г. до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, във връзка с чл. 143, ал. 2 от
СК, издръжката, дължима на А.-М. Д. Н. с ЕГН **********, определена с
Решение № 317/16.07.2014г., постановено по гр.д. № 647/2014г. по описа на
КрлРС, влязло в законна сила на 16.07.2014г., като я УВЕЛИЧАВА от 100.00
(сто) лева на 230.00 (двеста и тридесет) лева, като ОСЪЖДА на основание чл.
150, пр. 1 и 3, във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК, Д. Н. Н. от с. Д., община К.,
улица ****** с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете А.-М. Д.
Н. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител -
Я. И. Б. с ЕГН **********, двете от гр. Б., община К., улица „О.“ № **,
месечна издръжка в размер на 230.00 (двеста и тридесет) лева, считано от
датата на предявяване на иска - 22.12.2022г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на Д. Д. Н. и А.-М. Д. Н.
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Н. Н. от с. Д., община К.,
улица ****** с ЕГН **********, да заплати на Я. И. Б. с ЕГН **********,
действащ като майка и законен представител на малолетните си деца - Д. Д. Н.
с ЕГН ********** и А.-М. Д. Н. с ЕГН **********, всички от гр. Б., община
К., улица „О.“ № **, общо сумата в размер на 500.00 лева, представляваща
направени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Р.Т.Ф. от гр. С., ул. „*******“
********* с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – К.,
държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 403.20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
19.04.2023г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано
от 03.05.2023г., а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред ПОС, в едноседмичен срок от 03.05.2023г.
Сн.Д.
11
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12