Решение по дело №154/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на Б. Д. М. от гр.Русе, чрез адв.И. П. от АК Русе против Решение № 60 от 06.02.2025г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до 76+040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от Закона за държавната собственост /ЗДС/, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от ЗДС – позиции: № 51 от Приложението към решението с идентификационен № 04981.9.242/9.39/, на който е собственик и позиции № 79, № 16 и № 31 от Приложението към решението, с идентификатор съответно № 04981.24.238/24.3/, № 04981.6.262/6.32/ и № 04981.7.233/7.38/, на които е съсобственик, като всички имоти се намират в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе.

Последните четири имоти са собственост на наследниците на Д. С. Д. и С. Д. И., като жалбоподателят е представил доказателства, че попада в този кръг лица. Представени са доказателства, че жалбоподателката е собственик на имот, посочен в позиция №51 от Приложението към решението с идентификационен № 04981.9.242/9.39/. Съдът служебно е изискал справка от деловодството на АС Русе, от която се установява, че, предвид представените удостоверения за наследници, в съда няма подадени жалби от други наследници на същите наследодатели.

В жалбата чрез процесуален представител жалбоподателsj развива оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди, че определеното обезщетение не отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС. Счита същото занижено и несъответстващо на пазарната цена на имотите. Посочва, че е несправедливо определено обезщетението на собствениците на имоти в землището на с.Божичен, в сравнение с обезщетенията, определени за собственици на отчуждени имоти в землищата на други населени места от Община Иваново. Молят съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената част като увеличи размера на определеното обезщетение. В съдебно заседание пледират обезщетението да бъде определено съобразно заключението на вещото лице във варианта, при който то е изчислено въз основа на капитализираната рента при средно годишно рентно плащане на декар за землището на с.Божичен за стопанската 2024/2025 г. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. С жалбата са представени писмени доказателства, свързани с активната процесуална легитимация на жалбоподателката в качеството и на собственик на един имот и съсобственик на другите три имота.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в представеното на основание чл.38, ал.4 от ЗДС становище с вх.№ 1210/18.03.2025 г. и становище с вх.№ 1736/11.04.2025г. излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административно-производствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Според адм.орган размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г., поради което относимият период, през който следвало да са сключени сделките, използвани като пазарни аналози, е от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., в който период такива аналози не били открити, поради което обезщетението било определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е подал молба с вх.№ 1303/21.03.2025 г., в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. В съответствие с указанията на съда представят писмени доказателства за спазване разпоредбата на чл.34а, ал.3 от ЗДС - кога и по какъв начин е била оповестена започналата процедура по отчуждаване на имоти. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е представил становище с вх.№ 1342/24.03.2025 г., в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5 от ЗДС, в съответствие с указанията на съда представят с писмо вх.№ 1038 от 11.03.2025г. писмени доказателства, свързани с допустимостта на жалбата, а именно кога и по какъв начин административният акт - Решение № 60 от 06.02.2025г. на МС на Република България е съобщено на жалбоподателката. В писмено становище посочват, че жалбата е неоснователна, а оспорваният акт е правилен е законосъобразен, тъй като при определяне размера на обезщетенията са спазени разпоредбите на ЗДС. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По-конкретно в приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, колона „№ по ред“, процесните имоти, собственост на наследниците на Д. С. Д., част от които се отчуждава, са посочени под позиции № 79 и № 51 от Приложението към решението. Процесните имоти, собственост на наследниците на С. Д. И., част от които се отчуждават, са посочени под позиции № 31 и № 16 от Приложението към решението.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г./л.36 преписка/. С решение № 660 на МС от 2022 г./л.40 от преписката/ обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г./л.41 пр./ на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП–ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. Представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Сървей груп“ ЕООД гр. София. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г. /л.39гръб пр./на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег.№ *********/15.06.2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България/л.214, л.215 пр./, с оценителска правоспособност недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения. Предвид разпоредбата на ЗДС датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024г./л.36 пр./, а оценителският доклад е от 11.11.2024 г./л.58 и сл. пр./, т.е. той е представен само осем дни преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл. 34, ал. 4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад/л.13-14 пр./ до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх.№ 90-03-1054/2024 г., одобрена финансова обосновка/л.30пр./, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС/л.98 - 102дело/. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад, според който на основание чл.32, ал.З т.2 от Закона за държавната собственост, следва оценката да се направи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, като по този ред за с.Божичен, общ.Иваново е определено паричното обезщетение за отчуждените имоти при осреднената цена на 1дка в размер съответно: за имот № 04981.9.242/9.39/ - 700,11лв / дка, за имот № 04981.24.238/24.3/ - 309,94 лв/дка, за имот № 04981.7.233/7.38/ - 675лв/дка и за имот № 04981.6.262/6.32/ - 675лв/дка. По този ред за процесните имоти - поземлени имоти в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатори № 04981.9.242/9.39/, № 04981.24.238/24.3/, и № 04981.7.233/7.38/, на които жалбоподателят е съсобственик, е определено парично обезщетение в размер съответно 1996,00лв, 636,00лв, 143,00лв и 1019,00лв.

Съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеното по делото писмени доказателства – Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.08.2021г. , вх.№ 9840/16.08.2021г., акт №247, т.5, се установява, че жалбоподателката Б. Д. получава в дял и става собственик на поземлен имот с идентификатор № 04981.9.39, а С. Д. С. получава в дял и става собственик на поземлен имот с идентификатор № 04981.19.15 и поземлен имот с идентификатор № 04981.55.41. Представен е и Договор за доброволна делба с вх.№ 7954 от 27.10.1997г., акт №33, т.7 , видно от който С. Д. И. получава в дял и става собственик на три ниви в землището на с.Божичен, об.Иваново, обл.Русе.

С жалбата е представено актуално удостоверение за наследници № 05/25.02.2025г./л.31 дело/ на Кметство с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, видно от което С. Д. И. – б.ж. на с.Божичен е оставил като един от наследниците си сина си Д. С. Д. – б.ж. на гр.Русе, който е оставил свои наследници, сред които и жалбоподателката Б. Д. /дъщеря/ .

От представената скица на поземлен имот № 15-360660-04.03.2025г., издадена от АГКК/л.23дело/ се установява, че имот с идентификатор по КК № № 04981.6.262 в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, местността „Поляната“, с площ от 1510 кв.м., нива, трета категория е собственост на С. Д. С.. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.6.32 и номер по предходен плен №006032.

От представената скица на поземлен имот № 15-360666-04.03.2025г., издадена от АГКК/л.24дело/ се установява, че имот с идентификатор по КК № 04981.7.233 в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, местността „Слепча“, с площ от 212 кв.м., нива, трета категория е собственост на С. Д. И.. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.7.38 и номер по предходен плен №007038 .

От представената скица на поземлен имот № 15-674430-02.07.2024г./л.228пр./, издадена от АГКК се установява, че имот с идентификатор по КК № 04981.9.242, в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, местността „Мешето“, с площ от 2851 кв.м., нива, трета категория е собственост на Д. С. Д.. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.9.39 и номер по предходен плен №009039

От представената скица на поземлен имот № 15-673789-02.07.2024г./л.233пр./, издадена от АГКК се установява, че имот с идентификатор по КК № 04981.24.238, в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, местността „Дъбравата“, с площ от 2052 кв.м., нива, шеста категория е собственост на Д. С. Д.. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.24.3 и номер по предходен плен №024003.

В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата

-имот с идентификатор 04981.6.32 по КККР на с.Божичен / идентичен с имот № 006032 по КВС на с.Божичен/ е разделен на два имота 04981.6.228 с площ 4,490 дка и имот 04981.6.262 с площ 1,510 дка - предмет на отчуждаване /позиция 16/;

-имот с идентификатор 04981.7.38 в землището на с.Божичен/ идентичен с имот № 007038 по КВС на с.Божичен/ е разделен на два имота 04981.7.221 с площ 5,859 дка и имот 04981.7.233 с площ 0,212 дка - предмет на отчуждаване /позиция 31/;

-имот с идентификатор 04981.9.39 в землището на с.Божичен/ идентичен с имот № 009039 по КВС на с.Божичен/ е разделен на два имота 04981.9.225 с площ 8,604 дка и имот 04981.9.242 с площ 2,851 дка - предмет на отчуждаване/позиция 51/;

-имот с идентификатор 04981.24.3 в землището на с.Божичен/ идентичен с имот № 024003 по КВС на с.Божичен/ е разделен на два имота 04981.24.235 с площ 9,229 дка и имот 04981.24.238 с площ 2,052 дка - предмет на отчуждаване /позиция 79/.

При преценката за съответствие на административния акт със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове по чл. 5 от АПК, респ. чл.15 от ЗНА, при която при противоречие се прилага нормативният акт от по-висока степен. Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.5, ал.2 от АПК, която предвижда, че когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и чл.46, § 1 от ЕКПЧ, който текст гласи следното: „Βисокодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна“.

В чл. 1 от ЕКПЧ е регламентирано задължението на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея права. Този текст гласи: „Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея. Чл.5 от Протокол № 1 към ЕКПЧ от 20.03.1952 г., в сила от 18.05.1954 г., а по отношение на Република България в сила от 07.09.1992 г., гласи, че Βисокодоговарящите страни ще считат членове 1, 2, 3 и 4 на този Протокол като допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се прилагат съответно. Нормата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването. На съда е известно и решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), в което, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр.София, се приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86). В съответствие с константната си практика ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена.

С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт .

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с.Божичен, общ.Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози – актовете, посочени под № № 1,2 и 3 са за имоти – урбанизирана територия, а не за земеделска земя с начин на трайно ползване нива, а акт № 4 касае 123 имота (ниви) в няколко различни землища, но ипотекирани с обща стойност.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, експертът е определил паричното обезщетение за отчуждените имоти, както следва:

Имот 04981.6.262 по КККР на с.Божичен: 1,510 дка х 675 лв/дка = 1019 лв /словом: хиляда и деветнадесет лева/;

Имот 04981.7.233 по КККР на с.Божичен: 0,212 дка х 675 лв/дка = 143 лв /словом: сто четиридесет и три лева/;

Имот 04981.9.242 по КККР на с.Божичен: 2,851 дка х 700 лв/дка = 1996 лв /словом: хиляда деветстотин деветдесет и шест лева/

Имот 04981.24.238 по КККР на с.Божичен: 2,052 дка х 310 лв/дка = 636 лв /словом: шестотин тридесет и шест лева/

Видно е, че стойността на обезщетенията е в размер какъвто е и определеният от МС размер.

Както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози регламентираният в чл.3, ал.1 от наредбата механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024/2025 г.

Във втория вариант на заключението на вещото лице то се е позовало на информацията от протокол за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр. Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл.77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие – ОД“Земеделие“гр.Русе, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. В заключението си вещото лице е посочило, че за с.Божичен, общ.Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 52 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1300 лв./дка. При тези условия експертът е определил паричното обезщетение за отчуждените имоти, както следва:

Имот 04981.6.262 по КККР на с.Божичен : 1,510 дка х 1300 лв/дка = 1963 лв /словом: хиляда деветстотин шестдесет и три лева/

Имот 04981.7.233 по КККР на с.Божичен : 0,212 дка х 1300 лв/дка = 276 лв /словом: двеста седемдесет и шест лева/

Имот 04981.9.242 по КККР на с.Божичен : 2,851 дка х 1300 лв/дка = 3706 лв /словом: три хиляди седемстотин и шест лева/

Имот 04981.24.238 по КККР на с.Божичен : 2,052 дка х 1300 лв/дка = 2668 лв /словом: две хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/.

Спазвайки принципът на справедливостта, съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти следва да се определи именно по посочения горе метод. По изложените причини решението на МС, в оспорената му част относно процесните четири отчуждени поземлени имоти е незаконосъобразно и следва да се измени като паричното обезщетение се увеличи, съобразно заключението на вещото лице.

Съгласно представения списък жалбоподателят е направил деловодни разноски, както следва: 10 лева – държавна такса, 400 лева – заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице и добавени към него 200лв – общо 600лв и 400лв договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие/л.11 дело/. Размерът на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес, е в по-нисък размер от минимално предвидения размер в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Така, с оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата, посочена в списъка за разноските, в общ размер на 1010лв – деловодни разноски. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.40, ал.3 от ЗА.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на Б. Д. М. с [ЕГН] от гр.Русе, [улица] Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на с. Божичен, с. Иваново и с. Тръстеник, община Иваново, гр. Две могили, община Две могили и с. Екзарх Йосиф, община Борово, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждени недвижии имоти, както следва :

1.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 51 от решението, а именно поземлен имот в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.9.242 /9.39/ с площ на отчуждаване 2,851дка, като

УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 1996 лв / хиляда деветстотин деветдесет и шест лв / на 3706лв/три хиляди седемстотин и шест лв/.

2.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 79 от решението, а именно поземлен имот в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.24.238 /24.3/ с площ на отчуждаване 2,052 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 636 лв /шестстотин тридесет и шест лв / на 2668 лв/две хиляди шестстотин шестдесет и шест лв/.

3.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 16 от решението, а именно поземлен имот в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.6.262 /6.32/ с площ на отчуждаване 1,510 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 1019 лв /хиляда и деветнадесет лв / на 1963 лв /хиляда деветстотин шестдесет и три лв/.

4.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 31 от решението, а именно поземлен имот в землището на с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.7.233 /7.38/ с площ на отчуждаване 0,212 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 143 лв /сто четиридесет и три лв / на 276 лв /двеста седемдесет и шест лв/.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет на Република България , със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявана от министър – председателя Р. Ж., да заплати на Б. Д. М. с [ЕГН] от гр.Русе, [улица], сумата от 1010/хиляда и десет/ лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.