Решение по адм. дело №1780/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Производството е образувано по жалба на А. О., гражданство Украйна, дата на раждане: 06.04. 1994г. с [ЛНЧ], чрез адв. И. К. от АК- Пловдив, против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13239/30.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие правото на ЕС, в нарушение на процесуалните норми и материалния закон. Иска се отмяната й. Претендират се разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, представя административната преписка. Оспорва заповедта. Възразява срещу присъждане на разноски, тъй като не се доказва, че жалбоподателката е материално затруднено лице.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 06.08.2025 година, а жалбата срещу заповедта е подадена до съда на 15.08.2025 година.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят А. О. и детето ѝ М. О. са лица с украинско гражданство. Същата е пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в Украйна, заедно със сина си М. О., [ЛНЧ], роден на [дата]. На 11.04.2022 г. жалбоподателката и сина й (както и на другия й син М. О., [ЛНЧ], роден на [дата]. е била предоставена Временна закрила в Република България, по реда и условията на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и в изпълнение на Решение Nº 144 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет, като в тази връзка майката и детето имат регистрационна карта. към днешна дата с № ***, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, валидна до 04.03.2026 г. Лицата са с регистриран настоящ адрес [населено място], [жк] ***. Безспорно между страните е, че детето М. О. е син на жалбоподателката и е записано ученик в трети клас съгласно служебна бележка № УР-08-170/17.09.2025г.

А. О. е подала Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-РВ/13239 от 23.07.2025 година.

С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13239/30.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, исканата помощ по чл.10а, ал. 1 от ЗСПД е отказана на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД с мотив, че майката и детето са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Между страните липсва спор по фактите. Спорен е въпросът относно приложението на материалния закон и по-специално разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД във връзка с разпоредби от други нормативни актове.

Жалбоподателката и детето й, като лица с предоставена временна закрила, имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. В Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила - чл. 2, ал. 6 вр. ал. 3. Същевременно претендираната в процесния случай помощ е по реда на ЗСПД, като е наименована "семейна помощ". Независимо от различното наименование на помощта, тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от ЗСП. В този смисъл разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД е в противоречие с чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от ЗСП.

За изясняване на спорния в случая въпрос налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД следва да се съобрази чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, съгласно който отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане - чл. 51, ал. 1. Съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ, чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От своя страна ЗУБ определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквото е предоставена на жалбоподателката и детето ѝ) имат право на социално подпомагане.

С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Настоящият случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези, но с оглед цитираната по-горе нормативна уредба, детето има право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 година, а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007 година. В случая следва да се има предвид правилото, че по-новият закон отменя по-стария.

Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която е ратифицирана с решение на Великото народно събрание и е в сила за страната ни от 03.07.1991 година, тъй като съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.

Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз и в частност Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Съгласно § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Административният орган, издал процесната заповед, е следвало да съобрази нормативната регламентация при постановяване на обжалвания акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13239/30.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Заповедта е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото на жалбоподателката следва да бъде присъдена ДТ от 10 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване с разрешенията дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и при отчитане на невисоката фактическа и правна сложност на делото, както проведеното открито съдебно заседание, следва на адв. И. К. от АК- Пловдив да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на жалбоподателката в размер на 300 лева.

Присъдените суми се възлагат в тежест на Агенция за социално подпомагане - София, която съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане е юридическото лице, в чиято структура е органът издал оспорения акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13239/30.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив за ново произнасяне по Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-РВ/13239 от 23.07.2025 година, подадено от А. О., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане - София да заплати на А. О., гражданка на Украйна, сумата от 10 /десет/ лева за държавна такса.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане - София да заплати на адв. И. К., с личен № *********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ и съдействие.

На основание чл. 10, ал. 6, изр. 2 от ЗСПД решението е окончателно.