Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 30.06.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8443 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.03.2020г., гр.д.24650/17г., СРС, 144 с-в
приема за установено по отношение на „Т.С.” ЕАД, че Р.Б.П. и М.Б.В. му дължат
разделно в размер по 1/2 от всяко от задълженията следите суми – 585.60 лв.,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
периода от м.11.2014г. до м. 04.2016г. в имот с абонатен номер Т403894, ведно
със законна лихва за периода от 22.12.2016г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 74.43 лв. за периода от 30.12.2014г. до 05.12.2016г., 34.50 лв. - стойност на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г. и лихва от 4.09 лв. върху главницата за
дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
ч.гр.д.752672/16г., СРС, 144 състав, като осъжда ответниците
да заплатят на ищеца сумата 900 лева – разноски за исково и заповедно
производство в размер от по 1/2 за всеки един от тях.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответниците по исковете М.Б.В. и Р.Б.П.. Последният е поч. 24.06.2020г., след подаване на въззивната
жалба. На мястото му по реда на чл.227 ГПК са конституирани законните
наследници И. Л.П., Б.Р.П. и М.Р.М., които поддържат жалбата. Релевирани са оплаквания за недоказано количество на
доставената топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени
документи от ищеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява становище.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът
приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите
претендират и установяват реализирани разноски за 105 лв. – д.т., които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2020г., гр.д.24650/17г., СРС, 144 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с адрес: *** да заплати на М.Б.В., И. Л.П.,
Б.Р.П., тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. С.А.,
САК, както и на М.Р.М., с адрес: ***
сумата 105 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Б.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.