Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 225 от 05.10.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 222 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил срещу Решение №260193/19.05.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) №432/2021 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е отменен Електронен фиш серия К № 4519003,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил. С посочения електронен фиш на В.С.Б., с ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 300,00 лева. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш.
ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
Ответникът по касационната жалба – В.Б., не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото. С писмен отговор с вх. №266635/29.06.2021 г. по
описа на Районен съд Дупница процесуалният му представител по пълномощие – адвокат
К.М., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш К
№ 4519003, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната
отговорност на В.Б. е ангажирана за това, че на 24.01.2021 г. в 16:58 часа, в община Дупница,
област Кюстендил, на автомагистрала (АМ) „Струма”, км 54+000, в посока на движение към гр. София, при разрешена скорост на
движение от 110 km/h е управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „А.”, с рег. № ***, със 141 km/h (след приспаднат
толеранс в полза на водача). Ограничението на скоростта в процесния участък е въведено с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената”), поставен на км 54+482, със зона на действие до км 53+950, където е
поставен пътен знак В34 („Край на
забраните, въведени с пътни знаци”). Автомобилът е заснет с АТСС СПУКС ARN CAM S1, с фабричен № 11743с6. Изготвена е
снимка № 0163282, на която не е посочена измерената скорост на автомобила. Въз
основа на това
заснемане е издаден процесният електронен фиш. Районният съд е приел от правна страна, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, но нарушението е
недоказано от обективна страна, поради което е отменил същия.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
От
установената от районния съд фактическа обстановка е видно, че нарушението е
установено и заснето на 24.01.2021 г. с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARN CAM S1. Електронният фиш
съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Правилен
е изводът на районния съд за недоказаност на нарушението от обективна страна,
доколкото по делото липсват доказателства, че на посочените в електронния фиш
дата, час и пътен участък процесният автомобил се е движил със скорост 141 km/h (след
приспаднат толеранс в полза на водача). Съображенията,
изложени в тази връзка от районния съд, се споделят от настоящия състав, поради
което не е необходимо преповтарянето им. Процесният електронен фиш е незаконосъобразен и като го е отменил, районният съд
е постановил правилно решение.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. c чл.
63, ал. 3 от ЗАНН ОД на МВР – Кюстендил следва да бъде
осъдена да заплати на В.Б. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в касационната инстанция в размер на 300,00 лева. Възражението
на ОД на МВР – Кюстендил за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е в размера, предвиден
в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл.
143, ал. 3 от АПК във вр. c чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260193/19.05.2021
г., постановено по АНД №432/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на В.С.Б., с ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 (триста) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.