№ 7298
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110143893 по
описа за 2023 година
В. С. М. е предявила срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на сума в общ размер на 5611,84 лева по
изпълнителен лист от 11.11.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 4666/2013 г. на СРС, 117 състав,
въз основа на който е образувано изп. д. № 20238600400456 на ЧСИ В.М.. Сумата
включвала следното: 2149,47 лева – доставена топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. –
30.04.2012 г., 2216,31 лева – законна лихва, 340,10 лева – мораторна лихва за периода
01.07.2010 г. – 04.03.2013 г., 490,16 лева – разноски по ЗЧСИ и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Ищцата намира, че вземането е погасено по давност, доколкото от влизане в сила на
заповедта за изпълнение са изтекли повече от 5 години и не са предприемани изпълнителни
действия. Сочи, че вземането за лихва в погасено още към 11.11.2016 г.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен, като излага, че
на 05.12.2016 г. е образувано изп. д. № 20168630403911 на ЧСИ С.Х. по което са били
извършвани множество изпълнителни действия. На 24.02.2023 г. изп. д. е било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че след проведено заповедно производство и
издаден изпълнителен лист, давността е 5 годишна и същата не е изтекла, тъй като
регулярно са били подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
1
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
2
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 11.11.2016 г., издаден по гр. д. № 4666/2013 г. на СРС,
117, с който В. С. М. e осъденa да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2149,47 лева за доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. – 30.04.2012 г. и 340,10 лева –
мораторна лихва за периода 01.07.2010 г. – 04.03.2013 г.
Въз основа на него на е образувано изп. д. № 20168630403911 на ЧСИ С.Х.. По
същото на 12.12.2016 г. и 17.02.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху сметки
на длъжника. На 15.11.2016 г. съдебният изпълнител е вписал възбрана върху имот,
собственост на длъжника. На 09.11.2018 г. взискателят е подал молба с искания за налагане
на запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника. На 02.05.2019
г. е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника. С молби от 30.10.2019 г. и
12.02.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор трудовото възнаграждение на
длъжника и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 30.07.2020
г. съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника. На 24.02.2023 г.
съдебният изпълнител е прекратил изп. дело.
Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изд. д. № 20238600400456 на
ЧСИ В.М.. С молбата за образуване на делото от 27.04.2023 г. взискателят е възложил
всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 28.04.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху пенсията на длъжника. На 22.05.2023 г. съдебният изпълнител е вписал възбрана
върху имот, собственост на длъжника.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато са траели изп. д. № 20168630403911 на ЧСИ С.Х. и изд. д. № 20238600400456 на
ЧСИ В.М. давността относно вземането не тече. Не се установява между изпълнителните
действия по делата или исканията на взискателя за извършване на такива да са изтичали
повече от 2 години, за да настъпи перемпция на изп. дело по силата на закона, като редовно
са предприемани изпълнителния действия от естество да прекъснат погасителната давност.
Така от последното изпълнително действие по изп. д. № 20168630403911 на ЧСИ С.Х. на
30.07.2020 г. до образуването на изд. д. № 20238600400456 на ЧСИ В.М. не са изтекли
повече от 5 години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на
изпълнителен лист от 11.11.2016 г., не е изтекла, нито пък е настъпила перемпция на
образуваните изпълнителни дела.
Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като се касае за вземания,
произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение. Съдът намира, че давността за
вземанията не е изтекла за периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение по гр. д. №
4666/2013 г. на 31.03.2015 г. до образуване на изд. д. № 20168630403911 на ЧСИ С.Х. на
02.12.2016 г. След влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност, която всякога
е пет години. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със
стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). С влизането в сила на заповедта за
изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
3
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години. В определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018 г. изрично е
посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и решение № 37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 221/2010 г., определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., определение № 480
от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г. В този смисъл и с оглед нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече
нова петгодишна давност за вземанията по изпълнителен лист от 24.06.2015 г.
Следва да се посочи, че не е изтекла и 3-годипната давност съобразно ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не са изтекли 3 години от
последното изпълнително действие по изп. д. № 20168630403911 на ЧСИ С.Х. на 30.07.2020
г. до образуването на изд. д. № 20238600400456 на ЧСИ В.М. на 27.04.2023 г.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 11.11.2016 г. изпълнителен лист,
не са се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. М., ЕГН **********, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....
иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено недължимостта на сума в
общ размер на 5611,84 лева по изпълнителен лист от 11.11.2016 г., издаден по ч. гр. д. №
4666/2013 г. на СРС, 117 състав, въз основа на който са образувани изп. д. №
20168630403911 на ЧСИ С.Х. и изп. д. № 20238600400456 на ЧСИ В.М..
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5