Решение по дело №1212/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260108
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510201212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                  гр. Казанлък -16.03.2021г.

 

                           В     И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд наказателно колегия трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в съдебния състав ;

 

                                                    Председател ;  Тодор Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 1212/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                   М     О     Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000096 от 07.04.2020г. на И.д. Директор на РДАА Стара Загора с което е наложено административно наказание- глоба.

Недоволен от наложеното наказания останал жалб.С.Н.С. който го обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение .

Редовно призован не се явява и не изразява становище.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства по реда на НПК – показания на свидетели писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител / поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че на 13.02.2020г. около 10.30ч. в гр. Г.  ул.“П“ № ** жалб.С.С. като водач на ППС в състав влекач марка „ДАФ“ с рег. № **** от категория N 3 и прикачено полуремарке с рег. № **** извършващ международен превоз на това с лиценз на ЕО-заверено копие № **** валидно до 02.12.2025г. проверката установила следното нарушение;

1.Водачът на превозното средство от категория N3 извършващо международен  превоз на товари / стоманена тел/ от Република Т. до Република България гр. СП видно от СМR ОТ 11.02.2020г. не отговоря на изискванията за квалификация на водача / не притежава карта за квалификация на водача  по смисъла на Наредбата по чл.7б ал.5 от Закона за автомобилните превози/ видно от направената справка в системата за карти  за квалификация на водачите в ИА „АА“ гр. София с което виновно е нарушил чл.58 ал.1 т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС .

На основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози е наложил административно наказание глоба в размер от 2000 лв..

По делото не е спорно, че жалб. е управлявал  посоченото от АНО, ППС  както и ,че е бил спрян за проверка.

Жалб. оспорва  констатираното нарушение като твърди,че за него не съществува задължение да притежава карта за квалификация на водача, тъй като във Република България не е водач притежаващ категория С+Е .

Имал такава придобита категория  във Република Т. и съобразно Виенската конвенция от 1968г. могъл да управлява товарен автомобил категория N 3. Такава карта не се изисквала в Република Т..

В подкрепа на това сочи нотариално заверени-паспорт,лична карта издадена от Република Т. и свидетелство за управление на МПС също издадено от Република Т. на името на С. Ш..

Представя и декларация за идентичност на имена според която С.Н.С. и С. Ш. са идентични.

Това възражение съдът не приема.

От изисканата справка от ГД „Национална полиция“ при МВР от която се установява,че  към  дата 13.02.20г. жалб. С.  е притежавал свидетелство за управление на МПС  № *** за следните категории „АМ“, „А1“,“А2“, „А“, „В1“, „В“, „С1“ и  „С“. Не е  притежавал категория С+Е .

Съгласно  чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

Жалб. С. притежава двойно гражданство- б. и т..

В случая при извършената проверка видно от АУАН е представил свидетелството си за управление издадено от Република Т..

От приложеното копие на свидетелството управление на МПС издадено в Република Т. на жалб. С. той  притежава категория С+Е от 10.01.1990г..

В АУАН   жалб. С. е посочил        ,че работи за фирма „А. г.“ ЕООД   БУЛСТАТ ********** на длъжност водач. Това се потвърждава и от регистрацията на товарния автомобил **** и от регистрацията на прикаченото ремарке  ****.

Според разпоредбата на чл.4 ал.2 от Наредба № 41 /04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение  на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация водачите който са граждани на държава която не е член на Европейския съюз  удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение:

1. с документ по ал. 1, или

2. с документа, предвиден в чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 г. относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава членка или при преминаване през територията на една или повече държави членки (ОВ, бр. 95/1992 г.), или

3. с национално удостоверение за професионална квалификация, признато за валидно на територията на държавите - членове на Европейския съюз.

Жалб. С. не притежава  описаните по-горе документи.

Поради това за него след като работи във предприятие което е установено в държава –членка на ЕС той е  следвало съобразно разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба № 41 от 04.08.08г.    да   придобие начална квалификация при условията и по реда на  Наредбата,  тъй като  предприятието, в което работи, е установено в Република България.

Предвид на това съдът приема,че към датата на проверката жалб. С.  като водач на МПС от категория N3, за чието управление се изисква СУМПС от категория " С ", извършващ обществен международен превоз на товари не е притежавал валидна карта за квалификация на водача за категорията МПС което управлява.

По изложеното  съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му против наказателното постановление,че не е извършил административно нарушение.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Същото отговоря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, правилно е приложен и материалния закон както към правната квалификация на деянието така и при налагането на административното наказание.

Санкцията по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съда.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                           Р     Е     Ш    И  ;

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43-0000096 от 07.04.2020г. на и.д. Директор на РДАА- Стара Загора с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание  глоба в размер от 2000 лв. наложени на С.Н.С. *** с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ ;