№ 4008
гр. Варна, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502046 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Б., З. Б. и Г. Б., всички чрез адвокат С. В. срещу
Определение № 6723 от 22.06.2022 г., постановено по гр. дело № 3103 по описа за 2022 г. на
ВРС,39-ти състав, с което е допълнено в частта за разноските Определение № 5102 от
13.02.2022 г., постановено по същото дело, като са осъдени С. З. Б., Г. С. Б. и З. С. Б. да
заплатят на „Електроразпределение Север“ АД, сумите: 396.00 лева, представляваща
сторени разноски за заплатенo адвокатско възнаграждение в исковото производство и 272.39
лева – разноски за държавна такса в исковото производство, както и сумите: 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 27.61 лева – държавна такса
по ч. гр. дело № 17088/2021 г. по описа на ВРС, 39-ти състав.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че са заведени два иска, за които дружеството без основание е заплатило държавна такса
общо в размер на 272.39 лева - 75 лева при депозиране на исковата молба и 197.39 лева –
след указания на съда за доплащане. Предвид, че в заповедното производство ищецът бил
внесъл 27.61 лева, то и в исковото се дължало същото, определено като 2% върху
материалния интерес. Излага алтернативно, че дори държавна такса да е дължима за двата
иска, то общо не се следват повече от 100 лева.
По изложените съображения, молят въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да постанови друго, с което да намали присъдените в полза на дружеството
разноски за държавна такса в исковото производство до размера на 27.61 лева, алтернативно
– до сумата от 100 лева.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 3103 по описа за 2022 г. на ВРС е образувано по искова молба на
„Електроразпределение Север“ АД срещу С. З. Б., Г. С. Б. и З. С. Б., с която са предявени
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, да се приеме за установено
1
между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца сума в размер на 395.36 лева,
представляваща главница по фактура № **********/06.03.2020 г., както и 64.79 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за прериода от 26.03.2020 г. до
19.11.2021 г., или общо за тримата: по главния иск 1186.09 лева, а по акцесорния - 194.38
лева, съгласно заповед за изпълнение на парично задължение № 6798 от 01.12.2021 г. по ч.
гр. дело № 17088/2022 г. на ВРС, издадена на основание чл. 410 от ГПК.
С определение № 5102 от 13.05.2022 г. производството по делото е прекратено
поради оттегляне на възраженията по чл. 414 от ГПК.
С молба по чл. 248 от ГПК ищцовото дружество е отправило искане за допълване на
прекратителното определение.
Относно разноските районният съд е приел, че са налице доказателства за всеки от
разходите, описан в списъка по чл. 80 от ГПК. Основателността на вземането произтича от
закона, като ответната страна остава задължена за разноски доколкото е дала повод за
завеждане на иска, досежно след като са подадени възражения по чл. 414 от ГПК. Що се
касае до репариране на държавната такса, платена в исковото производство съда е изложил,
че същата е основателно платена в размер на 272.39 лева и следователно дължима.
При тези съображения е постановил допълване в частта за разноските на
Определение № 5102 от 13.02.2022 г., постановено по същото дело, като са осъдени С. З. Б.,
Г. С. Б. и З. С. Б. да заплатят на „Електроразпределение Север“ АД, сумите: 396.00 лева,
представляваща сторени разноски за заплатенo адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 272.39 лева – разноски за държавна такса в исковото производство, както и
сумите: 50 лева - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 27.61 лева
– държавна такса по ч. гр. дело № 17088/2021 г. по описа на ВРС, 39-ти състав.
Определението е неправилно по следните съображения:
Държавната такса в хипотезата на кумулативно съединени искове по чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72 от ГПК за всеки съединен иск в размерите,
посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
(Тарифата), като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното
производство.
В настоящия случай е видно, че са били предявени два иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
като материалният интерес по главния иск е 1186.09 лева, а по акцесорния – 194.38 лева. В
заповедното производство е заплатена държавна такса от 27.61 лева (лист 6 от гр. дело №
17088/21 г. на ВРС), което е равно на 2% от общия размер на исковете. Видно от
приложените вносни бележки на лист 30 и лист 38 по гр. дело № 3103/2022 г. на ВРС,
ищецът е внесъл общо 272.39 лева, от които: първоначално са платени 75 лева, след което в
изпълнение на разпореждане на съда са довнесени 197.39 лева.
Производството по установителните искове на кредитора, предявени по реда на чл.
422 от ГПК е прекратено поради оттегляне на подадените възражения срещу издадената
заповед за изпълнение. При това положение правилно е приел първоинстанционният съд, че
на ищеца се дължат такси, разноски и хонорар за един адвокат, за които следва да понесе
отговорност ответника поради виновното си поведение. Основанието се намира в
разпоредбата на чл. 78, ал 1 от ГПК. Отговорността на страната за разноски макар и с
характер на санкционна не допуска този, в чиято тежест се присъждат да репарира разходи,
които не са установени в закона по вид, характер и стойност. В този смисъл императивно и
изчерпателно в процесуалния закон(раздел II от ГПК) и в Тарифата е регулиран метода за
изчисление на държавната такса
По общите правила на чл. 72, ал. 2 от ГПК, приложими и за заповедното
производство за всеки съединен иск се заплаща отделна такса. Съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата държавна такса,
2
изчислена върху цената на всеки от исковете не може да е по – малко от 50 лева. В
конкретната хипотеза цената на исковете е равна на стойността на притезанията, поради
което дължимото от дружеството в исковото производство за всяка от претенциите е 50
лева, или общо 100 лева. Така неправилно и без основание е внесена сума над законово
изискуемата. Ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и по аргумент от чл. 78, ал. 4 от
ГПК следва да възстановят на дружеството държавна такса в размер на 100 лева, тъй като
няма основание да носят отговорност за надвнесеното. Дружеството може да иска връщане
на сума, внесена без основание от съда, по чиято сметка е постъпила тя.
Горното налага извод, че oпределението, с което е изменено в частта за разноските
определение № 5102 от 13.05.2022 г. на ВРС и са осъдени ответниците да заплатят на
дружеството разноски за държавна такса по заведените искове за разликата над 100 лева до
присъдената сума от 272.39 лева, следва да се отмени.
В останалата си част определението е правилно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6732 от 22.06.2022г., постановено по гр.д. № 3103 по
описа за 2022г. на ВРС,с което се допълва в частта за разноските определение № 5102 от
13.05.2022 г., постановено по гр. дело № 3103 по описа за 2022 г. на ВРС, в частта с която
са осъдени С. З. Б., ЕГ **********, Г. С. Б., ЕГН ********** и З. С. Б., ЕГН **********,
тримата с адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, с. Осеново да заплатят на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. Владислав Варненчил № 258, Варна Тауърс – Е за разликата над сумата 100 /
сто/ лева,представляваща разноски за заплатена държавна такса по гр. дело № 3103 по
описа за 2022 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, до присъдената сума 272.39 /
двеста седемдесет и два лева и тридесет и девет ст./ лева.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част определение № 6732 от 22.06.2022г., постановено
по гр.д. № 3103 по описа за 2022г. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчване препис на страните, при условията и предпоставките на чл.
280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3