Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1360 19 октомври 2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито
заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар
Й. Б.
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия
Златина Бъчварова
административно дело номер 1549 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285,
ал.1, изр. второ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ ЗИНЗС/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по две касационни жалби
против съответните части на решение №
1374 от 09.07.2018 г., допълнено с решение №760 от 29.06.2020 г., постановени
по адм.дело № 325/2018 г. по описа на Административен съд Бургас.
Касационният жалбоподател ГД „ИН“, редовно уведомен, не се
представлява. В жалбата твърди, че решението на административния съд е неправилно
в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост
- касационни отменителни основания по чл.
209, т. 3 АПК.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка
на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на
необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическия състав по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“. Сочи, че ищецът не
доказал твърдените от него факти и не е ангажирал доказателства, с които да
бъдат установени действия и бездействия
от страна на ГД „ИН“ и нейни служители, нито е доказал настъпването на
неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие. Оспорва изводът на съда за допуснати
нарушения на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и на чл.3 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи/ЕКПЧ/. Сочи, че размерът на присъденото обезщетение на ищеца е
несправедлив и необоснован, тъй като съдът не е изложил мотиви за начина, по
който е определен. Иска отмяна на решението, в обжалваната част, алтернативно
да бъде намален размера на присъденото обезщетение до минимален размер. Оспорва
ксационната жалба на И.Р.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател И.С.Р.,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, оспорва
решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ГД „ИН“ иск за
сумата над 876.00 лева. Счита, че определеното му обезщетение е прекалено
ниско, несправедливо и несъобразено с действително претърпените от него
неимуществени вреди и иска уважаване на претенцията му в целия й предявен
размер от 10 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба. Оспорва касационната жалба на ГД „ИН“.Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в
срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са
неоснователни, при следните съображения:
С обжалваните решения Административен
съд Бургас е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на И.С.Р.
обезщетение в размер на 876.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, за претърпени неимуществени вреди вследствие
противоправно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна
свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за
периода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затвора Бургас от
20.06.2016 г. до 07.04.2017 г.
Съдът е отхвърлил иска на И.С.Р.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови
условия на живот в останалата част за размера над 876.00 лева до пълния
предявен размер от 10 000.00 лева за периода от 20.06.2016 г. до
07.04.2017 г.
За да постанови решението, административният
съд е приел за безспорно доказано от събраните доказателства, че през исковия
период ищецът е бил поставен в неприемливи и унизителни условия на живот, като
не му е била осигурена достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е бил
настанен и постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, поради което е понесъл неимуществени вреди и са налице
предпоставките на чл.284, ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение. На основание
чл.52 ЗЗД и с оглед характера на увреждането, степента и продължителността на
причинените страдания и техния интензитет, съдът е уважил иска за сумата от 876.00
лева.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Административинят съд е установил
всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани доказателства, обсъдени
в цялост. Възприемайки фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от събрания
доказателствен материал, съдът е формирал обосновани правни изводи в
съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция.
Установено е по делото въз основа на
представено по делото становище на началника на затвора Бургас, че И.С.Р. е бил
настанен през исковия период в спално помещение № 406 - обща площ 10,71 кв.м.,
брой отваряеми прозорци - 3 с размери 1.30м/0.75м. и спално помещение № 230
обща площ 6.09 кв.м., брой отваряеми прозорци - 1 с размери 1.30м/0.75м. Броят
на настанетите лица в помещение № 406 варирал между 8 и 10 лишени от свобода,
докато в помещение № 230 ищецът Р. бил настанен сам. Като е взел предвид и показанията
на разпитаните свидетели, административният съд е приел за доказани твърденията
на Р. относно липсата на нормална жилищна площ и пренаселеността на спалното
помещение, както и относно ползването на кофи вместо тоалетни през тъмната част
на денонощието за времето от 20.00 часа до 06.00 часа.
При
така установените факти, съдът обосновано е приел, че са налице всички елементи
от състава на отговорността по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС,
респективно за частична основателност на предявената от Р. искова претенция във
връзка с битовите условия в Затвора Бургас.
Държавата е отговорна за условията,
при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно
мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица
да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може
да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Съгласно
чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Поставянето на лишения от свобода в неблагоприятни условия по
смисъла на чл.3 ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да
породи у него физическо, емоционално и морално страдание в степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Поради това в
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена оборимата презумпция, по силата на която
настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на лишения от свобода в
резултат на нарушение по чл.3 ЗИНЗС, се
предполага до доказване на противното.
Успешно проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по
чл.284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 ЗИНЗС, налага извод, че за лишения от свобода са настъпили неимуществени вреди
за времето, през което е бил принуден да пребивава в постоянно унизително
положение поради хигиенно - битовите условия и недостатъчната жилищна площ. ГД
„ИН“ е следвало да обори законоустановената презупцията за настъпването на
неимуществени вреди, като ангажира доказателства, че са осигурени благоприятни
и приемливи условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но това
не е сторено. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на ГД „ИН“,
че лишеният от свобода не е конкретизирал неимуществените вреди, които е
претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и
установени вреди и за причинно следствена връзка между тях и твърдяното
бездействие.
При съвкупната преценка на всички приобщени по делото
доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ относно привеждане
на затворническите помещения съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКПЧ.
Независимо,
че разпоредбата на чл.43, ал.4 ЗИНЗС е в сила от 07.02.2017 г., и за част от исковия
период не е било налице конкретно правило от вътрешното законодателство на
Република България за определяне на минимално жизнено пространство, полагаемо
за всеки лишен от свобода или задържан в спалното помещение, където той е
настанен, то е налице общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо нечовешкото и
унизително отношение, каквото безспорно представлява държането на човек в
килия, в която му се полага по-малко от 3 кв.м. В този смисъл е практиката на
ЕСПЧ и установените от съда стандарти. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков
и други срещу България се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия
има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение
на чл. 3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане. В пилотното решение се сочи, че ако затворниците имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, какъвто е случаят на ищеца, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от
други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Фактът, че Р. е бил настанен в
пренаселено помещение, в което е разполагал с по-малко от 4 кв.м площ, заедно с другите аспекти на условията, в които
е бил държан в затвора в Бургас в процесния период, като неосигуряване на
достъп през нощта до санитарен възел и принуждаването му да ползва кофа в
общото помещение вместо тоалетна, а оттам и липса на основна хигиена - всичко това
е унизило достойнството и довело ищеца до ниво на страдание, което надвишава
това, присъщо на задържането и в този смисъл представлява нечовешко и
унизително отношение спрямо него в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Неоснователни
са възраженията на ГД „ИН“ относно размера на присъденото обезщетение и че
съдът не е изложил съображения, които са го мотивирали да го определи в размер
на 876.00 лева. В съответствие с нормата на чл.
52 ЗЗД и съобразно
критерия за справедливост, съдът е взел предвид конкретно установените по
делото обстоятелства във връзка с условията, при които е пребивавал Р. във
затвора, и кумулативния им ефект върху него, степента и интензитета на прличините
неимуществени вреди и продължителността от време, през който са претърпени.
Определено, съобразно горните обстоятелства, присъденото обезщетение е
необходимо и достатъчно, за да компенсира претърпените от Р. неимуществени
вреди, без да доведе до неговото обогатяване. Размерът му е съобразен и с
реалния стандарт на живота в Република България, включително и с размерите на
минималните работна заплата и социална пенсия в страната за процесния период,
които са със значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки
на ЕС.
Неоснователно е и
възражението на ГД „ИН“ в частта, с която е
отхвърлена предявената претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Производството по делото е водено по специалния по чл. 285 ЗИНЗС ред, като в чл.286, ал.
2 ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при частично
отхвърляне на иска. Разпоредбите на чл.
286, ал. 2
ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78,
ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, вр. чл.144 АПК.
По изложените съображения и при
липса на касационни основания за отмяна, решението, в цялост, следва да се
остави в сила.
При този резултата разноски на страните не се следват.
Мотивиран така и на основание и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1374 от 09.07.2018 г., допълнено с
решение № 760 от 29.06.2020 г., постановени по адм.дело № 325/2018 г. на
Административен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Галина
Радикова:
Не съм съгласна с позицията на мнозинството
на състава, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на
закона, при извършване на преценка за справедливия размер на дължимото
обезщетение.
Мнозинството
приема, че присъденото обезщетение е необходимо и достатъчно, за да компенсира
претърпените от Р. неимуществени вреди, без да доведе до неговото обогатяване.
Размерът му е съобразен и с реалния стандарт на живота в Република България,
включително и с размерите на минималните работна заплата и социална пенсия в
страната за процесния период, които са със значително по-ниски стойности от
тези в останалите страни-членки на ЕС.
По делото няма спор, че ищецът е търпял
наказание лишаване от свобода в период от 292дни, в по- голямата част от който,
е заемал жилищна площ по- малка от 3кв.м., а през целия период е бил поставен в
изключително лоши хигиенно- битови условия- принуден да ползва кофи вместо тоалетни през тъмната част на
денонощието за времето от 20.00 часа до 06.00 часа.
Няма спор и че това третиране представлява
нечовешко и унизително отношение.
Макар,
че формално са посочени като отчетени периода на престой и тежестта на
нарушенията, размерът на присъденото обезщетение е несъответен на подобна
преценка, поради което според мен е несправедлив.
Вярно
е, че при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъде
взета предвид и общата икономическа обстановка в страната. Този фактор обаче,
не може да бъде абсолютизиран и единствено водещ.
В
тази връзка, в решение от 27.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Ангел Димитров
Атанасов и Александър Атанасов Апостолов срещу България, по жалби № 65540/2016
г. и № 22368/2017 г., изрично се сочи, че
обезщетенията, които следва да се
присъждат за неимуществени вреди в резултат от лоши условия на задържане, ще
трябва да бъдат определени по общото правило на българското деликтно право - по
справедливост - и техният размер ще бъде въпрос на съдебна практика, но нивото
на обезщетение, присъдено на национално равнище, не трябва да бъде неразумно в
сравнение със справедливото обезщетение, присъждано от настоящия Съд по чл. 41
от Конвенцията в подобни дела.
В
случая присъденото обезщетение, е съществено занижено в сравнение с
присъжданото от ЕСПЧ по дела, с установени идентични нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ-
напр. решение от 22.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на К. и други срещу България,
по жалба № 12487/2009 г. и 12 други жалби, пето отделение, председател Нона
Цоцория; решение от 15.02.2018 г. на ЕСПЧ по делото Христосков срещу България,
по жалба № 50760/2009 г., пето отделение, председател Габриеле Куцко-Щадлмайер,
поради което не може да бъде прието като достатъчно да компенсира страданията,
надхвърлящи обичайните такива, свързани с изпълнение на наказанието лишаване от
свобода.
Според мен, при отчитане на
икономическата реалност и практиката на ЕСПЧ,
справедливото обезщетение за процесния период следва да бъде в размер на
1320лв.
СЪДИЯ: