№ 19123
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110122597 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и първи ноември 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
22597/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от
ТЗ за сумата от 6 145,63 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 264,38 лв. , чл. 266, ал. 1 от
1
ЗЗД за сумата от 18,89 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,26 лв.
Ищецът „Т, 23Б твърди, че за периода май 2017 г. – април 2020 г. е доставял топлинна
енергия на ответниците Д. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1618, ж.к. , и В. Д. П.,
ЕГН: **********, адр. гр. София 1618, ж.к. ,, на същия адрес. Твърди, че за този период
стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 6 145,63
лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата
ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2018 г. – 01.09.2021 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 1 264,38 лв.
Ищецът „Т, 23Б твърди, че за периода август 2018 г. – февруари 2020 г. е доставял услугата
„дялово разпределени“ на ответниците Д. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1618, ж.к. ,
и В. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1618, ж.к. ,, на същия адрес. Твърди, че за този
период стойността на услугата възлиза на сумата от 18,89 лв. , която сума не е заплатена от
ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за
периода от 15.09.2018 г. – 01.09.2021 г. , размера на обезщетението за забавено плащане
възлизал на 4,26 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени разделно при равни квоти, сумите в
размер на 6 145,63 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2017 г.
– април 2020 г. , и в размер на 1 264,38 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 15.09.2018 г. – 01.09.2021 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли още да му бъдат присъдени разделно при равни квоти, сумите в размер на 18,89 лв. –
стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода август 2018 г. –
февруари 2020 г. , и в размер на 4,26 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 15.09.2018 г. – 01.09.2021 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответниците оспорват изцяло исковете по съображения, изложени в отговор на исковата
молба. Предявяват възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
2
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 18-19 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 12-14 от делото, от които е видно, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 287-292/, която съдът кредитира, за процесния
период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 6 071,33 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 280-286/ ответниците не са заплатили процесни
вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 18-19 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни.
3
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 21.11.2023 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответниците
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2017 г. – април 2020 г. ответниците не са заплатили потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 6 071,33 лв. – по-малко,
отколкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ, защото
последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по делото –
ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е нейната цена.
Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е
изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по изчисляване и отчитане
на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от ответника не може да
бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха предпоставките на
цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и
двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за
главницата, е основателен до размера по СТЕ.
По възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за приетата главница от
6 071,33 лв. : съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се
погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Тази специално 3-
годишна давност се възприе и от тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът
приема, че искът за главницата се погасява с изтичането на 3-годишна давност. И тъй като, в
конкретния случай, най-старото претендирано вземане е за периода май 2017 г. , а исковата
молба е депозирана на 28.04.2023 г. , то задълженията за главница за периоди преди
28.04.2020 г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на исковата молба, са
погасени по давност. В този смисъл, възражението за изтекла погасителна давност е изцяло
основателно, доколкото и периода на най-късното вземане е в периода на погасените от
давността вземания. Следователно, искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е изцяло неоснователен.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът само ще посочи, че искът за лихвата е изцяло
неоснователен на основание чл. 119 от ЗЗД, поради погасяване изцяло по давност на иска за
главницата.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при равни квоти.
Съдът изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка,
предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от
съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо
дължимата цена. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно
легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск съобразно с квотата си, съответно
исковете ще се отхвърлят в рамките на квотата на всеки ответник.
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук съдът само ще посочи, че исковете се отхвърлят изцяло, по съображенията за изтекла
погасителна давност, изложени по-горе.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради погасяването им по давност, исковете с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от
ищеца „Т, 23Б за осъждане на ответниците Д. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1618,
ж.к. , и В. Д. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1618, ж.к. , да му заплатят разделно при
равни квоти съответно сумата от 6 145,63 лв. /стойност на доставена топлинна енергия за
периода май 2017 г. – април 2020 г./ и лихва за забава в размер на 1 264,38 лв. за периода
15.09.2018 г. – 01.09.2021 г. , сумата от 18,89 лв. /стойността на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода август 2018 г. – февруари 2020 г./ и лихва за забава в размер на
4,26 лв. за периода 15.09.2018 г. – 01.09.2021 г.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
5
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6