№ 2331
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512363 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 15825 от 19.08.2024 г., постановено по гр. д. № 35693/2023 г. по описа на
СРС, 74- ти състав, е отхвърлен предявеният от „Аутотехника“ ЕООД срещу
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за в
размер на 3894,68 лева, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил „Рено Клио“ с рег.
№ *******, причинени при ПТП, настъпило на 23.11.2022 г. в гр. Монтана, по вина на
водача на МПС „Хонда Сивик“ с рег. № *******, който е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от 28.06.2023 г.
до окончателното плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Аутотехника“
ЕООД с излагане на доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост.
Изложени са съображения, че по делото се установява, че водачът, застрахован при
ответното дружество, виновно е нарушил правилото на чл. 50а ЗДвП, както и че изводът, че
процесното ПТП е било непредотвратимо за водача на МПС „Хонда Сивик“, почива на
предположения. Твърди се, че необосновани са изводите на районния съд досежно
светлинния сигнал, на който е потеглил водачът на автомобил „Рено Клио“. Изтъква се, че в
1
процесния случай е налице извънсъдебно признание на претенцията на ищеца, което
обстоятелство неправилно не е взето предвид от първоинстанционния съд. В условията на
евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на процесните вреди, като приносът на
водача на л. а. „Хонда Сивик“ е в по- голяма степен. Моли се съдът да отмени обжалваното
решение, като вместо него постанови ново, с което да уважи предявения иск. При условията
на евентуалност се иска постановяване на решение при съпричиняване на вредите и при
отчитане, че водачът на МПС „Хонда Сивик“ е допринесъл за вредите в по- голяма степен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат
налице на следните материалноправни предпоставки: застрахован при ответника водач
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника застраховател.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи посочените предпоставки, освен вината на
прекия причинител, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за
липса на вина, респ. за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
2
писмени доказателства се установява, че на 23.11.2022 г. в гр. Монтана, на кръстовището на
бул. „Парта“ и ул. „Поп Харитон“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег. № М ******* ВН, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, и лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № СВ ******* СА,
собственост на ищеца, както и че ответникът е изплатил обезщетение на ищеца в общ
размер на 1 627,91 лева.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали водачът, застрахован при
ответника, е нарушил правилата за движение по пътищата и със своето поведение е
причинил, респ. допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
От приетите по делото писмени доказателства /циклограма на работата на светофарна
уредба на кръстовище бул. „Парта“ и ул. „Поп Харитон“ и схема на организацията на
движението на кръстовище бул. „Парта“ и ул. „Поп Харитон“/ се установява, че по посоката
на движение и на двата леки автомобила са поставени светофарни уредби. В показанията си
свидетелите Ц.Х.К. и К. Ц.К. излагат противоречиви твърдения, доколкото и двамата
твърдят да са навлезли в кръстовището на зелен светофар и съответно другият водач да е
навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба. Настоящата инстанция счита, че следва
да бъдат кредитирани показанията на св. К., доколкото същите са подкрепени от
представения по делото протокол за ПТП, в който в графата „Обстоятелства и условия за
ПТП, извършени маневри, други материални щети“ изрично е посочено, че водачът на л. а.
„Хонда“, модел „Сивик“ е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал. По делото не са
представи доказателства, които да са в подкрепа на изложеното от св. К.. Напротив, тези
гласни доказателства са изолирани, а както правилно е посочил и първоинстанционният съд,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствена тежест
да установи при условията на пълно и главно доказване механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира доказателства в тази посока. Ето защо, настоящият съдебен състав
възприема извода, че водачът на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“ е преминал на зелен сигнал на
светофарната уредба.
От показанията на двамата свидетели се установява, че отляво на л. а. „Хонда“, модел
„Сивик“ се е намирал друг лек автомобил. Съгласно заключението на съдебно-
автотехническата експертиза /САТЕ/, което настоящата инстанция кредитира изцяло на
основание чл. 202 ГПК като пълно, обосновано и компетентно изготвено, видимостта на
водача на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“ е била ограничена именно от спрелия отляво друг
лек автомобил, като при потеглянето на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“ на зелен сигнал на
светофара в момента, в който водачът му е могъл да възприеме намиращият се в
кръстовището л. а. „Рено“, модел „Клио“, ударът за водача, застрахован при ответника, е бил
непредотвратим. В заключението експертът е посочил още, че водачът на л. а. „Рено“, модел
„Клио“ е могъл да предотврати настъпването на произшествието, ако в момента на
потегляне на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“ е задействал спирачната уредба и само в случай,
че неизвестното МПС е останало на място и водачът му не е предприел движение напред,
като последното обстоятелство, противно на изложеното във въззивната жалба, безспорно се
3
установява от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели.
Предвид изложено, настоящият въззивен състав счита, че по делото не се установява
противоправно поведение от страна на водача на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, което да се
намира в причинно- следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, респ. с
причинените на л. а. „Рено“, модел „Клио“ имуществени вреди. Не се установява и водачът,
застрахован при ответника, да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, доколкото,
както вече беше посочено, ударът за него е бил непредотвратим.
Във връзка с горното и доколкото предпоставките от фактическия състав на чл. 432,
ал. 1 КЗ следва да бъдат кумулативно налични, липсата на една от тях обуславя
неоснователност на исковата претенция.
За пълнота следва да се посочи, че частичното плащане, извършено от страна на
ответника, не може да се счита за извънсъдебно признание на основанието за заплащане на
претендираното обезщетение в пълен размер. Това е така, защото, за да се приеме, че е
налице такова признание, същото следва да е ясно, категорично и безусловно изразено и да
следва недвусмислено от волята на лицето. Самият факт на извършено плащане на част от
претендираната сума не може да се тълкува като волеизявление за признаване на
основанието за заплащане на претендираното обезщетение в пълен размер, доколкото от
това поведение на застрахователя по никакъв начин не може да се изведе негова ясна още
по-малко категорична и недвусмислена воля в този смисъл.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
решението на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
релевантната практика на СЕС и ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, а именно
решение Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г., както и определение
№ 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г. о., възнаграждението следва да
бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, цената на
защитавания материален интерес и действително извършената работа. Ето защо, в случая
съдът счита, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сума в размер
на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15825 от 19.08.2024 г., постановено по гр. д. №
35693/2023 г. по описа на СРС, 74- ти състав, с което е отхвърлен предявеният от
„Аутотехника“ ЕООД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище
4
и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3894,68
лева, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******,
причинени при ПТП, настъпило на 23.11.2022 г. в гр. Монтана, по вина на водача на МПС
„Хонда Сивик“ с рег. № *******, който е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******* да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5