Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 291 / 02,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети ноември 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2003/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от Б.В.А. с ЕГН **********; против решение № 2611/21,06,2019 г.,
постановено по гр. д. № 17427/2017 г. по описа на РС Пловдив, ХІХ гр. състав, с
което са отхвърлени като неоснователни предявените от него искове да бъдат
осъдени „ДЕРИБЕЕВ” ЕООД – гр. Асеновград, ЕИК *********; М.М.Ч. с ЕГН **********;
и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; да му заплатят солидарно: 1/ сумата от 4738,18 лв., представляваща
обезщетение по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за вреди, настъпили от нарушение на
общата забрана да не се вреди другиму, извършено чрез противоправни бездействия
във връзка с проектирано и осъществено присъединяване на собствения му обект:
„Сграда за жилищно и обществено-обслужващи дейности” в УПИ 383.535, кв. „О.”,
м. „Б. П.”, район „Южен”, ПИ 56784.383.535 по КК на гр. Пловдив, към уличната
канализация, както и 2/ сумата от 217,60
лв. - обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница,
дължимо за периода от 09,05,2017 г. до 20,10,2017 г.
С оплакване за
незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо това
уважаване на предявените искове.
Ответникът „ДЕРИБЕЕВ”
ЕООД – гр. Асеновград, ЕИК *********;
заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска
потвърждаване на решението.
Ответникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; не заявява становище по
въззивната жалба.
Ответникът М.М.Ч. с
ЕГН **********; по същество счита за неоснователна въззивната жалба и иска
потвърждаване на решението.
Третото лице –
помагач на ответника Ч. – „ЗАД Армеец“ АД – София, заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗВ, чл. 49 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от Б.В.А. с ЕГН **********; против „ДЕРИБЕЕВ”
ЕООД – гр. Асеновград, ЕИК *********, М.М.Ч. с ЕГН **********, и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че във
връзка със строителство на собствения му обект: „Сграда за жилищно и
обществено-обслужващи дейности” в УПИ 383.535, кв. „О.”, м. „Б. П.”, район
„Южен”, ПИ 56784.383.535 по КК на гр. Пловдив, сключил с ответното дружествоДоговор
за възлагане на проектни работи № 24/26,08,2016 г., като му възложил изготвяне
на технически инвестиционен проект за обекта. Ответникът Ч. бил служител на
отвтеното дружество, комуто последното възложило изготвяне на проекта по част
„В и К”. Твърди се още, че
между ищеца и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив е сключен Предварителен
договор № 766/18,08,2016 г. за присъединяване на посочения по-горе обект на
ищеца към водопроводната и канализационна система.
Твърди се, че „ДЕРИБЕЕВ”
ЕООД е изготвило възложения му проект, същият бил съгласуван с „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, след което ищецът се снабдил с разрешение за строеж №
117/01,11,2016 г.
В хода на
строителството се установило, че поради грешно зададени в съгласувания проект
коти, площадковата канализация е под нивото на уличната и не може да се заусти.
Наложило са изграждане на нова площадкова канализация, разходите за което
възлизали на общо 4738,18 лв. С описаното си поведение служителите на ответните
дружества и отв. Ч. нарушили общото задължение да не се вреди другиму и по този
начин виновно причинили на ищеца вреди в размер на посочената сума.
Въз основа на
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно
да заплатят на ищеца: 1/ сумата от 4738,18 лв., представляваща обезщетение,
дължимо на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, за вреди, настъпили от нарушение
на общата забрана да не се вреди другиму, извършено чрез следните противоправни
бездействия: управителят на „ДЕРИБЕЕВ” ЕООД не проверил след съгласуването на
възложения му по силата на сключения с Б.А. Договор за възлагане на проектни
работи № 24/26,08,2016 г. технически инвестиционен проект за обект: „Сграда за
жилищно и обществено-обслужващи дейности” в УПИ 383.535, кв. „О.”, м. „Б. П.”,
район „Южен”, ПИ 56784.383.535 по КК на гр. Пловдив, по част „В и К” със
специалисти на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД обстоятелството посочена ли
е от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД кота за присъединяване на
площадковата канализация към уличната такава, съответно той не потърсил отговор
от проектанта на „В и К” частта – инженер М.Ч., на въпроса откъде същата се е
снабдила с информация за котата на заустване към уличната канализация -1.40 м.,
вместо фактически съществуващата кота -0.70; служители на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД при съгласуване на проекта по част „В и К” за посочения
по-горе обект, не посочили котата на присъединяване или „заустване” на
площадковата канализация към уличната такава, в нито един от издадените от тях
документи няма технически параметри за дълбочината на канализационните тръби,
както и не извършили проверка на зададената от проектанта - инженер Ч., кота на
заустването; последната, от своя страна, работила по непроверен параметър за
котата на присъединяване, не потърсила нито в Община Пловдив, нито в Район
„Южен” информация за подземния кадастър в частта му за съществуващата улична
канализация, преминаваща покрай имота на А., както и не потърсила информация за
това обстоятелство от специалистите във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
които вреди се съизмерват със стойността на разходите за изграждане на нова
площадкова канализация в недвижим имот, съставляващ УПИ 56784.383.355 по КККР –
гр. Пловдив, местност „Б. П.”, кв. О., гр. Пловдив, както и 2/ сумата от 217,60
лв. - обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница, дължимо
за периода от 09,05,2017 г. (констатиране на невъзможността за присъединяване
към уличната канализация) до 20,10,2017 г.
Ответникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; признава наличието на валиден
Предварителен договор № 766/18,08,2016 г. между страните за присъединяване на
имота към водопреносната и канализационната система. Оспорва твърдението негови
служители да са извършили противоправни действия или бездействия, с което да са
причинили твърдените от ищеца вреди. Сочи, че при утвърждаване на изготвения
проект част ВиК се следи дали същия отговаря на нормативните изисквания, а
зададените в същия разстояния, отстояния и коти е следвало да бъдат проверени
при заверяване на проекта от Община Пловдив.
Ответникът „ДЕРИБЕЕВ”
ЕООД – гр. Асеновград, ЕИК *********; признава валидно сключен между страните
Договор за възлагане на проектни работи № 24/26,08,2016 г. като счита, че точно
е изпълнило задълженията си по същия. Твърди, че вредите за ищеца са произтекли
от неспазване на предписанието при осъществяване на строежа изпълнението на
площадковата канализация да започне от точката на заустване. Предявява възражение
за липса на предпоставки за ангажиране на деликтната му отговорност при наличие
на договорни отношения между страните.
Ответникът М.М.Ч. с
ЕГН **********; оспорва исковете, счита че точно е изпълнила задължениятаси по
изработка на възложения й проект за обекта на ищеца и евентуално претърпените
от ищеца вреди не са в резултат от нейното поведение.
Третото лице –
помагач на ответника Ч. – „ЗАД Армеец“ АД – София, заявява становище за
неоснователност на предявените искове.
Претендират се вреди,
възникнали вследствие погрешно зададени в проекта и съгласувани от „ВиК“ ЕООД
коти на заустване на площадковата канализация към уличната.
Пред настоящата
инстанция не се спори, че между ищеца и „ДЕРИБЕЕВ” ЕООД – гр. Асеновград, ЕИК *********;
е сключен Договор за възлагане на проектни работи № 24/26,08,2016 г. по повод
строителството на обект: „Сграда за жилищно и обществено-обслужващи дейности” в
УПИ 383.535, кв. „О.”, м. „Б. П.”, район „Южен”, ПИ 56784.383.535 по КК на гр.
Пловдив. Проектантът, изпълнил ВиК част на проекта, е отв. Ч.. Проектът бил
съгласуван с „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в изпълнение на сключен между
дружеството и ищеца Предварителен договор № 766/18.08.2016 г. за присъединяване
на процесния обект към водопроводната и канализационната система.
Въпреки че сочи и
безспорно установява сключени между страните облигационни договори, в предмета
на които се включват и действията, от които твърди да са възникнали вредите,
ищецът изрично заявява, че претендира вредите не като обезщетение за неточно
изпълнение на договорно задължение (чл. 79 вр. 82 от ЗЗД), а като вреди, настъпили
в резултат на деликт. При изрично дадени в тази връзка указания за отстраняване
противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
ищецът заявява, че „претендираната сума не произтича от неизпълнение на
договорите, а от общото задължение да не се вреди другиму“. (вж. уточняваща
молба на л. 46-47). В този смисъл ищецът формулира отправеното към съда искане
и в уточняваща молба на л. 51-54, и в уточняваща молба на л. 105. Изрично и
пред въззивния съд в с. з. на 13,11,2019 г. пълномощникът му заявява, че не
търси обезщетение за неточно изпълнение на договор, а за неизпълнение на
законово задължение.
При това положение
исковете следва да се приемат за неоснователни. При договор между страните и
нанесени от неизпълнението му вреди, обезщетение не може да се търси по реда на
деликта. Наличието на договорна връзка между страните изключва репарацията на
причинените вреди от неизпълнението да се осъществи по реда на обезщетяването
им на деликтно извъндоговорно основание. Това разрешение, възприето с Решение №
90/1977 на 1 г. о. на ВС и Решение № 151/1995 г. на 5 г. о. на ВС, е
последователно съблюдавано в последващата практика на ВС и на ВКС, включително
и най-новата, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Така с Решение №
547/23,07,2010 г. по гр. д. 1025/09 г. на 4 г. о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, се дава отговор на въпроса основателна ли е претенция за
присъждане на обезщетение за вреди, когато деянието (юридическия факт), от
който те са настъпили, представлява форма на неизпълнение на договорно
задължение. Според дадения отговор, ако увреждането е в пряка причинна връзка с
пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор,
то и отговорността, вкл. обезщетението за изправната страна, е следствие на
договорното правоотношение. Когато увреждането не е
резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички,
произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.
В настоящия случай
увреждането е настъпило във връзка с действия или бездействия на ответниците
или техни служители във връзка с поети от тях задължения за проектиране и
съгласуване на проект за изграждане обекта на ищеца. Въпреки това вредите се
претендират като настъпили не във връзка с договора, а като извъндоговорни –
поради нарушение на общото задължение да не се вреди другиму. И доколкото при увреждане от договор, кредиторът има само
правата по чл. 79 ЗЗД (да иска от длъжника изпълнение, ведно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение),
но не разполага с правото да претендира вреди от деликт, то исковете следва да
се приемат за неоснователни и да се отхвърлят.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия „ДЕРИБЕЕВ” ЕООД, следва да се
присъдят деловодни разноски за инстанцията, които се констатираха в размер на
720 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. На въззиваемия М.М.Ч., следва да
се присъдят разноски за настоящото производство, които се констатираха в размер
на 700 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2611/21,06,2019 г., постановено по гр. д.
№ 17427/2017 г. по описа на РС Пловдив, ХІХ гр. състав.
ОСЪЖДА Б.В.А.
с ЕГН **********; да заплати на „ДЕРИБЕЕВ” ЕООД – гр. Асеновград, ЕИК *********
; сумата от 720 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща деловодни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б.В.А.
с ЕГН **********; да заплати на М.М.Ч. с ЕГН **********; сумата от 700 лв.
(седемстотин лева), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: