№ 18870
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110105501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на Застрахователна компания ,,.” АД. Ищецът
твърди, че е имал сключен застрахователен договор ,,Индустриален пожар: Всички
рискове и прекъсване на дейността” с общинското предприятие ,,Столично
предприятие за третиране на отпадъци’’, по силата на който бил застраховал
имуществото му срещу вреди. В периода на застрахователното покритие на 20.03.2018
г. в . Я., Столична община, местността ,,.”, в района на площадката на обекта ,,Завод за
механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво”,
товарният автомобил ,,ДАФ”, рег. № 3453 BH, излизал от сектора ,,Приемна”. При
това излизане товарният автомобил ударил врата № 12 на сградата. Врата № 12 била
увредена и ремонтирана, във връзка с което ищецът заплатил на правоимащото лице
застрахователно обезщетение в размер на 824 лева. Макар и да отправил регресна
претенция до ответника, който бил застраховал гражданската отговорност на водавача
на товарният автомобил, ответникът, с писмо от 06. 04.2020 г., отказал да извърши
плащане. Иска от съда да осъди ответната страна да й заплати сумата от 824 лева,
представляваща стойността на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение,
ведно със законовата лихва от 30. 01. 2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 271 лева и 55 стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 19. 01.
2021 г. - 29. 01. 2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Застрахователно акционерно дружество ,,.”. Последният оспорва предявените искове
по основание и размер. Признава, че е застраховал гражданската отговорност на водача
на товарния автомобил ,,ДАФ”, рег. № 3453 BH, както и обстоятелството, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 824 лева. Оспорва обаче наличието
на валидно застрахователно отношение между ищеца и увреденото лице, като изтъква,
че представената с исковата молба полица не била подписана от застраховащото лице,
1
а представеният документ ,,дебит нота” не представлява документ за платена
застрахователна премия, а само посочва дължимата такава, начина на плащане и
падежите. Оспорва механизма на твърдяното с исковата молба пътнотранспортно
произшествие и причинените от него вреди. Във връзка с това изтъква, че според
ценовата котировка на третото лице, извършило ремонта, уврежданията на врата № 12,
за които е заплатена сумата 824 лева, са съгласно констативен протокол от 11. 04. 2018
г. (друго събитие), а не съгласно констативен протокол от 20. 03. 2018 г. Освен това в
същия документ било посочено, че врата № 12 имала и други увреждания, отразени в
протокол от 05. 02. 2019 г. Достига до извода, че врата № 12 е била периодично
ремонтирана и че не може да бъде установено какво е било състоянието й и какви
увреждания е имало по нея към датата на процесното пътнотранспортно
произшествие. Оспорва съдържанието на протокола за пътнотранспортно
произшествие. Оспорва и размера на претендираните от ищеца вреди. От една страна,
твърди, че те са силно завишени и не отговарят на пазарните цени за отстраняването
на съответните вреди. От друга страна, въвежда твърдения, че е налице
съзастраховане, при което ищецът е с 30% дял от застраховката и следователно
останалите 70% от застрахователното обезщетение той трябва да претендира от
съзастрахователите си съгласно чл. 376, ал. 6, изр. второ КЗ и чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Намира, че със заплащането на съответната част от застрахователното обезщетение от
всеки един застраховател, той, съответният застраховател, встъпва в правата на
увреденото лице за съответната част от обезщетението. Водещият застраховател не
можел да претендира повече права от тези, които има по полицата, като суброгацията
била ограничена до размера на дължимото от него обезщетение. Изтъква, че съгласно
чл. 26, ал. 2 ГПК водещият застраховател не можел да претендира чужди права (тези
на другите застрахователи) пред съда без да е налице упълномощаване. Противното би
означавало едни и същи права да могат да се предявят едновременно както от водещия
застраховател, така и от останалите застрахователи. Твърди, че вече му е била
отправена регресна претенция за сумата от 123 лева и 60 стотинки от друг
застраховател. Поради неоснователността на главния иск оспорва като неоснователен и
акцесорния иск за заплащането на обезщетение за забава. Прави евентуално
възражение за погасяване по давност на обезщетението за забава за периода 19. 01.
2021 г. - 30. 01. 2021 г. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна и след отстраняване на
нередовности по отношение на валидното упълномощаване на процесуалния
представител на ищеца и на внесената държавна такса, се явява редовна съгласно чл.
127 и чл. 128 ГПК.
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна
давност с правна квалификация чл. 111 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване валидното сключване на застрахователен
договор, по силата на който е застраховал срещу вреди врата № 12 от сградата,
находяща се в . Я., Столична община, обект ,,Завод за механично-биологично
третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво”, че през периода на
застрахователното покритие на 20. 03. 2018 г. е настъпило твърдяното
пътнотранспортно произшествие с товарния автомобил ,,ДАФ” с рег. № 3453 BH, че
2
към датата на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на водача
на последния автомобил е била застрахована при ответника, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило вследствие на противоправно поведение (действие или/и
бездействие) на водача на последния автомобил, че вредите по врата № 12 вследствие
на пътнотранспортното произшествие възлизат на 824 лева, че е заплатил съответно
застрахователно обезщетение на правоимащото лице, че е отправил покана до
ответника за заплащането на заплатеното застрахователно обезщетение, която е била
получена от последния не по-късно от 19. 01. 2021 г., размерът на дължимото
обезщетение за забава, както и наличието на основания за спиране или/и прекъсване
на течението на погасителната давност за обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че водачът на
моторното превозно средство ,,ДАФ” с рег. № 3453 BH не е действувал виновно, а с
оглед на въведените твърдения - да установи и наличието на съзастраховане, при което
делът на ищеца според застрахователния договор, е не по-голям от 30%.
От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали
съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 20. 03. 2018 г. в . Я.,
Столичната община, местност ,,.”, в района на площадката на обект ,,Завод за
механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво”,
настъпило пътнотранспортно произшествие – при излизане на моторното превозно
средство ,,ДАФ” с рег. № 3453 BH, водачът на товарния автомобил удря врата № 12 на
сградата, в резултат на което по вратата са нанесени материални щети. Към
материалите по делото е приобщен протокол за пътнотранспортно произшествие №
1700556 от 20.03.2018 г., в който е посочено, че ,,поради недостатъчен контрол върху
управляваното МПС се реализира ПТП във врата № 12”. На водача на товарния
автомобил е съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 104 по
делото) и му е издадено наказателно постановление (л. 103 по делото), като му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева. Към момента на
настъпване на пътнотранспотното произшествие водачът на автомобила има валидно
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите като
негов застраховател е ЗАД ,,.”. От друга страна, към датата на реализиране на
процесното пътнотранспортно произшествие, имуществото на общинското
предприятие ,,Столично предприятие за третиране на отпадъци’’, включително врата
№ 12, е било застраховано по полица № 17900СА0001 по застраховка ,,Индустриален
пожар: Всички рискове и прекъсване на дейността”. Във връзка с така нанесените
щети по врата № 12 и наличието на застрахователна полица, пред ищеца е предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Образувана е щета №
17СА9000009 по описа на ЗК ,,.” АД, като последното, в качеството си на Водещ
застраховател на общинското предприятие ,,Столично предприятие за третиране на
отпадъци’’ е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 824 лева за
отстраняване на нанесените по процесната врата щети. Вследствие на извършеното
плащане от ищеца, което е било изплатено на 12.07.2019 г., последният е отправил
регресна претенция спрямо ответника по настоящото производство – ЗАД ,,.’’
(застраховател на водача на товарния автомобил по задължителна застраховка
,,Гражданска отговорност” на автомобилистите). Същият е отказал да извърши
плащане по извънсъдебно предявените регресни права, обосновавайки се, че не му е
предоставена допълнителната изискана документация – счетоводни справки за
заприходяване на всеки един от увредените активи, подробни разбивки на всяка една
от фактурите, протоколи за степента на увреждане от търговското дружество, което
има задължение да поддържа имуществото.
3
За изясняване на делото от фактическа страна по настоящото производство е
назначено вещо лице, което да изготви автотехническа експертиза. Задача на
експертното заключение е да отговори на въпроса дали щетите по врата № 12 могат да
бъдат причинени от пътнотранспортното произшествие, което е настъпило на 20. 03.
2018 г., както и какъв е размерът на щетите, нанесени по процесната врата по
среднопазарни цени. Според заключителната част на назначената експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира като пълна, ясна и професионално издържана,
причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е недостатъчно упражнен
контрол от страна на водача при управлението на товарен автомобил ,,ДАФ” ДК № СВ
3453 ВН, вследствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие при което са
нанесени щети по врата № 12. Стойността за възстановяване на врата № 12,
определена по средни пазарни цени, възлиза на 1 198,80 лева с включен ДДС.
Като доказателствен материал по делото е назначена, изготвена и кредитирана
от съда и съдебно-счетоводна експертиза. Последната установява, че на 20. 03. 2018 г.
е настъпило пътнотранспортно произшествие при което товарен автомобил ,,ДАФ” ДК
№ СВ 3453 ВН, отговорността на чийто водач е застрахована при ответника, е
причинил материални щети на ролетна врата № 12 на сграда за приемане на отпадъци.
Имуществото, върху което са нанесени щети, е застраховано по застрахователна
полица ,,Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на дейността’’, по която
ЗК ,,.”, ЗАД ,,.”, ,,.” ЗПАД - клон България, ЗД ,,.” АД и ЗАД ,,ОЗК Застраховане” са
съзастрахователи, а общинското предприятие ,,Столично предприятие за третиране на
отпадъци’’ е застраховано лице. Съгласно Съзастрахователен договор от 07. 04. 2017 г.
съотношението, в което съзастрахователите поемат отговорността по договора за
застраховка, е следното:
ЗК ,,.” АД - 30%
ЗАД ,,.” - 20%
,,.” ЗПАД - клон България - 20%
ЗД ,,.” АД - 15%
ЗАД ,,ОЗК Застраховане” - 15%
След настъпване на застрахователното събитие ищецът е завел преписка по
щета № 17СА9000009. За отстраняване на нанесените материални щети собственикът
на застрахованото имущество общинско предприятие ,,Столично предприятие за
третиране на отпадъци’’ е заплатило на изпълнител ,,.” ООД сума в размер на 824 лева,
която сума е възстановена на застрахованото лице от водещия застраховател по
имуществената застраховка – ЗК ,,.” АД на 12. 07. 2019 г. Последният е изпратил
искания до съзастрахователите за възстановяване на припадащата им се част от
изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 20. 03. 2018 г.
пътнотранспортно произшествие и заведената щета. Вследствие на отправените
регресни претенции, на ЗК ,,.” АД са възстановени сума в размер на 164,80 лева
(припадащ се дял от 20%) от страна на ЗАД ,,.”, сума в размер на 123,60 лева
(припадащ се дял от 15%) от страна на ЗАД ,,ОЗК Застраховане”, както и сума в размер
на 123,60 лева (припадащ се дял от 15%) от страна на ЗД ,,.” АД.
Съгласно застрахователна полица ,,Индустриален пожар: Всички рискове и
прекъсване на дейността” № 17900СА0001 от 27. 06. 2017 г. е определена
застрахователна премия в общ размер 7433 929,08 лева. Последната е изцяло заплатена
от страна на общинско предприятие ,,Столично предприятие за третиране на
отпадъци’’. Във връзка с реализираното на 20. 03. 2018 г. пътнотранспортно
4
произшествие е определено застрахователно обезщетение в размер на 824 лева. На 12.
07. 2019 г. ЗК ,,.” АД е изплатило на застрахованото лице ,,Столично предприятие за
третиране на отпадъци’’ сумата от 10 906 лева (в която е включена и сумата от 824
лева). След извършена справка в счетоводството на общинското предприятие вещото
лице заключава, че горепосочената сума е получена и осчетоводена за погасяване на
задълженията по заведените застрахователни преписки.
На последно място от фактическа страна, за изясняване на фактите и
обстоятелствата около процесното пътнотранспортно произшествие, в открито
съдебно заседание е изслушан свидетелят Р. А. С.. Последният разказва, че през март
2018 г. е изпълнявал длъжността водач на камион за извозване на отпадъци в завода за
отпадъци в . Я.. През въпросния период е имало случай при който капакът на товарния
автомобил не е бил свален и вилицата, за която се закачат кофите за отпадъци, се е
ударила във вратата на завода, откъдето се влиза. Имало е поне два счупени панела. На
свидетеля е бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
наложена му е глоба (чийто размер не си спомня) и е съставен протокол за
пътнотранспортно произшествие. Свидетелят С. потвърждава, че подписът върху
представения протокол (л. 105 по делото) е негов и че схемата, която обективизира
механизма на настъпилото пътнотранспортното произшествие, е правилна.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните правни изводи. Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка. В настоящия случай правопораждащите отговорността на ответника
факти са наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
,,Индустриален пожар” между ищеца и посоченото като увредено лице и извършено от
ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди, които представляват покрит риск
по договора за имуществено застраховане и които са в причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от
ответника. Относно съотношението на отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и обема на
отговорността на застрахователя по имуществена застраховка е формирана трайна
практика по приложението на чл. 411 от КЗ, съответно чл. 213 от КЗ (отм.) Приема се,
че за да бъде уважен искът по чл. 411 от КЗ е необходимо да са налице елементите на
фактическия състав на суброгационното право, а именно: 1) договор за имуществена
застраховка, 2) причинено от трето лице застрахователно събитие, 3) възникване на
отговорност за третото лице, 4) плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя на застрахования. Обхватът на суброгационното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
5
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. При суброгиране в правата на застрахования застрахователят не може да
има повече права от самия застрахован, а третото лице или неговият застраховател не
могат да бъдат задължени да платят на застрахователя по имуществената застраховка
повече, отколкото дължат на застрахования - в този смисъл е Определение № 974/18.
04. 2024 г. по т. д. № 1013/2023 г. на ВКС, I т.о.
В производството по чл. 411 КЗ ответникът е трето лице по отношение на
застрахователното правоотношение между увреденото лице (в случая - лицето, чието
имущество е било увредено) и застрахователя на последното по имуществената
застраховка. Поради това ответникът би могъл да противопостави на ищеца всички
свои възражения, които има срещу застрахования, в това число и за липсата на
валиден застрахователен договор, и за отсъствие на една от предпоставките, посочени
в чл. 411 КЗ (Решение № 64/15.06.2010 г. по т.д. № 667/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.)
Заплатеното от ищеца по застрахователен договор ,,Индустриален пожар: Всички
рискове и прекъсване на дейността” обезщетение и по-конкретно неговият размер не
обвързва застрахователя по гражданската отговорност на делинквента, а е въпрос на
доказване в конкретното производство дали размерът на платеното от ищеца
обезщетение съответства на реалната стойност на претърпените вреди.
В настоящия случай видно от заключителната част на назначената по
настоящото производство автотехническа експертиза и с оглед на разпределената на
ищеца тежест на доказване се установи, първо, че настъпилото пътнотранспортно
произшествие е следствие от неупражнен достатъчен контрол над управлението на
товарния автомобил, че нанесените по врата № 12 материални щети са следствие
именно от настъпилия на 20.03.2018 г. инцидент и трето - че сумата, необходима за
възстановяване на щетите по процесната врата, възлиза на 1 198,80 лева с вкл. ДДС
(или 824 лева без ДДС).
От друга страна, от съдебно-счетоводната експертиза се установи, че сумата от
824 лева, която е била изплатена от общинско предприятие ,,Столично предприятие за
третиране на отпадъци’’ на изпълнител ,,.” ООД е била впоследствие възстановена на
общинското предприятие от ЗК ,,.” АД, съобразно сключения между последните
застрахователен договор. След извършеното плащане ищецът е упражнил своите
регресни права срещу останалите съзастрахователи за възстановяване на припадащата
им се част от изплатеното застрахователно обезщетение. Така на последния е
възстановена сума в общ размер от 412 лева, от които: 164,80 лева (припадащ се дял от
20%) от страна на ЗАД ,,.”, 123,60 лева (припадащ се дял от 15%) от страна на ЗАД
,,ОЗК Застраховане”, както и сума в размер на 123,60 лева (припадащ се дял от 15%) от
страна на ЗД ,,.” АД. Следователно ищецът се е удовлетворил частично, след като
успешно е упражнил правата си по застрахователния договор спрямо трима от
четиримата съзастрахователи. Плащане по регресното вземане не е получено
единствено от ,,.” ЗПАД - клон България. С оглед на това обстоятелство претенцията
на ищеца за цялата сума от 824 лева се явява частично недоказана, тъй като
последният вече е получил частично възстановяване на платеното от него. Обратното
би означавало да се допусне ЗК ,,.” АД да се обогати неоснователно, като й се признае
правото да получи два пъти сумата, представляваща платеното от водещия
застраховател застрахователно обезщетение. По-точно с изплащането на пълното
застрахователно обезщетение в размер на 824 лева по уговорения начин ищецът е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор до размера на тази сума срещу
6
причинителя на увреждането (делинквента Р. А. С., чиито показания не опровергават
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ГПК), съответно срещу застрахователя на гражданската
му отговорност (ответника). Но същевременно по силата на съзастрахователния
договор и вътрешните отношения между ищеца и останалите съзастрахователи на
увреденото имущество, за ищеца са възникнали същевременно и притезателни права
срещу другите съзастрахователи да му възстановят припадащите им се части от
застрахователното обезщетение, което той заплатил изцяло. При това положение е
налице т.нар. конкуренция на притезания (В.Т., „Гражданско право на Народна
Република България. Обща част“; Ж.С., „Силата на пресъдено нещо“) и ищецът
разполага с няколко материални притезателни права срещу различни правни субекти,
които целят удовлетворяването на един и същ интерес. При това положение
изпълнението на което и да е от тези притезателни права има за правна последица
удовлетворяването на правния интерес на ищеца и погасяването и на останалите
притезателни права. Ищецът може сам да предпочете кое от тези притезателни права
да реализира принудително по надлежния ред. Характерното в случая е, че във
вътрешните отношения между съзастрахователите ищецът разполага с притезателни
права срещу останалите съзастрахователи, които удовлетворяват само частично
правния му интерес. Съответно изпълнението от някои съзастрахователи в негова
полза е погасило само частично материалните му притезателни права. Понастоящем
ищецът продължава да има правен интерес да търси заплащането на сума в размер на
не повече от 412 лева (824 – 164,8 – 123,6 – 123,6). От този неудовлетворен интерес
ищецът може да претендира заплащането на сумата в размер на 164 лева и 80
стотинки както от съзастрахователя „.“ ЗПАД, така и от делинквента и застрахователя
на гражданската отговорност на делинквент (т.е. ответника), докато остатъкът в размер
на 247 лева и 20 стотинки, който ищецът е трябвало така или иначе да заплати и с
оглед на вътрешните взаимоотношения между съзастрахователите, той може да
претендира или от делинквента, или от застрахователя на гражданската му
отговорност. В дадения случай ищецът претендира възстановяване на цялото
заплатено от него застрахователно обезщетение в размер на 824 лева от застрахователя
на гражданската отговорност на делинквента. Тъй като обаче вече е получил частични
плащания от всички съзастрахователи освен от „.“ ЗПАД, претенцията му е погасена
до размера на 412 лева. До този размер предявеният срещу застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента (ответника) иск следва да бъде уважен. След
изплащането на обезщетението от ответника, правният интерес на ищеца ще е изцяло
удовлетворен и неговото притезание на стойност 164 лева и 80 стотинки срещу
съзастрахователя „.“ ЗПАД ще се погаси.
Относно твърдението на ответника, че не е налице наличието на валидно
застрахователно отношение между ищеца и увреденото лице, тъй като представената с
исковата застрахователна молба полица не била подписана от застрахованото лице, а
представеният документ ,,дебит нота” не представлява документ за платена
застрахователна премия, а само посочва дължимата такава, начина на плащане и
падежите, настоящият съдебен състав счита следното. Макар и в действителност
упълномощен представител на общинското предприятие да не е положил подпис върху
сключената застрахователна полица № 17900СА0001, която е приложена като
доказателствен материал по делото, посочените в придружаващата полица дебит нота
№ 17900СА001 застрахователни премии са изцяло изплатени от страна застрахованото
лице. А след настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие последното е
поискало възстановяване на извършените разходи от ЗК ,,.” АД именно въз основа на
посочената застрахователна полица. От тези обстоятелства може да бъде направено
7
заключението, че макар и в документа застрахователна полица, който е приложен към
книжата по делото (и който представлява заверено ксерокопие на оригиналния
документ) да липсва подпис от страна на застрахованото лице, този договор е бил
изпълнен изцяло от страните, поради което твърдения за невалидно застрахователно
правоотношение по имуществената застраховка се явява неоснователно.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
първостепенният съд приема следното. За да изпадне ответникът в забава, ищецът
трябва да го е поканил да заплати паричната сума в размер на 412 лева. От събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът е отправил такава покана за
заплащането на сумата в размер на 824 лева (в която се съдържа и основателната му
претенция за 412 лева) в тридесетдневен срок от връчването (л. 41 – 42 от делото).
Поканата е била получена от ответника на 16. 03. 2020 г. и подходящият срок за
изпълнение на паричното задължение, предоставен от кредитора, в общия случай би
изтекъл на 15. 04. 2020 г. През 2020 г. обаче беше обявено извънредно положение. Така
според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.), срокът за изпълнението на това задължение на ответника е бил удължен с още един
месец, считано от отмЯ.та на извънредното положение. Извънредното положение беше
отменено със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр.
70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80,
81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от
2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010
г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66,
68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр.
17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г.,
бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г. и бр. 23, 28 и 34 от 2020 г.). Съгласно пар. 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към последния закон, сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Така едномесечният
мораториум за материалноправно изпълнение на задълженията на частноправни
субекти е започнал да тече от 22. 05. 2020 г. и е изтекъл на 22. 06. 2020 г. По този
начин ответникът е изпаднал в забава за заплащането на сумата в размер на 412 лева
на 23. 06. 2020 г.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви, към които следва да бъде
причислено и притезанието за обезщетение за забава в размер на законовата лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се погасяват със специалната тригодишна погасителна давност. В
дадения случай исковата молба е подадена на 30. 01. 2024 г. Действително,
тригодишният срок да се претендират лихви тогава е изтекъл. Но това не означава, че
цялото обезщетение за забава и всичките лихви са се погасили по давност. „(…) Щом
искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на
главното вземане, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими
преди тригодишния срок от предявяване на иска“ – решение № 2648 от 10.X.1978 г.
по гр. дело № 1767/78 г., I г. о. на ВС. В случая погасените по давност лихви са тези от
23. 06. 2020 г. до 30. 01. 2021 г., защото за всички следващи лихви течението на
тригодишната погасителна давност успешно е било прекъснато на основание чл. 116,
8
б. „б“ ЗЗД с предявяването на иска. Ищецът частично е съобразил изтичането на
давността за някои от лихвите, като претендира обезщетението за забава, начислено
само за периода 19. 01. 2021 г. – 29. 01. 2024 г. Тогава възражението на ответника за
изтекла погасителна давност за промеждутъка от него 19. 01. 2021 г. – 30. 01. 2021 г. е
основателно, като размерът на погасената по давност мораторна лихва за този период
върху главницата 412 лева, изчислена с лихвен калкулатор, възлиза на 1 лев и 37
стотинки. Непогасеното по давност вземане за обезщетение за забава върху главницата
412 лева за периода 30. 01. 2021 г. – 30. 01. 2024 г., изчислено от съда с помощта на
лихвен калкулатор, възлиза на 136 лева и 25 стотинки, до който размер акцесорният
иск следва да бъде уважен.
Разноски. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът съобразно уважената част от исковата претенция. Видно от
представения списък с разноски по чл. 80 ГПК общо извършените от ищецът съдебни
разноски възлизат на сума в размер на 1 241 лева и 47 стотинки. От него 491 лева и 47
стотинки съставляват разноски за адвокатско възнаграждение, по отношение на които
ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид правилото на чл. 2,
ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
съобразявайки освен това и че настоящият застрахователен казус се отличава с
фактическа и правна сложност, по-големи от обичайните (съзастраховане, събиране на
писмени доказателства от други застрахователи, изготвяне на две съдебни експертизи
и разпит на свидетел), първостепенният съд приема, че разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 491 лева и 47 стотинки не са прекомерни. Общата сума на
разноските трябва да бъде разделена поравно за всеки един от двата кумулативно
съединени иска, т.е. по 620 лева и 73 (съответно 74) стотинки на иск. Предвид
доказаните размери на всеки един от двата иска съдът следва да присъди на ищеца
пропорционални разноски в размер на общо 621 лева и 82 стотинки (310,37 + 311,45).
Ответникът ЗАД ,,.” е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, съгласно
който общо извършените в първоинстанционното производство разноски възлизат на
сума в размер на 560 лева. И тези разноски трябва да бъдат разделени за всеки един от
двата кумулативно съединени иска, срещу които ответникът се е защищавал, т.е. по
280 лева на иск. Пропорционално на отхвърлената част от предявените два иска съдът
следва да присъди в полза на ответната страна сума в размер на общо 179 лева и 51
стотинки (140 + 139,51).
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответника Застрахователно
акционерно дружество ,,.”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати в
полза на ищеца ,,.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., сумата в размер
на 412 лева, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по
застрахователен договор ,,Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване на
дейността”, което обезщетение е дължимо поради настъпило пътнотранспортно
произшествие на 20. 03. 2018 г. в . Я., Столичната община, местност ,,.”, в района на
площадката на обект ,,Завод за механично-биологично третиране на отпадъци с
9
производство на RDF-гориво”, ведно със законовата лихва от 30. 01. 2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 412 лева
до пълния предявен размер от 824 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
ответника Застрахователно акционерно дружество ,,.”, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., да заплати в полза на ищеца ,,.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., сумата в размер на 136 лева и 25 стотинки, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху главницата 412 лева от 30. 01. 2021 г. до 30. 04. 2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 136 лева и 25 стотинки до 137 лева и 62 стотинки и
за периода 19. 01. 2021 г. – 30. 01. 2021 г. като погасен по давност, съответно за
разликата на 137 лева и 62 стотинки до пълния претендиран размер 271 лева и 55
стотинки за целия претендиран период 19. 01. 2021 г. – 30. 04. 2024 г. като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
ответника Застрахователно акционерно дружество ,,.”, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., да заплати в полза на ищеца ,,.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., сума в размер на 621 лева и 82 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс ищеца
,,.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: . да заплати в полза на ответника
Застрахователно акционерно дружество ,,.”, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., сума в размер на 179 лева и 51 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, пропорционални на отхвърлена част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10