№ 14806
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20241110153960 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а в отговора на исковата молба
такова искане е заявено и от ответника.
Исканията са неоснователни. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК –
ответникът е подал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, а ищецът е заявил
доказателствени искания.
Ето защо на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК искането следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на исканията на страните за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочения
от ответника свидетел К. Й. А. – водач на лекия автомобил „.........“, при режим на
призоваване, която да бъде призована от адреса, посочен в отговора на исковата молба, след
1
внасяне от ответника на депозит в размер на 50 лева по сметка на СРС за депозити в
едноседмичен срок от получаване на определението.
СЪДЪТ УКАЗВА на страната, че ако не представи доказателства за внесен депозит за
призоваване на свидетеля в указания срок определението за допускането на свидетеля ще
бъде отменено, а делото решено при наличния доказателствен материал.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.07.2025 г. в
10,15 часа, за когато да се призоват страните и свидетеля - след внасяне на депозит.
В призовките за свидетелите да се впише задължението им по чл. 163 от ГПК, като
в случай, че не се яви в съдебно заседне без да сочи уважителни причини, на основание чл.
85, ал. 1 във вр. с чл. 91 от ГПК съдът може да му наложи глоба и да постанови
принудителното му довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на
ответника ЗАД „.............“ АД, ЕИК ................, да заплати на ищеца ЗД „............“ АД, ЕИК
.............., сумата в размер на 2877,48 лева, представляваща изплатено от него
застрахователно обезщетение ведно ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по
преписка по щета № ............ , вследствие на ПТП, станало на 18.09.2020 г., на кръстовището
с ..................“ между лек автомобил марка „.............“, с рег. № .............., застрахован при
ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и застрахован при ответника автомобил марка
„...............“, с рег. № ............., по вина на водача на автомобил марка „.............“, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в
съда - 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 2877,48 лв., като
поддържа, че изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
посочената стойност и е направил ликвидационни разноски по щетата. Твърди, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в
полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Прави искане съдът
да осъди ответника да му заплати сумите ведно с лихва от исковата молба. Претендира
разноски. Представя списък.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
причинната връзка и характера и размера на описаните вреди. Оспорва виновното
поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва щетата да е настъпила
по описания начин и на соченото място. Оспорва предявения иск по размер. Оспорва и
2
акцесорната претенция за лихва за забава. Прави искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, евентуално сумата да бъде намалена. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, че е отправил към ответника регресна
покана за плащане на вземането, която е получена от последния и размер на обезщетението
за забава.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ лекият автомобил лек автомобил марка „.............“ е бил застрахован при ищеца по
валидна имуществена застраховка „Каско“;
2/ лекият автомобил „.............“ е бил застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
3/ във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на собственика на
автомобила сумата в размер на 2877,48 лева.
4/ ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред
ответното дружество.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4