№ 427
гр. Кюстендил, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 пр. 2 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Подадена е въззивна частна жалба с вх.№ 4663/2022 г. от „Йетел България“
ЕАД, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписвания с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Ц.
от АК-София, насочена срещу Разпореждане № 1470/19.04.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 554/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил в частта му, в която е
оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите, както следва: ** лева за устройство Nokia 2 Black и **
лева за устройство Huawei Y7 Prime 2018 Dual Black, представляващи неустойки,
формирани като разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по съответните договори за лизинг.
Частният жалбоподател атакува разпореждането в посочената част, като
поддържа доводи за неговата неправилност. Изтъква, че процесните клаузи не са
неравноправни. Пояснява, че неустойката е дължима поради предсрочното
прекратяване на сключените договори за мобилни услуги по вина на потребителя.
Позовава се на чл.228, ал.1, т.4 от Закона за електронните съобщения и Тълкувателно
решение №7 от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС, обосновавайки виждане за
непротиворечие на искането със закона и добрите нрави. Акцентира и на договорния
характер на клаузата за неустойка, респ. невъзразяването на длъжника срещу начина за
формирането й от страна на длъжника. По същество моли за отмяна на
разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за цялото вземане. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна
такса.
Съгласно указанията на чл.413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
1
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Заповедното производство е било образувано по заявление по чл.410 от ГПК,
подадено от „Теленор България“ ЕАД, понастощем с наименование „Йетел България“
ЕАД, като искането на заявителя е било оставено без уважение в частта за сумите,
както следва: ** лева за устройство Nokia 2 Black и ** лева за устройство Huawei Y7
Prime 2018 Dual Black, представляващи неустойки, формирани като разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
съответните договори за лизинг.
За да постанови този резултат заповедният съд е приел, че в представените от
заявителя източници на облигационни задължения се съдържат клаузи за дължимост на
неустойки, една от които е и такава, представляваща разликата между стандартната
цена на съответното устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок от договора. Счел е обаче, че тези уговорки
излизат извън присъщите им по закон обезпечителна и обезщетителна функции.
Прието е още, че тези уговорки се явявали необосновано високи по смисъла на чл. 143,
т. 5 от ЗЗП, а доколкото не били индивидуално уговорени, се възприели за нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следвало да се прилагат. Посочено е още, че
претендираните суми се дължали поради неизпълнение на съответните договори за
мобилни услуги, а не на договорите за лизинг, което е прието за недопустимо.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл.275 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, т.2, т.4 и т.7 от
ГПК и чл.261 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ
на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.
По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази
насока са следните:
В съдебната практика се поддържа разбирането, че искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК следва да бъде отправено с надлежно
заявление, което да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и да се установява изискуемостта му. На свой ред разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2
и т.3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна
клауза. За наличието на неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона,
съдът има задължение да следи служебно и в заповедното производство, именно в
изпълнение на правомощията си по чл.411 ал.2 т.3 от ГПК.
От изложените в заявлението факти за естеството на съществувалото договорно
правоотношение се установява, че с оглед качеството на абоната- физическо лице, по
своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за услуга,
при който освен нормите на ЗЕС и ЗЗД, с оглед качеството на абоната на „потребител“
по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, приложими са и нормите именно на Закона за
защита на потребителите, чл.146 от който прогласява неравноправните клаузи в
договорите с потребители за нищожни, поради пряко противоречие с императивните
норми, защитаващи потребителя, като по-слаба в икономическо отношение страна.
2
Наред с това и при съобразяване на дадените в т.2б от ТР №4/2014г. по т.д.
№4/2013г. разяснения, точната индивидуализация на вземането по основание и размер
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за
изпълнение.
В случая подаденото заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията по
чл.127 ал.1 и 3 ГПК и чл.128 ал.1 и 2 ГПК, а досежно сумите ** лева за устройство
Nokia 2 Black и ** лева за устройство Huawei Y7 Prime 2018 Dual Black, също е
основателно.
Не е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП клаузата от процесните
договори за мобилни услуги, която предвижда, че при прекратяване на договора
потребителят дължи разликата между стандартната цена на предоставените към
абонаментния план устройства без абонамент, съгласно действаща към момента на
прекратяване на договора ценова листа и заплатена от потребителя цена в брой или
обща лизингова цена.
Подобно договаряне не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. И този извод следва от съдържанието на
лизинговия договор. Той намира своето правно основание в нормата на чл. 342, ал. 1
ТЗ, според която лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Отношенията по договор лизинг се уреждат като при отношенията по
договор за наем с оглед препращането в чл. 345 от ТЗ. В случая потребителят е
получил устройства на лизинг и на преференциална цена само поради
обстоятелството, че се ангажира в рамките на определен период да ползва
предоставените от оператора мобилни услуги. Операторът е бил склонен да ги
предостави на по-ниска цена от стандартната към момента на сключване на договора
за лизинг в очакване на печалба за договорения период по договора за предоставяне на
мобилни услуги. В случая потребителят е неизправна страна и по договора за
предоставяне на мобилни услуги, а и по договора за лизинг. Ето защо съдът приема, че
договорената неустойка е съобразена с разпоредбите на ЗЗП. В противен случай би се
стигнало до хипотеза, в която потребителят би се обогатил за сметка на лизингодателя.
Договарянето на преференцията за получаване на устройствата на по-ниска цена от
тази, която би заплатил без да се ангажира с договор предоставяне на мобилни услуги
за определен срок, съответно получаването им на по-ниска цена, е свързано с
насрещното задължение за плащане на вноските по договорите. Ако се приеме
схващането, че без да ги върне (като при връщането им неустойка не би се дължала,
ако устройството е в съответния вид), в условията на неизпълнен договор за мобилни
услуги, няма санкция за неговото несъобразено с клаузите на договора поведение, би
се стигнало до необосновано неравновесие в договорните отношения в полза на
длъжника, което законът не позволява. След като длъжникът е преустановил
изпълнението на задълженията си по договорите за мобилни услуги, е необосновано да
се ползва от преференциите на лоялните клиенти при закупуване на устройства на
специални по-ниски цени.
Задълбочен анализ в горния смисъл обаче, би могъл да се направи в хода на един
състезателен процес. На този етап от производството не се констатират основания за
прогласяване нищожността на клаузите по договорите, предвиждащи плащането на
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по съответните договори за лизинг.
С оглед изложеното този състав приема, че депозираната жалба се явява
основателна. Обжалвано разпореждане следва да бъде отменено в атакуваната част,
3
като бъде постановено издаването на заповед за изпълнение в полза на заявителя и за
сумите ** лева за устройство Nokia 2 Black и ** лева за устройство Huawei Y7 Prime
2018 Dual Black, представляващи неустойки, формирани като разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по съответните
договори за лизинг.
По разноските:
При възприетия изход от обжалването и на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК, длъжникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството заявител
сторените в хода на заповедното производство разноски изцяло, или още 3.08 лв. за
държавна такса и още ** адвокатско възнаграждение. Тези допълнителни разноски
следва да се включат в заповедта за изпълнение при изпълнение на въззивния съдебен
акт.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат, като
произнасяне в тази насока ще е необходимо при окончателното разрешаване на
въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от
исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената
заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.
415, ал. 5 ГПК.
По обжалваемостта:
С т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1470/19.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
554/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта му, в която е оставено без
уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумите, както следва: ** лева за устройство Nokia 2 Black и ** лева за устройство
Huawei Y7 Prime 2018 Dual Black, представляващи неустойки, формирани като разлика
между цената на устройствата без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по съответните договори за лизинг съответно от 21.05.2018 г. и 09.02.2019 г. г.,
съответстваща на оставащия срок от договорите за мобилни услуги и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 410 ГПК в полза на
„Йетел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез адв. З.Ц. от АК-София, против Б. Г. З., ЕГН: **********, с посочен в заявлението
адрес: с. Гърляно, ул. „Владимир Заимов“ №23, за сумите ** лева за устройство Nokia 2
Black и ** лева за устройство Huawei Y7 Prime 2018 Dual Black, представляващи
неустойки, формирани като разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по съответните договори за лизинг съответно
от 21.05.2018 г. и 09.02.2019 г. г., съответстваща на оставащия срок от договорите за
мобилни услуги, както и още 3.08лв. за държавна такса, и още ** лв. за адвокатско
4
възнаграждение пред заповедния съд.
В останалата част разпореждането не е било ожалвано и е влязло в законна
сила.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за издаване на заповед за
изпълнение за посочената сума.
Определението не подлежи на касационно обжалване – арг. от т. 8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5