О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 107
25.03.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Иван Воденичаров
Като разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело №64 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на адв. Мирослав А. , процесуален представител на „Ц“ ЕООД, ЕИК *********, против определение № 2479/20.12.2018 г. по гр.дело № 1817/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разпореждане от 08.10.2018 г. по ч.гр.дело № 6464/2018 г. по описа на БРС , постановено по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК и против определение от 19.10.2018 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на предходното разпореждане.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се констатациите на Бургаския окръжен съд, че разпореждането по чл.415 ГПК не подлежи на обжалване. Дадени са указания за предявяване на недопустим установителен иск, а цитираната от съда съдебна практика е относима единствено за случаите, в които е валидно и своевременно подадено възражение по чл.414 ГПК. Подаденото по делото възражение изхожда от лице без представителна власт, тъй като единствен управител на дружеството е А. А. , но не и от А. М.
Неправилен е и извода на БОС, че определението от.19.10.2018 г. не подлежи на инстанционен контрол, тъй като има то има преграждащ характер тъй като препятства приключването на заповедното производство.
Определението е неправилно и в частта, с която не са приети и не са разгледани доводите на частния жалбоподател за невалидността, недопустимостта и нищожността на актовете на районния съд. Съдът дължи произнасяне по тези актове, тъй като въпросът за редовността на подаденото възражение е от значение за правилността на съдебния акт.
Предходната инстанция приема, че независимо от липсата на процесуална легитимация, възражението против заповедта за изпълнение, подадено в срок, прегражда възможността на заявителя да се снабди с изпълнителен лист и го задължава да води недопустим иск за установяване дължимостта на вземането. Въпросът за влизането в сила на заповедта за изпълнение и дали следва да бъде издаден изпълнителен лист е въпрос по същество, който подлежи на инстанционен контрол.
Не е обсъдено и посоченото решение №193/02.11.20178г . по гр.дело № 4751/2017 г. , относимо според страната, към нястоящия спор.
Ответната страна по делото, редовно уведомена, не изпраща становище по частната жалба.
Бургаския апелативен съд, след като разгледа частната жалба, и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Дружеството – настоящ частен жалбоподател, е подало пред Бургаския районен съд заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземането му от длъжника „Ц“ООД, ЕИК ********* предявено като частично за сумата от 17 000 лв. по споразумение между страните за връщане на сума в размер на общо 41 000лв., за сумата от 1159,26 лв. – обезщетение за забавено изпълнение от 01.01.2018 г. до 02.09.2018 г. Против издадената заповед за изпълнение №3301/05.09.2018 г. е подадено възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК . С разпореждане № 18924/08.10.2018 г. Бургаският районен съд , на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от връчването му да предяви иск за установяване на дължимостта на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, като е предупредил, че последица от непредявянето на иска е обезсилването и.
По делото заявителят е депозирал становище против възражението с искане за отмяна на разпореждане № 18924/08.10.2018 г. поради това, че възражението е подадено от лице без представителна власт. С определение №7583/19.10.2018 г. Бургаският районен съд е оставил искането без уважение.
Заявителят, чрез адв. А. е депозирал пред Окръжен съд – Б. частна жалба против разпореждане № 18924/08.10.2018 г. и против определение № 7583/19.10.2018 г. С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата и в двете и части за недопустима и е постановил оставянето и без разглеждане. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че разпореждането по чл.415, ал.1, т.1 не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като няма преграждащ характер и правна норма, която да сочи неговата обжалваемост. Определение №7583/19.10.2018 г. също няма преграждащ производството характер и не е предвидена законова възможност за обжалването му.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно. Предявяването по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, е обвързано и е последица от подадено в срока по чл. 414 ГПК от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Задължение на съда в заповедното производство съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК е да извърши проверка дали възражението изхожда от надлежна страна, а именно длъжника, и дали е в срок и ако същото е подадено от него в срока по чл. 414 ГПК, да даде указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането - предмет на заповедта за изпълнение. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, обаче не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Преценката на заповедния съд за редовността на възражението не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, както правилно е констатирала и предходната инстанция, а следва да бъде релевирано в исково производство.
И разпореждане, и определението на Бургаския районен съд не подлежат на инстанционен контрол съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК тъй като нямат преграждащ характер и обжалването им не е предвидено от закона.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъзе оставена без уважение
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Б. :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. М. , процесуален представител на „Ц“ ЕООД, ЕИК *********, против определение № 2479/20.12.2018 г. по гр.дело № 1817/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: