№ 3216
гр. София, 05.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110148083 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 42414/19.08.2021 г.,
подадена от Н. Д. К., ЕГН: **********, чрез адв. В.В., с която против СТ. Н. К.,
ЕГН: **********, са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Във връзка с направеното възражение на ответника за недопустимост на
делбеното производството в частта по предявения иск за делба на поземлен имот с
идентификатор ........., с площ от 423 кв.м., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“
№ 7-А, съдът намира, че възраженията на ответника касаят въпроси по
съществото на спора, т.е. въпроси относно възможността за допускане
извършване на делба на горепосочения недвижим имот, а не такива, касаещи
допустимостта на делбеното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника.
Към исковата молба са приложени писмени документи, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, с
разглеждането на който съдът е сезиран в настоящото производство, поради което
следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.03.2022 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК):
1
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Н. Д.
К. против СТ. Н. К., с която са предявени искове за делба на недвижимо
имущество, както следва: 1/ ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА /източен близнак/ с идентификатор ..........1, разположена в поземлен
имот с идентификатор ........., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена
площ от 66 кв.м., състояща се от: на първи етаж – кухня, дневна и сервизни
помещения, на втори етаж – спални помещения, с мазе и таван; 2/ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ........., с площ от 423 кв.м., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул.
„.........“ № 7-А, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до /10 метра/, при съседи: ............ номер по предходен план:
456, квартал – 9А, парцел XIV.
Ищецът твърди, че заедно с ответника са съсобственици на гореописаните
недвижими имоти. По отношение на първия от тях – двуетажната еднофамилна
жилищна сграда, твърди, че е била придобита от Никола Стоянов К. чрез договор
за доброволна делба от 31.01.1959 г. Поддържа, че Никола Стоянов К. починал на
15.10.1987 г. и оставил за наследници съпругата си М К К.а и двете си деца – СТ.
Н. К. и Д Н К., които придобили по реда на наследственото правоприемство по 1/3
идеална част от процесната двуетажната еднофамилна жилищна сграда. Сочи, че
през 2005 г. М К К.а починала, като оставила за свои наследници двете си деца –
СТ. Н. К. и Д Н К., които придобили по реда на наследственото правоприемство,
притежаваната от М К К.а 1/3 идеална част от процесната двуетажната
еднофамилна жилищна сграда, респективно всеки от двамата братя придобил по
реда на наследственото правоприемство от родителите си Никола Стоянов К. и М
К К.а, по ½ идеална част от горепосочения имот. Твърди, че на 25.02.2016 г. Д Н
К. починал, като оставил за наследници съпругата си А В К.а и двете си деца –
ищеца Н. Д. К. и К Д К.а, които придобили по реда на наследственото
правоприемство, притежаваната от Д Н К. ½ идеална част от горепосочения имот,
т.е. всеки придобил по 1/6 идеална част от същия. Ищецът сочи, че на 29.03.2018
г. бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 57, том I, рег. № 2881, дело № 54 от 2018 г. на нотариус И И-Ж
– Ж, рег. № 701 в Нотариалната камара, по силата на който А К.а и Кристина К.а
дарили на ищеца притежаваните от тях идеални части от процесната двуетажната
еднофамилна жилищна сграда, в резултат на което ищецът станал собственик на
½ иделна част от имота, а собственик на другата ½ идеална част е ответникът
С.К..
По отношение на втория недвижим имот, по отношение на който се иска
допускане до делба – поземлен имот с идентификатор ........., с площ от 423 кв.м., с
адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А, ищецът твърди, че М К К.а, СТ. Н. К.
и Д Н К. са го придобили по силата на договор за продажба на държавна земя от
11.11.1998 г., като частта, придобита от Д К., е придобита в режим на СИО заедно
със съпругата му А В К.а, понеже към тази дата двамата са били в граждански
брак. След смъртта на М К.а, С.К. и Д К. наследяват нейния дял от 1/3 ид.ч., от
който двамата получили по 1/6 ид.ч. Твърди, че след смъртта на Д К.
притежаваните от него идеални части в горепосочения имот са преминали в
собственост на неговите наследници по закон - съпругата му А К.а и двете му деца
– ищецът Н. Д. К. и К Д К.а. Ищецът сочи, че на 29.03.2018 г. бил сключен
договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
2
№ 57, том I, рег. № 2881, дело № 54 от 2018 г. на нотариус И И-Ж – Ж, рег. № 701
в Нотариалната камара, по силата на който А К.а и Кристина К.а дарили на ищеца
притежаваните от тях идеални части от процесния поземлен имот, в резултат на
което ищецът станал собственик на ½ иделна част от имота, а собственик на
другата ½ идеална част е ответникът С.К..
Ищецът излага твърдение, че той и ответникът многократно са правили
опити за постигане на съгласие за прекратяване на съсобствеността върху
процесните недвижими имоти, но до такова не се е стигнало. Твърди също така,
че е бил лишен от достъп до жилищната сграда, предмет на единия иск за делба.
Моли, за уважаване на предявените искове за делба и за допускане
извършването на такава по отношение на процесните недвижими имоти,
както следва:
1/ ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА / източен
близнак/ с идентификатор ..........1, разположена в поземлен имот с идентификатор
........., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А, с предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ от 66 кв.м., състояща
се от: на първи етаж – кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж –
спални помещения, с мазе и таван, при следните квоти:
За Н. Д. К. – 1/2 идеални части;
За СТ. Н. К. – 1/2 идеални части;
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........., с площ от 423,00 кв. м., с
адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А, трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до /10 метра/, при
съседи: ............ номер по предходен план: 456, квартал – 9А, парцел XIV, при
следните квоти:
За Н. Д. К. – 1/2 идеални части;
За СТ. Н. К. – 1/2 идеални части.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че
предявеният иск за делба на поземлен имот с идентификатор ........., с площ от 423
кв.м., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А е недопустим, доколкото
същият поземлен имот обслужвал не само процесната двуетажна еднофамилна
жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор ..........1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ........., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ №
7-А, но и построена в поземлен имот с идентификатор ......... друга жилищна
сграда, която била индивидуална собственост на ответника СТ. Н. К.. В тази
връзка се излагат съображения, че спрямо двете сгради поземленият имот се явява
неделима според предназначението си обща част и следва да остане като
принадлежност към всеки един от намиращите се в нея самостоятелни обекти –
жилищни сгради. По отношение на иска за делба на двуетажна еднофамилна
жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор ..........1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ........., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ №
7-А, ответникът счита, че същият е допустим и основателен. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че последният е бил лишен от достъп до двуетажна
еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор ..........1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ........., с адрес: гр. София, р-н „..“,
ул. „.........“ № 7-А. Отделно отправя искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, с което моли,
3
ползването на двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с
идентификатор ..........1, разположена в поземлен имот с идентификатор ........., с
адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А, предмет на делбеното производство,
да бъде предоставено на него до окончателното извършване на делбата.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на два недвижими имота,
описани в исковата молба.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154, ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че имотът, чиято делба се иска, е съсобствен между него и
ответника при твърдените квоти, като докаже фактите, от които произтича
съсобствеността, така както са описани в исковата молба.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът УКАЗВА на ответника СТ. Н. К., че
не сочи доказателства за твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства,
включително по отношение на възражението, че не следва да се допуска
извършването на делба на поземлен имот с идентификатор ........., с площ от 423
кв.м., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А, доколкото същият поземлен
имот обслужвал не само процесната двуетажна еднофамилна жилищна сграда
/източен близнак/ с идентификатор ..........1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ........., с адрес: гр. София, р-н „..“, ул. „.........“ № 7-А, но и
построена в поземлен имот с идентификатор ......... друга жилищна сграда, която
била индивидуална собственост на ответника СТ. Н. К..
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
4
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, М Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
5
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6