Р Е Ш Е Н И Е
№ 1280 09.10.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1715 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „Харика
87“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес на седалище и управление с.Росен,
общ.Созопол, ул.„Марко Проданов“ № 8, против Решение № 872 от 14.07.2020г.,
постановено по НАХД № 490 по описа на Районен съд – Бургас за 2020г., с което е
потвърдено Наказателно постановление НП №
1463-F507998/10.12.2019г., издадено от Зам.Директор на ТД на НАП Бургас, с
което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Харика 87“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО,
вр .чл.2, ал.2, и чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-8 от 2005г.на МФ.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото НП. Излагат доводи, че нарушението е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията ТД на НАП Бургас, редовно и
своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита,
че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218
и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е
приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган в срока по чл.34
от ЗАНН и извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е
намерил, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по чл.28
от ЗАНН. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен
акт, като законосъобразен и осъдил дружеството да заплати разноски на НАП-София.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите
предпоставки за издаване на Наказателно постановление.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
състав.
За
касатора, в качеството му на осигурител, безспорно е налице нормативно
задължение за подаване на декларация с данните по чл.5,
ал.4 от КСО. В случая, от него не се оспорва, че за м. юни 2019г. това не е
сторено в законоустановения срок - до 31.07.2019г. Декларация образец 6 е
подадена на 22.08.2019г., поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му на основание чл.355, ал.1 от КСО.
Правилно
районният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставки за
квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай", като
поддържаните от касатора възражения в тази насока и пред настоящия касационен
състав са неоснователни. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28
от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да
отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно административно наказващия орган и
първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба.
С оглед
изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.1 от АПК, във
връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 872 от
14.07.2020г., постановено по НАХД № 490 по описа на Районен съд – Бургас за
2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.