№ 162
гр. Кърджали, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500163 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260000/11.05.2022 г., постановено по гр. д. № 233/2019 г.
по описа на Районен съд - К., Г.д "Г.п" към Министерство на вътрешните
работи, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.М.Л.“ № **, е
осъдена да заплати на М. М. Д. от с. А. № **, общ. К. сумата в размер на
1390.32 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, както и сумата в размер на 170.44 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца
на дължимото плащане, до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2019 г. до
окончателното й изпащане.
С решението Г.д "Г.п" към Министерство на вътрешните работи, гр. С. е
осъдена да заплати на М. М. Д. разноски по делото в размер на 350 лв., а по
сметка на Районен съд - К. сумата от 105.61 лв., представляваща общия
размер на дължимата държавна такса върху уважените искове, сумата от 80
лв., представляваща разноски за съдебно – счетоводна експертиза, изплатени
от бюджета на съда, както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г.д
"Г.п", представляван от процесуалния си представител ю.к. Т.Ц., който го
обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Сочи се, че с приетото от първоинстанционния съд решение,
допълнителното възнаграждение в размер на 0,25 лева поставялo служителите
със статут по ЗМВР в неравностойно положение спрямо служителите по
трудово правоотношение. Нарушени били принципите на равнопоставеност,
еднакво третиране и забрана за дискриминация на лицата, полагащи нощен
труд по служебно спрямо тези по трудово правоотношение. Твърди се, че за
служителите със статут по ЗМВР били предвидени компенсационни
механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от
каквито работещите по трудово правоотношения, включително работещите в
системата на МВР и останалите държавни служители ползвали. В случая,
ищецът e полицейски орган, извършващ специфични дейности, със
специфична насоченост - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност и
опазване на обществения ред, работещ при специфичен режим на работа,
чийто статут се урежда от ЗМВР. Специалната уредбата за полагане на
специфичния труд се обуславяла пряко от значимостта на обществените
отношения, свързани с изпълнението на функциите им. С оглед специалния
характер на ЗМВР, размерът на дължимото допълнителното възнаграждение
се определяло съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разликата в
третирането на служителите със статут по ЗМВР била основана на обективен
и разумен критерий, допустим от закона, обосноваващ съразмерност на
специалната законодателна уредба. Превръщането на часовете положен
нощен труд с определения коефициент в дневни не бил относим и за
почивките през отчетния тримесечен период, с осигуряването на които се
постигал необходимия баланс на работно и свободно време. Излагат се
съображения, че приложимостта на НСОРЗ не била обоснована с празнота по
смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, поради факта, че не липсвала нормативна
уредба за преизчисляване, а напротив – налице била специална уредба за
отчитане и заплащане на труда, положен от държавните служители със статут
по ЗМВР. Твърди се, че в приложимата за процесното служебно
правоотношение правна уредба не било предвидено субсидиарно прилагане
на разпоредбите на други нормативни актове. През процесния период
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 18 от същата,
държавните служители изпълнявали служебните си задължения извън
редовното работно време, въз основа на заповед за полагане на труд извън
редовното работно време, каквито не били сочени от ищеца да са издавани.
Часовете, получени чрез преизчисляването по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
на положения нощен труд не били включени в хипотезите на чл. 22, ал. 1 от
2
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Единствено работата при тези хипотези
пораждала задължението на работодателя да заплати на служителя
съответното възнаграждение. Моли се съда да отмени обжалваното решение
на Районен съд – К. и вместо него да бъде постановено ново, с което
предявените искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на
евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се възразява за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от въззиваемия М. М. Д. не е подаден
писмен отговор.
В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. Чрез
процесуалния си представител ю. к. Т.Ц. е представил писмени бележки, с
които поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща
представител. От адв. Т.Н. е постъпила молба с вх. № 2459/02.09.2022 г. /п.
кл. 01.09.2022 г./, с която оспорва изцяло подадената въззивната жалба, взема
становище по същество. Към молбата прилага договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
писмена защита, като моли за присъждане на разноски за въззивна инстанция.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по разгледана по съществото е неоснователна.
Решението на Районен съд - К. е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден нощен труд и обезщетение за забавено плащане на парично
задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е
полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефицент 1.143 и съответно не
е заплатен от ответника.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от
Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на
положения труд от ищеца за процесния период. Твърди също, че в наредбите
липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефицент
1.143.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период
страните са обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на
което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при
сумирано отчитане на работното време. Основният спорен по делото въпрос е
3
дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде
преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1.143. По този въпрос съдът съобрази следното: съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното
време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24 часови
смени, се изчислява сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1
ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на
работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но положената работата в
повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този
начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за
периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата свободно време бъде
превишена, ще е налице извънреден труд.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24- часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР). В чл. 187, ал. 10 ЗМВР (предишна ал. 9) е указано, че с наредба
на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
4
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През
процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва
изрично правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при сумирано
отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било
уредено в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това
не означава обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване
на нощния труд. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. С оглед гореизложеното се налага
изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за
преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1.143, и изплащането
му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий,
т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел.
Съгласно постоянната практика на СЕС, при установяване на наличие на
дискриминация, противоречаща на правото на ЕС, и до приемането на мерки
за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа за равно
третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-
неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от
които се ползват лицата в привилегированата категория (в този смисъл са
решението от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, т. 66, решението от 26 януари
1999 г. по дело С-18/95, т. 57, решението от 22 юни 2011 г. по дело С-399/09,
т. 51, и решението от 28 януари 2015 г. по дело С-417/13, т. 46). Лицата в по -
неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение
като лицата, които се ползват от съответната привилегия (решението от 11
април 2013 г. по дело С-401/11, т. 35). В тази хипотеза националният съд е
длъжен да не прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е
необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от
законодателя, и да приложи по отношение на групата лица, които се намират
в неравностойно положение, същия режим като този, от който се ползват
лицата от другата категория (в този смисъл са решението от 12 декември 2002
г. по дело С442/00, т. 43, решението от 7 септември 2006 г. по дело С- 81/05,
5
т. 46, и решението от 21 юни 2007 г. по дела С-231/06-С-233/06, т. 39).
Поради изложеното съдът приема, че липсата на изрична правна уредба в
ЗМВР и наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляване на
положения нощен труд в дневен през процесния период, не може да бъде в
ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване поставянето на
служителите в МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане
на несправедлив резултат, в случая субсидиарно се прилага нормата на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Като акт от общото трудово законодателство, последната
намира приложение тогава, когато в другите специални подзаконови
нормативни актове, издадени по прилагане на ЗДСл или ЗМВР, са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за
получаването им. Нейното приложение може да се изключи само в случай, че
е налице специална правна уредба, която дава в по-голяма степен защита на
правата на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба
липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
Специфичният характер на работата на служителите в МВР, свързан със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава
различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени
други компенсаторни механизми. Това е така, тъй като наред с изброените от
въззивника придобивки на служителите в МВР, наредбите на министъра на
МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент
не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че
е налице такава, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за
защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения
нощен труд. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че със Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017 г. относно определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, на държавните служители се определя допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева за всеки отработен час
през нощта между 22.00 и 06.00 часа. Това е така, тъй като трудовото
законодателство дава право на работещите да получават, от една страна,
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е
надвишена, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Това са две различни основания за заплащане на допълнителни
възнаграждения. От дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
6
труд с коефициент 1.143, не следва да се приспада дължимото
възнаграждение в размер на 0.25 лева на час, защото тези възнаграждения са
дължими на самостоятелни и независими едно от друго правни основания. В
този смисъл и при съобразяване на обстоятелството, че задължението за
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение е възникнало
като срочно /след изчитане на всяко тримесечие – виж чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г./, първинстанционният съд е приел, че исковете
са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени в претендирания
и установен от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза
размер.
Като е достигнал до такива правни изводи и е уважил предявените
искове в претендираните размери, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение.
Така формираните изводи не противоречат на решението на съда на ЕС
от 24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 /образувано по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б. "а" от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл.
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В решението е
прието, че националното ни право видимо изключва държавните служителите
на МВР, като полицаите и пожарникарите, от обхвата на общия правен
режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната
продължителност на нощния труд от една страна, а от друга, не предоставя на
тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в
дневен. Също така е посочено, че Директива 2003/88 не налага да се приемат
мерки, с които да се установи разлика между нормалната продължителност на
нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Т. е.
Директивата не налага да се приеме особена норма, която специфично да
урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, при
условие, че тази продължителност е ограничена в съответствие с
изискванията, произтичащи от чл. 8 на Директивата /осем часа/. При всички
случаи обаче за тези работници от публичния сектор трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, а чл. 20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.
е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Действително в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за полагане на
труд през нощта от 22. 00 до 6. 00 ч. на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения, но заплащането на 0.25 лв. за всеки отработен
час /която ставка е идентична на предвидената в общата правна уредба – чл. 8
7
НСОРЗ – в редакция към процесния период/, при различното третиране на
работниците от частния сектор и тези от публичния сектор по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни, не може да компенсира
особената тежест на нощния труд. Установените в ЗМВР компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178,
ал. 1, т. 1, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР,
обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал.
1, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 7
ЗМВР, по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал.
2 КСО, пенсиониране при условията на І категория труд – чл. 69 КСО,
ползват всички служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен труд, като
за последните не са предвидени други мерки за защита по смисъла на
Директивата е горепосоченото решение на СЕС. А следва да се посочи също
така, че в т. 76 от решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със
съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разликата в третирането.
С оглед на изложените съображения въззивната жалба е неоснователна,
поради което обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. По отношение на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия
следва да се посочи, че същото е неоснователно, тъй като договореното
възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и напълно съответства на правната
и фактическа сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/11.05.2022 г. по гр. д. № 233/2019
г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Г.д "Г.п" към Министерство на вътрешните работи - гр. С.,
бул. „К.М.Л.“ № ** да заплати на М. М. Д. от с. А. № **, общ. К., с ЕГН
********** разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9