№ 80
гр. Момчилград, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.439 вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от АЛБ. ЯС. ЗВ. срещу "ОТП *-******“ ЕАД-
София, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 6 659,07
лева, по изп.дело № 372/ 2021г. на ЧСИ- Р.Сираков с район на действие ОС-
Кърджали. В исковата молба се твърди, че 04.05.2021. на ищцата е била
връчена ПДИ по цитираното изп.дело, което е било образувано по искане на
взискателя /ответник в настоящото производство/, въз основа на изп.лист,
издаден по ч.гр.д. № 235/2012г. на Районен съд– Момчилград. Ищцата, с
цитираната Покана за доброволно изпълнение е била покана /ПДИ/ да
изпълни доброволни описаните в исковата молба суми, в общ размер на
6 659,07 лева- дължими към 01.04.2021г. Ищцата счита, че посочените в
ПДИ суми са недължими, защото изпълнителният лист е бил издаден на
31.07.2012г. за частно вземане. Твърди се, че вземанията по изпълнителния
лист са погасени по давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист.
Счита, че е настъпила давността по смисъла на чл.110 от ЗЗД, която е била
1
петгодишна за всички вземания, а молбата за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и издаденият
въз основа на него изп.лист е било последното действие на кредитора, с което
е прекъснал давността. Посочва също така, че след тази дата кредиторът не
предприел принудителни действия, прекъсната давността.
С оглед изложеното, за ищцата се е породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по
издаденият изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска по допустимост и основателност. Излагат се твърдения, че
Заповедта за незабавно изпълнение е влязло в сила за ищцата на 06.05.2021г.,
и затова всички възражения по него са били преклудирани , в т.ч. и
възражението, че вземането е погасено по давност, и затова искът е бил
недопустим. Развиват се доводи и за неоснователност на иска, като се
посочва, че не е изтекла 5-год.погасителна давност, т.к. ответникът е
уведомил ищцата за извършената цесия на 30.02.2013г., както и че през през
2014г. и през 2016г. между страните по настоящото производство са били
сключени Извънсъдебни споразумения за доброволно уреждане на дължа към
датите на самите споразумения, и по тях длъжникът е заплатил общата сума
от 2 752,10 лева. Ответната страна счита тези обстоятелства за признание на
дълг, прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД. Позовава на
задължителна съдебна и тълкувателна практика на ВКС. Моли за оставяне на
иска без разглеждане, като недопустим, и респ. за отхвърляне на иска, като
неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание, ищцата се представлява от адв.Д.П. от АК-
Кърджали, която поддържа предявеният иск, по изложените съображения.
Оспорва истинността на представени 2 бр.писмени споразумения.
Ответната страна се представлява от ю.к.СТ. ОВЧ., която оспорва
иска, и счита същият за недопустим, и респ. неоснователен, по изложените
доводи. Счита, оспорването на представените писмени доказателства-
описани в съдебният протокол, за неоснователно.
2
Съдът, като се запозна със доказателства по делото, установи
следното от фактическа и правна страна;
По доводите за недопустимост на иска: Към момента е налице
интерес от водене на делото, доколкото ищецът не е излагал твърдения, че е
заплатил доброволно вземанията по издаденият изпълнителен лист, по което е
образувано цитираното по-горе изп.дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл.235 ал.2 вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 вр. с чл.124 ал.1 от ГПК. В тежест на ищцата по настоящото
производство е да установи, че срещу нея е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни
факти, в т.ч. , и правопогасителното си възражение– че е изтекла
предвидената в закона погасителна давност за посочената в исковата молба
сума. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението,
респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Освен изложеното, по повод на направено от ищцовата страна
оспорва истинността на писмени доказателства- Извънсъдебно споразумение
от 10.07.2014г. и Извънсъдебно споразумение от 25.07.2016г., сключени
между страните /оспорен е подписът на ищцата/ представени от ответното
дружество, и заявление от процесуалният представител на същото, че ще
ползват от тези доказателства, е открито производство по чл.193 от ГПК, и е
разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на
ищцата е възложено установяването на това обстоятелство.
Установи, че на 31.07.2012г. в полза на "БАНКА ДСК“ ЕАД- Ф.Ц.
Кърджали е издаден изпълнителен лист за сумата в общ размер на 3 001,98
лева, от която Главница в размер на 2 728,46 лева; Договорна лихва в размер
на 223,36 лева за периода от 13.08.2007г. до 25.07.2021г.; Наказателна лихва в
размер на 50,16 лева за периода от 02.08.2011г. до 25.07.2021г.;, ведно със
3
законната лихва от 30.07.2012г. до окончателното плащане и разноски в
размер на 260,04 лева въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 235/2012г.
по описа на Районен съд– Момчилград /въз основа на този изп.лист е
образувано изп.дело № 372/21г. на ЧСИ- Р.Сираков Кърджали.
Установи се, че вземането на „БАНКА ДСК“ ЕАД произтича от
Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г.
По делото се установи по безспорен начин, че Заповедта за
изпълнение е получена от ищцата на 05.04.2021г., като срещу нея е подадено
възражение от длъжника на 19.04.2021г. /това се установява от извлечението,
което е извършено от съдебно-деловодната програма на РС- Момчилград по
партидата на ч. гр. д. № 235/2012г. по описа на Районен съд– Момчилград .
По делото като доказателство е приложено копие на Договор за
покупко- продажба на вземания /цесия/ от 31.01.2013г., ответното дружество
е придобило вземането срещу ищцата З., произтичащо от Договор за кредит
за текущо потребление от 13.08.2007г., за което прехвърляне последната е
била уведомена по надлежният ред. Сиреч, ответното дружество е пасивно
легитимирано срещу този иск.
По делото са представени копия на Извънсъдебно споразумение от
10.07.2014г. и Извънсъдебно споразумение от 25.07.2016г., сключени между
страните, с които за доброволно уреждане на дълга на ищцата към ответното
дружество, и по тях са били извършвани плащания. В тях са били описани и
актуалните към момента на подписването им размери на задълженията.
По делото се установи, че поради неплащане на цялата дължима сума,
респ. поради неизпълнение на задълженията по извънсъдебните споразумения
от 2014г. и 2016г., с молба от 30.03.2021г. на ответното дружество е било
образувано изп.дело № 372/2021г. на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на
КЧСИ, за заплащане на сумите от 1 321,96 лева –присъдена и непогасена
главница и сумата от 553,75 лева- законна лихва върху тази непогасена
главница. След образуването на изп.дело, на ищцата е била изпратена Покана
за доброволно изпълнение /ПДИ/ да изпълни доброволни описаните в
исковата молба суми, в общ размер на 6 659,07 лева- дължими към
4
01.04.2021г., която е получена на 05.04.2021г. от същата. Към поканата са
били приложени изп.лист, изд. по ч.гр.д. № 235812г. на РС-Момчилград и
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, и други.
След получаване на горните документи ищцата е депозирала възражение по
чл.414 от ГПК за недължимост на посочените суми.
Предвид горното съдът приема, че разглеждане на настоящото дело е
недължимостта на сумата в общ размер на 6 659,07 лева; както следва;
533,56 лева- неолихвяема сума; 2 728,46 лева- главница; 2 404,10 лихви;
315,40 лева- разноски по изпълнителното дело; 577,55 лева- такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ; 100 лева адв.възнаграждение. Именно за тези суми е получената
от ищцата ПДИ от ЧСИ- Р.Сираков по изп.дело № 372/2021г.
По делото се установи, че горната сума, предмет на изп.дело, и за
която ищцата е получила покана за доброволно изпълнение, не е заплатена от
ищцата, каквито твърдения последната в своята искова молба и не прави.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в
закона погасителна давност по отношение на посочените вземания и от кога
същата тече.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, давността е петгодишна за
всички вземания, а молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК, респ. и заповедта, и издаденият въз
основа на него изп.лист са от 30.07.2012г.
В същото време по делото по безспорен начин се установи, че между
ищцата, като длъжник и ответникът като кредитор на вземането /цесионер/ са
били сключени две Извънсъдебни споразумения за доброволно уреждане на
дълга на ищцата към ответното дружество, и по тях са били извършвани
плащания /тези споразумения са от 10.07.2014г. и 25.07.2016г./, и с тях е
прекъсната давността, и е започнала да тече нова давност. В тази насока е
приложима нормата на чл.116 б.„а“ от ЗЗД, т.к. цитираните споразумения
имат характер на признание на дълга, защото в тях са описани задълженията
на ищцата и размера на същите, и от какво произхождат същите. Ето и защо
така породените задължения по договора за кредит към момента на
издаването на Заповедта на изпълнението не са били погасени по давност
5
/второто споразумение е от 20.07.2016г., а Заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са връчени на ищцата на 05.04.2021г. и е влязла в сила
на 06.05.2021г. /подаденото възражение, прието като доказателство по делото,
не спира изпълнението/. Следва да се посочи, че съгл.чл..117 ал.2 от ЗЗД,
когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога 5 години. В случая процесните вземания са установени с влязла в
сила Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, която има характер на влязло в
сила решение.
Именно поради неизпълнение на поети по извънсъдебните
споразумения от страна на ищцата, ответното дружеството, в качеството си на
цесионер, е предприел действия за образуване на изп.дело /горецитираното/
на 30.03.2021г., по което ЧСИ Р.Сираков е връчил ПДИ /в която са описани
дължимите към 01.04.2021г. суми/, ведно със Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изп.лист. Горното води до
извода, че до образуването на изпълнителното дело не е изтекла предвидената
в закона 5-годишна давност, а след образуването на такова дело започва да
тече на нов давност период.
Предвид изложеното съдът намира, че давността за вземането по
процесният изпълнителен лист е започнала да тече от влизане в сила на
заповедта за изпълнение най – късно на 06.05.2021г. С образуването на
изпълнителното дело, са извършени съответните действия по принудителното
изпълнение на задължение- описани в приложеното като доказателство изп.д.
№372/21г./.
Предвид изложеното съдът приема, че предявената искова молба е
неоснователна, т.к. не се установи да е изтекла съответната давност за
изпълнение на задълженията. Освен това не се установи да са настъпили нови
факти след постановяването на Заповедта за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК, което е изпълнителното основание, и
които да са довели до погасяване на задълженията.
По делото не се доказа оспорване подписа на ищцата в Извънсъдебни
споразумения от 10.07.2014г. и от 25.07.2016г., поради и което съдът намира,
че оспорването по чл.193 от ГПК, е недоказано, и в този смисъл тези писмени
доказателства са годни и валидни и с тях се установява, че задълженията са
6
налични в посочените размери. Ето и защо съдът приема, че оспорването на
тези писмени доказателства не се доказа, съдът ги ползва като валидни при
постановяването на своят съдебен акт. Имайки предвид тези писмени
доказателства, както и съобразявайки обстоятелството, че Заповедта за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК, респ.и изп.лист, са връчени на ищцата на
05.04.2021г., намира, че са изтекли съответните давностни срокове, които да
са погасени задълженията на ищцата.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК право на
разноски се пораждат за ответника. Същият е направил своевременно искане
за присъждане на разноски претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото ответникът се е представлявал от юрисконсулт, изготвил и
подал отговора на исковата молба и молбите, депозирани за откритите
съдебни заседания. Съдът определя на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с
чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 вр. с ал. 2 от ЗПП юрисконсултското
възнаграждение на ответника на 200 лева, която сума ще се присъди изцяло,
като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените
съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Предвид и това ищцата следва да заплати на ответното дружеството
сумата в общ размер на 200 лева- ю.к.възнаграждение.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АЛБ. ЯС. ЗВ. с ЕГН- ********, срещу
"ОТП *-******" ЕАД- София, ЕИК- ******** отрицателен установителен иск
за признаване за установено между страните, че АЛБ. ЯС. ЗВ. с ЕГН-
********, не дължи сумата в общ размер на 6 659,07 лева, обективирана в
Покана за доброволно изпълнение от 01.04.2021г. по изп.дело №372/2021г. на
7
ЧСИ Р.Сираков № 812 на Камарата на ЧСИ с район на действие- Окръжен съд
Кърджали, образувано по изпълнителен лист от 30.07.2012г. на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от 31.07.2012г. по
ч.гр.д. № 235/2012г. на РС- Момчилград, поради погасяване на задълженията
по давност, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното оспорване подписите на
ищцата АЛБ. ЯС. ЗВ. с ЕГН- ********, в Извънсъдебно споразумение от
10.07.2014г. и Извънсъдебно споразумение от 25.07.2016г., сключени между
АЛБ. ЯС. ЗВ. с ЕГН- ********, и "ОТП *-******" ЕАД- София.
ОСЪЖДА АЛБ. ЯС. ЗВ. с ЕГН- ********, ДА ЗАПЛАТИ НА "ОТП
*-******" ЕАД- София, ЕИК- ******** сумата в размер на 200 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8