Р Е Ш
Е Н И Е
№……
…..гр.
Ловеч 07.07.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети
юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Вълков
ЧЛЕНОВЕ: Габриела Христова
Любомира
Кръстева
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. №
82 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение №68/20.04.2022 г., постановено по НАХД № 569/2021 г., Ловешки районен
съд е потвърдил Наказателно постановление № 569363-F584017/25.03.2021
г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, при ЦУ на
НАП, с което на ”Балкан Форс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул. Осъмска №2, бл.Мир, ет.8, ап.31, с
ЕИК110571895, с управител А.С.С. с ЕГН**********, на основание чл. 185, ал.2,
изр.1-во, предл. 2-ро от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
/три хиляди лева/, за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
Така
постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от ”Балкан
Форс” ЕООД.
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Сочи се, че представител на касатора не е
присъствал при съставяне на АУАН и не е бил поканен, както и че в обекта е бил
наличен касов апарат.
Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението
на ЛРС и да се постанови ново, с което да се отмени наказателното
постановление.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от управителя А.С..
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се представлява. Депозиран е отговор по касационната
жалба, която се оспорва.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за основателност на касационната
жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като
нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348 от НПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Ловешки
административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Член 118 от
ЗДДС регламентира задълженията на всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от
фискално устройство (ФУ) или чрез
издаване на касова бележка (системен бон) от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (ИАСУТД),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал. 4 от
същата разпоредба министърът на финансите (МФ) издава наредба, с която детайлно
се уреждат одобряването, обслужването, изискванията и задълженията на
търговците при експлоатация на ФУ/ИАСУТД.
Чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ задължава лицата по чл. 3 извършващи продажби на стоки
или услуги да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
За нарушение на задълженията по чл. 118 от ЗДДС и на нормативен акт по
неговото прилагане, се предвижда имуществена санкция за юридическите лица и
едноличните търговци, в размери от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
за юридическо лице - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
В АУАН и в НП нарушението е описано като такова по нормативен акт по
прилагане на чл.118 от ЗДДС – нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, изразяващо се в неспазване
на задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД при дейността на обекта. Т.е. нарушението е липсата
на инсталирано и работещо ФУ в обета, което да е регистрирано, въведено в
експлоатация ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП.
От данните по делото, дадените обяснения в хода на
административно-наказателното производство и свидетелските показания, дадени
пред ЛРС от свидетели, е видно, че в обекта, стопанисван от търговеца, е
извършена продажба на 14.12.2020 г., като преди тази продажба, същия ден, е
извършена и продажба на стока чрез уеб сайт, доставена с куриер, за която
продажба в АУАН и НП е посочено, че също не е издаден документ от ФУ – фискален
бон или касова бележка.
Няма представени доказателства за наличието на регистрирано ФУ, което
да не е било в изправност към онзи момент. Но дори при тази хипотеза е налице
определен ред за извършване и отчитане на продажби при неработещо ФУ, който също
не е спазен от търговеца.
Безспорно е доказано по делото, че е извършена продажба от търговския
обект, без към онзи момент в обекта да е било налице монтирано, въведено в
експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство или ИАСУТД,
каквото е изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Касационният състав споделя направения извод от ЛРС, че е налице
нарушение. Твърдението, че търговецът е имал ФУ не означава, че го е регистрирал,
инсталирал, въвел в експлоатация и използвал в конкретния търговски обект. По
делото са налице достатъчно писмени и гласни доказателства, които по безспорен
начин доказват, че ФУ не е имало инсталирано, въведено в експлоатация и
ползвано в обекта на 14.12.2020 г., когато е закупена стока – грунд 0,9 кг. на
стойност 8 лв., платени в брой на управителя на търговеца.
Подзаконовият нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, който е
нарушен, е индивидуализиран с номер,
дата на издаване и издател, което е напълно достатъчно за идентифицирането на
нормативен акт от този вид, Наредбата е обнародвана и освен това е добре
известна на търговците.
Първоинстанционният съд е събрал всички относими писмени доказателства
и е изслушал свидетелски показания, направил е подробен анализ и е стигнал до
правилни изводи относно фактите. Издирил е точните приложими правни норми и е
стигнал до извод, че нарушението е безспорно доказано и при издаването на
процесното НП не са допуснати никакви нарушения на процесуалния и материалния
закон.
Касационният състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на решаващият
съд за законосъобразност на издаденото НП, като на основание чл. 63 от ЗАНН във
вр. с чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК не следва да ги излага повторно.
Издаденото НП е законосъобразно и правилно. Същото съдържа всички
необходими реквизити съгласно изискванията на закона и при издаването му е
спазен процесуалния ред. ЛРС е достигнал до единствения възможен правен извод,
че касаторът е извършил описаните в АУАН и в НП нарушения и на същия
законосъобразно и правилно, при съответствие с материалния закон и при спазване
на процесуалните правила, са наложени административни наказания в единствените
предвидени от закона вид и размер.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №68/20.04.2022 г., постановено по НАХД № 569/2021
г. по описа на Ловешки районен съд, като законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: