№ 99
гр. П. , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102728 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.250 ГПК.
С исковата молба ищецът Д. И. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Б.,
обл.П., ул. „**“ №* е оспорил на основание чл.439 ГПК изпълнението по изп.
д. №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, предприето по
молба на ответника Апелативен съд – Пловдив, въз основа изпълнителен лист
от 10.09.2009г., издаден по гр.д. №3404/2005г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив за събиране на държавно публично вземане в размер на 7595.35лв.,
тъй като правото на принудително изпълнение е погасено от абсолютната
давност по чл.171, ал.2 ДОПК, настъпила след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание. Освен това е
оспорил задължението за заплащане на сумата от 7176.69лв. – законна лихва
върху главното вземане, начислена за периода 10.09.2009г. – 12.11.2018г., и
сумата от 538.62лв. – натрупани разноски по изпълнителното дело към
12.11.2018г.
Съдът е постановил решение, с което приел за установено, че вземането
по изпълнителния лист в размер на 7595.35лв. – присъдена държавна такса, не
подлежи на принудително изпълнение, тъй като правото на принудително
1
изпълнение е погасено от абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК,
настъпила след приключване на производството по което е издадено
изпълнителното основание. Със същото решение съдът е оставил без
разглеждане иска за установяване на основание чл.439 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 538.62лв. – разноски за изпълнението по изп. д.
№831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, натрупани към
12.11.2018г.
Съдът е пропуснал да се произнесе с решението по иска за недължимост
на сумата от 7176.69лв. – законна лихва върху главното вземане, начислена за
периода 10.09.2009г. – 12.11.2018г.
В срока по чл.250, ал.1 ГПК ищецът е поискал от съда да допълни
решението в тази част.
Ответникът Апелативен съд – Пловдив не е подал отговор на молбата.
Съдът намира молбата за допустима като подадена от страна по делото
в срока по чл.250, ал.1 ГПК.
По същество молбата е основателна.
В решението съдът е приел, че главното вземане е погасено от
абсолютна погасителна давност по 171, ал.2 ДОПК. Съгласно чл.119 ЗЗД, с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Вземането за
лихва по чл.86 ЗЗД има акцесорен характер и неговото съществуване е
немислимо отделно от главното парично задължение, върху което е
начислена лихвата за забава. С оглед на формирания от съда извод, че
главното вземане е погасено по давност, то не следва да се дължи и законната
лихва за неговото забавено изпълнение. Ето защо искът по чл.439 ГПК, с
който се оспорва изпълнението по отношение на сумата от 7176.69лв. –
законна лихва върху главното вземане, начислена за периода 10.09.2009г. –
12.11.2018г. , е основателен и следва да се уважи.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
2
ДОПЪЛВА решение №19 от 15.01.2021г. по гр. д. №2728/2020г. по описа
на РС – П. като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че
ищецът Д. И. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Б., обл.П., ул. „**“ №* не
дължи на ответника Апелативен съд – Пловдив изпълнение на вземането в
размер на 7176.69лв. – законна лихва за забава, начислена за периода
10.09.2009г. – 12.11.2018г. върху сумата от 7595.35лв. – държавна такса по
гр.д. №302/2008г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, съгласно
изпълнителен лист от 10.09.2009г., издаден по гр.д. №3404/2005г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, за чието събиране е образувано изп. д. №831/2018г.
по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, тъй като главното вземане е
погасено от абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, настъпила след
приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание.
Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3