№ 766
гр. Стара Загора, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530105227 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание както следва – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 117,42 лв., представляваща сбор от
неплатена главница по задължение за предоставени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги от дата ********** г. /мобилен
телефонен номер **********/, представляваща цената на месечни
абонаментни такси, предоставени електронни съобщителни услуги, текуща
вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от ********** г. и текуща
вноска по застраховка по застрахователна полица № **********/********** г.
с общ период на изискуемост на задължението от ********** г. до
14.06.2022 г., а по фактури както следва – 1/ Фактура №
*********/15.03.2022 г., задължение 38,87 лв., 2/ Фактура №
**********/15.04.2022 г., задължение 42,81 лв., 3/ Фактура №
**********/15.05.2024 г., задължение 33,99 лв., 4/ Фактура №
1
*********/15.06.2022 г., задължение 1,75 лв. или общо 117,42 лв., 2/ по чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 342 ТЗ за сумата от общо 104,39 лв.
представляваща сбор от предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
договор за лизинг ********** г. /100,40 лв./ и текуща вноска по застраховка
по застрахователна полица № **********/********** г. /3,99лв./ за отчетния
период от 15.06.2022 г. до 14.07.2022 г., 3/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 109,74 лв. представляваща сбор
от неустойка от три месечни абонаментни такси по договор мобилни услуги
от дата ********** г. /мобилен телефонен номер **********/ и 4/ по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 196,27 лв.
представляваща сбор от неустойка за предоставени за ползване лизингови
вещи с разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от дата
********** г. във връзка с договор за мобилни услуги от дата ********** г.
/общият размер на претендираните неустойки е 306,01 лв./ или искова сума в
общ размер на 527,82 лв. по всички посочени задължения, ведно със законна
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че с ответницата Д. М. А.
сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от
**********г., като със сключването му закупила ********** на
преференциална цена, договор за лизинг от **********г. за Базови аксесоари
и застрахователна полица №********** „Смартфон протект“ от **********г.
/приложение към заявлението/. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел
България“ ЕАД на 13.07.2022г. /за договора за лизинг -чл.11, ал.1 от общите
условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т.196 от Общите
условия/ /приложение към заявлението/. Предвид това, към 15.07.2022 г.
ответницата е имала задължения за преходни периоди в размер на 117,42 лева,
както и дължими лизингови вноски за периода 15.06.2022-14.07.2022г. в
размер на 100,40 лева по договор за лизинг от **********г. за Базови
аксесоари, както и сума в размер на 3,99 лева вноска по застрахователна
полица №********** „Смартфон протект“ от **********г., дължима за
период 15.06.2022-14.07.2022г. Като последица от посоченото неизпълнение
били начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ
размер на 306,01 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
2
********* от **********г., от които 109,74 лева - три месечни такси и сума в
размер на 196,27 лева за **********, представляваща разлика между цената
на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена. Задълженията
за предходен период в общ размер на 117,42 лева били обединени във Фактура
№ *********/15.03.2022 г., Фактура № **********/15.04.2022 г., Фактура №
**********/15.05.2022 г. и Фактура № ***********/15.06.2022 г., като във
всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането.
Задължението за предходен период в размер на 117,42 лева било формирано
както следва: 1/ 38,87 лева, дължими за период **********-14.03.2022г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от **********г.,
от които сума в размер на 33,85 лева, представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и сума
в размер на 5,02 лева вноска по договор за лизинг от **********г. за Базови
аксесоари, 2/ 42,81 лева, дължими за период 15.03.2022-14.04.2022г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от **********г.,
от които сума в размер на 33,80 лева, представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума
в размер на 5,02 лева вноска по договор за лизинг от **********г. за Базови
аксесоари и сума в размер на 3,99 лева за Застраховки, 3/ 33,99 лева, дължими
за период 15.04.2022-14.05.2022г. по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********* от **********г., от които сума в размер на 24,98 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 5,02 лева вноска по договор
за лизинг от **********г. за Базови аксесоари и сума в размер на 3,99 лева за
Застраховки, 4/ 1,75 лева, дължими за период 15/05/2022-14/06/2022г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от **********г.,
представляващи частична вноска по договор за лизинг от **********г. за
Базови аксесоари. Ищецът сочи, че при сключването на договор с „Йеттел
България ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под
които „Йеттел България“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към
момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за
задълженията по тях. В случая ответницата била с клиентски номер
***********. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата в
размер на 527,82 лева били обединени във Фактура №*********/15.07.2022г.
3
за клиентски номер ***********, със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването й. Ищецът изяснява, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, било образувано ч.гр.д №
**********/2024г. на PC гр. Стара Загора, по което била издадена заповед за
изпълнение. С Разпореждане №7544 от 28.10.2024г., съдът е указал, че следва
да предяви иск относно вземането си, поради факта, че е подадено в срок
възражение от длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 527,82 лева, от които: 1/ 38,87
лева, дължими за период **********-14/03/2022 г. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ********* от **********г., от които сума в
размер на 33,85 лева, представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и сума в
размер на 5,02 лева вноска по договор за лизинг от ********** г. за Базови
аксесоари, 2/ 42,81 лева, дължими за период 15/03/2022-14/04/2022г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от **********г.,
от които сума в размер на 33,80 лева, представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума
в размер на 5,02 лева вноска по договор за лизинг от ********** г. за Базови
аксесоари и сума в размер на 3,99 лева за Застраховки, 3/ 33,99 лева, дължими
за период 15/04/2022-14/05/2022г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********* от **********г., от които сума в размер на
24,98 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 5,02 лева
вноска по договор за лизинг от **********г. за Базови аксесоари и сума в
размер на 3,99 лева за Застраховки, 4/ 1,75 лева, дължими за период
15/05/2022-14/06/2022г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********* от **********г., представляващи частична вноска по договор за
лизинг от **********г. за Базови аксесоари, 5/ 100,40 лева, дължими
лизингови вноски за периода 15/06/2022-14/07/2022г. по договор за лизинг от
**********г. за Базови аксесоари, 6/ 3,99 лева вноска по застрахователна
полица №********** „Смартфон протект“ от **********г., дължима за
период 15/06/2022-14/07/2022г., 7/ 306,01 лева, неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********* от **********г., от които 109,74 лева - три месечни такси и сума в
4
размер на 196,27 лева за **********, представляваща разлика между цената
на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена, както и
законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до плащането.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
назначения за особен представител на ответника адв. П. Х.. В откритото
съдебно заседание заема становище за допустимост и неоснователност на
исковете, поради това, че при представените с исковата молба документи като
договор и всички последващи документи не са спазвани следните изисквания
- би трябвало служебното лице да се подпише с трите си имена, които да бъдат
посочени, а на документите се виждало, че има само две имена – Жанета
Димитрова, но каква се явявала тя, нямало ЕГН нито данни дали е
упълномощена да сключва договори, какво служебно лице била, не ставало
ясно от всички тези документи. Посочена била с две имена и никъде не била
идентифицирана като каква се явява.
В открито съдебно заседание с писмена молба докладвана в о.с.з. на
11.07.2025 г. ищецът поддържа исковете.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, като чрез
особения си представител оспорва предявените искове.
Старозагорски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че между ищеца и
ответницата е сключен договор за мобилни услуги от ********** г. за
мобилен телефонен номер ********** /л. 9-15 и л. 19 от ч.гр.д. № *****/2024
г. на Старозагорски районен съд/ и договор за лизинг от дата ********** г.,
вкл. застрахователна полица № ********** към него /л. 20-28 от ч.гр.д. №
*****/2024 г. на Старозагорски районен съд/.
Представени са писмени доказателства за общите парични задължения
на ответницата в периода м. март 2022 г. - м. юли 2022 г. начислени й в пет
фактури както следва: 1/ фактура № *********/15.03.2022 г. за отчетния
период ********** г. – 14.03.2022 г. като общата сума, начислена във
5
фактурата, е 38,87 лв. /л. 29-30 от ч.гр.д. № *****/2024 г. на Старозагорски
районен съд и л. 67-68 от делото/, 2/ фактура № **********/15.04.2022 г., за
отчетния период 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г. като общата сума, начислена във
фактурата, е 42,81 лв. /л. 31-32 от ч.гр.д. № *****/2024 г. на Старозагорски
районен съд и л. 68-69 от делото/, 3/ фактура № **********/15.05.2022 г., за
отчетния период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г. като общата сума, начислена във
фактурата, е 33,99 лв. /л. 33-34 от ч.гр.д. № *****/2024 г. на Старозагорски
районен съд и л. 69-70 от делото/, 4/ фактура № ***********/15.06.2022 г., за
отчетния период 15.05.2022 г. – 14.06.2022 г. като общата сума, начислена във
фактурата, е 1,75 лв. /л. 35-36 от ч.гр.д. № *****/2024 г. на Старозагорски
районен съд и л. 70-71 от делото/ и 5/ фактура № *********/15.07.2022 г. за
отчетния период 15.06.2022 г. - 14.07.2022 г. като общата сума, начислена и
претендирана във фактурата е 527,82 лв. /л. 37-38 от ч.гр.д. № *****/2024 г. на
Старозагорски районен съд и л. 71-72 от делото/. В последната фактура е
посочен и общия размер на натрупаните задължения от 527,82 лв., тъй
като всички договори са били предсрочно прекратени, което е и исковата
сума. Представени са и Общите условия на ищеца /л. 41-48 от ч.гр.д. №
*****/2024 г. на Старозагорски районен съд и л. 57-64 от делото/, вкл. покана
за доброволно плащане без данни да е получена от ответницата /л. 72 от
делото/.
От приложеното частно гражданско дело № *****/2024 г. по описа на
Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение № ********** г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата общо 331,55 лв. представляваща цената на месечни
абонаментни такси, предоставени електронни съобщителни услуги, текуща
вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от ********** г. и текуща
вноска по застраховка по застрахователна полица № **********/**********
г., вкл. предсрочно изискуеми лизингови вноски и застрахователни премии
/подробно описани в заявлението по чл. 410 ГПК/ за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 09.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 317,21 лева разноски по делото съразмерно на уважената част от
заявлението. Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира
издаване на заповед за изпълнение за вземане от 196,27 лв. за устройство
6
MOTOTROLA Moto Е20 32GB Graphite, представляваща разлика между
стандартната цена на устройства без отстъпка/абонамент и преференциална
цена на устройства при сключване на договор за лизинг/договор за закупуване
на устройство при сключване на абонаментен план, т.е. неустойка за
предоставено ползване на устройство с отстъпка от стандартната цена, като
неоснователно – така разпореждане № ********* г. – необжалвано от ищеца
/съобщение, л. 66 от ч.гр.д. № *****/2024 г. на Старозагорски районен съд/.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски
районен съд намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право за
предоставени далекосъобщителни услуги се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на
валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството
по договор за мобилни услуги въз основа, на които се претендират процесните
суми; 2/ че ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие на
задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани
далекосъобщителни услуги и 3/ стойността на доставените
далекосъобщителни услуги в претендирания в исковата молба размер.
По отношение на договора за лизинг може да се посочи, че основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на лизинго-
получателя, да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в
рамките на уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху
вещта, предмет на договора, а за лизингополучателят се пораждат следните
правни задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да
пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното
предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с ползването и
поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на уговорения срок
на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие правото на
собственост върху нея.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи
7
доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
1/ По претенцията за заплащане на ползвани далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски, вкл. застрахователни премии по време на
действие на горепосочените договори за мобилни услуги и лизинг /чиято
дължимост е обективирана във фактура № *********/15.03.2022 г. за отчетния
период ********** г. – 14.03.2022 г., фактура № **********/15.04.2022 г., за
отчетния период 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г., фактура №
**********/15.05.2022 г., за отчетния период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г.,
фактура № ***********/15.06.2022 г., за отчетния период 15.05.2022 г. –
14.06.2022 г. и фактура № *********/15.07.2022 г. за отчетния период
15.06.2022 г. - 14.07.2022 г./ настоящият съд намира, че с оглед на
представените по делото договори за мобилни услуги и лизинг, сключени
между страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни
облигационни връзки по процесните договори. Тези два договора сключени
между страните в настоящото производство, по своята правна природа
представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и
комутативни договори, по силата на които в момента на сключването им и за
двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са
сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал.
1 ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.
Поради това съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на
волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е
възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се
е задължил да предоставя на ответницата мобилните услуги, посочени в
договорите за мобилни услуги срещу изпълнение на насрещната престация от
страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесният договор за мобилни услуги
съставлява индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал.
1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице,
8
което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния
сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при
уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е
осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това
число и на правото на защита на икономическите им интереси при
неравноправни договорни условия – казаното означава, че ответницата има
качеството „Потребител“, респ. има закрила, която се прилага служебно
от съда. В тази връзка следва да се посочи, че от представените писмени
доказателства и обявеното за безспорно между страните се установява, че
страните са се намирали в договорни отношения по сключени между тях
договори за мобилни услуги и лизинг. По силата на валидно възникналото
облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата - абонаментни такси и вноски. В договора се съдържа описание на
тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание
отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия,
като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание
на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен в о.с.з. и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г.
на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е прието, че оспорване на документа може
да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно
от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. Следователно, като частни писмени документи,
носещи саморъчния подпис на ответника, чиято неавтентичност не е
установена по съответния ред, същите имат обвързваща доказателствена сила
спрямо него и в този смисъл съдът намира, че при условията на пълно и
главно доказване, ищецът е установил наличието на договорни
правоотношения между страните въз основа на цитираните договори и със
9
съдържание описано в същите, обективиращи съгласието на страните относно
всички клаузи вкл. и тези от приетите Общи условия за оператора. Не са
налице и основанията за наличие на предпоставките за нищожност на
договора поради противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същия е
редовен от външна страна и обвързва страните с договорените им задължения.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща цената за
предоставените услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е изпълнила,
но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на
сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на
потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността
и стойността на ползваните услуги по договорите. Действително
задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги,
които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена
или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на
фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за
оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като
няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има
сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и
насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е
предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги. Досежно
въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора,
същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като
това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не се оспорва, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил посочените
далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на ответницата
възниква задължението за заплащане на цената. Ответницата не е оспорила
нито размера на потребените услуги, нито тяхната цена. Ако е имала
възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност е следвало
да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да
представи доказателства в тази насока пред съда. Не са представени
10
доказателства, от които може да се направи извод, че не са ползвани услугите
на ищеца, подробно описани в приложенията към фактурите. Процесните
фактури макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответницата, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени
- така решение № 260070/01.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1584/2020 г., решение № 48/05.08.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1127/2021 г. В решение № 260206/19.05.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1046/2021 г., в които също се сочи,
че от представените фактури преценени съвкупно с останалите писмени
доказателства по делото /договори/ може да се направи извод, че ищецът е
предоставил на ответника мобилни услуги в процесния период както и
ползване на лизинговите вещи по процесните договори за лизинг за същия
период.
С процесния договор за мобилни услуги страните са поели насрещни
права и задължения, като основното задължение поето от ответницата е
именно заплащането на месечните абонаментни такси и използвани
далекосъобщителни услуги, вкл. текущи лизингови вноски и застрахователни
премии което не е изпълнено от нея, т.е. искът за незаплатени месечни
абонаментни такси, предоставени електронни съобщителни услуги, текуща
вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от ********** г. и текуща
вноска по застраховка по застрахователна полица № **********/********** г.
с общ период на изискуемост на задължението от ********** г. до 14.06.2022
за сумата от 117,42 лв. е основателен.
По отношение на дължимите останали лизингови вноски, същите до
претендирания размер са дължими, по делото не е представено нито едно
доказателство за връщането на лизинговата вещ на ищеца. В настоящия
случай се установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответницата
мобилното устройство във вид, годен за употреба /така чл. 4 от договора за
лизинг – в тях ответницата е потвърдила, че ищецът й е предал устройствата
във вид годен за употреба/, поради което за лизингополучателя е възникнало
задължението да заплати цената на лизинговата вещ. Следва да се отбележи,
че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
/а и още към датата на подаване на заявлението по ч. 410 ГПК/, всички вноски
са станали изискуеми, поради което е без значение дали и по какъв начин
11
ищецът е упражнил правото си да обяви за предсрочно изискуеми вземанията
/така и изричните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8/2017 г.
от 02.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК/ - последната падежна
дата е 04.02.2024 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено половин година по-късно – 12.08.2024 г. Процесният договор нито е
развален, нито е прекратен и има действие до изтичането на срока, за който е
сключен. Няма настъпила предсрочна изискуемост на вноските по лизинговия
договор, доколкото няма изрично заявено от лизингодателя и достигнало до
знанието на лизингополучателя изявление, че трансформира вземанията си в
предсрочно изискуеми или че прекратява или разваля договора. Поради това
при настъпване на крайния срок на действие на договора /съгласно чл. 2 от
същия срокът е 23 месеца считано от ********** г., т.е. е изтекъл на
04.02.2024 г. – дори преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което е било на 12.08.2024 г./ стават изискуеми
всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които
лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на действие
на договора и лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане
след като е предоставил устройства на лизингополучателя и последният го е
ползвал. В случая дори е без значение дали лизингодателят е уведомил
ответниика за прекратяване на договора за лизинг, тъй като към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.08.2024 г.
крайният срок и на всички лизингови договори е изтекъл, сумата не е била
платена от абоната и няма данни вещите да са върнати на оператора /така
постоянната практика на Старозагорски окръжен съд по еднакви дела на
същия ищец „Теленор“ ЕАД - решение № 165/09.06.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1057/2020 г., решение №
261/12.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1176/2020 г.,
решение № 260180/05.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1006/2021 г. решение № 260206/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1046/2021 г.
Ответницата не твърди и не доказва осъществено плащане на
погасителните вноски по процесните фактури и поради това съдът намира, че
предявеният установителен иск от ищеца за признаване на установено по
отношение на ответницата съществуване на вземане в размер на 104,39 лв.
представляваща сбор от предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
12
договор за лизинг ********** г. /100,40 лв./ и текуща вноска по застраховка
по застрахователна полица № **********/********** г. /3,99лв./ за отчетния
период от 15.06.2022 г. до 14.07.2022 г. е основателен.
2/ По отношение на претенциите за неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси, както и неустойка представляваща разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена на същото устройство – преди всичко следва да се посочи, че
в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г. се
сочи, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Тази
принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК /отм./,
възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение
да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери
приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не
диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се
третира за възприето от заинтересованата страна. Доколкото основната
функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може
да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на
въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато
осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои
частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В
тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и
състезателното начало. А няма никакъв спор, че потребителската закрила е
уредена с императивни правни норми и като потребител ответницата
разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста
на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на
националния съд да преценява служебно неравноправния характер на
13
договорните клаузи, включени в потребителските договори следва в
допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена
съдебна практика /решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г.,
І т.о./, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./. Освен това съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или отделни техни клаузи, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 7, ал. 3
ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Дори още преди тези промени по отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори следва
е била налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о./, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./.
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в
обективната действителност на следните материални предпоставки: 1/
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
14
страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2/ ищецът
да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно
уговореното в договора; 3/ страните да са уговорили валидна клауза за
неустойка в случай на предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора,
поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да
бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на
потребителя.
В случая ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент и неустойка за предоставени за ползване лизингови
вещи с отстъпка от стандартната цена в общ размер на 306,01 лв. от които 1/
109,74 лв. представляваща сбор от неустойка от три месечни абонаментни
такси по договора за мобилни услуги и 2/ 196,27 лв. представляваща сбор от
неустойка представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
1/ сумата от 109,74 лв. представляваща сбор от неустойка от три месечни
абонаментни такси по договорите за мобилни услуги е недължима от
ответника по следните съображения - в практиката на Старозагорски окръжен
съд /търговско отделение/ обективирана в решение № 84/07.03.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 553/2022 г., решение №
476/20.12.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 476/2022 г.,
решение № 382/21.12.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
443/2022 г., решение № 319/11.11.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 345/2022 г., решение № 310/10.11.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 325/2022 г., решение № 301/07.11.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 398/2022 г. /по дела на същия ищец
за същата неустойка, като претенцията е била отхвърляна/ нееднократно е
посочвано, че съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде уважен
предявеният иск по чл. 92 ЗЗД, ищецът следва да установи, че съществува
валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на
потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда,
предвиден в договора и закона. В договора за мобилни услуги е уговорена
неустойка, в случай на прекратяване на същия по вина на потребителя, в
15
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, а също така потребителят дължи и разликата между
стандартната цена на предоставеното устройство /в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия
срок на договора. Действително ответницата не е изпълнила задълженията си
по процесния договор да заплаща ежемесечно уговорените абонаментни такси
и лизингови вноски. В процесния договор обаче не е посочен начинът за
предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора, поради неизпълнение на
задълженията на абоната по него, нито редът за уведомяване на абоната за
упражняване на това право от страна на мобилния оператор. Налице е
препращане към Общите условия на мобилния оператор за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия, мобилният оператор има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя при
условията на чл. 19б „б“ и чл. 19 б „в“. В чл. 19б „в“ от ОУ е предвидена
възможност за дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми. В цитираната клауза на
ОУ изрично е предвидено развалянето на индивидуалния договор като
възможност за доставчика-изправна страна, но не е предвидено автоматично
разваляне/прекратяване при настъпване на определени обстоятелства. Поради
това наличието на тази клауза в Общите условия, не изключва приложението
на императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Това означава, че
развалянето има действие, само след получаване от длъжника на
едностранното писмено изявление на кредитора /предвид сключените между
страните писмени договори по аргумент от чл. 87, ал. 1, изр. второ от ЗЗД/, че
разваля облигационната връзка поради виновно неизпълнение на
задълженията по нея. В този смисъл, въззивният съд не споделя изводите на
първоинстанционният съд, че издаването на фактура с начислена неустойка за
16
предсрочно прекратяване на договора е равносилно на писмено изявление на
кредитора до потребителя с уведомление за прекратяване/разваляне на
договора, доколкото потребителят следва да бъде адресат на писменото
изявление, прекратяващо договора. Освен това по делото не се установява
фактурата да е връчена на ответника преди образуване на производството,
както и не се установява от кой момент е ограничен/спрян достъпът на
потребителя до услугите/услугата. Поради това въззивният съд намира, че за
ищеца не е възникнало право да претендира процесните вземания за
неустойка от договорите за мобилни услуги и следователно предявените
искове се явяват неоснователни.
Такъв е и настоящият случай, като Старозагорски районен съд
изцяло споделя изложеното в предходния абзац, като няма да го
преповтаря отново.
Същото се приема и в практиката на Старозагорски окръжен съд
/гражданско отделение/ по подадени заявления по чл. 410 ГПК от същия
ищец обективирана напр. в определение № 356/03.07.2025 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 356/2025 г., определение №
484/14.04.2025 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 251/2025 г.,
определение № 313/06.03.2025 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 110/2025 г., определение № 161/03.02.2025 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 76/2025 г., определение № 972/25.07.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 469/2023 г., определение №
212/09.02.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 101/2023 г.,
определение № 1314/16.11.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 693/2022 г., определение № 138/30.01.2023 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 39/2023 г. - възприето в съдебната практика е
разбирането, че неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми
на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Преценката за нищожност на
17
неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните
критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на
вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част. В
случая уговорените с договора за мобилни услуги неустойки за вреди от
прекратяване на договора за мобилни услуги и за предоставени за ползване
мобилни устройства са компенсаторни по своя характер и съгласно клаузата в
общите условия към договорите за мобилни услуги за тяхното възникване
вида на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без
значение. Целта им е да обезпечат изпълнението на паричните задължения на
абоната за срока на договора за мобилни услуги, а не на договора за лизинг, и
да обезщети вредите от неизпълнение в случаите на развалянето му по негова
вина. Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за продължително
изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл.
88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението, т. к. отговорността на неизправната страна е за нарушен
негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.
Поради това уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно
неизпълнение от страна на потребителя в размер на сумата на стандартните
месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до
която същият е бил сключен, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси излиза извън присъщите на
неустойката функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
тъй като кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор
би получил имуществена облага от потребителя в по-голям размер от
този, който би получил ако договорът не беше развален, но без да
предоставя насрещна престация. В този смисъл обстоятелството, че
размерът на неустойката е ограничен до трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси не променя този извод, тъй като необосновано би
се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и се
нарушава принципа на справедливостта. Вж. и изрично определение
№161/03.02.2025 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 76/2025 г.,
в което се сочи, че неустойката за вредите от неизпълнението на потребителя е
18
една и съставлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, сбор от
предоставените на потребителя отстъпки от месечните абонаментни такси за
остатъка от срока на договора и предоставените му отстъпки от стойността на
предоставеното му при сключването на договора за остатъка от срока на
договора. По начина на уговарянето й следва, че правото на тази неустойка
възниква за мобилния оператор не непременно в случаите на съществено
неизпълнение на паричните задължения на потребителя, произтичащи от
договора за електронни съобщителни услуги, а и когато неизпълнената част е
незначителна или при неизпълнение на някое от другите предвидени в
договора и общите условия към него задължения на потребителя, като за
всички случаи на неизпълнено свое задължение потребителят би дължал
идентична по размер неустойка. Именно поради начинът, по който е уговорена
посочената по-горе неустойка в полза на мобилния оператор, тази клауза е
нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неустойката не е уговорена индивидуално, тъй
като макар и да е предвидена в самия договор за електронни съобщителни
услуги, върху нейното съдържание потребителят не е могъл да влияе поради
предварителното й изготвяне като част от типовите по своето съдържание
договори, които се сключват между оператора на електронни съобщителни
услуги и потребителите.
Сходна е съдебната практика и по дела на друг мобилен оператор, а
именно „*********“ АД обективирана в решение № 173/25.05.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 91/2023 г., решение № 120/07.04.2023
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 537/2022 г., решение №
276/25.10.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 306/2022 г., вкл.
решение № 173/25.05.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
91/2023 г., решение № 1498/11.12.2024 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д.
№ 2067/2024 г., решение № 1236/28.10.2024 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.гр.д. № 1082/2024 г., решение № 982/11.07.2024 г. на Пловдивски окръжен
съд по в.гр.д. № 1560/2024 г., решение № 226/12.01.2024 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 5892/2021 г., в която обобщено също се сочи, че
клаузата в договора между страните за заплащане на неустойка е явно
неравноправна за потребителя, тъй като чрез нея той би бил принуден да
заплати суми по-големи от тези, които евентуално би заплащал ако бе
19
сключил безсрочен договор, който може да се прекрати винаги. От една
страна той се задължава да заплаща разликата от стандартните планове, а от
друга – три месечни стандартни неустойки, за период, в който не е получавал
услуги. Тази клауза в договора противоречи на нормата на чл. 143, ал. 2, т. 5 и
15 от ЗЗП, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово
задължение да заплати необосновано висока неустойка. На следващо място е
налице неравноправността на клаузата за заплащане на друга цена за
продадените устройства, тъй като чрез тази клауза се променят условията на
договора за продажба, като под формата на неустойка се променя
договорената цена. Това противоречи на добрите нрави и така неустойката
излиза извън присъщите й функции. Тук следва да се посочи и решение №
226/15.01.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5892/2021 г., в
което се сочи, че споразумение между оператора и трето за
правоотношението лице, по никакъв начин не може да санира
изначалната нищожност на клаузата за неустойка /дори и претендирана
само до трикратния размер/, поради което и Спогодбата 21.04.2016 г. по
гр. д. № 12268 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд е
допълнителен аргумент за нищожността на клаузата.
Споделя се и изразеното в решение № 173/29.05.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 91/2023 г. - независимо от
употребеното понятие „прекратяване“, на практика клаузата урежда
предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на ответника.
Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за разваляне на писмени
договори, какъвто е процесният, следва да се направи писмено. Нормата е от
императивен порядък, доколкото цели гарантиране на сигурността в
гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която даденото
волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага това
изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на доказването.
Договорната клауза, с която се предвижда автоматично прекратяване на
договора, се явява нищожна поради противоречие със закона, поради което
следва да бъде конвертирана чрез заместването й с повелителната норма от
материалното право. Писмено волеизявление за разваляне на договора до
ответника в случая не е отправяно преди предявяване на иска, а като такова не
могат да се квалифицират нито деактивацията на услугата, нито издаване на
фактура. В първия случай липсва волеизявление за упражняване на
20
потестативно право, а във втория не е спазена изискуемата форма. По
изложените съображения, независимо от безспорно установената
неизправност на ответника по договора, поради спиране на плащанията,
потестативното право на разваляне на ищеца не е било надлежно упражнено.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право
на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането
за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието
на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва
да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения
начин на изчисляване на неустойката установяването факта на получаване на
писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на
основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което да му предостави подходящ срок за изпълнение. Исковата молба не
може да служи за изявление за разваляне на договорите, защото към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който
момент исковата молба се счита за предявена /чл. 422, ал. 1 ГПК/, срокът на
всички договори е изтекъл. Предвид изложеното кредиторът не се е
възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на същите. На следващо място, според задължителните
разяснения в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС решаващият съд
служебно следи за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави и с
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения,
предвид действителността на договора и на отделните негови клаузи. В
процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Договорите са сключени при предварително определени условия от едната
страна по правоотношението – доставчикът на далекосъобщителни мобилни
услуги. Те са бланкови и не са предмет на предварително договаряне между
21
страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Не се установи в процеса клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл.
13а, т. 9 ДР ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния
оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля
и съгласие по отношение на клаузите за неустойка /така и решение №
276/25.10.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 306/2022 г./. В
решение № 1498/11.12.2024 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
2067/2024 г. също се сочи, че клаузата уреждаща дължимост на неустойка в
размер на три месечни такси е неравноправна, на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗП, и е нищожна. Това е така, защото липсва равностойност на
задълженията по нея, потребителят ще трябва да заплаща тримесечни вноски
в завишен размер, формиран от стандартни месечни вноски, без отстъпки, а
същевременно Операторът няма да престира никакви услуги по отношение на
клиента /потребител/. Налице е недобросъвестност на търговеца/доставчика.
Следва да се посочи и решение № 1504/12.12.2024 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 2534/2024 г. - безспорно е също така, че такова
забавяне на плащанията е налице. Дължимостта на неустойката е в пряка
зависимост от прекратяването на договора или по-точно развалянето му по
смисъла на чл. 87 ЗЗД поради виновно неизпълнение от страна на абоната на
договорните му задължения. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
извън хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, при приложение на общото правило на
ал. 1, изправната страна по договора може да го развали само като даде на
неизправната страна подходящ срок за изпълнение. Така например в мотивите
към решение № 186/15.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6836/2013 г., III г.о. се
сочи, че „Едностранно разваляне на двустранен договор от изправната страна
е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна,
която не е изпълнила, като в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за
разваляне на договора е обусловена от представяне от изправната страна на
22
допълнителен срок, подходящ за изпълнение с предупреждението, че след
изтичането му, ще се счита, че договорът е развален“. Така и решение №
75/01.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 3723/2013 г., II т.о., решение №
235/13.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 490/2015 г., III г.о., решение №
4/23.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 50183/2016 г., IV г.о. и др. При това
длъжникът би следвало най-малкото да бъде уведомен, че поради
неизпълнението на определени негови задължения, изправната по договора
страна ще счита същия за прекратен, след изтичане на определен срок.
2/ Сумата от 196,27 лв. представляваща сбор от неустойка
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг също е
недължима от ответницата, но поради недопустимост на предявения за тази
сума установителен иск /вж. подробно в следващия абзац/, тъй като за
посочената сума е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК без
ищецът да държи сметка, че с влязло в сила като необжалвано от самия ищец
разпореждане № ********* г. по ч.гр.д. № *****/2024 г. на Старозагорски
районен съд /т.е. в рамките на заповедното производство/ заповедният съд е
отказал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
посочената сума,, т.е. така предявен установителен иск е недопустим тъй като
тази клауза многократно е била обявявана за нищожна от Старозагорски
окръжен съд /гражданско и търговско отделение/ по следните съображения:
договорът за лизинг е за периодично и продължително изпълнение, поради
което развалянето му има действие само за напред. Цената на лизингованата
вещ обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде
променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Уговореното при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях
по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на
предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него
цена на същото устройство, има характер на неустойка за вредите от
развалянето, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават
изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите до края
на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за
вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е
нужно те да се доказват /чл. 92 ЗЗД/. Тази неустойка излиза извън
специфичните й функции, посочени по-горе. Мобилният оператор по вече
23
развален договор за лизинг би получил имуществена облага от насрещната
страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето
на договора за лизинг се дължи връщането на вещта, т. е. няма да се дължат
никакви лизингови вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и
нарушава принципа за справедливост. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Предпоставките и условията за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ
момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното
правоотношение. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добрите нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и
потребителя - икономически по-слабата страна. Така уговорените клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.
Поради тези съображения, разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест
на физическото лице – потребител, имат неравноправен характер.
Претенцията на ищеца за сума, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
него, дължима по допълнителните споразумения се основава на
неравноправна клауза. С разликите в цените на устройство без абонамент и с
абонамент от договорите за мобилни услуги, мобилният оператор е направил
отстъпка от стандартната цена на устройствата, като клаузата за разлика и
претендираната сума на основание тези клаузи целят да обезщетят мобилният
оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на
задълженията от страна на потребителя за договорения срок. В случая
очевидно лизингополучателят е получил от оператора устройствата на по-
ниска цена, спряно е изпълнението на договорите и не са върнати на
лизингодателя получените мобилните устройства в магазин на оператора.
24
Поради което лизингодателят има право да поиска от лизингополучателя
връщане на устройството, което държи и ползва, и чиято цена не е заплатил, а
не заплащане на разликата в цените с и без договор. Като в случая е без
фактическо и правно значение, дали претендираната сума се явява разлика
между преференциална и редовна цена, тъй като представлява обезщетение,
което води до неравноправност на клаузите, с които са уговорени. От
изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на тези клаузи
по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г. - така
определение № 882/03.07.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 449/2023 г., определение № 1314/16.11.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 693/2022 г., определение № 1045/19.09.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 500/2022 г., определение №
1043/19.09.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 473/2022 г.,
определение № 216/14.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 1401/2021 г., определение № 560/09.05.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 171/2022 г., определение № 694/10.06.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 293/2022 г., определение №
260355/16.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
1139/2021 г., определение № 776/30.06.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.ч.гр.д. № 384/2022 г., определение № 226/16.06.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1403/2021 г., определение №
250/22.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1388/2021 г.,
определение № 105/25.01.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 52/2022 г., определение № 180/09.02.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 57/2022 г., определение № 208/15.02.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 87/2022 г., определение №
250/23.02.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 112/2022 г.,
определение № 260362/17.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 1140/2021 г., определение № 65/16.04.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1228/2021 г., определение № 173/27.05.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1347/2021 г. Същото се приема и
в практиката на Старозагорски окръжен съд /търговско отделение/ по дела на
същия ищец обективирана напр. в решение № 301/07.11.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 398/2022 г., решение №
382/21.12.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 443/2022 г.,
25
решение № 260003/05.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1542/2020 г., решение № 260206/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1046/2021 г., в които се сочи, че няма задължение за
потребителя да възстанови част от ползваната стойност на отстъпките в
случаите, в които е предоставено устройство за ползваните услуги, посочено в
договора или по предходно подписан план, като потребителят дължи и
разликата между цена на устройството /в брой без абонамент/, съгласно
ценовата листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 ЗЗП, където е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Затова претенция
представляваща разликата между стандартната цена без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена на устройство е неоснователна. В
решение № 44/10.02.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
496/2022 г. решение № 189/18.07.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 154/2022 г. се приема, че посредством уговорената неустойка ищецът
се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно –
цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност
на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната
страна цената на предоставеното устройство.
Изложеното в предходния абзац е било подробно посочено и в
разпореждане № ********* г. от заповедния съд, което ищецът не е
обжалвал, т.е. в хода на заповедното производство се е отказал да
претендира тази сума, но е предявил установителен иск за същата сума
представляваща сбор от неустойка за предоставени за ползване лизингови
вещи с разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от дата
26
********** г. във връзка с договор за мобилни услуги от дата ********** г. в
размер на 196,27 лв. при липса на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за посочената сума. Тъй като за посочената сума от 196,27 лв.
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК не е била издавана, а с
разпореждане № ********* г. на заповедния съд претенцията е била
отхвърлена, то и установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК за нея е недопустим и в тази част съдебното производство следва да
бъде прекратено - в непротиворечивата практика на ВКС, в съответствие
със задължителните указания, дадени в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
е прието, че предявяването на специалния установителен иск по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя
– кредитор заповед за изпълнение /така напр. решение № 19/23.02.2017 г.
на ВКС по т.д.
№ 416/2016 г., II т.о., а както се каза такава заповед в случая за
посочената сума от 196,27 лв. не е издавана.
В обобщение - искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е
специален и той има ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По принцип, за да съществува
интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от
ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес
в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е
недопустим. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от предявяване на иска, като специални
положителни предпоставки за допустимост обосноваващи правния интерес от
предявяване на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение;
2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на
уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая както се каза по-
горе първата предпоставка не е налице – липсва издадена заповед за
27
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 196,27 лв., като претенцията за
издаване на заповед за изпълнение за посочената сума е била оставена без
уважение с разпореждане № ********* г. /влязло в сила като необжалвано от
ищеца, вж. съобщение, л. 66 от делото/.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените в исковото производство разноски за платена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител в общ
размер на 380,31 лв. съразмерно на уважената част от исковете и в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение и държавна такса в
общ размер на 212,22 лв. съразмерно на уважената част от исковете, които да
бъдат възложени в тежест на ответника /доказателства за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение изпълняващо изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК се намират
на л. 66-67 от исковото и л. 39-40 от заповедното дело/. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но доколкото по делото не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител,
разноски няма да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 342 ТЗ по отношение на Д. М. А., ЕГН: ********** и
адрес: с. **************, Община ********** съществуването на вземането
на „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България“
28
ЕАД/ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, за сумата от общо 221,81 лв.
/двеста двадесет и един лева и осемдесет и една стотинки/ както следва: 1/ по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо
117,42 лв., представляваща сбор от неплатена главница по задължение за
предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
дата ********** г. /мобилен телефонен номер **********/, представляваща
цената на месечни абонаментни такси, предоставени електронни
съобщителни услуги, текуща вноска по договор за лизинг за базови аксесоари
от ********** г. и текуща вноска по застраховка по застрахователна полица №
**********/********** г. с общ период на изискуемост на задължението от
********** г. до 14.06.2022 г., а по фактури както следва – 1/ Фактура №
*********/15.03.2022 г., задължение 38,87 лв., 2/ Фактура №
**********/15.04.2022 г., задължение 42,81 лв., 3/ Фактура №
**********/15.05.2024 г., задължение 33,99 лв., 4/ Фактура №
*********/15.06.2022 г., задължение 1,75 лв. или общо 117,42 лв. и 2/ по чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 342 ТЗ за сумата от общо 104,39 лв.
представляваща сбор от предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
договор за лизинг ********** г. /100,40 лв./ и текуща вноска по застраховка
по застрахователна полица № **********/********** г. /3,99лв./ за отчетния
период от 15.06.2022 г. до 14.07.2022 г. /обобщени във фактура №
*********/15.07.2022 г. за отчетния период 15.06.2022 г. - 14.07.2022 г. в която
е посочен и общия размер на натрупаните задължения от 527,82 лв., което е и
исковата сума/ ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1900/14.08.2024 г. по ч.гр.д. №
*****/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд, като по отношение до
пълния предявен с исковата молба размер от 527,82 лв., т.е. за сумата над
221,81 лв. до 527,82 лв. /или разлика от общо 306,01 лв./ произнасянето на
Старозагорски районен съд е както следва: 1/ ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
от общо 109,74 лв. представляваща сбор от неустойка от три месечни
абонаментни такси по договор мобилни услуги от дата ********** г. /мобилен
телефонен номер **********/ като неоснователен и 2/ ПРЕКРАТЯВА
29
съдебното производство в частта по предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 196,27 лв.
представляваща сбор от неустойка за предоставени за ползване лизингови
вещи с разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от дата
********** г. във връзка с договор за мобилни услуги от дата ********** г.
поради недопустимост на иска /заповед за изпълнение за тази сума не е била
издавана, а претенцията е била оставена без уважение с влязло в сила
разпореждане № ********* г. /л. 59-61 от заповедното дело/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. М. А., ЕГН: ********** и
адрес: с. **************, Община ********** да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата в размер на 380,31 лв. /триста и
осемдесет лева и тридесет и една стотинки/ разноски за исковото
производство /държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за особен представител/ както и сума в размер на 212,22 лв. /двеста и
дванадесет лева и двадесет и две стотинки/, разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на Старозагорски районен
съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като произнасянето в прекратителната част има характер на
определение и подлежи на въззивно обжалване с частна въззивна жалба в
седмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
30