№ 46636
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110145706 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 317521/08.10.2024 г. от адв. И. и по молба с вх. №
328347/16.10.2024 г. от адв. К. Б., в качеството им на процесуални представители на
ответницата Е. И. Ц., за изменение на Решение № 17181 от 25.09.2024 г. в частта за
разноските.
В молбата на адв. И. се посочва, че съдът неправилно не му е присъдил адвокатско
възнаграждение съобразно прекратената част от производството в размер на 3200 лева.
Посочва, че е оказал безплатна правна помощ на ответницата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., с оглед на което следва да му бъде заплатена претендираната сума. С допълнителна
молба с вх. № 328336/16.10.2024 г. адв. И. допълва, че по отношение на отхвърлените искови
претенции му се дължало адвокатско възнаграждение в размер на 1946,58 лева, което право
заявява, че му се е породило със сключения Договор за правна защита и съдействие от
20.10.2023 г.
В молбата на адв. Б. се посочва, че освен сумата в размер на 255 лева за адвокатски
хонорар за предоставена безплатна правна помощ, следва да й бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева за процесуално представителство по ч.гр.д. №
9165/2022 г., 162 състав, СРС, предхождащо исковото производство. Поддържа, че по делото
е депозирано писмено възражение по чл. 414 ГПК, с приложени към същото договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските и с искане за присъждането им, но с
решението си съдът не се е произнесъл по същото. Намира, че с оглед изхода на делото,
заявителят следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата от 600 лв. - адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна защита на длъжника, определено в минималния
размер, установен в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / НМРАВ/. Посочва, че в производството не следва да се
доказва наличието на конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ, а
именно че лицето, на което същата е предоставена, попада в една от категориите лица,
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА. Сочи, че е достатъчно представянето на договор
за правна защита и съдействие, в което това обстоятелство да е изрично посочено. С тези
съображения отправя искане за допълване на определението в посочената част.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна -
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва искането на адв. И. като
неоснователно, като счита, че при евентуално съединяване на искове срещу един ответник –
съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и при уважаване на
последния, евентуалният не следва да се разглежда. С оглед на това намира, че при
прекратяване на производството по евентуалния иск, на ответника не се следват разноски
1
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. С тези доводи се отправя искане процесната молба да бъде
оставена без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес - пълномощниците на ответницата по делото за
присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита. С оглед изложените в същата
доводи съдът намира, че се касае за искане за изменение и за допълване на постановеното по
делото Решение № 17181 от 25.09.2024 г., тъй като се твърди от адв. И., че адвокатското му
възнаграждение следва да бъде изчислено пропорционално на отхвърлената част от исковете
и да възлиза на 1946,58 лв., твърди се, че за прекратената част от производството следва да
му бъде присъдено още едно възнаграждение в размер на 3200 лева, а адв. Б. отправя искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, тъй като с депозираното
по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника това било сторено, но съдът не
се е произнесъл по същото.
По същество исканията се явяват неоснователни предвид следните съображения.
Производството по приложеното към настоящото дело заповедно производство е
образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 срещу Е. И. Ц..
Съдът е уважил част от заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 18 657,25 лв. (осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки), дължима въз основа на договор за потребителски
кредит с № **, сключен на 02.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Е.
И. Ц. и договор за цесия от 12.08.2019 г., от която а) 13 439,50 лв. (тринадесет хиляди
четиристотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки) – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 1 418,28 лв. (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и двадесет и осем
стотинки) – договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.12.2021 г. и в ) 3 799,47 лв.
(три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) –
обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 29.12.2021 г., както и сумата от 473,15 лв. (четиристотин седемдесет и три лева и
петнадесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По делото в срок е постъпило писмено възражение от Е. И. Ц., чрез пълномощника
му адв. К. Б., в което вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени по основание и
размер. С възражението е направено искане за присъждане в полза на адв. Б. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв. Към възражението е
представен заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие от 13.04.2022 г.,
сключен между длъжника Е. И. Ц. и адв. К. Б. за оказване на правна консултация, съдействие
и процесуално представителство по ч. гр. дело № 9165/2022 г. по описа на СРС, 162-и
състав. В раздел III „Договорено възнаграждение“ е отразено, че услугите по договора ще
бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
като клиентът декларира, че е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С разпореждане от 08.06.2023 г. съдът е указал на заявителя „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД възможността в едномесечен срок от получаване на препис от
разпореждането да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта
за изпълнение, издадена по делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.
Указанието на съда е изпълнено и в срок са предявени искови претенции за вземанията по
издадената заповед за изпълнение.
Процесуалното представителство за подаване на възражение от длъжника по реда на
2
чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то
следва да се определи по аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не
представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно - достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/ оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и
доводи. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ - изготвяне на
други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася единствено до защитата и правното съдействие,
оказани на заявителя. Оттук и като съответен следва да се определи хонорар на
процесуалния представител на длъжника -ответник в размер от 50 лв. В настоящия случай
обаче, в полза на адв. Б. са присъдени с решението разноски в размер на 244 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
за процесуално представителство в заповедното производство и допълнителни такива не й
се дължат.
В тази връзка и с оглед изричните твърдения на молителя, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение
за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по
чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес.
По отношение на направеното искане от адв. И. за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът намира, че същото не следва да бъде уважено, доколкото настоящият
случай не се покрива от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и производството по отношение
на осъдителните искове е прекратено като недопустимо, а не на някои от основанията,
оправдаващи присъждането на разноски на ответника.
Съдът не намира за основателно искането на адв. И. и за изменение чрез увеличение
на присъденото му с решението адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска от 244 лв. на 1946,58 лв. Съдът е определил служебно адвокатско
възнаграждение за адв. И. в размер на 400 лева, като изчислено съразмерно на отхвърлената
част от исковете, последното следва да бъде присъдено в размер от 244 лв. като съдът е взел
предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и
процесуалното поведение на пълномощника.
По изложените съображения, процесните искания следва да бъдат оставени без
уважение изцяло.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на молителите адв. И. и адв. К. Б., в качеството им на
процесуални представители на ответницата Е. И. Ц., ЕГН**********, с настоящ адрес в
г****, за изменение на Решение № 17181 от 25.09.2024 г., постановено по гр. д. №
45706/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3