РЕШЕНИЕ №
19.02.2021 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав,
в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1790 по описа на съда за 2020 г.
Производството
е образувано по иск на Л.А.К. *** срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД – Пловдив
за установяване,че ищцата не дължи на ответника сумата 1143,50 лв. главница,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия на основание чл. 50,
ал. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени
от председателя на КЕВР, за периода от 10.01.2020 г. до 09.04.2020 г.
Правното
основание на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че е била уведомена с писмо за извършена на 09.04.2020 г. проверка на
електромера на жилищна сграда в гр. Пазарджик, като титуляр по партидата е тя.
При проверката, както научила по-късно ищцата, било записано, че не е
уведомена, тъй като не е открита. Сметката ѝ била коригирана едностранно
от доставчика на електроенегрия – дружеството ответник, като
от една страна дружеството твърдяло, че начисляването е „поради неотчетена от
електромера електрическа енергия“, а от друга, че сумата се дължи поради
„дадени накъсо токови вериги“. Тя подробно обяснила, че не е консумирала тази
енергия и че не е била търсена при проверката – пенсионерка е и е постоянно у
дома. Получила отговор, че сумата „няма санкционен характер“ и не е свързана с
установяване на вина. Тъй като нямала възможност да заплати сумата 1143,50 лв.,
на нея и било прекъснато подаването на електроенергия, а освен това ѝ се
отказвало приемане на плащания за другите сметки – онези, които са отчетени от
електромера, докато не заплати и тази сума. Заявява, че оспорва „автентичността
и истинността“ на констативния протокол от 09.04.2020 г. Счита, че общите
условия на „Електроразпределение юг“ ЕАД и „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД
противоречат на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Закона
за енергетиката. Счита още, че претендираната сума не е начислена съобразно
разпоредбите на ПИККЕ, „като в същото време липсват Общите условия на
договорите за продажба, доставка и пренос на електрическа енергия, които не са
в сила към момента“.
Постъпил
е отговор от ответника, който оспорва иска и излага подробни доводи. Твърди, че
при проверката е установено наличие на оголени входящ и изходящ фазов
проводник, събрани заедно в ПВЦ кабелен канал, вследствие на което използваната
електроенергия не се отчита от електромера в пълен размер. Правилната схема на
свързване е била възстановена от служителите, извършили проверката, като за
действията си те са съставили констативен протокол, съставен в присъствието на
свидетел, който не е служител на ответника, и подписан от свидетеля съобразно
чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Налице са предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за
начисляване на оспорената сума. Не е необходимо доказване на виновно поведение
от страна на клиента, виновното поведение не е предпоставка за
преизчисляването. От 2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които начисляването
на електрическата енергия се извършва от операторите на мрежи. От влизането в
сила на действащите ПИКЕЕ крайният снабдител „ЕВН електроснабдяване“ ЕАД не участва
в процеса по коригирането на количествата електрическа енергия, не издава
фактури за нея, а това се извършва от оператора на електрическата мрежа, в
случая ответникът „ЕР Юг“ ЕАД. Поради това е без значение дали в общите условия
на крайния снабдител е предвиден ред за уведомяване на клиента при корекция
(очевидно се има предвид това, че законовият текст съдържа изискване в общите
условия да е предвиден ред за уведомяване при корекция „в полза на крайния
снабдител“).
В
открито заседание и в представените писмени защити страните поддържат
становищата си. В писмената си защита ищцата заявява, че са
били оспорени констатациите в протокола, проверката е приключила, без той да е
подписан от свидетел, а това е станало по-късно и на друго място, от което
следва, че лицето не е свидетел на проверката и не е спазено и изискването на
чл. 49 от ПКЕЕ, който изисква императивно протоколът да се състави окончателно
още на мястото на проверката. Ответникът в
своята писмена защита пояснява, че не твърди реално доставяне на
електроенергията – реално използваното количество не може да бъде установено
поради промяната на схемата, а правилото за корекция е съставено именно с оглед
тази обективна невъзможност. Сочи, че е вярно твърдението на ищцата, че самият
електромер не е бил манипулиран – манипулацията е извършена извън него, в
областта му на свързване с мрежата. Счита, че са се доказали констатациите в
протокола, а неприсъствието на свидетеля при проверката в случая е несъществен
порок, доколкото несъмнено е установено неправилното свързване, а свидетелят,
преди да се подпише, е видял фотоснимки на електромера и свързването. Сочи две
решения на ВКС – по дела 2991/2018 г. и 4160/2018 г. на ІІІ г.о., които според
него са в този смисъл.
От
събраните по делото доказателства се установява следното:
Клиент
по партидата на процесния обект – жилищна сграда в гр. Пазарджик е ищцата Л.К..
На
09.04.2021 г. била извършена проверка на електромера на обекта от двама
служители на дружеството ответник. При проверката бил съставен протокол, в
който било отразено, че е констатирано следното: „Оголени входящ и изходящ
фазов проводник, събрани и шунтирани в ПВЦ (кабелен канал) в електромерното
табло със сечение на проводниците от 10 кв.мм“, както и че с уред еталон за
проверка на точността на измерването е отчетена грешка от 75,01% преди
извършването на възстановяването на нормалното свързване и 1,15% след това. В
някакъв момент след пристигането си на адреса служителите позвънили на вратата
на къщата, но никой не отворил. За такива случаи те имали установена практика
да извикват по телефона за свидетел при проверката служител на „Кремък“ ЕООД –
дружество, което извършва охранителна дейност. В конкретния случай извиканият
служител заявил, че няма възможност да дойде веднага. От своя страна и двамата
служители на ответника нямали възможност да чакат, тъй като имали и други
задачи. Затова се уговорили да направят снимки на установеното при проверката,
да ги покажат на свидетеля и той да подпише протокола, което и направили – при
среща по-късно през деня свидетелят видял снимките на електромера и таблото и
се подписал на протокола.
Установява
се от заключението на изслушаното вещо лице, а и не е спорно, че само по себе
си определянето на корекцията е извършено правилно съобразно методиката на чл.
50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ.
Според
вещото лице такъв начин на свързване води до преминаване през електромера и
съответно измерване само на 25% от консумираната енергия (с оглед отчетената
грешка от приблизително 75%). Това становище на вещото лице противоречи на
твърдението на ответника, че изобщо не е възможно да се установи количеството и
делът на преминалата през електромера енергия, но така или иначе е без значение
за делото, доколкото методиката на чл. 50, ал. 2 от ПКЕЕ се отнася за всички
случаи на измерване с грешка извън допустимата, независимо каква е тя като
размер.
За
периодите съответно 16.01.2020 г. – 15.02.2020 г., 16.02.2020 г. – 15.03.2020
г. и 16.03.2020 г. – 15.04.2020 г. на ищцата според отчетените показания на
електромера са ѝ били начислени съответно 61,66 лв., 51,66 лв. и 67,50
лв. Процесната сума е допълнително начислена над посочените три стойности и се
дължи отделно от тях.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката Райна Николова в частта им относно
това, че точно в деня на проверката тя е била цял ден при ищцата и никой не е
звънял, тъй като намира за малко вероятно ищцата или свидетелката да помнят с
точност деня, в който свидетелката е била там, при положение, че не излагат
обяснение с какво свързват този спомен, а единствено свидетелката заявява, че
ищцата си е спомнила датата, в която двете са били заедно.
Според
този състав на съда обаче не може при така описаното протичане на проверката и
съставяне на протокола да се приеме за доказано, че наистина е било налице
отразеното в протокола неправилно свързване, водещо до само частично измерване
на потребената електроенергия. Това е така, тъй като не е спазено изискването
на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ за извършване на проверката и съставяне на протокола
в присъствието на свидетел. Наистина текстът на ал. 3 буквално гласи: „При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето
на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който
не е служител на оператора“, т.е. в него формално не се съдържа изрично
изискване свидетелят да е присъствал на проверката, а единствено да е подписал
протокола. Смисълът обаче на наличието на свидетел е в това, той да види лично не
само съставения протокол, но и извършването на цялата процедура по проверката
като гаранция за верността на отразеното в протокола, вкл. на това, че потребителят
не е намерен, но поне е потърсен, т.е. дадена му е възможност да присъства. В
случая не е спорно, че лицето, подписало като свидетел протокола, не е
присъствало, а само се твърди от ответника, че това е несъществен порок, който
не опорочава протокола. Наистина служителите на дружеството ответник са
положили усилия добросъвестно да покажат на свидетеля, че това, което му
представят като факти, е истина, като са направили фотоснимки и са му ги представили.
Това обаче според този състав на съда не може да санира или да направи
несъществен порока на протокола – неприсъствие на посоченото като свидетел
лице. Този вид процесуални правила, чиято цел е максимално гарантиране на
достоверността на установеното при проверката, би следвало да се прилагат
максимално точно и формалистично. Явно е, че законодателят, в случая органът,
издал подзаконовия нормативен акт, е счел, че само спазването им гарантира
достатъчна достоверност; ако считаше нещо друго, той сам би облекчил
установения ред за съставяне на протоколи. Не може и да се счете, с оглед
разума на нормата и общоприетото значение на думата „свидетел“, че свидетел по
смисъла на чл. 49, ал. 3 от ПКЕЕ е лице, което не е присъствало лично, а само е
видяло снимки.
Двете
цитирани от ответника решения на ВКС не се отнасят до такива случаи, а решават
въпроса кои правила се прилагат за установяване на размера на задължението на
потребителя при констатирана грешка в измерването и липса в периода 2017-2018
г. на правило, аналогично на чл. 49 от сега действащия ПИКЕЕ, тъй като
аналогичният чл. 47 наред с други текстове от предходните ПИКЕЕ е бил отменен
от ВАС по жалба на ЕВН. При наличието на чл. 49 от действащите ПИКЕЕ не може да
се пренебрегне наличието му и въпреки неговото неспазване да се приеме за
установено наличието на грешка в измерването от електромера.
Поради
всичко това съдът намира от правна страна, че след като не се доказва
установяването на неправилно свързване на електромера, водещо до грешка извън
допустимата, искът е основателен.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава
за установено, че ищцата Л.А.К., ЕГН **********,***, не дължи на ответника „Електроразпределение
Юг“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********, сумата, начислена във фактура
**********/22.04.2020 г. в размер 1143,50 лв., представляваща допълнително
начислена електрическа енергия на основание чл. 50, ал. 2 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
КЕВР от 30.04.2019 г., за периода от 10.01.2020 г. до 09.04.2020 г.
Осъжда
„Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив да заплати на Л.А.К. сумата 400
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: