Номер 325419.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501195 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод частна жалба на Етажната собственост на
комплекс “*“, гр. Банско, местност „*********“, представлявана от Ш. Л. М.,
председател на Управителния съвет. Атакува се определение № 3353 от 18.08.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 732 от 2020 г. на Районен съд Разлог, с което е
допуснато обезпечение на предявения от Е. К. Я. , ЕГН **********, адрес гр.
*********, иск, с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, против етажните собственици в
сграда „*“, гр. Банско. Допуснатото обезпечение се изразява в наложена обезпечителна
мярка спиране изпълнението на всички решения, взети на общото събрание на
етажните собственици, състояло се на 11.06.2020 г., до приключване на съдебното
производство с влязъл в сила акт.
В частната жалба се твърди, че атакуваното с нея определение е необосновано,
незаконосъобразно и неправилно, развиват се подробни съображения в такава насока и
се моли за неговата отмяна и отхвърляне на обезпечителното искане.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага аргументи в подкрепа на
обжалвания съдебен акт и сочи, че същият не трябва да бъде отменян.
В т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, изрично се казва, че молбата за
спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40,
ал. 3 от ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство.
Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по
реда за обжалване на обезпеченията.
1
Окръжният съд констатира, че жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
За да бъде допуснато обезпечение, следва да са налице определени предпоставки,
визирани в чл. 391, ал. 1 от ГПК - искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни
писмени доказателства /да е вероятно основателен/, да съществува обезпечителна
нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
Настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция е допустима, тъй като въз
основа на направените от молителя фактически твърдения се стига до извода, че
същият има правен интерес да предяви иск по реда на чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на
решенията на общото събрание на етажните собственици, за които решения в исковата
молба се твърди, че са незаконосъобразни.
В производството по допускане на обезпечение и във въззивното такова, имащо за
предмет контрол върху определението на първоинстанционния съд, е невъзможно да се
извършва подробен анализ и да се правят категорични заключения по представените
по делото писмени доказателства. Недопустимо е и да се взема становище относно
крайния резултат по материалноправния спор. Основателността на иска е въпрос,
който подлежи на окончателно разрешаване със съдебното решение. Затова при
преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с
исковата молба, съответно в хода на производството, писмени доказателства. По
конкретния казус твърденията на ищеца са за допуснати сериозни нарушения на
процедурата по свикване и провеждане на общото събрание на етажните собственици,
в резултат на което се претендира, че взетите решения са незаконосъобразни. Налице са
индиции, че не е спазено правилото на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, а то има императивен
характер /така и Определение № 130 от 17.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1770/2020
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова, както и Решение № 165 от 26.06.2019
г. на ВКС по гр. д. № 4291/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев/.
Може да се заключи, че в приложените по делото писмени доказателства се съдържат
данни за вероятната основателност на предявения иск. Естествено, отговор на въпроса
дали посочените в исковата молба нарушения действително са допуснати или не,
районният съд ще даде с решението си по съществото на спора, като за характера на
настоящото производство установената вероятна основателност е достатъчна, за да се
допусне исканото обезпечение на предявения иск.
Що се отнася до обезпечителната нужда, трябва да се има предвид, че тя се свърза със
съхраняване правата на търсещия обезпечение, а не с доказването на иска или с
неговата евентуална основателност /Определение № 1 от 5.01.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4978/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова/. Този извод
следва и от разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, където преди да се посочи, че
2
предявеният или бъдещият иск, за да бъде обезпечен, следва да е подкрепен с
убедителни писмени доказателства, е казано, че обезпечението се допуска, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца. В
същото време съдебната практика приема, че обезпечителната нужда винаги
съществува, стига да не са налице обстоятелства, които да я опровергават. Доколкото
нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС не сочи изрични предпоставки, при които съдът може
да допусне спиране изпълнението на атакувани решения на общото събрание на
етажната собственост, и доколкото по делото не се установяват опровергаващи
обезпечителната нужда обстоятелства, то следва да се предположи, че такава е налице.
За пълнота трябва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съдебен състав е
спрял изпълнението на всички решения на процесното общо събрание, тъй като с
исковата молба се твърди незаконосъобразност на всяко от тях.
Настоящият съдебен състав приема, че така допуснатата обезпечителна мярка се явява
и адекватна. Решенията на общото събрание на етажната собственост рефлектират
пряко върху интересите на ищеца по делото и ако същите решения се окажат
незаконосъобразни /въпрос, който ще се реши при разглеждане по същество на
исковия процес/, значително ще накърнят правата му в случай, че не бъде спряно
изпълнението им.
Надлежно са гарантирани и правата и интересите на ответната етажна собственост при
негативен за ищеца изход от исковия процес. Изхождайки от размера на вноските и
същността на останалите решения, чието спиране се желае, настоящият състав счита
гаранцията от 3000 лева за съответстваща на установената практика и предопределена
от преките и непосредствени вреди, които етажната собственост би претърпяла от
евентуално неоправданото обезпечение. Ето защо, изложените в тази връзка доводи и
оплаквания на жалбоподателя не следва да бъдат споделени, още повече, че
спецификата на конкретните обстоятелства по повдигнатия спор, съпоставена с
обезпечителната нужда, в случая допълнително обосновава необходимостта от
гаранция, дори предявеният иск да се счете за вероятно основателен.
Частната жалба се оказа неоснователна, поради което се налага да бъде оставена без
уважение.
Настоящият съдебен акт няма да подлежи на касационна проверка – чл. 396, ал. 2, изр.
3 от ГПК и т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2015 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Татяна Върбанова и Светла Цачева.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Етажната собственост на комплекс
“*“, гр. Банско, местност „*********“, представлявана от Ш. Л. М., председател на
Управителния съвет, подадена срещу определение № 3353 от 18.08.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 732 от 2020 г. на Районен съд Разлог.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4