№ 18142
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110103779 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Г. Й., с която срещу "Вива Кредит" АД е
предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за кредит № 6069424/16.08.2024 г., сключен
между страните, а в срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗДД, вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 1100 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 40,32 % и ГПР 49,23 %. С клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е
уговорено предоставянето на допълнителна услуга не кредитополучателя, за която е
била начислена сумата 734,55 лева, платима заедно с вноските по кредита. С чл. 4, ал.
1 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи
обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 4,
ал. 2 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 489,75 лева.
Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за
непредставяне на обезпечение. Така сумата, която следвало да върне на кредитора
нараснала до 2642,70 лева. Счита, че договорът е нищожен поради неспазване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният
ГПР и по-конкретно без изрично да са описани основните данни, които са послужили
за неговото изчисляване. Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок от
посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК.Освен това клаузата
за неустойка влизала в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
накърнявала добрите нрави. Същата била и неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП.Развива съображения за нищожност на таксата за експресно разглеждане поради
противоречието й с чл. 10а ЗПК. В обобщение на подробните доводи в исковата молба
заключва, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК и иска от
съда да прогласи неговата нищожност. Заявява искания за приемане на представените
документи като доказателства, за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да
представи справка за заплатените суми по договора за кредит, заявява и искане за
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставените с исковата молба
задачи.
1
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявения иск. Намира за недопустимо предявяването на иск за нищожност, тъй като
не били начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка, респ. клаузите от
договора относно същите не били произвели действие. Не отрича сключването на
договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 1100 лева. Отрича
при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на
закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с
изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора
процесната неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се
включва в ГПР. Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита,
че с оглед обезщетителния характер на вземаето, същата по дефиниция не се включва в
ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че
кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на
договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в
подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на добрите нрави.
Разяснява, че на ищеца е била предоставена услуга, за която той доброволно се е
съгласил да заплати съответното възнаграждение. Възразява срещу доказателствените
искания на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Представя
документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Моли съдът да
задължи ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално
присъждане на разноски в негова полза. Към отговора на исковата молба е представена
справка, видно от която потребителят е заплатил сумата 198 лева на 23.10.2024 г.
В срока за отговор ответникът е предявил осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК за сумата 902 лева, като част от главница с размер 973,98 лева по
процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на насрещната
искова молба до плащането. Ищецът по този иск се позовава на правото да обяви
вземането за предсрочно изискуемо с оглед неизпълнение на задълженията на
длъжника по същия договор. Моли за уважаване на този иск и за присъждане на
разноски. Заявява искане за изслушване на ССчЕ в случай че ответникът по иска
оспори твърденията на ищеца за извършените погасявания по договора.
С отговор ответникът по насрещния иск оспорва същия. Счита, че ищецът по
същия не го е доказал по размер, като заявява, че оспорва представената от
дружеството справка за извършените плащания. Не поддържа искането, направено с
исковата молба за изслушване заключение на ССчЕ по поставените от първоначалния
ищец задачи. Излага неясни твърдения относно оспорването на представената от
дружеството справка и нейното съдържание. Ето защо и с цел спестяване на
разноски за страните по внасянето на депозит за изготвяне на експертиза съдът
следва да предостави възможност на ищеца по първоначалния и ответник по
насрещния иск в срок до откритото съдебно заседание да заяви ясно и
недвусмислено каква сума твърди да е заплатил на дружеството по процесния
договор за кредит, като при неизпълнение на това указание на съда,
доказателственото искане на ищеца по насрещния иск за изслушване на
заключение на счетоводна експертиза ще бъде уважено, а разноските за същата
съдът ще възложи съобразно изхода от този иск.
Съдът не споделя оплакванията на ответника за нередовност на първоначалната
искова молба и за недопустимост на предявения иск, тъй като неустойка и такса не
били начислявани. За нищожността на един договор преценка се извършва въз основа
на неговото съдържание към момента на сключването му, а дали тези допълнителни
вземания са били начислени не е въпрос, който попада в предмета на спора.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
2
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания,
а именно поради нарушение на императивни норми на закона.
По иска по чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил сумата
1100 лева на ответника потребител, а последният се е задължил да му я върне съгласно
условията и сроковете, посочени в договора.
В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже основателността на
възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 9 ЗПК в тежест на ответника е да установи, че е погасил изцяло
задължението си за главница по процесния договор за кредит.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
1000 лева, която последният се е задължил да му върне, както и че е била погасена
сума в размер на поне 198 лева.
На страните следва да се укаже, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и
доколкото е предявен иск за реално изпълнение на задължения по договор за кредит
следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради
заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.
Следва да се приемат представените от страните документи като доказателства
по делото. По искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание. Останалите искания по
доказателствата на страните няма да допринесат за изясняване на спора, с оглед което
и следва да се оставят без уважение.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
3
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че
с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени
искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност
на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и
поради противоречието му с добрите нрави.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните до приемане на доклада по делото да
допълнят становищата си във връзка с валидността на договора за потребителски
кредит и оспорените клаузи от същия.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните до
настоящия момент в производството документи.
УКАЗВА на ищеца по първоначалния и ответник по насрещния иск в срок най-
късно до първото открито съдебно заседание да заяви конкретни твърдения във връзка
с погасените суми по договора за кредит, като ясно да посочи оспорва ли твърденията
на ищеца по насрещния иск относно размера на заплатените суми.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по насрещния иск за изслушване
на съдебно счетоводна експертиза за първото по делото съдебно заседание с цел
изслушване становището на ответника относно размера на заплатените по договора
суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2025
г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца чрез адв. Й. в срок до първото
заседание да посочи банкова сметка или друг начин, по който евентуално присъдени в
полза на страната разноски могат да бъдат заплатени от насрещната страна.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител се връчи
препис от отговора на ИМ, подаден от ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4