Решение по дело №58/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

26.9.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.16

Година

2013

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 4/03.01.2013 г., постановено по гр. дело № 636/2011 г. по описа на Районен съд – С. е обявен за относително недействителен по отношение на „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Т. А.” № 26 договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ...г. на Нотариус Л. А.под № 294 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - С. (Акт № ... г. на Службата по вписванията при Районен съд - С.), по силата на който Г. В. К., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6 е дарила на Ф. И. Д., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6, следния свой недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 65766.701.2351 (шест, пет, седем, шест, шест, точка, седем, нула, едно, точка, две, три, пет, едно), по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18 – 10 /12.02.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град С., ул. „Ф. Т.” № 8, с площ от 139 кв.м. (сто тридесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване и стар идентификатор: 5012351, при съседи: 65766.701.2347, 65766.701.2349, 65766.701.2350, 65766.701.9536 и 65766.701.2352, като решението е постановено при участието на „Ф.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С., ул. „Ф. Т.” № 6, представлявано от управителя си И.А.А. като трето лице помагач на страната на ответника Г. В. К., по предявения срещу този ответник иск с правно основание чл. 135 ЗЗД от „П. Б. (България)” . С решението е осъдена Г. В. К., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6, да заплати на „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” , ЕИК:*, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Т. А.” № 26, разноски в размер на 292.00 лв. (двеста деветдесет и два лева и 00 ст.). Със същото решение е осъдена Ф. И. Д., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6, да заплати на „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” , ЕИК:*, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Т. А.” № 26, разноски в размер на 512.00 лв. (петстотин и дванадесет лева и 00 ст.).

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Станимир Тодоров от АК – Велико Търново, като особен представител на Г.В. К. от гр. С. против Решение № 4/03.01.2013 г., постановено по гр. дело № 636/2011 г. по описа на Районен съд – С..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че за да е налице най-важната предпоставка за предявяване на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД към момента на образуване на делото следвало ищецът да бъде кредитор на ответника К.. Анализът на съдържанието на договора налагал извода, че преддоговорните отношения били между „Ф.” ЕООД, като потенциален кредитополучател и банката, кредитът бил договорен между банката кредитор и „Ф.” ЕООД, като солидарен съдлъжник К. се била задължила за изпълнението на задълженията на кредитополучателя „Ф.” ЕООД, по смисъла на чл. 138 от ЗЗД К. се явявала поръчител на кредитополучателя. И отговорността й била погасена в 6 – месечен срок от падежа на главното задължение, в който срок банката не била упражнила правото си на иск. Излага се още, че кредитополучател по договора бил „Ф.” ЕООД, кредитът бил получен и усвоен изцяло от това ЮЛ. Излага се още, че съдът постановил решението не се бил съобразил с обстоятелствата, фактите и възраженията, изложени в т. 4 от писмения отговор. Също така не бил отчел факта, че вземането на банката – ищец било обезпечено с договорна ипотека, учредена върху два недвижими имота е това било напълно достатъчно за удовлетворяване на банката.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 636/2011 година по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Т. А.” № 26, чрез юриск. И.Ц. против Г. В. К., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6 и Ф. И. Д., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6 иск с посочено основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се излага следното:

С Договор за банков кредит № 042-548926/12.05.2009 г. Ф.” ЕООД, Е. Х.А., Г. В. К. и Н. Ф. К., четиримата като солидарни длъжници получили от „П. Б.” (България) банков кредит в размер на 100 000 евро, дължими на 180 броя вноски. С Анекс № 1/18.12.2009 г., поради затруднено погасяване на задълженията по кредита, остатъка от кредита бил разсрочен, чрез промяна на падежа на задължението, чрез промяна на срока на кредита от 180 на 186 месеца и предоставяне на 6 – месечен гратисен период при погасяване на задълженията по кредита. С Анекс № 2/30.06.2010 г., поради затруднено погасяване на задълженията по кредита, остатъка от кредита бил разсрочен, чрез промяна на падежа на задължението, чрез промяна на срока на кредита от 186 на 193 месеца и предоставяне на 4 – месечен гратисен период при погасяване на задълженията по кредита. Излага се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.04.2010 г. № ...г. на Нотариус Л.А., вписан под № 294 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд С., вписан в Службата по вписванията при Районен съд С. - Акт № ... г. Г.В. К. дарила на внучката си Ф. И. Д., следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот, с идентификатор: 65766.701.2351 (шест, пет, седем, шест, шест, точка, седем, нула, едно, точка, две, три, пет, едно), по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18 – 10 /12.02.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град С., ул. „Ф. Т.” № 8, с площ от 139 кв.м. (сто тридесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване и стар идентификатор: 5012351, при съседи: 65766.701.2347, 65766.701.2349, 65766.701.2350, 65766.701.9536 и 65766.701.2352. Със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК било поискано от Районен съд – С., образувано било ч. гр. дело № 1128/2010 г. по описа на Районен съд - С. и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „П. Б. (България)” за сумата 97 578.80 евро - главница, наказателна лихва в размер на 3 898.23 евро за периода 04.10.2010 г. до 07.11.2010 г.; просрочена лихва в размер на 2 564.10 евро за периода от 05.07.2010 г. до 07.11.2010 г. Твърди се, че към настоящия момент задължението не било погасено. Излага се, че основните предпоставки, обуславящи основателността на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД били наличие на вземанията на кредитора – ищец по отменителния иск спрямо ответниците, действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора и субективен елемент – знание за това увреждане у длъжника, а когато действието на длъжника се изразявало в сключването на безвъзмездна сделка, законът не предвиждал знанието да е налице, в третото лице, с което той договарял. Излага се, че „П. Б. (България)” бил кредитор на първия ответник в качеството му на солидарен длъжник по договора за банков кредит. Налице била и втората предпоставка - разпоредителна сделка като факт в правния мир, а едновременно с това и нейния увреждащ характер, с която първия ответник се разпоредила безвъзмездно в полза на втория ответник с процесния недвижим имот, извършена след дата на възникване вземането на кредитора. Излага се, че по този начин било извършено увреждащо кредитора действие, тъй като се намалявало имуществото на длъжниците с недвижим имот на значителна стойност и така се осуетявала възможността на кредитора да насочи изпълнение върху тяхно имущество за удовлетворяване на вземането си. Предвид факта, че сделката била безвъзмездна не се искало и знание в третото договарящо лице, макар че в случая Ф. И. Д. била внучка на Г. В. К. и попадала в кръга на лицата изрично посочени в ЗЗД, като такива, чието знание не се нуждае от доказване.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде обявен за относително недействителен по отношение на „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Т. А.” № 26 договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ...г. на Нотариус Л.А. вписан под № 294 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - С. (Акт № ...г. на Службата по вписванията при Районен съд - С.), по силата на който Г. В. К., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6 е дарила на Ф. И. Д., ЕГН *, с адрес град С., ул. „Ф. Т.” № 6, следния свой недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 65766.701.2351 (шест, пет, седем, шест, шест, точка, седем, нула, едно, точка, две, три, пет, едно), по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18 – 10 /12.02.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град С., ул. „Ф. Т.” № 8, с площ от 139 кв.м. (сто тридесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване и стар идентификатор: 5012351, при съседи: 65766.701.2347, 65766.701.2349, 65766.701.2350, 65766.701.9536 и 65766.701.2352. Претендират се и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответницата Ф. И. Д., чрез назначения й особен представител адв. Ирина Илиева от АК – Велико Търново е оспорила предявения иск. Излага становище, че ищцовото вземане е било напълно обезпечено с ипотека, поради което с дарението не са увредени интересите на банката. Счита се, че към 08.04.2010 г. прехвърлителят не е знаел, че по-късно кредитът ще бъда обявен за предсрочно изискуем, поради което не е съзнавал уврежõащия характер на сделката.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното по делото заверено копие от договор П. динамо № 042-548926 се установява, че на 12.05.2009 г. между „П. Б. (България)” от една страна и от друга „Ф.” ЕООД – кредитополучател, Е.Х.А., Г.В. К. и Н.Ф.К. – солидарни длъжници, бил сключен договор за банков кредит за сумата в размер на 100 000 евро, със срок на договора 180 месеца, която сума е била предоставена от банката на кредитополучателя. По силата на договора ответницата Г.В. К. като солидарен длъжник се е задължила да отговора спрямо банката за изпълнение на задълженията на кредитополучателя (главница, договорна лихва, наказателна лихва, разноски, такси, комисионни) по договора.

С Анекс № 1 към договора за кредит от 18.12.2009 г., между банката, кредитополучателят и солидарните длъжници била постигната договорка за промяна начина на погасяване на остатъка от главницата по договора, включващ редовна главница в размер на 97 578.80 евро, чрез промяна на падежа на задължението, като е променен срокът за погасяване на кредита от 180 на 186 месеца и е постигнато съгласие за 6 – месечен гратисен период при погасяване на задълженията по кредита. Анексът бил подписан, както от банката и кредитополучателя, така и от солидарните длъжници.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.04.2010 г. № ...г. на Нотариус Л.А., вписан под № 294 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд С., вписан в Службата по вписванията при Районен съд С. - Акт. № ...дарила на внучката си Ф. И. Д., следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот, с идентификатор: 65766.701.2351 (шест, пет, седем, шест, шест, точка, седем, нула, едно, точка, две, три, пет, едно), по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18 – 10 /12.02.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град С., ул. „Ф. Т.” № 8, с площ от 139 кв.м. (сто тридесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване и стар идентификатор: 5012351, при съседи: 65766.701.2347, 65766.701.2349, 65766.701.2350, 65766.701.9536 и 65766.701.2352.

С Анекс № 2 към договора за кредит от 30.06.2010 г., между банката, кредитополучателят и солидарните длъжници била постигната договорка за промяна начина на погасяване на остатъка от главницата по договора, включващ редовна главница в размер на 97 578.80 евро, чрез промяна на падежа на задължението, като е променен срока за погасяване на кредита от 186 на 193 месеца и е договорен 4 – месечен гратисен период при погасяване на задълженията по кредита. Анексът бил подписан, както от банката и кредитополучателя, така и от солидарните длъжници.

Поради непогасяване в срок на задълженията по кредита, на основание чл. 36, раздел 5-ти от общите условия, с които страните са се съгласили, с оглед разпоредбата на чл. 8, т. 3 от договора и въз основа на решение на кредитния съвет, цялото задължение по договора за кредит е било обявено за предсрочно изискуемо, за което кредитополучателят и солидарните длъжници са уведомени с писмо изх. № 249/05.11.2010 г.

На 08.11.2010 г. е било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 1128/2010 г. по описа на Районен съд - С. и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „П. Б. (България)” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Т. А.” № 26 срещу длъжника „Ф.” О. с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6 представляван от Н.Ф. К.; длъжника Е.Х.А., ЕГН * от гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6; длъжника Г. В. К., ЕГН * от гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6 и длъжника Н. Ф. К., ЕГН * от гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6, за сумата 97 578.80 (деветдесет и седем хиляди петстотин седемдесет и осем евро и 80 цента) главница, наказателна лихва в размер на 3 898.23 (три хиляди осемстотин деветдесет и осем евро и 23 цента) за периода 04.10.2010 г. до 07.11.2010 г.; просрочена лихва в размер на 2 564.10 (две хиляди петстотин шестдесет и четири евро и 10 цента) за периода от 05.07.2010 г. до 07.11.2010 г.; законна лихва върху главницата от 08.11.2010 г. до изплащане на вземането; дължими разноски по управление на кредита и такса за предоставяне извлечение от сметката в размер на 830.40 (осемстотин и тридесет евро и 40 цента), както и 4 102,22 (четири хиляди сто и два лева и 22 ст.) разноски по делото представляващи държавна такса.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК било подадено възражение от „Ф.” ЕООД.

По иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е било образувано търговско дело № 1022/2011 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, решението по което е влязло в сила на 04.07.2012 г. и с което съдебно решение е признато за установено, че съществува вземане на „П. Б. (България)” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Т. А.” № 26, при условията на солидарност от „Ф.” О., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6 представляван от Н.Ф. К.; длъжникът Е. Х. А., ЕГН * от гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6; длъжникът Г. В. К., ЕГН * от гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6 и длъжникът Н. Ф. К., ЕГН * от гр. С., ул. „Ф. Т.” № 6, в размер на 104 871.83 евро (сто и четири хиляди, осемстотин седемдесет и едно евро и осемдесет и три евроцента) в това число 97 578.80 евро просрочена главница; 3 898.23 евро наказателна лихва и 2 564.40 евро просрочена лихва за периода от 04.10.2010 година до 07.11.2010 година, както и 830.40 евро непогасени разноски по сключен между тях на 12.05.2009 година договор за П. динамо № 042-548926, за което вземане, въз основа на извлечение от счетоводните книги на „П. Б. (България)” , по ч. гр. д. № 1128/2010 година на Районен съд - С. на 12.11.2010 година е издадена заповед № 1015 за изпълнение на парично задължение, като е постановено незабавно изпълнение и на банката е издаден изпълнителен лист, заедно със законната лихва върху сумата 97 578.80 евро, считано от 08.11.2010 година - датата на подаване на заявлението, за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1128/2010 година на Свищовски районен съд, до окончателното й изплащане.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – техническа оценъчна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че към 08.04.2010 г., стойността на недвижимите имоти, обезпечаващи вземането на банката е на обща стойност 160 276 лева, а стойността на недвижимия имот, чието разпореждане се атакува е в размер на 9 324 лева.

По делото не бяха ангажирани доказателства, преди разпоредителната сделка, ответникът Г.В. К. да е била уведомена, че договорът за кредит по отношение на нея е прекратен.

Свидетелите Н. К. и Е. А. изнасят обстоятелства, че първата ответница не притежавала достатъчно знания и й било обяснено от представител на банката, че солидарността й по кредита е формална, както и че Г. К. не е била запозната със задълженията си, произтичащи от сключения договор за кредит.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 4/03.01.2013 г., постановено по гр. дело № 636/2011 г. по описа на Районен съд – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за уврежданет¯. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

За да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, е необходимо да са възникнали всички елементи от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД. На първо място, е необходимо да се установи, че ищецът има вземане по отношение на един от ответниците, че е негов кредитор. Лице, което няма качеството на кредитор, не е активно материалноправно легитимирано да предяви П. иск. Вземането следва да бъде действително, без да е необходимо то да е ликвидно и изискуемо.

Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.

Третата предпоставка за възникване на правото по чл. 135 от ЗЗД има субективен характер. Доколкото оспорваното в настоящото производство действие е безвъзмездно (договор за дарение), то законът не изисква, както длъжникът да е знаел за увреждането, така и лицето, с което е договарял, да знае за това увреждане.

Наличието на първата предпоставка, а именно - качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник се установява от наличието за същия на вземане, възникнало от Договор П. динамо № 042-548926 от 12.05.2009 г. и анекси към него, което не е погасено чрез предвидените в закона способи и по отношение на което е налице влязло в сила Решение № 57/20.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1022/2011 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, което съобразно разпоредбата на чл. 297 от ГПК е задължително за всички съдилища в страната. Вземането е възникнало преди датата на атакуваната сделка.

Безспорно налична е втората предпоставка - действие, с което се уврежда ищеца като кредитор. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.04.2010 г. № ...г. на Нотариус Л. А., вписан под № 294 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд С., вписан в Службата по вписванията при Районен съд С. - Акт. № ...г. Г. В. К. дарила на внучката си Ф. И. Д., процесния недвижим имот, като по този начин първата ответница се е разпоредила безвъзмездно в полза на втората ответница със свой имот, който може да послужи непосредствено за удовлетворяване на вземането на ищеца към нея.

С дарението, чиято недействителност се иска да бъде обявена, първия ответник - длъжник по съдебно признато вземане на ищеца, намалява имуществото си, с което ищецът като кредитор, е могъл да се удовлетвори.

Неотносими са доводите на ответниците за наличието на други имоти, ипотекирани в полза на кредитора, които можели да покрият цялото задължение.

Към датата на изповядване на разпоредителната сделка, имотите обезпечаващи кредиторовото вземане, не са били в състояние да покрият цялото задължение, поради и което намалявайки активите на първи ответник е налице увреждане на кредиторовия интерес.

Налице е и третата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а именно - знание от страна на длъжника по изпълнението – ответницата К., за увреждането на кредитора. Не може тя да не знае, че с извършеното дарение между нея и внучката й Д. като дарена, уврежда ищеца, след като несъмнено й бил известен Договор П. динамо № 042-548926 от 12.05.2009 г. и анекс към него, които тя е подписала.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В процесния случай се цели обявяване за недействително по отношение на ищеца безвъзмездно действие на разпореждане, поради което знанието за увреждане на участвалата в него като дарена е без правно значение.

Доколкото безспорно се установи, че страна по атакуваната сделка е внучката на първата ответница, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на втория ответник не беше проведено успешно обратно доказване, което да обори законовата презумпция за знание, според разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, съгласно която, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, знанието се предполага до доказване на противното.

Солидарната отговорност на ответницата по делото произтича от договореностите между нея и останалите страни по правоотношението, която възможност законът е предвидил в чл. 121 от ЗЗД. Без значение по какви субективни съображения тя е подписала договора, тя е приела неговите клаузи и съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД той е придобил силата на закон за нея. Тя безусловно се е съгласила да носи солидарна отговорност заедно с кредитополучателя за изпълнение на неговите задължения и дали тя е съдлъжник, т.е. ефективно ще се ползва от отпуснатия кредит или е само поръчител, е въпрос на вътрешни отношения между нея и кредитополучателя, но за Банката – кредитор това е ирелевантно. В този смисъл съдът не следва да обсъжда възраженията й, че тя не се е облагодетелствала по никакъв начин от получения от ЕООД кредит, че кредитът бил уговорен между банката и кредитополучателя и че тя била само поръчител.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че в случая отговорността й била погасена, съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, доколкото кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.10.2010 г., а заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 08.11.2010 г.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция, по отношение на показанията на свидетелите Н.К. и Е. А. и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК.

По изложените съображения, съдът намира, че по делото е доказано едновременното наличие и на трите необходими предпоставки на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предвид безвъзмездния характер на прехвърлянето на право на собственост, поради което предявеният иск за обявяване за недействително на дарението, оформено с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.04.2010 г. № ... г. на Нотариус Любомира Аджарска, вписан под № 294 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд С., вписан в Службата по вписванията при Районен съд С. - Акт. № ... г., с дарител - ответницата Г. В. К., и надарен - ответницата Ф. И. Д., следва да бъде обявено за недействително по отношение на ищеца „П. Б. (България)” . Доказано е, че ищецът е кредитор, първият ответник е негов длъжник с предмет на задължението - плащане на сумата 97 578.80 (деветдесет и седем хиляди петстотин седемдесет и осем евро и 80 цента) главница, наказателна лихва в размер на 3 898.23 (три хиляди осемстотин деветдесет и осем евро и 23 цента) за периода 04.10.2010 г. до 07.11.2010 г.; просрочена лихва в размер на 2 564.10 (две хиляди петстотин шестдесет и четири евро и 10 цента) за периода от 05.07.2010 г. до 07.11.2010 г.; законна лихва върху главницата от 08.11.2010 г. до изплащане на вземането; дължими разноски по управление на кредита и такса за предоставяне извлечение от сметката в размер на 830.40 (осемстотин и тридесет евро и 40 цента), както и 4 102,22 (четири хиляди сто и два лева и 22 ст.) разноски по делото представляващи държавна такса, с атакуваното дарение се уврежда ищеца, ответника - дарител, е знаел и знае за това увреждане при извършване на сделката.

Предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, при липсата на законни основания за предпочитане, поради което по отношение на ищеца процесния договор за дарение следва да се обяви за недействителен.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 4/03.01.2013 г., постановено по гр. дело № 636/2011 г. по описа на Районен съд – С., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди.

Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба „П. Б. (България)” , поради което такива на следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съõ – Велико Търново

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/03.01.2013 г., постановено по гр. дело № 636/2011 г. по описа на Районен съд – С..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.