№ 22741
гр. С, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110100777 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на активно субективно и на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 ЗЗД,вр.чл.45 от
ЗЗД от И. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Н и от С. К. С., ЕГН **********,
с адрес гр. С, против С О, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от по
1000 лева за всеки от ищците, представляваща частична претенция от по 11
400 лева – обезщетение за лишаване на ищците от реализиране на ползи от
отдаване под наем на имота, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 5000 лева, частична
претенция от 50 000 лева, представляваща обезщетение за увреждане
плодородността на почвата на имота, ведно със законната лихва, считано
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и искове по
чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 68,59 лева на всеки от ищците,
обезщетение за забава, начислено върху сумата от 1000 лева, за периода
01.07.2023 г. – 03.01.2024 г., както и за сумата от по 342,95 лева, дължимо
обезщетение на всеки от ищците, начислено върху сумата от 5000 лева за
периода 01.07.2023 г. – 03.01.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и ДЗЗД „Н“, бил
сключен договор № СОА22 – ДГ55 – 66/09.02.2022 г. с предмет „Инженеринг
– проектиране и строителство на обект“ „Доизграждане на канализационната
мрежа на гр. Н И, район „Н И“ – СО, съгласно който дружеството следвало да
изпълни СМР и други съпътстващи дейности. Ответникът, в качеството си на
възложител, имал право на достъп до строителната площадка по всяко време с
оглед упражняване на контрол върху дейността на изпълнителя. Въпреки това,
1
в началото на месец май 2023 г., ищците посетили наследствения им имот –
поземлен имот с идентификатор 00357.504.3.34, по кадастралните регистри и
кадастралните карти, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
3/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота –
област С, община С, гр. Н И, район „Н И“, С, м. „Д“, с площ 3317 кв.м., с
трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива 3
категория, стар номер 041034, като установили, че в него било изхвърлено
огромно количество строителни материали и имотът се ползвал за склад за
строителни материали, както и за движение и съхранение на тежка верижна
техника. При извършената на място проверка и в резултат на проведени
разговори с лицата, намиращи се в имота, се установило, че същите са
работници, наети от ДЗЗД „Н“, с ЕИК ******. Присъствието на тези лица не
само възпрепятствало използването на нивата по предназначение, но в
резултат на неправомерните действия на работниците /движение и паркиране
на тежка верижна и колесна техника, струпването на огромно количество
стомано-бетонни платформи, съоръжения и строителни материали, пясък и
чакъл/ плодородните качества на нивата били сериозно увредени. Предвид
изложеното, през месец май 2023 г., ищците отправили покана до ДЗЗД „Н“,
да им бъде заплатена сумата от 5700 лева за всеки месец до освобождаването
на имота, считано от м. май, както и нивата да бъде почистена от строителни
материали и да бъде възстановено почвеното плодородие. В резултат на
това, на 25.07.2023 г., в кантората на нотариус АА И, била реализирана среща
между ищците и представител на дружеството, като единствено било
постигнато съгласие относно това, че процесният имот е бил ползван във
връзка с договора между дружеството и С О и същият е освободен на
01.07.2023 г. Поради действията на дружеството изпълнител по договора с
ответника, ищците били възпрепятствани да ползват имота си по
предназначение, а почвата и нейното плодородие били и продължавали да
бъдат сериозно увредени, като е уточнено, че имотът не е бил отдаван под
наем. Ищците считат,че ответната страна отговаря за възстановяване на
вредите като възложител на работата на гражданското дружество. Ищците
молят съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв със становище за
недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, тъй като ищците
не се легитимирали като собственици на имота, а и това не се установявало от
доказателствата по делото. В отговора са изложени са подробни съображения
относно твърдението на ответника, че ищците не се легитимират като
собственици на процесния имот, които съображения се основават на анализ на
доказателствата, приложени от ищците. Ако исковете бъдат възприети като
допустими, по същество ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Моли се за отхвърляне на исковете поради това, че ищците не се явяват
собственици на процесния имот, за който се сочи, че не фигурира нито в
кадастралната карта, нито в имотния регистър, респ. не бил налице
съществуващ имот. Оспорва се ответната страна да е извършила
2
правни/фактически действия по използване на чужд имот, както и да е давала
разрешение за извършване на подобни действия, които биха могли да бъдат
основание за плащане на претендираните от ищците суми за наем и за
възстановяване плодородността на почвата. Твърди се, че липсват
доказателства каква е била изначално плодородността, как хипотетично
наетите от ответника лица са намалили същата и в каква степен. В тази връзка
се оспорва почвата да е била плодородна, съответно това качество да е било
намалено вследствие изпълнението на възложени от ответника на други лица
СМР, както и намаляването на плодородността да е било в посочения от
ищците размер. Изтъква се, че ищците изрично заявили, че имотът не е носил
земеделски добиви, нито граждански плодове. Ответникът сочи, че описаните
от ищците дейности, довели до нарушаване плодородността на почвата , не
съответствали на предвидените с договора за СМР. Конкретизира се, че
строежът представлявал доизграждане на канализационна мрежа и за
неговото изпълнение били предвидени следните материали - канализационни
тръби, детайли за изграждане на шахти – дъна, пръстени и метални капаци,
улични оттоци, които материали не замърсявали зоната, на която били
поставени, след тях нямало останки и същите не съставлявали строителен
отпадък. Относно движението на верижна и колесна техника в процесния
имот се поддържа, че това не представлявало обстоятелство, което би могло да
доведе до нарушаване плодородността на почвения слой. Позовава се на
представено от ищеца доказателство, от чието съдържание се установявало, че
от ищцовата страна не се оспорва, че имотът не бил увреден по никакъв
начин, както и не можело да се изведе, че представителят на ДЗЗД „Н“ е
признал, че процесният имот е бил използван от строителите. По отношение
на сключения между ответника и ДЗЗД „Н“, договор за СМР, се твърди, че
съгласно разработен План за безопасност и здраве /задължителна част от
договора/, следвало да се определи временно селище на строителя, в това
число място за разполагане на строителната техника и строителните
материали, по повод на което от страна на дружеството били сключени два
договора за наем, индивидуализирани в отговора. Предвид изложеното
ответникът поддържа,че на нито един етап от строителството не бил засегнат
процесният имот. Твърди се, че ответникът не е възлагал на гражданското
дружество да ползва процесния имот като строително селище, съответно
действията на дружеството по отношение на посочения имот, не са били
изпълнени при или по повод на възложената му работа. Ответникът моли съда
да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третите лица помагачи „П“ООД,“С И“ООД,“З Х“ООД,“А С“ЕООД и
„И“ЕООД изразяват становище за недопустимост и неоснователност на
исковете по съображения,идентични с изложените доводи в писмения отговор
от ответника и молят съда да отхвърли исковете.
Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
3
изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Представена е нотариална покана, изходяща от И. М. С. и С. К. С.,
адресирана до ДЗЗД „Н“, връчена на 16.06.2023 г., с която е отправено искане
за плащане на обезщетение в размер на 5700 лева месечно, считано от месец
май 2023 г. до преустановяване ползването на земята /имот с идентификатор
00357.504.3.304/, собственост на подателите на поканата, както и за явяване
при нотариус с цел изясняване на дейностите, необходими за възстановяване
на почвата.
От приложен констативен протокол от 25.07.2023 г., на нотариус АА И,
се установява, че на същата дата е осъществена среща между И. М. С. и М И А
/представляващ ДЗЗД „Н“, като лицата постигнали съгласие, че имотът е
освободен към 01.07.2023 г., но И. С. отказал да приеме обезщетение в общ
размер на 3000 лева и извършване на есенна оран, каквото предложение било
отправено. Констатирано е, че ищецът не се е легитимирал с конкретен
документ за собственост на представителя на ДЗЗД.
Представено е решение № 1710 за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на С, СО, от което се установява, че на 22.11.1999 г., ПК в район „Н
И“, СО, е възстановила правото на собственост на М И С. върху няколко
поземлени имота, сред които и процесният /след решение на СГС по гр. д.
№789/2001 г/.
Приложени са скица на поземлен имот с идентификатор ******, както
и извадка от кадастралния регистър с информация за имота.
От приложено удостоверение за наследници се установява, че М И С. е
бил наследен от съпругата си С. К. С. и от сина си И. М. С..
Представен е договор № СОА22-ДГ55-66/09.02.2022 г. с предмет
„Доизграждане на канализационната мрежа на гр. Н И, район „Н И“- СО“, с
възложител С О и изпълнител ДЗЗД „Н“. Приложени са и Общи условия на
договора.
Представен е протокол от 28.03.2023 г. за открИ.е на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на
техническата инфраструктура във връзка с горепосочения договор.
Приложени са разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б –
3/20.03.2023 г. за извършване на СМР във връзка с горепосочения договор,
както и инвестиционен проект.
От представено удостоверение за пълна проектантска правоспособност
се установява, че ПИ с идентификатор ***** и ПИ с идентификатор ***** са
наети от изпълнителя за временно ползване – разполагане и складиране на
материали, необходими за изграждането на обекта – инертен материал,
стоманобетонови елементи за изграждане на ревизионните шахти, тръби и др.
Приложени са и договори за наем на горепосочените недвижими имоти.
От представена извадка от Регистър Булстат се установява, че ДЗЗД „Н“
4
извършва дейност по изпълнение на обществена поръчка с предмет
„Инженеринг – проектиране и строителство на обект: „Доизграждане на
канализационната мрежа на гр. Н И, район „Н И“- СО“.
Приложена е справка от Национален статистически институт относно
средните цени на договорите за аренда/наем на земеделски земи през 2022 г. и
за периода 2018 г. – 2022 г.
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Д Г Р се установява, че познава ищеца И. С. от повече от
20 г., тъй като е работил неговата земя като ливада за косене и същата се
намирала в близост до гробищен парк в кв. „С“, като общата площ била
около 3 декара. Веднъж годишно в началото на лятото окосявал тревата за
сено. Земята не е била обработвана, основно се ползвала за ливадно сено, без
допълнително напояване, височината на тревата достигала до около метър,
окосената трева се ползвала за хранене на две телета; земята била използвана
около 20 години – от 2000 г. до 2020 г.
От показанията на свидетеля К Б В се установява, че същият е служител
в градския транспорт, като е изминавал маршрута на линия 27, който минавал
покрай кв. „С“. След като се започнали изкопни дейности, пътят минавал през
с. М, покрай гробищата на „С“ и излизал на И Д. Твърди, че познава ищеца С..
Срещу гробищата се намирала спирка в дясната страна, а от другата страна
имало инертни материали и тръби, багери, коли, които тъпчели. Върху
инертните материали, вътре в имота, се намирала верижна техника, която
товарела тръбите. Ищецът заявил на свидетеля, че това е негов имот. Според
показанията, почвата нямало да е обитаема вероятно никога, имало камъни, не
можело да се окоси, било отъпкано. Имотът не бил ограден, мястото било
затрупано с тръби. Свидетелят е заявил, че не би могъл да прецени къде точно
се е намирала земята, за която ищецът твърдял, че е негова, не посочва и
граници. Забелязал единствено, че на мястото се стоварват материали, като по
предположение на свидетеля, същите са собственост на дружество,
занимаващо се със строеж на пътя. Свидетелят не е обърнал внимание дали
върху техниката е имало надписи.
Според показанията на свидетеля Г Г същият е заявил, че през 2023 г. са
били извършвани строителни работи, изграждане на канализационен проект в
кв. „С“, където свидетелят живее и работи. Посочил е, че не работи нито при
ответника, нито в дружество, занимаващо се с пътностроителна дейност.
Установява се, че в посочения квартал, улиците са се копаели периодично,
чувал е, че при извършването на строеж, са складирани строителни материали
в имот, находящ се там, където свършва ***** и ****, който бил собственост
на лице с малко име Р. Този имот граничел с празен терен, имало две
новостроящи се къщи, но те не граничели с имота. Свидетелят не познава
ищеца. При предявяване на скица към исковата молба, свидетелят е заявил, че
имот № 35 принадлежи на Р и се намира вляво от процесния, в който не е
забелязвал да се складира строителна техника. Между двата имота не била
5
поставена ограда, границата била трудно определима.
От заключението по изслушаната съдебно-агрономическа експертиза се
установява, че при посещение на място и вземане на 4 броя почвени проби в
дълбочина 30-40 см, се достигнало до заключение, че поземленият имот е
разположен върху слабо излужени канелени горски почви, намити, тежко
песъкливо-глинести. Пробите били анализирани в Централна лаборатория на
Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „*****“.
Анализът на пробите бил представен от Протокол № 26/15.04.2025 г. Данните
били за киселинност на почвите, съдържание на азот, на фосфор, калий, на
хумус в %. Посочените показатели били индикация за почвеното плодородие и
запасеността на почвата с хранителни елементи. Бил е изготвен и анализ за
съдържание на тежки метали – кадмий, мед, олово, цинк, арсен. От анализа
можелo да бъде направен извод, че почвената реакция на пробите варира от
неутрална до слабо алкална. По съдържание на азот, почвите можело да се
класифицират като много бедни; по съдържание на фосфор – пробите
показали много слаба запасеност с този елемент; по съдържание на калий –
пробите показали добра запасеност на почвата. Относно съдържанието на
хумус, стойностите показали, че почвите са средно хумусни. По-високото
съдържание на хумус било вследствие развитието на ливадна растителност,
тъй като видимо теренът не бил обработван с години. Резултатите от
анализираните проби били сравнени с данни от почвени профили, направени
при картирането на почвите в района, отразени в „Почвено-агрохимическа
характеристика на земите на ТКЗС „*****“, където бедното съдържание на
хранителни елементи се потвърждавало. Анализите за съдържание на тежки
метали, показвали, че в пробите съдържанието на кадмий, мед, олово, цинк и
арсен е в границите на допустимите норми, според Приложение № 1, към чл.
3 „Норми за предохранителни концентрации за тежки метали в почвите, т.е. не
било налице замърсяване с тежки метали в почвата. При обхода на парцела
било констатирано на определени места наличие на дребен трошен камък или
чакъл, набит в повърхностния слой, вероятно насипани при използването на
терена за паркиране на строителна техника. Тези отделни петна от нарушена
повърхност на почвата не обхващали целия парцел. В заключение – било
налице частично механично замърсяване на повърхностния хоризонт на
парцела с дребен трошен камък и чакъл приблизително сумарно на площ от
около 1500 кв.м., като петната били разпръснати на няколко места. По-голяма
площ била нарушена в началото на парцела, която граничела с асфалтов път.
Ако земята трябва да се върне в първоначалното състояние, на определените
места трябвало да се изгребат тези инертни материали на дълбочина до 20 см.
С тази операция не би се нарушила целостта на почвения профил, тъй като
хумусният хоризонт бил с мощност до 40-50 см. Почвеното плодородие не
било нарушено, както показвали и данните, но наличието на каменистост на
определени места било възможно да намали категорията на земята, като
вещото лице не е посочило стойност.
Прието е и заключение по съдебно-техническа експертиза, в което
6
вещото лице е изложило, че в строителството на канализационни системи се
влагат следните материали: канализационни тръби и фасонни части,
пръстени, капаци и дъна за ревизионни шахти, трошен камък (чакъл) за
обратна засипка, пясък за пясъчна възглавница. Използва се багер за
извършване на траншейните изкопи, камиони за превоз на материалите,
товарачни машини. Установено е, че използваните и складирани материали са
заснети и показани на снимков материал, от който било видно, че са били
складирани именно такива видове строителни материали, но според вещото
лице същите не са „огромни по количество и обем стомано-бетонни
платформи“, както е посочено в исковата молба, тъй като такива не се
използват при изграждането на канализации. Вещото лице е приело, че
описаните в исковата молба складирани материали не отговарят напълно на
реално използваните и вложени от страна на изпълнителя при извършване на
СМР на обекта. На следващо място е посочено, че процесният имот не е в
регулация, за него не е одобряван ПУП, нито парцеларен план, следователно
същият не попада в строителните граници на възложителя за изпълнение на
обекта, а е извън него. Изложено е, че в обхвата на строителната площадка не
е записан участъкът от ****, който е прилежащ южно с процесния имот, като
от приложена към експертизата скица, не се установявало по тази улица да са
нанесени канализационни мрежи и съоръжения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД е
обусловено от провеждането при условията на пълно и главно доказване
наличието на следните материалноправни предпоставки – да са причинени
вреди, вредите да са пряка и непосредствена последица от деяние – действие
или бездействие по повод на работа, възложена от ответника, при което
ответникът отговаря за обезвреда. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна
отговорност на възложителя на работата. Неоснователни са възраженията на
ответника и третите лица-помагачи за липса на правен интерес на ищците,
поради това че същите не се явявали собственици на процесния имот, тъй като
въпросът дали са причинени вреди и дали вредите са настъпили за
имот,собственост на ищците представляват въпроси по съществото на
спора,но не рефлектират върху допустимостта на предявените искови
претенции.
Съдът счита, че е доказано от събраните по делото доказателства, че
ищците И. М. С. и С. К. С. са съсобственици на недвижимия имот,в която
насока по делото е представено възстановително решение,издадено от ПК Н И
като ищците са наследници по закон на възстановения собственик. Когато е
доказано притежавано право на собственост,собственикът има право да
претендира обезвреда за настъпилите вреди в собствения му имот от
лицето,което е възложило работата, по повод на която се твърди,че са
причинени вредите. За да приеме, че са възникнали вреди за ищците, съдът
отчете съдебно-агрономическата експертиза,,от която може да бъде
7
счетено,че в имота,собственост на ищците има наслагване на места в
повърхностния слой на чакъл и други материали. Доказването настъпването
на вреди не е достатъчно,за да бъде уважена искова претенция за присъждане
на обезщетение за вреди,а е необходимо доказване,че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия на лица,работили по
възлагане на ответника. Съдът счита,че съвкупният анализ на доказателствата
по делото не позволява да бъде формиран категоричен извод,че вредите в
имота на ищците се дължат на действия или бездействия по повод
работа,възложена от ответната община. С оглед това,че провеждането на
доказване наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска
е възложено в тежест на ищците,ищците са длъжни да проведат пълно
доказване за наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на
иска,а съдът счита,че в хода на производството не е проведено такова пълно
доказване,поради което и исковете подлежат на отхвърляне. В тази насока
съдът приема,че свидетелските показания по делото са противоречиви
относно това дали в имота на ищците са разполагани строителни
материали,като показанията на свидетеля Варджиев не са достатъчно
конкретни – все пак свидетелят е възприемал фактическата обстановка,докато
е управлявал автобус на градския транспорт,а и самият свидетел казва,че не би
могъл да посочи конкретното местоположение на имота на ищците. Следва да
бъдат съобразени и свидетелските показания на свидетеля Г, който е заявил,
че през 2023 г. са били извършвани строителни работи, доизграждане на
канализационен проект в кв. „С“,но строителните материали са складирани в
имот на лице на име Р,а и свидетелят Г сочи,че имотът на Р е различен от
имота на ищците. Съдът намира,че при наличието на противоречиви
свидетелски показания ищците не са доказали,че чрез действия на служители
на дружеството,на които е възложена работа по изграждане на
канализационна мрежа,по възлагане от С О се е достигнало до увреждане
имота на ищците. В подкрепа на извода за неоснователност на исковете са и
приетите по делото заключения по съдебно-агрономическа и съдебно-
техническа експертизи,според които не може да бъде счетено,че е нарушена
плодородността на почвата,а и не може да бъде счетено,че са складирани
строителни материали и техника в обема,описан от ищците. Безспорно е
между страните, че ответниците са извършвали проекта за доизграждане на
канализацията в район „Н И“,но не е доказано по категоричен и еднозначен
начин,че чрез действия на служители на дружествата, е увреден имотът на
ищците. Липсата на проведено доказване вредите да са покледица от
противоправно поведение на служители на дружествата,които по възлагане от
ответната община са извършили дейности по изграждане на канализационна
система води до извода,че исковете подлежат на отхвърляне. С оглед това,че
съдът намира исковете за главниците за неоснователни,то подлежат на
отхвърляне и исковете за заплащане на мораторна лихва,които са
самостоятелни искове,но имат акцесорен характер и за уважаването на тези
искове е необходимо да бъде доказано,че съществуват парични вземания за
8
главница.
При този изход на делото и като съобрази отхвърлянето на исковете,
както и предвид това, че ответникът претендира разноски, съдът приема, че са
дължими такива в размер от 1221 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искoвете с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от
ЗЗД, предявени от И. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Н и от С. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С против С О, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес
на управление гр. С, представлявана от кмета Васил Т, за осъждане на
ответника да заплати сумата на всеки от ищците от по 5000 (пет хиляди) лева,
частична претенция от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
увреждане плодородността на почвата на имот с идентификатор
00357.504.3.34.
ОТХВЪРЛЯ искoвете с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от
ЗЗД, предявени от И. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Н и от С. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С против С О, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес
на управление гр. С, представлявана от кмета Васил Т, за осъждане на
ответника да заплати сумата на всеки от ищците от по 1000 (хиляда) лева,
частична претенция от по 11 400 лева, представляваща обезщетение за
лишаване на ищците от реализиране на ползи от отдаване под наем на имот с
идентификатор 00357.504.3.34.
ОТХВЪРЛЯ искoвете с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявени от И.
М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Н и от С. К. С., ЕГН **********, с адрес
гр. С против С О, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. С,
представлявана от кмета Васил Т, за осъждане на ответника да заплати сумата
от 68,59 лева на всеки от ищците, обезщетение за забава, начислено върху
сумата от 1000 лева, за периода 01.07.2023 г. – 03.01.2024 г., както и за сумата
от по 342,95 лева, дължимо обезщетение на всеки от ищците, начислено върху
сумата от 5000 лева за периода 01.07.2023 г. – 03.01.2024 г.
ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Н и от С. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С да заплатят на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78,
ал.3 от ГПК на С О, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр.
С, представлявана от кмета Васил Т, сумата от 1221 (хиляда двеста двадесет и
един лева) лева - сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е поставено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника - „П“ ООД, „А С“ ЕООД, „И“ ЕООД, „С И“ ЕООД, „З“
ООД.
9
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10