№ 6485
гр. С., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110128570 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 160851/17.05.2024г. на СРС,
подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М. М. К. във връзка със Заповед
№1239/11.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 70680/2023г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу М. М. К. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация
С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*********“, бл. 128, вх. В, ет. 5, ап. 53, както следва:
108,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2023г.) до окончателното
им изплащане;
19,18 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2021г.-12.12.2023г.;
2,57 лева за главница за дялово разпределение за периода 01-31.07.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 20.12.2023г.) до окончателното им изплащане;
66 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2021г.-12.12.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Е.Д. / юрк. Т.Т.. Предявените
искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. М. К. чрез назначения ú особен
представител адв. Я. С. – АК-С., не се е възползвала от правото си да подаде отговор на
исковата молба. За насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява, като се
представлява от адв. С., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
35048/03.02.2025г. на СРС, в която неговият процесуален представител юрк. К.Г. изразява
становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото
публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 100/11.08.2021г., т. 7, рег. № 8398, дело № 959/2021г. на
Нотариус № *** – И. И., М. М. К. е продала на М.И.Д. недвижим имот – апартамент в град
С., ж.к. „*********“, бл. 128, вх. В, ет. 5, ап. 53, ведно с припадащите му се площи, права и
помещения, идентичен с описания в исковата молба топлоснабден имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
2
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Макар действително да може да се приеме, че към 11.08.2021г. М. К. е била
собственик на топлоснабдения имот, ищецът, в чиято доказателствена тежест бе това, не
ангажира доказателства откога същата е имала това качество. Това обстоятелство не може да
се установи от приложената към делото Справка № 1040885/05.08.2024г. в Агенцията по
вписванията относно вписвания, отбелязвания и заличавания за М. М. К.. Това е така, тъй
като тази справка е набавена по делото по инициатива на съда за целите на осъществяване
на надлежно връчване на исковата молба на ответницата, за което съдът следи служебно /чл.
7, ал. 1 ГПК/. Съдът обаче, с изключение на хипотезите на назначаване на оглед и
експертиза, няма правомощие служебно да събира доказателства относно основателността
на предявените искове, поради което и с оглед действащите в гражданското
съдопроизводство принципи на диспозитивното начало и състезателност на производството
тази справка не може да се ползва като доказателство по същество по делото.
Поради това и не може да се определи дали и от кой момент до 11.08.2021г. К. е била
страна по облигационно отношение за доставка на топлинна енергия от топлоснабдителното
предприятие. Наличието на безспорно установено облигационно отношение между страните
по делото в рамките на периодите, за които е начислена съответната главница, е първата и
най-важна предпоставка за основателността на предявените искове: щом не може да се
установи основание за дължимост на главници, то с още по-голяма степен липсва такова и за
дължимост на лихви.
Това е достатъчно предявените искове да бъдат преценени като неоснователни и
отхвърлени, а обсъждането на останалите събрани по делото доказателства се явява
безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответницата, но същата не е доказала сторени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., срещу М. М. К., ЕГН **********, от град С., искове с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
3
„*********“, бл. 128, вх. В, ет. 5, ап. 53, както следва:
108,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2023г.) до окончателното
им изплащане;
19,18 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2021г.-12.12.2023г.;
2,57 лева за главница за дялово разпределение за периода 01-31.07.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 20.12.2023г.) до окончателното им изплащане;
66 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2021г.-12.12.2023г.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4