Решение по дело №362/2021 на Районен съд - Харманли
| Номер на акта: | 31 |
| Дата: | 16 септември 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.) |
| Съдия: | Минка Иванова Китова |
| Дело: | 20215630200362 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 17 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Към Решение № 31 от 16.09.2021г. по НАХД № 362
по описа на РС – Харманли за 2021г.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 16.08.2021г. на прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли е внесено в съда
предложение, подсъдимият СТ. Т. СЛ., с ЕГН **********, роден на
09.01.1990 г. в гр. Хасково, турчин по произход, български гражданин, без
образование /неграмотен/, неженен, безработен, с адрес за призоваване в
страната: гр. Харманли, ул. ***, неосъждан, да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а,
ал.1 от НК, за престъпление по чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че на
20.05.2021 г. в гр. Харманли, отнел чужда движима вещ: 1 бр. велосипед,
черен на цвят, на стойност 45,00 лева от владението на А.К.М. от гр.
Харманли, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои,
като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.194, ал. 3,
вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание пред РС – Харманли, РП – Хсково, ТО -
Харманли, редовно призовани не изпращата представител, който да поддържа
внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия СТ. Т. СЛ. , адв. М.А. от АК – Хасково
пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 9 от НК.Алтернативо прави
искане в случай че съдът приеме за осъществен състава на престъплението за
налагане на минимално наказания по чл.78а от НК, което наказание се
явявало изключително тежко в случая.
Подсъдимият СТ. Т. СЛ. , редовно призован, се явява лично и
заявява, че разбира обвинението. В хода на съдебното следствие пред
Районен съд – Харманли признава фактическите констатации, изложени в
постановлението и счита, че не се налага събирането на допълнителни
доказателства относно разигралите се събития. В хода на съдебните прения се
придържа към заявеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за
последна дума моли съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият СТ. Т. СЛ. с ЕГН **********, роден на 09.01.1990 г. в
гр. Хасково, турчин по произход, български гражданин, без образование
1
/неграмотен/, неженен, безработен, с адрес за призоваване в страната: гр.
Харманли, ул. ***, неосъждан.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 475,
издадена от Районен съд – Харманли на 28.05.2021г. подсъдимият СТ. Т. СЛ.
не е осъждан. Същият има 1 брой регистрирана криминалистическа
регистрация по чл.194, ал.3 от НК,Срещу него има регистриран 3 броя
заявителски материали, по чл.195, ал. НК,чл.194, ал.1 от НК, както и
наложено административно наказание по реда на чл. 218б НК с Наказателно
постановление на Началника на Районно Управление - Харманли, влязло в
сила на 17.04.2021 г. за извършено деяние осъществяващо състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
На 20.05.2021 г., около 03:00 часа постр. А.К.М. отишъл с велосипеда
си до игрална зала „Болеро“ в гр. Харманли, находяща се в района на
автогарата, за да „играе на машинките“. Същия оставил велосипеда си пред
входа на игралната зала, тъй като според него там имало поставени камери за
видеонаблюдение и влезнал във вътрешността на игралната зала. Постр. М.
останал в игралната зала до около 05:30 часа, тъй като в 06:00 часа трябвало
да тръгва за работа. На излизане от игралната зала пострадалия видял свой
познат, на когото знаел, че прякора му е „М.“ - свид. М.Ф.И. и го помолил да
го откара с автомобила си до дома му, тъй като нямал досатъчно време да се
придвижи с велосипеда си. По тази причина пострадалия оставил велосипеда
си пред входа на игрална зала „Болеро“ и тръгнал с автомобила на свид.
М.Ф.И. в посока мъм дома си. В автомобила на свид. М.Ф.И. бил и подс. СТ.
Т. СЛ. , който пътувал на задната седалка. Пострадалия се качил на предната
дясна седалка и видял, че в автомобила е и обвиняемия, когото познавал, като
„Сафер“. Свид. И. откарал пострадалия до дома му в гр. Харманли, след което
последния отишъл на работа. Докато бил в автомобила управляван от свид.
И., подс. СТ. Т. СЛ. видял къде се намира велосипеда на пострадалия. След
като постр. М. слезнал от автомобила обвиняемия помолил свид. И. да го
закара обратно до игрална зала „Болеро“. Свид. М.Ф.И. се съгласил и се
отправил обратно към въпросната игрална зала. При пристигането им същия
видял, че велосипеда на пострадалия се намира пред входа на игралната зала.
Подс. СТ. Т. СЛ. помолил свид. И. да му даде мобилния си телефон, тъй като
нямал свой. Същия му дал мобилния си телефон и обвиняемия се обадил на
свой познат - свид. Ш.М.Ш., на когото казал, че има „колело за продаване“.
Свид. Ш. се съгласил да купи велосипед от обвиняемия, тъй като последния
предложил ниска цена за него. След като прекратили разговора си подс. СТ.
Т. СЛ. слезнал от автомобила на свид. М.Ф.И., който го видял как се качва на
велосипеда на пострадалия и тръгва с него на собствен ход в посока към авто-
гарата. Подс. СТ. Т. СЛ. се придвижил с велосипеда на пострадалия до дома
на свид. Ш.М.Ш., на когото го продал за сумата от 10 лева без да му казва, че
същия е предмет на извършено от него престъпление - кражба. След това
обвиняемия си тръгнал, а свид. Ш. прибрал инкриминирания велосипед в
2
гаража си.
Постр. А.К.М. се прибрал от работа около 15:30 часа на процесната
дата. Докато пътувал със служебния микробус, който минал покрай игрална
зала „Болеро“ същия забелязал, че велосипеда му не е на мястото, на което го
е оставил и тогава разбрал, че същия е откраднат. Постр. М. подал жалба в
Районно Управление - Харманли и бил разпитан в качеството на свидетел
/л.7/.
В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия, като
извършител на процесното деяние бил установен подс. СТ. Т. СЛ. . Свид.
Я.С.Ч. полицейски служител заемащ длъжността мл. експерт в група
„Криминална полиция“ при Районно Управление - Харманли снел писмени
обяснения от обвиняемия, в които същия направил извънпроцесуални
признания в извършване на инкриминираното деяние.
С протокол за доброволно предаване от дата 21.05.2021 г. /л.36/ свид.
Ш.М.Ш. предава доброволно инкриминирания велосипед. На процесната вещ
е извършен оглед на веществени доказателства /л.16/. С приемо- предавателен
протокол от дата 16.06.2021 г. /л.54/ инкриминирания велосипед е върнат на
правоимащото лице - постр. А.К. М..
Към материлите по разследването е приложен оптичен носител -
компакт диск с надпис „Verbatim“, съдържащ видеозаписи от камерите за
видеонаблюдение на игрална зала „Болеро“ в гр. Харманли. Същия е
предаден с протокол за доброволно предаване /л.35/ от дата 21.05.2021 г. от
лицето М.Д.Р.. В хода на на разследването е извършен оглед на веществени
доказателства /л. 19/ на видеозаписа съдържащ се на горепосочения оптичен
носител.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
разследването съдебно-оценителна експертиза /л.12-13/ стойността на
инкриминираната вещ - 1 бр. велосипед, черен на цвят с неустановена марка и
модел възлиза на 45.00 /четиридесет и пет/ лева.
Разпитан на ДП подсъдимият не се признава за виновен по
предявеното му обвинение и дава обяснение по него, като описва механизма
на извършването му. Обяснява противозаконните си действия с желанието си
да отмъсти на свидидетеля А.К.М. от гр. Харманли . В съдебната фаза сочи,
че той е взел колелото и не оспорва фактите изложени в обстоятелствената
част на постановлението.Същият твърди, че всичко, което е изложено в
постановлението на рП$ Хасково е описано, така като се е случило.
Изложената фактическа обстановка е приета за безспорно несъмнено
установена от съда, за което се цениха неоспорените факти и обстоятелства в
обстоятелствената част на постановлението от подсъдимия, подкрепени от
3
приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания и експертно заключение. Писмените
доказателствени източници, ценени от настоящият състав , включват: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите: свид. А.К. М. /л.7/,
свид. Ш.М.Ш. /л.8/, свид. М.Ф.И. /л.9/, свид. Я.С.Ч. /л. 10/, обясненията на
обв. С.Т. С. /л.6/; приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства: протоколи за оглед на веществени доказателства
/л. 16 и л. 19/, справка за налагано административно наказание по чл. 2186 НК
и заверен препис на Наказателно постановление за налагане на
административно наказание по чл.218б НК /л.30-31/, протоколи за
доброволно предаване /л.35-36/, приемо- предавателен протокол /л.54/,
характеристична справка /л.55/, справка за съдимост /л.59/; съдебно-
оценителна експертиза /л.12-13/.
Така изброените свидетелски показания, съдът кредитира изцяло с
доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали
непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови
части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл
показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство.
Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически
издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия,
които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.
Липсват индиции за предубеденост на посочените свидетели. От данните по
делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в
някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му,
като му припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни
аргументи, настоящият състав оцени за правдиво звучащи техните показания
и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от доказателствената съвкупност по делото, неоспорена от
подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и
надлежно прибщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите, Протокол за доброволно предаване, Справки за
съдимост, както и от заключението на назначената и изготвена Оценъчна
експертиза и др.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство, предявено в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК.
4
Обясненията на подсъдимия, макар и доста кратки и схематични,
също се възприеха от съда за достоверни, тъй като кореспондират и се
подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП -
кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита
обективно невярно.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по
извършената Оценъчна експертиза, тъй като е извършена от вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2018 година за съдебния район на Окръжен съд –
Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката на процесната вещ и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и заключението на вещото лице, поради това съдът намира за
обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от настоящият
състав и техни недостатъци от външна, формална страна на документите,
поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по
смисъла на НПК за извършеното процесуално-следствено действие – оглед,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание. Поради изложеното и настоящият състав прие, че
макар и да не се признава за виновен, подсъдимият не оспорва събраните
писмени и гласни доказателствени средства.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти,
5
Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият СТ. Т. СЛ. е осъществил състава на
престъплението чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява, че подсъдимият на 20.05.2021 г. в
гр. Харманли, отнел чужда движима вещ: 1 бр. велосипед, черен на цвят, на
стойност 45,00 лева от владението на А.К.М. от гр. Харманли, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието
представлява маловажен случай
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
СТ. Т. СЛ. е годен субект на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи
не му принадлежат и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е
целял именно това. Т.е. съзнавал е, че с деянието си ще лиши от фактическа
власт пострадалото лице А.К.М., предвиждал е преминаването на вещта в
негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението с цел последващо разпореждане без правно основание.
По делото категорично и безспорно са доказани фактическите
действия по отнемане на чуждата движима вещ, осъществени от страна на
подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Съгласно т.7 от ППВС № 6/26.04.1971 г., изм.ППВС № 7/1987 г., за
да се прецени дали едно деяние представлява маловажен случай, следва да се
прецени дали са налице някои от предпоставките по чл. 93, т.9 НК,
дефинираща това понятие. Съгласно тази разпоредба маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с огелд други смекчаващи
обстоятелства представлявапо-ниска степен на общестевна опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Възможно е
при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителин вредни
последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване
на кражбата или други обстоятелства общестевната опасност на
престъплението да е по-висока, се сочи още в цитираното постановление. И
обратно, в някои случаи, макар и да не липсват вредни последици или те да са
по-значителни, но с оглед другите обстоятелства деянието да е с по-ниска
степен на обществена опасност и кражбата да представлява маловажен
случай.
6
Този принцип на преценка е намирал продължеинето си в мотивите
на ТР № 23/81 г. ОСНК, според което преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на всички
фактически данни по конкретното дело, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на открадната вещ, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обсотяетлства от
значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. В този смисъл е налице изобилна константна съдебна практика,
част от която представляват: Решение № 34/8.04.2015 г. на ВКС по н.д.№
1914/2014 г.; Решение № 801/7.07.2017 г. на СГС по ВНОХД № 1221/2017 г.;
Решение № 387/2.04.2015 г. на СГС по в.а. н.д.№ 1162/2015 г.
За да се приеме, че е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.
93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК – съставомерен признак на
привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 от НК, трябва да е налице липса на
вредни последици или тяхната незначителност, или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства извършеното престъпление да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. В този ред на мисли извършеното от
подсъдимия деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба, видно от множеството смекчаващите вината
обстоятелства ( не е осъждан видно от Справката за съдимост, която го
характеризира като личност без трайно изградени престъпни навици; липса на
друго висящо производство спрямо С.; не оспорената фактическа обстановка ;
младата възраст на дееца; липса на данни в кориците на делото за други
противообществени прояви; добрите характеристични данни; оказване на
съдействие на органите на разследването и добросъвестното процесуално
поведение в съдебната фаза) и незначителността на вредните последици
(употребяван велосипед, на стойност значително под размера на една
минимална работна заплата), които сочат, че извършеното деяние
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи. Не са налице квалифициращи обстоятелства.
Конкретно извършеното от подсъдимия деяние по чл. 194, ал. 3 от НК не
разкрива особености, завишаващи обществената му опасност. Установената
фактология не обективира усложнен механизъм при осъществяването на
деянието, нито особена съобразителност, предвидливост или умения на
извършителя.
Деянието на С. не представлява малозначително такова по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК. Според настоящият състав деянието е с по-ниска
обществена опасност, но не и с пълна липса на обществена опасност, че да
може да бъде оправдан на това основание.
Именно изложеното обосновава квалификацията на деянието по по-
лекия състав на чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
7
Причини за извършване на престъплението: неуважение към правото
на собственост и липсата на морално-волеви задръжки.
С оглед на установените специфични характеристики на деянието и
на дееца, визирани в цитираните разпоредби, деянието, макар и формално
покриващо признаците на състав на престъпление по НК, не се счита за
престъпно (декриминализирано е по силата на закона), а за административно
нарушение. С оглед на това, към момента на постановяване на Решението
единственото законосъобразно разрешение е привлеченият към наказателна
отговорност на бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление, тъй като за виновно би могло да бъде
признато само лице, за което по безспорен и несъмнен начин е установено, че
е извършило деяние, което законодателят квалифицира като престъпление.
В конкретния случай при тази правна квалификация на деянието,
настоящият състав съобрази наличието на изискуемите от закона
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 218б от НК. За да е
налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел няколко
изчерпателно посочени предпоставки - деянието да е от кръга на изрично
визираните в нормата, в т.ч. по чл. 194, ал. 3 от НК; стойността на предмета
на престъплението да е до две минимални работни заплати (МРЗ) за страната,
установени към датата на неговото извършване; предметът на престъплението
да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не
са налични посочените в ал. 2 на чл. 218б от НК отрицателни предпоставки,
приложението на коментираната правна норма е задължително за настоящият
състав. От приетите по делото писмени доказателства се установява не само,
че подсъдимият не е осъждан за такова деяние - кражба, но и
обстоятелството, че макар и санкциониран по административен ред за такова
деяние, то общата стойност на предмета е под 150,00 лева. Стойността на
предмета на инкриминираното престъплението е не само до размера на две
минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата –
20.05.2021г. година (размерът на МРЗ към инкриминираната дата е 650 лв.
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. ), но и значително под този размер, а
именно от 45,00 лв. Безспорно се установява, че стойността на отнетата вещ е
възстановена, което обуславя и липсата на претенция на деликтно основание
за причинени в резултат на деянието имуществени вреди. От протокол за
доброволно предаване от дата 21.05.2021 г. /л.36/ се установява, че свид.
Ш.М.Ш. е предал доброволно инкриминирания велосипед. На процесната вещ
е извършен оглед на веществени доказателства /л.16/. С приемо- предавателен
протокол от дата 16.06.2021 г. /л.54/ инкриминирания велосипед е върнат на
правоимащото лице - постр. А.К. М..
За пълнота следва да се посочи, че за разлика от разпоредбата на чл.
197 от НК, където законодателят е предвидил открадната вещ да бъде
„върната”, т.е. изисква се елемент на „доброволност” от страна на
8
подсъдимия, за да се ползва от привилегията да му бъде наложено по-леко по
размер наказание, при индивидуализиране на наказателната отговорност, в чл.
218б, ал. 1 от НК акцентът е насочен върху възстановяване на имуществените
вреди, претърпени от пострадалото лице, без значение дали това ще стане със
съдействието на дееца или в следствие на действия на Разследващия орган,
т.е. изискването е предметът на деянието да бъде „възстановен”, което в
случая безспорно е сторено. Поради всичко гореизложено, настоящият
настоящият състав намира, че са налице всички заложени в чл. 218б, ал. 1 от
НК предпоставки, като същевременно нито една от хипотезите за
неприложимост, упоменати в ал. 2 на същия член, не е налице.
С оглед на изложеното макар да е извършил деянието, за което е
обвинен, за настоящият състав е налице въведеното, считано от 05.11.2017
година със ЗИДНПК, бр. 63 на ДВ, правомощие по чл. 305, ал. 6, вр.чл. 301,
ал. 4 от НПК, а именно в случай че установи, че подсъдимият е извършил
вмененото му деяние, но същото съставлява административно нарушение, да
го признае за невинен и да му наложи административно наказание. За
извършеното нарушение чл. 218б от НК предвижда налагане на наказание
„Глоба” от 100 лв. до 300 лв. При определяне на административното
наказание „Глоба” по отношение на подсъдимия, съдът взе предвид степента
на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за
извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало;
липсата на друго висящо производство; признаване изцяло на фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част постановлението; младата
възраст; липсата на данни в кориците на делото за други противообществени
прояви; добрите характеристични данни; оказването на съдействие на
органите на разследването; добросъвестното процесуално поведение в
съдебната фаза и стойността на предмета на престъплението, който е
възстановен преди края на съдебното следствие. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът счита по-високата степен на укоримост на
извършеното, а именно подсъдимият е познавал много добре пострадалия,
знаел е че спреният пред велосипед е негова собственост и деянието е
извършено в населено място където всички се познават и си имат доверие.
При определяне на конкретния размер на наложеното на С.С.
административното наказание, съдът отчете както стойността на отнетата
вещ, така и социалното и имотно състояние на подсъдимия. Поради горното
съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като му наложи административно наказание „Глоба” в размер
малко над минималния - 150 лв.
Така индивидуализираното административно наказание на
подсъдимия, ще въздейства в достатъчна степен върху личността му като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
9
намалява ефективността на административнонаказателната репресия,
съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да
бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще му даде
възможност да преосмисли напълно извършеното. От друга страна
индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание на
подсъдимия, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо
наказание за постигане целите на административнонаказателната репресия,
дефинирани в чл. 12 от ЗАНН, а именно: да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По-малко наказание
не би било достатъчно за постигане на предвидените от закона цели.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски за Оценителна експертиза в размер
60,00 лв., вносими по сметка на ОДМВР – Хасково.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови Решението си.
Съдия:
10