МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимия Д.М.И. ***, ЕГН ********* е за това, че:
На 30.06.2017г. в гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи както следва – 1 бр. черни къси панталонки марка „Адидас“ на
стойност 20 лв.; 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „Галакси S5, на
стойност 310 лв.; 1 бр. силиконов протектор за телефон – 10 лв.; 1 бр. карта
памет поставена в телефона 32 гигабайта – 15 лв.; 1 бр. мъжки кожен портфейл на
стойност 78 лв., съдържащ 1 бр. свидетелство за управление на МПС и 1 бр. лична
карта, както и парична сума в размер на 330 лв. или всичко вещи на обща
стойност 763 лв. от владението на собственика Д.П.Г. ***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1, във
вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.М.И. заявява, че прави пълни
самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт,
поради което дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Д.М.И., и пледира за
осъдителна присъда, с която да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание една година лишаване от свобода, което съгласно изискванията на
закона да бъде намалено намалено с 1/3, т.е. едно наказание около осем месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи с двегодишен изпитателен
срок.
Защитникът на подсъдимия адв. Д.Н. пледира, с оглед съкратеното съдебно
следствие и факта, че И. е непълнолетен да
му бъде наложено наказание Пробация или Обществено порицание.
Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Д.М.И.,
роден на *** ***, ***гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Д.М.И. ***, не посещава учебно заведение и не реализира трудови
доходи.
На 30.06.2017 г. в тъмната част на денонощието около 02.00 ч. подс. И. се
намирал в централната градска част на Плевен. Движел се по ***. Пред ***
случайно забелязал, че гаражната врата на помещение, което се ползва не по
предназначение, а е преустроено от собствениците в механа е оставена отворена.
Решил да се възползва от така създалата се ситуация и да извърши кражба на
намиращите се вътре по-ценни вещи. Бутнал внимателно вратата и влязъл вътре в
гаража. Установил, че собственикът на имота – Д.П.Г. *** е заспал на стол пред
телевизора. Забелязал близо до него 1 бр. черни къси панталонки марка „Адидас“
на стойност 20 лв. с намиращи се в тях движими вещи, както следва: 1 бр.
мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „Галакси S5, на стойност 310 лв.; 1 бр.
силиконов протектор за телефон – 10 лв.; 1 бр. карта памет поставена в телефона
32 гигабайта – 15 лв.; 1 бр. мъжки кожен портфейл на стойност 78 лв., съдържащ
1 бр. свидетелство за управление на МПС и 1 бр. лична карта, както и парична
сума в размер на 330 лв. или всичко вещи на обща стойност 763 лв. Взел късите
панталони заедно с описаните по-горе движими вещи и излязъл по обратния път от
гаража. На следващия ден рано сутринта подсъдимият продал мобилния телефон на
неустановено лице, а паричните средства изхарчил за храна и алкохол. Личните
документи изхвърлил на неустановено място. По повод на горното е проведено
досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от направените
самопризнания на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното
производство, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Д.П.Г., К.Ц.Г.,
Й.А.Т., Я.Г.К.и М.И.И., дадени в досъдебното производство.
Показанията на свидетелите Д.П.Г., К.Ц.Г., Й.А.Т., Я.Г.К.и М.И.И., дадени
на досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред,
непротиворечиви са помежду си, поради което, следва да се кредитират.
Обвинението се доказва и от писмените доказателства средства, а именно
заключението на вещото лице Е.Г. по назначената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, от което е видно, че общата стойност на отнетите
чужди движими вещи към момента на
деянието е била 763 лв.
В подкрепа на установената от съда фактическа обстановка са и писмените
доказатлества по делото а именно, протокол за доброволно предаване от 15.03.2018 година
/л.59/;
характеристична справка за Д. М.И./л.57 - 58/,
договор за покупко продажгба на телефон марка
„Самсунг“ модел „Галакси S5.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият Д.М.И. ***, ЕГН *********
е осъществил от обективна и субективна страна на чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 30.06.2017г. в гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи както следва – 1 бр. черни къси панталонки марка „Адидас“ на
стойност 20 лв.; 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „Галакси S5, на
стойност 310 лв.; 1 бр. силиконов протектор за телефон – 10 лв.; 1 бр. карта
памет поставена в телефона 32 гигабайта – 15 лв.; 1 бр. мъжки кожен портфейл на
стойност 78 лв., съдържащ 1 бр. свидетелство за управление на МПС и 1 бр. лична
карта, както и парична сума в размер на 330 лв. или всичко вещи на обща
стойност 763 лв. от владението на собственика Д.П.Г. ***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия Д.М.И.. Извършено е виновно, при форма
на вината - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпление според Наказателния
закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.194,
ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
Деецът подлежи на съответно наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери
приложението чл.58а, ал.1 от НК. За извършеното от Д.М.И. деяние законът е
предвидил наказание – лишаване от свобода до осем години.
Тъй като към момента на извършване
на деянието подсъдимия е бил непълнолетен
наказанието му трябва да се редуцира по
реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно който предвиденото в Особената
част наказание лишаване от свобода за повече от 5 години се заменя с лишаване
от свобода до 3 години.
Съдът прецени обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и
начина на извършването му.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
съобразят признанията, направени още при разследването, с които е способствано
за изясняване на обективната истина, а отегчаващо такова не е налице.Това
мотивира съда да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства на една година лишаване от
свобода. Предвид разпоредбата на чл.58а от НК и проведеното съкратено съдебно
следствие, това наказание подлежи на редукция, като за окончателно изтърпяване
от подс. И. се определи наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца,
Съдът
прие, че за поправянето и превъзпитанието на подс. И. не е наложително
наказанието лишаване от свобода да се изтърпява реално. Не съществува законова
пречка за условно осъждане и съдът като взе предвид младостта на подсъдимия,
обстоятелството, че в момента е ученик
изразените съжаления за извършеното деяние, прие, че на основание чл.69, ал.1,
вр. с чл.66 НК наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д.М.И.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Плевен направените по делото
разноски в размер на 50,00 лв. и 70,38 лв. по сметка на ОД на МВР-Плевен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: