№ 3824
гр. *, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110109359 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: град *,
срещу „ЗАД „*““ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, осъдителен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2 026,18 лева - частичен иск от
общо 2 601,18 лева /след допуснато изменение на иска с протоколно определение от
18.10.2024 г./, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС” от 22.08.2022 г. за вреди от застрахователно събитие,
настъпило на 13.06.2023 г., в гр. *, ул. „*“ срещу № 3, по отношение на лек автомобил марка
и модел „*“, с peг. № *, изразяващи се в увреждане на заден капак, калник заден десен, задна
врата дясна, предна дясна врата, предна врата лява, задна лява врата, калник заден ляв,
калник преден десен, преден капак, калник преден ляв и капачка на резервоара,
представляващо покрит застрахователен риск по Застрахователна полица № * от 22.08.2022
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 21.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 22.08.2022 г. сключил с ответното дружество застраховка
„Каско“, Клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „*“, с peг. № *, със срок на
действие от 25.08.2022 г. до 24.08.2023 г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от
4 000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно
застрахователна полица, била изцяло изплатена на четири разсрочени вноски. Излага, че на
13.06.2023 г. лекият й автомобил бил паркиран в гр. *, ул. „*“ срещу № 3, като установила,
че същият е увреден с твърд и остър предмет от неизвестен извършител. На 14.06.2023 г.
уведомила органите на МВР и застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, след
което бил извършен оглед на автомобила, изготвени снимков материал и опис-заключение за
щетите. Установено било, че е настъпило увреждане на заден капак, калник заден десен,
задна врата дясна, предна дясна врата, предна врата лява, задна лява врата, калник заден ляв,
калник преден десен, преден капак, калник преден ляв и капачка на резервоара, като тези
щети били описани от застрахователя. Сочи, че застрахователят изплатил обезщетение в
размер на 898,82 лева. Излага, че след извършено проучване в сервизи установила, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила, възлизала на 3 500 лева.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа,
че спорът между страните се свежда до действителния размер на вредите. Намира, че
ищцата е обезщетена изцяло за настъпилото събитие. Сочи се, страните са уговорили
обезщетяване по експертна оценка на застрахователя. Счита се, че претендираното
обезщетение е завишено. Намира, че претендираното не отговаря на действителния размер и
е необоснован, евентуално че е налице „тотална щета“, поради което ищцата следвало да
представи удостоверение за прекратена регистрация.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, моли за
уважаване на исковата претенция. Претендира сторените в производството съдебно –
деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Настоящият съдебен състав, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, следните факти и обстоятелства: че между страните е сключен договор за
имуществено застраховане „Каско“, Клауза „Пълно каско“ на автомобил марка „*“, с peг. №
*, със срок на действие от 25.08.2022 г. до 24.08.2023 г.; че автомобилът е застрахован за
сумата от 4 000 лева; че застрахователната премия е заплатена изцяло на четири разсрочени
вноски; че на 13.06.2023 г. л.а. марка „*“, с peг. № *, бил паркиран в гр. *, ул. „*“ срещу № 3
и бил увреден с твърд и остър предмет от неизвестен извършител; че на 14.06.2023 г. ищцата
уведомила органите на МВР и застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; че
настъпилите увреждания са на заден капак, калник заден десен, задна врата дясна, предна
дясна врата, предна врата лява, задна лява врата, калник заден ляв, калник преден десен,
преден капак, калник преден ляв и капачка на резервоара; че застрахователят е изплатил
обезщетение на ищцата в размер на 898,82 лева.
Приети като писмени доказателства по делото са Застрахователна полица №
*/22.08.2022 г., с предмет личния на ищцата лек автомобил марка и модел „*“, peг. №
В0617ВС, със срок на действие от 25.08.2022 г. до 24.08.2023 г. /л. 4/, както и Удостоверение
от 15.06.2023 г., издадено от Началника на * РУ – * /л. 7/.
По делото са приобщени Уведомление – претенция за щета от 14.06.2023 г. от ищцата
/л. 25/, Опис на претенция № */14.06.2023 г. /л. 26/ и Калкулация по претенция №
*/14.06.2023 г. /л. 27/, като видно от послените, при заявяване на щетата са констатирани
следните увреждания по процесния лек автомобил: заден капак, калник заден десен, задна
врата дясна, предна дясна врата, предна врата лява, задна лява врата, калник заден ляв,
калник преден десен, преден капак, калник преден ляв и капачка на резервоара. Общо
определената сума по калкулацията от застрахователя е в размер на 898,82 лева, за която
сума не се спори, че е получена като обезщетение от ищцата.
От приетото по делото заключение по първоначално назначената
Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че средната пазарна цена на лек
автомобил „*“, с рег. N: *, към дата 14.06.2023 г. е в размер на 4 300 лева. По отношение на
същия е налице „тотална щета“ по смисъла на Кодекса на застраховането, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 3 747,38 лева,
надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 4 300 лева и са 87,15% от нея.
Поради факта, че не е наличен единен ценоразпис за продажба на резервни части втора
употреба, собственикът като физическо лице не е оторизиран да извършва демонтиране на
2
детайли и тяхната продажба, нужно е място за съхранение на автомобила в неопределен
период от време, лица с технически умения да извършват демонтирането на детайлите. В
конкретния случай, процесният лек автомобил е възможно да бъде изкупен за скрап към
14.06.2023 г. на цена от 303,41 лева. Размерът на дължимото обезщетение след приспадане
на запазените части на автомобила е 3 900 лева (при пазарна стойност на превозното
средство 4 300 лева и 400 лева - стойност за целокупно изкупуване на останките на
превозното средство).
От приетото заключение по назначената повторна тройна Съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила и
въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за нови части и труд е 3 440,13 лева
с ДДС, а средната пазарна стойност на същия към 13.06.2023 г. е била в рамките на 3 900
лева. С оглед на посоченото съотношение, налице е „тотална щета“, като не съществува
методика за определяне на стойност или процент на запазените части. При установяване на
запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75%
от действителната стойност на автомобила, в случая – 2 925 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 405 КЗ ищцата следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване в процеса: наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената дата, както и че
вследствие на събитието е ищцата е претърпяла твърдяните имуществени вреди по вид и
размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат,
както и че ищцата е изправна страна по договора, като е заплатила дължимата
застрахователна премия и е изпълнила задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения
срещу размера на претендираното обезщетение
Всички възложени в тежест на доказване на ищцата обстоятелства са приети като
безспорно установени в производството, с оглед изявленията на страните, като за същите са
ангажирани и писмени доказателства – Застрахователна полица № */22.08.2022 г.,
Удостоверение от 15.06.2023 г., издадено от Началника на * РУ – *, Уведомление –
претенция за щета от 14.06.2023 г., Опис на претенция № */14.06.2023 г. и Калкулация по
претенция № */14.06.2023 г., както и експертни знания, обективирани в приетите в
производството заключения по допуснатите първоначална и повторна Съдебно-
автотехнически експертизи.
Не се спори също така между страните, че ищцата е получила от ответното дружество
обезщетение по процесната претенция № */14.06.2023 г. в размер на 898,82 лева, като се
оспорва от ответника претендираната сума над заплатения размер като завишена.
От заключенията по допуснатите в производството Съдебно-автотехнически
експертизи се установява, че процесният лек автомобил на ищцата е бил повреден до
степен тотална щета, като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност. Като спорен по делото остава въпросът какъв е размерът
на дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
3
застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., II т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., I т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., II
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./,
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
В случая, вещите лица по приетата повторна тройна Съдебно-автотехническа
експертиза /което съдът кредитира като обективно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи/ са приели като действителна стойност на лек автомобил „*“, с peг. № *,
към датата на процесното ПТП - 13.06.2023 г. сумата от 3 900 лева. Доколкото стойността на
разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 3 440,13 лева, надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, която е 3 900 лева, се касае за претърпяна тотална щета,
съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ. В този смисъл, дължимото застрахователно обезщетение следва
да се определи в размер на действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие, която е 3 900 лева.
Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност,
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да
се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушваните експертни заключения се установи, че не съществува методика за
определяне на стойност или процент на запазените части. При липса на твърдения за
наличие на конкретни годни части от страна на застрахователя, които да са били обект на
изследване от вещите лица, то от стойността на автомобила към датата на увреждането – 3
900 лева, в настоящия случай, следва да се приспадне сумата от 400 лева, като сигурна
стойност, която би могло да се реализира от собственика на увредената вещ при
реализирането й за скрап. Така общият размер на дължимото от застрахователя обезщетение
е в размер на 3 500 лева.
В случая, искът е предявен като частичен в размер на 2 026,18 лева от общо 2 601,18
лева, като от същия следва да бъде приспадната сумата от 898,82 лева - платено
застрахователно обезщетение от ответното дружество. Така, исковата претенция се явява
изцябо доказана до предявения като частичен размер от 2 026,18 лева.
По отношение на претендираната законна лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред
при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация
на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния
застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и
от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането
4
на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова
тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от
поставяне на длъжника в забава /в този смисъл е постановената непроменена практика на
ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по
т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е
изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Въпреки направеното
своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба, ищецът не е
ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на това изискване.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение.
С оглед на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг, законната лихва следва да се присъди, считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски за производството. Претендираните и доказани
такива са, както следва: 81,05 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за вещо лице, 900
лева – адвокатско възнаграждение.
От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, с оглед на фактическата и
правна сложност на спора, цената на уважения иск, броя на проведените открити съдебни
заседания, извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия и минималния
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът намира съответно на всички посочени критерии
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което следва да бъде присъдено в полза на
ищцата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „*““ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от 2 026,18 (две хиляди
двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки) лева - частичен иск от общо 2 601,18 (две
хиляди шестстотин и един лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от
22.08.2022 г. за вреди от застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2023 г., в гр. *, ул. „*“
срещу № 3, по отношение на лек автомобил марка и модел „*“, с peг. № *, изразяващи се в
увреждане на заден капак, калник заден десен, задна врата дясна, предна дясна врата, предна
врата лява, задна лява врата, калник заден ляв, калник преден десен, преден капак, калник
5
преден ляв и капачка на резервоара, представляващо покрит застрахователен риск по
Застрахователна полица № * от 22.08.2022 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законната лихва от предявяване на иска -
21.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗАД „*““ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 931,05
(деветстотин тридесет и един лева и пет стотинки) лева, представляваща разноски за
настоящото производство, от която: 81,05 (осемдесет и един лева и пет стотинки) лева –
държавна такса, 250 (двеста и петдесет) лева – депозит за вещо лице и 600 (шестстотин) лева
– адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
на посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр: адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6