№ 28
гр. Перник, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104760 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Р. Р. С., ЕГН ********** от *** против
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от
Ч.С. - управител.
Ищецът твърди, че е наследник по закон на Б.Р.Й., бивш жител на гр.
Перник, починала на *** г., като частта от наследството му е ½.
Сочи, че с изпълнителен лист, издаден на 03.09.2012 въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение № 2223/30.05.2012 г. по ЧГД
№ 2324/2012 г. по описа на Пернишки районен съд, наследодателката му е
осъдена да заплати на ответника – „Топлофикация - Перник“ АД сумата от
3652.37 лв., представяща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 631.34 лв. - законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 11.05.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 30.05.2012 г. до окончателното плащане, както и направените
разноски в размер на 85.67 лв. – държавна такса и 400 лв. – юрисконсултско
възнаграждание
Твърди, че за принудително събиране на посоченото вземане по искане
на ответника е образувано изпълнително дело № 2624/2012 г. по описа на
ЧСИ А. В., с район на действие ПОС. След прекратяването му, въз основа на
същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1473/2020 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС. Сочи, че по същото е
конституиран като длъжник, в качеството му на наследник по закон на Б.Р.Й.
1
за ½ част от вземането, за принудителното събиране, на което е образувано
изпълнителното производство.
Счита, че към момента на образуване на изпълнително дело №
1473/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б., вземането на ответника е било погасено
по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът, в качеството му на наследник по закон на Б.Р.Й., бивш
жител на гр. Перник, починала на *** г., не му дължи поради погасяване по
давност, сумата от 1826.19 лв., представляваща ½ част от главница в общ
размер на 3652.37 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009
г. до 30.04.2011 г., сумата от 315.67 лв., представляваща ½ част от законна
лихва за забава на месечните плащания в общ размер на 631.34 лв. за периода
от 30.06.2009 г. до 11.05.2012 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 30.05.2012 г., както и ½ част от направените разноски в размер на
42.84 лв. –държавна такса от общо 85.67 лв. и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение от общо 400 лв. до окончателното плащане, за което на
вземане е издаден изпълнителен лист на 03.09.2012 г. въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение № 2223/30.05.2012 г. по ЧГД № 2324/2012
г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1473/2020 г. по описа
на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 2624/2012 г.
по описа на ЧСИ А. В., с район на действие ПОС и по изпълнително дело №
1473/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. с район на действие ПОС.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу
размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в
минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Р. П., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Софрониева оспорва иска. Моли съда да постанови решение
съобразено с всички приети по делото доказателства. Претендира присъждане
на направените разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
представените от него писмени доказателства.
С изпълнителен лист, издаден на 03.09.2012 г. по ЧГД 2324/2012 г. по
описа на ПРС Б.Р.Й. е осъдена да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД
2
сумата от 3652.37 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 631.34 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009 г. до 11.05.2012 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер на 85.67 лв. - държавна такса и 400 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
От препис – извлечение от акт за смърт № 0*** г., издаден от общ.
Перник е видно, че длъжникът по изпълнителния лист – Б.Р.Й. е починала на
***.
Съгласно приетото удостоверение за наследници изх. № 22/ГРС-
5452/17.08.2022 г. тя е оставила за свое наследници синовете си С.Д. С. и Р.Д.
С.. Последният е починал на 20.04.2017 г. и е оставил за свой наследник сина
си Р. Р. С. – ищец по настоящото дело.
По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН и като наследник по закон на длъжника
по изпълнителния лист, ищецът отговаря за задължението на своята
наследодателка Б.Р.Й., съразмерно с наследствения си дял и на основание чл.
429, ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателката има
сила и по отношение на наследника. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН
наследственият дял на ищеца от наследството на длъжника по изпълнителния
лист е ½ ид. ч. Затова и на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН той отговаря за ½ ид.
ч. от процения дълг.
Така изложеното обосновава правния интерес на ищеца да предяви
настоящия иск за установяване, че ½ част от вземането на ответника срещу
наследодателя му, обективирано в процесния изпълнителен лист не
съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
От приетите по делото писмени доказателства, преценени при спазване
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист, издаден на 03.09.2012 г. в производство по чл.
410, във вр. с чл. 411 от ГПК, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение № 2223/30.05.2012 г. по ЧГД 2324/2012 г. по описа на ПРС Б.Р.Й.
е осъдена да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 3652.37 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 631.34 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до
11.05.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.05.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 85.67 лв. . държавна
такса и 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. № 13993/30.11.2012 г. кредиторът по изпълнителния лист е
поискал да бъде образувано изпълнително дело за принудително събиране на
вземането му, като е възложил на ЧСИ да извърши проучване на
имущественото състояние на длъжника и е посочил способи за изпълнение.
Въз основа на молбата е образувано ИД № 2624/2012 г. по описа на ЧСИ
А. В., с район на действие ПОС.
3
На 06.12.2012 г. ЧСИ е изпратил уведомление до длъжника за
образуваното изпълнително дело, което няма доказателства да му е връчено.
На 06.12.2012 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до РУСО – Перник
за налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия.
С писмо изх. № П-4066/10.12.2012 г., постъпило по изпълнителното
дело на 11.12.2012 г. е отговорено, че получаваната от длъжника Б.Й. пенсия
е в размер до сквестируемия минимум и не може да бъде наложен запор.
На 28.12.2012 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение от
НАП според което длъжникът няма публични задължения.
На 18.01.2013 г. е извършена справка от ЧСИ за родствени връзки на
длъжника.
С молба вх. № 5230/16.05.2014 г. взискателят е поискал извършване на
справки за установяване наличието на лична пенсия за прослужено време и
старост, отпусната на длъжника или регистриран трудов договор.
На 19.05.2014 г. е извършена справка в регистъра на трудовите договори
към НОИ и е установено, че такъв не е наличен.
На 20.05.2014 г. е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ –
Перник за налагане на запор върху вземането на длъжника за пенсия.
С писмо вх. № 5414/22.05.2014 г. ТП на НОИ – Перник е отговорил, че
запор не може да бъде наложен, тъй като лицето е починало.
Със съобщение от 23.05.2014 г. за това обстоятелство е изпратено
уведомление до взискателя.
На 06.06.2014 г. кредиторът е внесъл такса за изискване удостоверение
на наследници на починалия длъжник и конституирането им на негово място
по изпълнителното дело.
По разпореждане от 10.06.2014 г. е изискано удостоверение за
наследници на длъжника. Същото е представено на 17.06.2014 г.
На 24.06.2014 г. са изпратени съобщения до наследниците по закон на
длъжника – двамата синове – С.Д. С. и Р.Д. С. за конституирането им като
длъжници по изпълнителното дело. Съобщението на първия е връчено на
28.06.2014 г., а на адреса на втория на 01.07.2014 г. е залепено уведомление по
чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 25.06.2014 г. са извършени справки за семейно положение и
родствени връзки на двамата длъжници и за регистрирани трудови договори,
по които те са страна.
На 24.06.2014 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху вземането на С.Д. С. за трудово възнаграждение – с писмо от
01.07.2014 г., постъпило от изпълнителното дело на 04.07.2014 г. ЧСИ е
уведомен, че запорът е наложен върху трудовите възнаграждения, платими за
месец юни и месец юни и месец юли 2014 г.
От наложения запор са събрани суми, с които е погасено чест от
задължението на наследника С.Д. С., като на взискателя са изплатени суми
както следва: на 10.11.2014 г. – 240.52 лв., на 09.02.2015 г. – 185.89 лв. и на
16.03.2015 г. – 52.47 лв. За изплатените суми е извършено отбелязване върху
гърба на изпълнителния лист.
С постановление от 27.04.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
4
изпълнителното производство е прекратено.
На 23.09.2020 г. кредиторът е подал молба до ЧСИ С. Б. за образуване
на изпълнително дело за принудително събиране на вземането, обективирано
в същия изпълнителен лист. С молбата е поискано проучване на
имущественото състояние на длъжника по изпълнителния лист – Б.Р.Й. и са
посочени изпълнителни способи.
На 12.10.2020 г. ЧСИ е извършил справка, при която е установил, че
длъжникът е починал.
С разпореждане от 12.10.2020 г. ЧСИ е изискал удостоверение за
неговите наследници. Същото е постъпило на 09.12.2020 г, като от него е
видно, че наследници по закон на длъжника са сина и С.Д. С. и сина на
починалия на 20.04.2017 г. неин син/Р.Д. С./ – Р. Р. С..
С молба от 11.01.2021 г. взискателят е поискал конституиране на
наследниците по закон на длъжника като страни по изпълнителното дело.
На 16.03.2021 г. е изготвена подробна сметка на дълга по делото .
На 16.03.2021 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до
починалия длъжник по делото Р.Д. С., неговия наследник по закон – ищец по
настоящото дело – Р. Р. С. и до С.Д. С.. Няма доказателства за връчване на
ПДИ.
На 08.02.2022 г. взискателят е представил решение № 260369/01.04.2021
г. по гр. д. № 6490/2020 г. описа на РС – Перник и е поискал прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на С.Д. С. за ½ ид. ч. от дълга.
На 14.02.2022 г. частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение до този
длъжник за прекратяване на изпълнителното производство срещу него на
основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.
С молба от 10.02.2022 г. взискателят е поискал извършване на справки
за установяване на налични банкови сметки и получавани трудови
възнаграждения и/или пенсии от длъжника.
На 18.04.2022 г. частния съдебен изпълнител е извършил поисканите
справки за Р.Д. С. и за Р. Р. С.. От тях е установен, вече известния по
изпълнителното дело факт, че Р. С. е починал на *** г. Установени са
налични банкови сметки на името на ищеца, както и получавано от него
трудово възнаграждение.
С разпореждания от 21.04.2022 г . е разпоредено налагането на запори
върху банковата сметка на длъжника/ищец по настоящото дело/ и върху
получаваното от него трудово възнаграждение.
На 20.07.2022 г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за наложените
запори, както и запорни съобщения до банката, в която е разкрита
запорираната банкова сметка и до работодателя на ищеца.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
5
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424
от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет
години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по
т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и
други /.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 03.09.2012 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
6
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай единственото валидно изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № 2624/2012 г. по описа на ЧСИ А. В. с
район на действие ОС – Перник и ползващо се с последиците по чл. 116, б.
„в“ от ГПК по отношение на ищеца, е изпращането на 06.12.2012 г. на запорно
съобщение за налагане запор върху получаваната от наследодателя му
пенсия. Следващото съобщение за налагане на запор върху вземането за
пенсия на наследодателя Б.Й. е с дата 20.05.2014 г., към който момент същата
е починала. Извършеното действие не е адресирано до правосубектен
длъжник, поради което не е прекъснало давността.
На 24.06.2014 г. са конституирани наследниците на длъжника като
страни по делото – С. С. и Р. С. – наследодател на ищеца.
Наложеният на 24.06.2014 г. запор върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника С. С. и събирането въз основа на него суми,
постъпили на 10.11.2014 г., 09.02.2015 г. и 16.03.2015 г. , не са прекъснали
давността по отношение на ищеца, тъй като той е наследник по закон на
другия длъжник – Р. С., по отношение, на който не са извършвани
изпълнителни действия. Това е така, тъй като давността прекъсва само по
отношение на длъжника срещу който са предприети действия за
принудително събиране на вземането – в случая по отношение на С. С.. Тези
действия не са прекъснали давността по отношение на Р. С., а следователно и
по отношение на неговия наследник по закон.
Изпълнителното производство е прекратено на 27.04.2020 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Междувременно на 20.04.2017 г.
наследодателят на ищеца е починал и последният не е бил конституиран на
негово място.
Изпълнително дело № 2624/2012 г. по описа на ЧСИ А. В. е било висящо
в периода от 30.11.2012 г. до прекратяването му с нарочно постановление на
27.04.2020 г. По време на висящността му, до 26.06.2015 г. са били
приложими разясненията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд/обявено за загубило силата си
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
ВКС. /, според което погасителната давност не тече, докато трае
7
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Затова настоящият състав приема, че по отношение на ищеца
погасителна давност е била прекъсната с изпълнителното действие,
извършено срещу длъжника Б.Й. на 06.12.2012 г. и не е текла до 26.06.2015 г.
След тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност за частта от
вземането, по което той е длъжник съгласно наследствените правоотношения
и чл. 60, ал. 1 от ЗН.
След тази дата първото изпълнително действие, което се ползва с
последиците по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е наложеният запор върху вземането на
ищеца за трудово възнаграждение и върху банковата му сметка, с
разпореждане от 20.04.2022 г. До този момент, обаче вече е бил изтекъл
погасителният давностен срок за задължението му. Считано от 26.06.2015 г.
давностният срок е изтекъл на 26.06.2020 г. През този период не са
извършвани действия, които да прекъсван давността по отношение на ищеца.
Затова задължението му към ответника е погасено по давност.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по съдебно-деловодни
разноски в размер на 146.10 лв. – държавна такса, 48 лв. – такси за снабдяване
с копия от изпълнителни дела и 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е в незначително по-висок размер от минималния такъв съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Заплатеното адвокатско възнаграждение
от ищеца е 500 лв., а минималният размер съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата е 482.62 лв. По делото са проведени три открити съдебни
заседания, на които пълномощникът на ищеца е присъствал, и с оглед
фактическата му сложност на правния спор, заплатеното възнаграждение от
ищеца не се явява прекомерно.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че от Р.
Р. С., ЕГН ********** от ***, в качеството му на наследник по закон на
Б.Р.Й., бивш жител на гр. Перник, починала на *** г., за което е съставен акт
за смърт № *** г. НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С., поради
погасяване по давност, сумата от 1826.19 лв./хиляда осемстотин двадесет и
шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща ½ част от главница в
общ размер на 3652.37 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 315.67 лв./триста и петнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща ½ част от законна лихва за
забава на месечните плащания в общ размер на 631.34 лв. за периода от
30.06.2009 г. до 11.05.2012 г., както и законната лихва върху главницата от
1826.19 лв., считано от 30.05.2012 г., както и ½ част от направените разноски
8
в размер на 42.84 лв./четиридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ –
държавна такса от общо 85.67 лв. и 200 лв./двеста лева/ – юрисконсултско
възнаграждение от общо 400 лв. до окончателното плащане, за което на
вземане е издаден изпълнителен лист на 03.09.2012 г. въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2223/30.05.2012 г. по
ЧГД № 2324/2012 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело №
1473/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор
Ч.К.С. да заплати на Р. Р. С., ЕГН ********** от *** сумата от общо 694.10
лв. /шестстотин деветдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща
направени разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9