Р Е Ш Е
Н И Е
№ 394/01.11.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито
заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател: Албена Палова
членове: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при
участието на секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №555 по описа на Съда за 2019 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение №181 постановено на 04.06.2019г. по
гр.дело № 1504 по описа на Велинградския районен съд за 2018г., с което е
осъден М.М.Е. с
ЕГН ********** ***, на основание чл. 109 от ЗС, да преустанови своите действия
и бездействия, с които пречи на собствениците М.М.М.-К. с ЕГН ********** и А.М.М.-К.
с ЕГН ********** ***, да влизат в собствения си недвижим имот и да го ползват
по предназначение, а именно: да ползват източният вход към стълбищната клетка,
разположен в средата на рампата към първото етажно ниво, от който вход се влиза
в собствения им втори етаж от масивната двуетажна търговска сграда, при
застроена площ на цялата сграда от 198 м2, находяща се в с.К., построена в УПИ
I- -ми и УПИ ХХIII--МИ в кв. по плана на с.К., при граници и съседи:от
изток,север и запад - улици и от юг-УПИ II Общински и УПИ III -...Присъдени са
съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК жалбоподателят-ответник
в първоинстанционното производство твърди,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъъл
по непредявен иск. Формулира искане решението на това основание да бъде
обезсилено. На следващо място се твърди,че решението е неправилно и незаконосъобразно,
и е формулирано искане въззивната инстанция да реши спора по същество, с което
да отхвърли предявения иск.
Жалбоподателят твърди,че решението е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените
правила, с оглед разпоредбата на чл. 236 от ГПК, която задължавала съда
при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото
доказателства, както и защото е постановено при незаконосъобразни правни изводи
съобразно установената съдебна практика, и при такива, несъответстващи на
доказателствата по делото.В подкрепа на тези си твърдения жалбоподателят
анализира събраните по делото доказателства, въз основа на които твърди, че
предявения иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен, тъй като твърденията на ищците
за проявено от страна на ответника фактическо противопоставяне на преминаването
им през общата рампа и за противопоставяне за влизане през входа на източната
част на сградата, са останали недоказани в производството.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК с отговор на въззивната
жалба ищците в първоинстанционното производство оспорват основателността на
жалбата.Искането е решението да бъде потвърдено като правилно.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и
обсъди доказателствата по делото, установи следното:
Решението е правилно.
При съществуващ спор относно правото на собственост и
неговите принадлежности/ спомагателни помещения , общи части и др./ ищецът по
иска с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно
доказване на правото си на собственост на обекта , който е подложен на
неоснователното въздействие от поведението на ответника и с което поведение се
пречи на упражняване правото му на собственост. В хипотезите , когато
засегнатото право на собственост е по отношение на обект, намиращ се в режим на
етажна собственост , ако твърденията по исковата молба касаят засягане
упражняване правото на собственост на общите части , за ищеца е достатъчно да
се докаже правото си на собственост по отношение на самостоятелния обект в етажната
собственост, а правото на собственост на общите части на сградата могат да
бъдат дефинирани именно като производни на тази собственост в контекста на чл.
38 от ЗС. В исковото производство по чл.
109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т.ч.
и срещу съсобственика , което лице макар и да не оспорва правото му на
собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за
упражняване на правомощията на собственика, т.е. препятства или ограничава възможността
на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Установяването на
твърдяните действия, като положително осъществени във времето факти , израз на
евентуално неправомерното въздействие от страна на лицето-ответник подлежат на надлежно
доказване от ищцовата страна с установените за това в гражданско-процесуалния
закон доказателствени средства.
Съгласно чл. 38 ЗС при сгради , в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, общи са земята ,върху която
е построена сградата, основите външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени , трегерите плочите ,
гредоредите , стълбите , площадките , покривите , инсталации и др. ,като общия
елемент , който ги обединява законодателят дефинира чрез критерия „всичко друго
, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване“.
Ищците са собственици на целия втори надземен етаж от
масивна стопанска сграда,състоящ се от 175,56 кв.м., ведно със съответните
идеални части от общата рампа, с начин на обслужване : от вътрешно стълбище с
външен самостоятелен вход на първия етаж от изток към рампата.
Ответникът е собственик на първия надземен етаж-в
южната му част от масивната стопанска
сграда ,състоящ се от 75,44 кв.м. ,ведно със съответните идеални части от
общата рампа, с начин на обслужване : от външен самостоятелен вход от изток от
рампата и склад с външен вход от запад.
Масивната сграда, в която всяка една от страните в
условията на етажна собственост притежава обект на собственост , е изградена в
упи І-348 и упи ХХІІІ-.. в кв.. по ПУП на с.К..
С изградената
външна рампа/ площадка от изток с площ от 28,88 кв.м. се осигурява достъпа до
обектите на собственост на страните.
Неоснователно действие по
смисъла на чл.109 от ЗС е и това действие, с което реално се смущава правото на
собственост, преценено и във вр. С чл.50 от ЗС./Р № 57/26.03.2013г. по гр.д.№
907/2012г. ІІ гр.г./ Като обща част ,площадката/рампа е съсобствена между
страните и всеки от тях има право да я ползва по предназначение.Действията по
ограничаване достъпа до нея, ограничаване ползването на площта й,ограничават и затрудняват
ползването на сградата, поради което ответникът следва да бъде осъден да
извърши необходимите действия по възстановяване на този достъп / в този смисъл
несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя,че е налице произнасяне извън
петитума/. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска- несъмнено е
установено,че посредством разполагане на лични вещи на рампата от
изток,ограничава достъпа до входа на стълбищната клетка водеща до втория етаж
,на който е разположен собствения на ищеца имот.
С мотивите на Решение от 25.11.2010 година на ЕС по правата
на човека в С. по дело „М. и др. срещу България”, Европейският съд
налагат по-широк аспект на критериите при защитата на правото на собственост в
контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС „Всеки има право на зачитане на неговия личен
живот и ... жилище”. Така в хипотезите съсобственост – когато се търси защита
от съда на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището
в етажна собственост, поведението на ответника- съсобственик следва да се цени
в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл , че собственикът на част от недвижим имот не
може да извършва действия , които пречат повече от обичайния начин на
използване на съсобствен имот. т.е. не се касае само до неоснователни действия
, а и до такива действия , който надхвърлят обичайния обем неудобства за
съсобственика. От гл.т. на собственика , търсещ защита , установеното действие
от страна на ответника следва да е от естество / по характер и тежест/ , че да
налага намесата на съда, като преценката на последния налага да бъдат
съобразени интензивност, продължителност на неудобството, физическо и
психическо въздействие.
От гл.т. на тези
критерии ,възпрепятстване достъпа до стълбищната клетка водеща до имота на
ищеца ,посредством ограничаване пространството на външната бетонова рампа от
изток ,правилно е прието от първоинстанционния съд като действия , с които
неоснователно се препятства упражняване правото на собственост на ищеца по
отношение на тези общи части , а искът му по чл. 109 ЗС за ограничаване на това
вредно въздействие като основателен и доказан.
При постановяване на решението си първоинстанционният
съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е
правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон.Направените от първоинстанционния съд правни изводи изцяло се споделят от
въззивния съд за това и на основание чл. 272 от ГПК мотивира решението си като
препраща към тях.
Решението като правилно на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да
се присъдят сторените деловодни разноски в размер на 1000,00
лева-възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №109 постановено
на 04.05.2018г. по гр.дело № 1475/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА М.М.Е. с ЕГН ********** *** да
заплати на М.М.М.-К. с ЕГН ********** и А.М.М.-К. с
ЕГН ********** *** сумата в размер на 1000,00
/хиляда/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
членове: 1.
2.