О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3668 17.03.2020
година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ХVIІІ граждански състав
В закрито заседание на 17.03.2020 г.
в следния състав:
Председател: Николай Стоянов
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 3674
по описа на ПдРС за
2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба от Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В, представлявано от у. С. Н. Н., Я.В. и Д.Х. , с която са
предявени искове с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 4 ПК вр. с
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът В.В.С., ЕГН ********** *** дължи
сумата от 1397,52 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит
от 16,04,2016 г. , 489,99 лв. – договорна лихва, 924 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, 465,36 лв. – лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 19158/2019 г. по описа на ПдРС.
Видно от изисканото за послужване
ч.гр.д. № 19158/2019 г. по описа на ПдРС, е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Профи Кредит
България” ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника, като основание за вземането е
посочено договор
за потребителски кредит от 20.04.2016
г.
Съдът,
след преценка на доводите на ищеца, включително и тези изложени в допълнителни
молби от ищеца, счита, че в конкретния случай, предявените установителни искове
са недопустим, поради следното:
За допустимостта
на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен
идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
Производството по
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК е специално и е пряко обвързано със
заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с
обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така,
както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично
със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде
признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което
в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на
вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск,
следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не
може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум.
В настоящия случай, подобен идентитет не е налице, дори
напротив. При липса на идентичност в произнасянето на съда по заповедното и
исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите.
Отделен е въпросът, че правото на защита на длъжника би било сериозно
накърнено.
В
конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете
производства по основание– доколкото
в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира процесно
вземане да е по договор за потребителски кредит от 20.04.2016
г., а в исковата молба по договор
за потребителски
кредит от 16.04.2016 г.
Налице е разминаване в обстоятелствената част на заявлението по
заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба по
установителния иск.
Безспорно, в случая се установява, че в исковата
молба и в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са посочени различни обстоятелства, от които се твърди да произтичат вземанията на ищцово дружество, т.е. не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и размер. Липсват и отстраняване на констатираните от съда
нередовности.
Ето защо и, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото следва да се прекрати, тъй като така предявения
иск е недопустим.
Съгласно т.13 от
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по
делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист
по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл. 415, ал.4, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъдат обезсилена изцяло издадената по ч.гр.д .№ 19158/2019 г. на ПдРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Мотивиран от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3674/2020 г. по описа на ПдРС, ХVIII-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10758/03.12.2019 г., издадена
по ч.гр.д .№ 19158/2019 г. на ПдРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на
ищеца с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ