Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6361 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.К.К., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 308,13 лв., представляваща главница за стойността на ползвани и
неплатени ВиК услуги за периода от 05.11.2018 г. до 01.10.2019
г. за обект на потребление с абонатен № ***, находящ
се в гр. Варна, ул. ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.02.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 22,31 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 07.01.2019 г. до 20.02.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2844/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба, ответницата
Н.К.К. е потребител на ВиК
услуги за процесния обект на потребление
и титуляр на разкритата при ищцовото дружество партида с абонатен № ***. За
периода от 05.11.2018 г. до 01.10.2019 г. същата е ползвала предоставените й
услуги, определени чрез реален отчет и остойностени с
издадени в периода от 07.12.2018 г. до 04.10.2019 г. фактури в общ размер на
308,13 лв. Дължимата главница не е заплатена в предвидения в чл. 33, ал. 2 от
ОУ 30-дневен срок след датата на фактуриране, поради което ответницата е
изпаднала в забава и дължи заплащането на мораторна лихва, която за периода от
07.01.2019 г. до 20.02.2020 г. възлиза на 22,31 лв. За посочените суми за
главница и лихва ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е възразил.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира сторените в заповедното и в
исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. В.Я., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Твърди, че собственик и ползвател на
процесния обект на потребление е нейният баща К.А.К., който е бил и титуляр на
партидата с абонатен № ***до 28.11.2017 г. Поддържа, че от м. декември 2017 г.
партидата се води на нейно име, но нито тя, нито предишния титуляр са уведомени
за тази промяна. Счита, че не е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение между нея и ВиК оператора, поради
което не дължи процесните суми.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответницата не се явява лично и не изпраща представител.
Предварително депозира молба, с която поддържа отговора и заявява, че в периода
от 07.12.2018 г. до 04.10.2019 г. имотът е бил собственост на К.А.К.,
респективно и задълженията за потребени ВиК услуги
също са били негови.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената справка № 109506/01.02.2021 г. от Служба
по вписванията – Варна за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната
партида на лицето Н.К.К. за периода 01.01.1993 г. – 01.02.2021 г. (л. 65 и сл.) се установява, че
през 2001 г. ответницата Н.К.К. е придобила, чрез
договор за замяна, апартамент № 24, вх. В, ет. 8 с площ от 97,33 кв.м, находящ се на ул***в гр. Варна
(пореден № 10 от справката). Изяснява се още, че с влязло в сила на 04.10.2019 г. решение №
1074/20.09.2019 г. на ВОС по гр.д. № 799/2019 г. е прието за установено по
отношение на ответницата Н.К.К., че ищецът К.А.К. е
собственик на апартамент № 24 с идентификатор № 10135.2560.33.2.72.
Посоченото съдебно решение е приобщено към
доказателствения материал (л. 55), като от съдържанието му се установява, че е
постановено при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, както и че е признато
правото на собственост на ищеца К.А.К., придобито на основание чл. 79, ал. 2 ЗС
(добросъвестно владение в продължение на 5 години).
Видно от приложеното заявление за прехвърляне на партида № **********/16.10.2019
г. (л. 73), на посочената дата К.А.К. е инициирал промяна в титуляря на
партидата за процесния обект с абонатен № ***, водена до тогава на името на Н.К.К., като се е легитимирал като собственик на имота въз
основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 799/2019 г. на ВОС.
От съдържанието на
приобщената справка за недобора на частен абонат № ***(л. 21) се установява, че
при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от 533,13
лв., от която 225 лв. за такси по съдебни дела и 308,13 лв. за консумирана вода
за отчетен период от 05.11.2018 г. до 01.10.2019 г. по издадени фактури в
периода 07.12.2018 г. – 04.10.2019 г., както и законна лихва от 22,31 лв.,
начислена върху съответните главници за консумирана вода от датата на техния
падеж до 20.02.2020 г. Изяснява се още, че за целия отчетен период е налице
отчитане на фактурираните ВиК услуги по показания на
измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и нов отчет).
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК
услуги в процесния период ищцовото
дружество е представило карнет по партида с абонатен № ***(л. 76) за извършени отчитания през времето от 14.12.2017 г. до 07.07.2020 г. За периода 05.11.2018 г. – 02.05.2019 г. в
карнета са отразени показанията на водомера и консумираната вода в кубични
метри, представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня
на съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет. В документа
са положени няколко подписа в графата за потребител, последният от които е от
дата 04.02.2019 г.
От приложения опис на
отчети на абонат № ***(л. 75) се изяснява, че в периода от 06.03.2019 г. до
04.10.2019 г. е извършван дистанционен отчет на средството за търговско
измерване, монтирано в процесния обект на потребление.
При съпоставка на отразените показания в карнета и в
описа за самоотчет и тези, обективирани в справката
за недобора на частния абонат, се установява пълна идентичност на вписаните
стойности за стар и нов отчет за процесния период на потребление, респективно
за фактурираното количество вода, формирано като разлика между тях.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 5 и сл.), ведно с
доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник. Приложени са
и решения на КЕВР от 15.12.2017
г. (л. 11), 28.12.2018 г. (л.14) и от 23.12.2019 г. (л. 17) за ценообразуване
на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 2844/2020
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 27.02.2020
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
Н.К.К. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта е редовно връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 46 ГПК и в едномесечния срок същият е подал бланкетно възражение по чл. 414 ГПК,
като установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в
указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в
приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и
тяхната стойност, а, в случай че се касае за служебно начислени количества -
предпоставките за извършеното начисляване и съответствието на фактурираната
средна консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен
отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост, както и предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в
чл. 2, ал. 1 от ОУ.
От обсъдените писмени доказателствени средства
се установява, че ответницата Н.К.К. е придобила правото на собственост върху
процесния обект на потребление с абонатен № 1132277 през 2001 г., тоест преди началото на
исковия период (2018 г.), поради което същата има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2,
ал. 1 от ОУ и от момента на придобиване на
собствеността между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение
с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК оператор, до
ответницата като собственик на водоснабдения имот. Следователно същата е
задължено лице за заплащането на фактурираните ВиК
услуги за периода на потребление от 2001 г. до 04.10.2019 г., когато е влязло в
сила решението по гр.д. № 799/2019 г. на ВОС, с което К.А.К. е признат за
собственик на имота.
Този извод не се
опровергава от обстоятелството, че собствеността на Камен Катев
е придобита въз основа на петгодишно давностно владение, доколкото приложимата
нормативна уредба свързва качеството на длъжник за цената на доставените ВиК услуги с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху водоснабдения имот, а не на негов
владелец (така - решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 439/2018 г.,
III г.о., касаещо задълженията на електроенергия, но
приложимо по аналогия, предвид сходната уредба). Нещо повече – в отговора на
исковата молба се съдържа признание на ответницата, че именно тя е действително
задължено лице към ВиК оператора след м. декември
2017 г., който момент предхожда началото на исковия период. Не на последно
място следва да се посочи също, че според извършената справка в НБД „Население“
на 18.08.2017 г. ответницата е регистрирала своя настоящ адрес в процесния
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Иван Аксаков“ № 7, вх. В,
ет. 8, ап. 24, от което следва, че освен формален собственик на имота, същата е
била и фактически негов обитател, респ. ползвател на доставените до него ВиК услуги.
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2014 г. (действащи в процесния период 2018 г. – 2019 г.),
както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.
(Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета, освен в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен
карнет (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането
и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством
монтираните водомери, за което ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат
в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от
чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От обсъденото
съдържание на приобщения карнет е видно, че последно положеният подпис в
графата за потребител е от дата 04.02.2019 г. Доколкото автентичността на карнетния лист, представляващ частен свидетелстващ
документ, не е оспорена от ответната страна, съдът приема, че документът е
подписан от абоната или негов представител, с което са приети начислените до
тази дата количества вода, респ. същите са реално доставени и потребени в
процесния период от 05.11.2018 г. до 04.02.2019 г.
За следващия отчетен
период от 04.02.2019 г. до 01.10.2019 г. отчитането на доставените количества
вода е осъществявано чрез водомер с дистанционно отчитане, каквато възможност е
предвидена в чл. 18 ОУ, като потребените количества вода
са обективирани в съставения за целта опис за самоотчет,
въз основа на автоматично постъпилите данни за показанията на средството за
търговско измерване. Същите не са оспорени от ответницата, поради което съдът
приема за доказано потреблението на фактурираните ВиК
услуги и за този период.
По отношение размера
на вземането за главница между страните не е налице спор, като същият се
установява и от приложената справка за недобора на частен абонат, от която е
видно, че стойността на дължимата главница с ДДС от 308,13 лв. съответства на
количествата отчетена и доставена вода, съобразно утвърдените от КЕВР цени на ВиК услуги за съответния период.
Няма данни за
извършени плащания по издадените фактури в установения в чл. 33 от ОУ 30-дневен
срок от датата на фактурирането, поради което ответницата е изпаднала в забава
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същата дължи и обезщетение за забава върху
непогасената главница. Изчислена посредством програмен продукт „Апис финанси“, законната лихва за забава, определена като
сбор от лихвите върху отделните главници по всяка фактура за периода от нейния
падеж до заявената крайна дата, възлиза в общ размер на претендираната сума от
22,31 лв. за целия период от 07.01.2019 г. до 20.02.2020 г.
Гореизложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че предявените искове са
основателни и следва да бъда изцяло уважени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 175 лв., от които 75 лв.
за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75 лв. и същата сума
следва да бъде възложена в тежест на ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответницата Н.К.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сумата от 308,13 лв.
(триста и осем лева и тринадесет стотинки), представляваща главница за
стойността на ползвани и неплатени ВиК услуги за
периода от 05.11.2018 г. до 01.10.2019 г. за обект на потребление с абонатен № ***,
находящ се в гр. Варна, ул. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 27.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 22,31 лв.
(двадесет и два лева и тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 07.01.2019 г. до 20.02.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2844/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева) за сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА
Н.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева) за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: