РЕШЕНИЕ
№ 1021
гр. В., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501188 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на СТ. Г. Н. и Г. Д.
Н. чрез адвокат М.М. против решение № 260137 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№
2650 по описа за 2021 г. на Районен съд – В., четиридесет и трети състав, с което е прието за
установено в отношенията между ищците Д. М. М., Д. М. С., КР. Л. К., ЯНК. Г. К., ЯН. Т.
К., Р. Т. К., Д. АТ. П., Д. КР. АТ., КР. КР. ИВ., В. КР. АТ. и ответниците СТ. Г. Н. и Г. Д. Н.,
че СТ. Г. Н. и Г. Д. Н. не са собственици на 600 кв.м идеални части от неурегулиран
поземлен имот № 515 по плана на СО ***, землището на село К., община В., целият с площ
от 639,76 кв.м, при граници: север - ПИ № 524, запад – ПИ № 523, изток - път, юг - ПИ №
516, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и са осъдени СТ. Г. Н. и Г. Д. Н. да
заплатят на Д. М. М., Д. М. С., КР. Л. К., ЯНК. Г. К., ЯН. Т. К., Р. Т. К., Д. АТ. П., Д. КР.
АТ., КР. КР. ИВ. и В. КР. АТ., сумата от 1 505 лева, представляваща сторените разноски по
делото пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, като решението е
постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответниците „Ронева
Инвестмънтс“ ООД - В. и Т. Г. Н..
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Сочи се, че е безспорно доказано, че на Г. Н.
Г.ев е предоставено право на ползване съгласно удостоверение № 1998 от 1984 г. по ПМС,
1
като въззивниците са заплатили земята и са построили сграда. Иска се отмяна на решението
и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемите страни чрез адвокат А.Г. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са
депозирали отговор по така подадената жалба, с който оспорват същата, намирайки
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като излагат подробни аргументи за
това. Желае потвърждаване на решението.
Третото лице – помагач Т.Н. чрез адвокат Т.П. също е депозирало в срок отговор на
въззивната жалба, с който намира, че същата е основателна и иска отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на иска.
Постъпила е и въззивна жалба от третото лице – помагач Т. Г. Н. чрез адвокат
Т.П. против посоченото по-горе решение.
В жалбата се излагат доводи, че не е верен изводът на съда, че е доказана
идентичността на процесния имот с имота по точка 2 от решение № 1162 от 12.11.2004 г. за
реституция на имота. Също така се възразява против приетото за установено, че Г. Н. –
праводател на жалбоподателката – не е ползвател на имота, което е в противоречие със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
тази въззивна жалба е подаден отговор от ищците чрез адвокат А.Г., с който същата се
оспорва и се излагат подробни доводи защо се счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, като се желае потвърждаване на решението.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на К. М. К., починал на *** г.
Втората съпруга на наследодателя им – В. Н. К. - е починала на 20.04.1992 г., като оставила
за свои наследници двете си деца от предходен брак – С. И. С.ов и М. И.а С.ова -, също
починали към датата на подаване на исковата молба. По време на брака си К. М. К. и В. Н.
К. нямат родени и/или осиновени деца.
С решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ – В. на наследниците на К. М. К. било
признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху нива от 4 дка, находяща се в село К., община В., местност ***, заявена с пореден № 12
и установена с нотариален акт /НА/ № 25 от 18.01.1941 г., на основание член 14, алинея 1,
точка 3 от ЗСПЗЗ. Според изложеното от ищците в посоченото решение е допусната
неточност в препратката към заявлението в текста „като заявен под № 12“, като препратката
следва да се чете „като заявен под № 8“ в заявление вх.№ 1560А от 15.05.1992 г., подадено
от А. К. К., както и че собствеността на К. М. К. е установена с описания НА - нива от 4 дка
в местност „К.“, както и, че местности „К.“ и *** се припокриват. Сочат също, че в същото
решение е постановено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите,
2
разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на член 28
от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти /ПНИ/ по член 28, алинея 9 от ППЗСПЗЗ. Заявяват, че от 2004 г.
очакват да придобият правото на собственост с изработването на ПНИ и възстановяване на
правото им на собственост. След отправено запитване до Областна администрация ищците
били уведомени, че с протокол от 13.04.2011 г. комисията по член 28б, алинея 2 от
ППЗСПЗЗ е разгледала предложение за контактна зона на селищно образование по § 4,
алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност *** в землището на село К., община В., като същата е
констатирала, че е необходимо предоставяне на допълнителна документация към
предложението. Твърдят, че предстои разглеждане на изисканата и представена
документация в заседание на комисията по член 28б, алинея 2 от ППЗСПЗЗ, като
процедурата по изработване на ПНИ е в ход и не е приключила. Излагат, че с Указ № 325 от
19.09.2000 г. относно утвърждаване на нови граници на общините Б. и В. село К. е
преминало от Община Б. към Община В.. През 1995 г. е изработен „Регистър на
собствениците - табулограма на собственици, върху чиито земи са разположени парцели по
§ 4 за землището на село К., Азбучен списък на собствениците, върху чийто земи са
разположени парцели по § 4 - землище на село К.“, графична част на плана. С протокол от
10.07.2003 г. Община В. била предала тези материали на Кметство К., където те се
съхраняват и към настоящия момент. По тези материали - помощен кадастрален план и
регистър на стари собственици - имотът на К. М. К. бил с № 601, като границите на имота
по точка 8 от НА № 25 от 18.01.1941 г. и по ПКП от 1995 г. били едни и същи: Х. М., А. С. и
път. Твърдят, че процесният имот представлява 600 кв.м идеални части от неурегулиран
поземлен имот № 515 по плана на селищно образувание ***, землище на село К., одобрен
със заповед № 30 от 27.01.1994 г. на кмета на Община Б., целият с площ от 639,76 кв.м, при
граници на имота: север - ПИ № 514, запад - ПИ № 523, изток - път, юг - ПИ № 516. Целият
имот № 515 по КП от 1994 г. попада в рамките на стар имот № 601 по ПКП от 1995 г. Сочат,
че през годините с процесния имот били извършени множество нотариални действия и
сделки, но нито една от тях не била породила правни последици и вещнотранслативен ефект
относно възникване на правото на собственост на процесния имот в полза на лицата,
посочени в тях, поради липса на законовите изисквания. Заявяват, че на 01.09.1993 г. Г. Н.
Г.ев се снабдил с констативен НА за собственост на основание ЗСПЗЗ, без да било посочено
коя хипотеза от закона била налице относно овощна градина с обща площ от 0,6 дка,
находяща се в землището на село К., местност ***, парцел № 515 по плана на местността,
при съседи М.Я., А.Б., път и Н. И.. Към датата на съставяне на КНА не били изпълнени
изискванията на закона по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - лицето не е ползвател по силата на актове
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е построило сграда върху земята до 01.03.1991 г., не е заплатило
земята на собственика в законовия срок, дори и да е имало някаква постройка, то тя не е
представлявала „сграда“ по смисъла на изискването за постройка по § 1в, алинея 3 от ДР на
ППЗСПЗЗ, която да е трайно прикрепена към терена. Не били налице и изисканията на
закона по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е бил лозе, овощна градина или засят с
етеричномаслени култури, не е бил единствена земеделска земя на семейството на
3
ползвателя, който не е живеел поС.но в землището на имота. Земята се намирала на разС.ие
по-малко от 30 км от град с население над 300 000 жители и на по-малко от 10 км от
крайбрежната морска ивица, поради което отразеното в КНА не отговаряло на законовите
изисквания за трансформация в правото на собственост в полза на ползвателя и Г. Н. Г.ев не
е станал собственик на имота. С оглед горното, извършеното дарение в полза на дъщеря му
– Т.Г. Проданова -, не може да произведе действие. Намират, че не са породили действие и
последващи разпоредителни сделки с имота, последната от които е замяна, обективирана в
НА № 18 от 26.03.2019 г., по силата на която ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния имот. Сочат, че за последните не е налице осъществено друго
основание за придобиване правото на собственост върху имота. От 25.03.2019 г.
ответниците, които се намират в граждански брак, упражняват фактическа власт върху
имота.
В срока по член 131 от ГПК ответникът С.Н. оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че имотът е придобит въз основа договор за покупко-продажба и възразява против
твърдението на ищците, че процедурата по трансформиране правото на ползване в право на
собственост не отговаря на законовите изисквания. Намира, че изброяването на актовете по
§ 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ е примерно, а не изчерпателно; че в имота е изградена постройка, като
същата е съществуваща към датата на сключване на договора – 01.09.1993 г. – и отговаря на
изискванията на тълкувателно решение № 2/2011 г. на ВКС; оспорва да е налице
идентичност между имота, по отношение на който се претендира да се установи, че
ответниците не са негови собственици, и собствената на наследодателя на ищците нива с
площ от 4 дка, находяща се в местност „К.“.
Третото лице–помагач на страната на ответника – Т. Г. Н. -, представя отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Сочи,
че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот, поради което
не е налице изискуемата процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск. Оспорва да е налице идентичност между признатия за възстановяване
имот на ищците и процесния, за който не било спорно, че със заповед № 30 от 27.01.1994 г.
на кмета на Община Б. е бил одобрен плана на СО ***. С КНА № 175 от 01.09.1993 г. на Г.
Н. Г.ев – баща на Т. Г. Н. -, е признато право на собственост върху ПИ № 515 по плана на
СО ***. Сочи, че съгласно одобрения план и действащите към 1993 г. законови разпоредби
на ЗСПЗЗ правото на ползване на Г. Н. Г.ев е трансформирано в право на собственост преди
ОСЗГ – В. да издаде решение за възстановяване имота на ищците. Оспорва възстановения с
решението на ОСЗГ – В. имот с площ от 4 дка, находящ се в местност ***, село К. да е
идентичен с описания в НА № 25 от 18.01.1941 г. имот – нива с площ от 4 дка в местност
„К.“ или с друг имот от същия НА. Поради липсата на идентичност между заявените и
признати за възстановяване имоти и процесния имот счита, че предявеният иск е
недопустим. С тези доводи оспорва решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ–В., като със
същото погрешно и неоснователно се признавало право на собственост върху имот в
местност ***, тъй като в НА № 25 от 18.01.1941 г., въз основа на който е издадено
решението, тъй като изобщо липсва имот в тази местност. Третото лице не е участвало в
4
административното производство, поради което същото не му е противопоставимо. Отправя
се искане, съдът да се произнесе по пътя на косвени съдебен контрол относно валидността и
законосъобразността на решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ–В. в частта по точка 2, с
която на наследниците на К. М. К. е признато право на собственост върху нива с площ от 4
дка, местност *** - имот, заявен под № 12 в заявление и установен с НА № 25 от 18.01.1941
г. Оспорва решението в посочената част, като намира, че дори за местност *** да бъде приет
ПНИ, то ищците не биха могли да придобият право на собственост върху имота, защото не е
установена идентичност на имотите, а имотът, претендиран от ищците за възстановяване, не
съществува в стари реални граници. Дори да се установи идентичност, те отново не биха
могли да придобият правото на собственост върху имота, тъй като същият е придобит по
реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от бащата на Т.Н. – Г. Н. поради трансформация на
предоставеното му право на ползване в право на собственост. Основание за това твърдение е
обстоятелството, че на 19.01.1993 г. Г. Н. е заплатил земята на цена, определена от МС, като
към 30.09.1993 г., в имота е била изградена сграда с площ от 30 кв.м. В условията на
евентуалност твърди, че Г. Н. Г.ев е придобил правото на собственост върху имота при
действащите към този момент разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Сочи, че с удостоверение
№ 1998 от 1984 г. по ПМС му е предоставено правото на ползване на овощна градина с
площ от 0,6 дка в местност ***, землище на село К.. Издадено е разрешение за строеж № ***
от 20.11.1989 г. и въз основа на виза /скица № 395 от 07.08.1989 г. на община Б./ е
разрешено проектиране на постройка по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988 г. и Наредба № 5 за
правила и норми по ТСУ, като още към 1989-1990 г. в имота е изградена едноетажна
постройка с площ от 30 кв.м. При горните доводи намира, че правото на ползване е
трансформирано в право на собственост, с което Г. Г.ев валидно се е разпоредил в полза на
дъщеря си Т.Г.. Последващи промени в ЗСПЗЗ и правната уредба, касаеща изработване на
КП и ПНИ, не могат да засегнат вече придобити права. При условията не евентуалност се
твърди изтекла в полза на Т.Г. придобивна давност, като процесният имот е придобит въз
основа упражнено давностно владение през периода от 01.09.1993 г. до 01.04.2005 г., през
който период тя е владяла, поддържала и обработвала имота непрекъснато, явно и
необезпокоявано като собственик с намерение за своене.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1
от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника
5
- тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищците в конкретния случай се обуславя от
наведеното в исковата молба твърдение, че същите са станали собственици на процесния
имот въз основа на решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., с което на наследниците
на К. М. К. е възстановено правото на собственост върху нива от 4 дка, находяща се в село
К., община В., местност ***, заявена с пореден № 12 и установена с нотариален акт /НА/ №
25 от 18.01.1941 г., на основание член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ, попадащо в терен по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същевременно ответниците също заявяват свои права на собственост
върху процесния имот, придобити чрез договор за замяна.
На първо място следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за липса
на идентичност между процесния имот с имота по точка 2 от решение № 1162 от 12.11.2004
г., на което се позовават ищците. Изразеното становище на вещото лице по приетата пред
първата инстанция експертиза е, че поради това, че в посоченото решение не са описани
граници и съседи, то не може категорично технически да се установи идентичност, още
повече, че за местност *** няма приет и одобрен ПКП, съдържащ план на старите имотни
граници и план на имотите с предоставено право на ползване по ПМС. При горното
становище на вещото лице настоящият състав на въззивния съд намира, че идентичността на
процесния имот с този по решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ–В. не е установена.
В своята практика ВКС последователно приема, че в случаите, когато ищецът
поддържа, че е собственик на спорния имот, както и при конкуренция на твърдени от двете
страни права върху един и същи обект е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост. По силата на диспозитивното начало в
гражданския процес ищецът сам може да определи обема и интензивността на търсената
защита. Отричайки претендираното от ответника вещно право със сила на пресъдено нещо,
ищецът ще получи правна защита на своето материално право, засегнато от правния спор,
което обосновава правния интерес от предявения отрицателен установителен иск. В тези
случаи доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а
на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето
по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца
изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл са решение № 13 от
12.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 3637/2015 г., ІІ ГО; решение № 52 от 19.06.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 2154/2017 г., II ГО; решение № 68 от 24.07.2018 г., постановено по
гр.д.№ 2767/2017 г., II ГО. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради
недоказване на фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в
случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно
право, различно от спорното, каквато не е настоящата хипотеза.
Само това е достатъчно за отхвърляне на предявеният иск, поради което въззивният
състав не намира основание да обсъжда останалите наведени доводи от страните.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
6
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260137 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 2650 по описа
за 2021 г. на Районен съд – В., четиридесет и трети състав, с което е прието за установено в
отношенията между ищците Д. М. М., Д. М. С., КР. Л. К., ЯНК. Г. К., ЯН. Т. К., Р. Т. К., Д.
АТ. П., Д. КР. АТ., КР. КР. ИВ., В. КР. АТ. и ответниците СТ. Г. Н. и Г. Д. Н., че СТ. Г. Н. и
Г. Д. Н. не са собственици на 600 кв.м идеални части от неурегулиран поземлен имот № 515
по плана на СО ***, землището на село К., община В., целият с площ от 639,76 кв.м, при
граници: север - ПИ № 524, запад – ПИ № 523, изток - път, юг - ПИ № 516, на основание
член 124, алинея 1 от ГПК; както и са осъдени СТ. Г. Н. и Г. Д. Н. да заплатят на Д. М. М.,
Д. М. С., КР. Л. К., ЯНК. Г. К., ЯН. Т. К., Р. Т. К., Д. АТ. П., Д. КР. АТ., КР. КР. ИВ. и В. КР.
АТ., сумата от 1 505 лева, представляваща сторените разноски по делото пред първата
инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, като решението е постановено при
участието на трети лица - помагачи на страната на ответниците „Ронева Инвестмънтс“ ООД
- В. и Т. Г. Н.; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. М. ЕГН ********** с адрес в село К. - ул. „В.
***“ № 96; Д. М. С. ЕГН ********** с адрес в град В. - ж.к. „***“ бл.*** вх.***; КР. Л. К.
ЕГН ********** с адрес в град *** - ул. „***“ № 10; ЯНК. Г. К. ЕГН ********** с адрес в
село К. - ул. „В. ***“ № 22; ЯН. Т. К. ЕГН ********** с адрес в град *** - ***; Р. Т. К. ЕГН
********** с адрес в град *** - ***; Д. АТ. П. ЕГН ********** с адрес в град В. - ул. „***“
№ ***; Д. КР. АТ. ЕГН ********** с адрес в град В. - ***; КР. КР. ИВ. ЕГН ********** с
адрес в село *** - ул. ***; В. КР. АТ. ЕГН ********** с адрес в град В. - ***в против
ответниците СТ. Г. Н. ЕГН ********** с адрес в град В. - ул. „***“ № *** и Г. Д. Н. ЕГН
********** с адрес в град В. - ***, за приемане за установено, че СТ. Г. Н. и Г. Д. Н. не са
собственици на 600 кв.м идеални части от неурегулиран поземлен имот № 515 по плана на
СО ***, землище на село К., община В., целият с площ от 639,76 кв.м, при граници: север -
ПИ № 524, запад – ПИ № 523, изток - път, юг - ПИ № 516, на основание член 124, алинея 1
от ГПК.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответниците „Ронева Инвестмънтс“ ООД със седалище и адрес на управление в град В. - ***
и Т. Г. Н. ЕГН ********** с адрес в ***.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – В. пред Върховен касационен съд по
реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7